13
Чет, Юни
7 Нови статии

Сбърканата концепция за кратките и решителни войни на САЩ

Актуално
Typography

Потребителски рейтинг: 5 / 5

Звезда активнаЗвезда активнаЗвезда активнаЗвезда активнаЗвезда активна
 

Американците открай време изглеждат обсебени от идеята за кратката и решителна война. При избухването на Гражданската войната между Севера и Юга, представителите на вашингтонският елит отиват лично да наблюдават първата битка при река Бул Рън, очевидно нетърпеливи да участват в една война, която според тях ще приключи бързо.

През 1898 държавният секретар на САЩ Джон Хей очаква Испано-американската война да бъде малка и победоносна, приключвайки с бърза победа за нововъзникващата световна сила. Когато, по време на Корейската война, американските войски достигат граничната с Китай река Ялу през ноември 1950, генерал Дъглас Макартър обещава на войниците си, че ще посрещнат Коледа у дома. През 2003 министърът на отбраната Доналд Ръмсфелд пък прогнозира, че войната в Ирак няма да продължи повече от пет месеца. А да не забравяме и няколко американски администрации, упорито подценяващи продължителността на войната в Афганистан.

Тази обсебеност на САЩ от мимолетните войни определя днес и отразяването на войната в Украйна. През 2022, когато стана ясно, че Русия е на път да започне офанзива, председателят на Съвета на началник-щабовете генерал Марк Мили, разузнавателната общност и повечето външнополитически експерти прогнозираха, че Русия ще спечели само за няколко дни. След като руската офанзива спря, някои коментатори пък започнаха да прогнозират бърза победа за Украйна. Много повече обаче бяха онези, които вярваха, че в този конфликт не може да има победител, и затова призоваваха за прекратяване на военните действия възможно най-скоро и започване на преговори. На свой ред, медиите коментираха безизходицата във военните действия всеки път, когато на бойното поле настъпваше временно затишие.

Историята опроверга тези прогнози. Гражданската война продължава четири години и остава един от най-кървавите конфликти в историята на САЩ. Испано-американската война се трансформира в дългогодишни антиамерикански бунтове на Филипините. Офанзивата на Макартър в зоната на река Ялу води до намесата на Китай, поради което корейският конфликт се проточва дори не с месеци, а с години. Войната в Ирак продължи много по-дълго, отколкото прогнозира Ръмсфелд, а войната в Афганистан се оказа най-дългата война на Вашингтон. Въоръженият конфликт в Украйна не доведе до бърза победа за нито една от страните, но и не ги вкара в задънена улица, тъй като ситуацията на бойното поле продължава да се променя. Историята сочи, че Америка е водила много малко наистина кратки войни, при това те са се случвали изключително рядко. Повечето от тях представляват незначителни операции срещу второстепенни държави, като инвазията, предпирета от администрацията на Рейгън срещу Гренада или намесата на администрацията на Буш-старши в Панама. В редица случаи мимолетната война се оказва по-скоро илюзия, отколкото факт. Първата война в Персийския залив през 1990 продължи само 100 часа, но беше последвана от пряка военна намеса на САЩ в Ирак, която продължава вече три десетилетия.

През годините Съединените щати са опитали безброй методи и трикове, за да съкратят продължителността на своите войни. Те експериментираха с дипломация и предлагаха различни начини за излизане от дълбоки конфликти. А когато подобни опити се проваляха, провеждаха кампании на „шок и ужас“, принуждавайки врага да се предаде благодарение на огромната си мощ. Днес във вашингтонските аналитични центрове има цели изследователски програми, чиято основна цел е „прекратяването на безкрайните войни“. В същото време обаче, сякаш има някакво лоби, което работи за продължаването на подобни конфликти, затова в повечето случаи всички тези опити завършват с неуспех. През последните десетилетия е налице тенденция войните на Вашингтон да продължават все по-дълго.

Разбира се, Съединените щати трябваше да платят цената за фиксацията си върху кратките войни. Американските войски неведнъж са се оказвали в капан - в Корея, Филипините и Афганистан. Както иронично отбелязват мнозина наблюдатели, войната в Афганистан се води като поредица от 20 едногодишни войни, тъй като военните части и техните командири се сменяхя всяка година. В хода на тези смени обаче САЩ загубиха последователността в своите действия и яснотата на стратегическото си мислене, въпреки че за 20 години военни действие би трябвало да се случи точно обратното. Освен това Америка се лиши от възможността да проведе откровен национален дебат относно възможните ползи и реалните разходи от войната. Никой не може да бъде обвиняван за почти универсалното желание войните ни да бъдат кратки. Въпреки това, в интерес на планирането на отбраната, САЩ следва да приемат, че в по-голямата си част, техните войни ще бъдат дълги. И можем само да благодарим на Бог, че се случват сравнително рядко. Като цяло, държавите са склонни да се сражават само когато има неразрешими проблеми, които са толкова важни и сериозни, че си струва да се пролее кръв и да се похарчат огромни средства за разрешаването им. Ако имаше лесни решения, най-вероятно изобщо нямаше да има войни. Но тъй като държавите не започват да воюват изневиделица, те няма импулсивно да поискат и мир.

