Молдова: евроинтеграция или румънизация?

Решението бе взето с обикновено мнозинство, т.е. само с гласовете на депутатите от управляващата Партия на действието и солидарността (PAS) на президента Мая Санду. Всъшност, тези две събития са знакови за случващото се в момента в Молдова.

Както е известно, през февруари 2023, Парламентът утвърди бившия вътрешен министър Дорин Речан за премиер на страната. Всъщност, въпросът за оставката на правителството на Молдова отдавна беше на дневен ред. Подобно искане издигнаха още през есента на 2022 участниците в протестите срещу икономическата политика на управляващите и влошаването на качеството на живот в страната. През миналата година нивото на инфлацията в Молдова достигна 30,24%, което е рекорден показател от 2000-та насам. Най-силно поскъпнаха електроенергията, въглищата и природният газ. За една година молдовският БВП  намаля с 4%, най-вече заради срива в производствения сектор. При това, доскоро не беше ясно, дали може бъде избегнат още по-сериозен срив и, дали правителството ще успее да гарантира достатъчно енергоносители за зимния сезон, затова оставката на премиера Наталия Гаврилица изкуствено се отлагаше от управляващата партия за да може тя да поеме цялата отговорност за неуспехите. Истината е, че оставката на кабинета се оказа чиста формалност не само, защото почти всички министри запазиха постовете си, но най-вече, защото и досега ключовите решения се вземаха от президента Мая Санду. Именно поради това, не може да се очаква промяна в икономическата политика или в стила на политическо ръководство. В същото време обаче, се очертаха и нови приоритети, свързани с проблемите на сигурността, а авторитарните тенденции в управлението на Санду станаха още по-осезаеми.

Както вече споменах, новият премиер на Молдова Дорин Речан, преди това беше съветник на президента в сферата на отбраната