Освен това войната, по своята същност, ражда непримиримост. Поведенческата икономика често се позовава на капана на невъзстановимите разходи за да обясни, защо войните продължават толкова дълго. По-вероятно е човек да извърши това, което е започнал, с удвоени усилия, за да не промени курса и да не загуби първоначалната си инвестиция. По време на война такива невъзстановими разходи се усещат особено остро, когато става въпрос за човешки и материални загуби. Политолозите също отбелязват, че лидерите често са готови да поемат рискове и военна ескалация, за да не загубят властта. А когнитивните учени твърдят, че когато войната се проточи, всяка страна обикновено се опитва да дискредитира другата, обвинявайки я, че е загубила човешкия си облик. Вместо да се съгласят на преговори и някакво отстъпление, лидерите демонстрират безмислена упоритост и не желаят да търсят начини за постигане на мир. Голяма част от това вероятно важи и за действията на Владимир Путин в Украйна. Но то важи и за много други лидери, както и за редица други конфликти.

С появата на ядрените оръжия войните не са станали по-кратки. Ядрената опция е в състояние да попречи на желанието на воюващите страни да се унищожат взаимно, макар и само от желание да предотвратят взаимното унищожение. Но ядрените оръжия не са в състояние да предотвратят продължителните конфликти, в които тези страни пряко участват, например войната в Корея, войната във Виетнам, а сега и руско-украинския въоръжен конфликт. Учените понякога определят този феномен като „парадокс стабилност-нестабилност“. Тъй като държавите са уверени, че ядрените арсенали ги защитават от пълномащабна война между суперсилите, те са по-склонни да водят войни с ниска интензивност. Днес манията на САЩ за краткосрочни войни се превърна в проблем при подпомагането на Украйна. Тази мания подхранва желанието на американските лидери за постигане на незабавно удовлетворение под формата на победи на бойното поле. Да не говорим за украинската контраофанзива, която успя да освободи големи райони около Харков и Херсон. Нищо че зимата не бе подходящото време за настъпателни операции в Украйна. А когато липсва постоянна поредица от победи, някои американци, както и мнозина анализатори и коментатори, започват да губят търпение.

Обсебеността на САЩ от кратките войни може да създаде проблеми и в бъдеще. Никой не може да каже със сигурност, как ще се развие евентуална война с Китай за Тайван. Военните игри обаче показват, че конфликтът със сигурност ще бъде кървав и не особено кратък. Дори ако САЩ и техните съюзници спрат китайската офанзива, ръководството на тази страна едва ли ще се откаже от опитите си, тъй като открито декларира твърдо намерение да си върне Тайван, превръщайки това в основен принцип на "Великото китайско възраждане". И ако САЩ загубят и Китай окупира Тайван, ликвидирайки хиляди американски войници в хода на този процес, дали президентът на САЩ ще каже, че армията му е направила всичко възможно и е време да се прибере? Вероятно не. Най-вероятно президентът ще попадне в същия капан на постоянно нарастващи разходи, с който се сблъсква и Путин днес. И никаква умна дипломация няма да промени това. Но за разлика от руско-украинския конфликт, сблъсъкът за Тайван ще изправи първата и втората икономика в света лице в лице в открита война. Китайският военно-промишлен потенциал значително надвишава руския. И ако Съединените щати влязат в преки военни действия, те ще трябва да похарчат много повече средства за тях, отколкото са прехвърлили досега на Украйна. Накратко, САЩ и Китай ще могат да водят война без използването на ядрени оръжия за много дълго време и нито една от страните няма успее бързо да изтощи другата. Така Съединените щати ще бъдат изправени пред важен стратегически избор: или да признаят поражението си, или да приемат продължителни и трудни военни действия.

Враговете на Съединените щати - вчера талибаните, днес Русия, а утре може би Китай - разчитат на стратегическото нетърпение на Вашингтон. Те предполагат, че ако издържат достатъчно дълго, американската склонност към краткосрочни войни в крайна сметка ще улесни усилията им. Ако целта на Съединените щати е да постигнат победа, тогава единственото по-лошо нещо от дългата война е мисълта, че такава война може да бъде избегната.

 

* Директор на Програмата за стратегии и доктрини на Rand Corporation

** Зам директор на Отдела на военни изследвания на Rand Corporation, авторите са анализатори на Foreign Policy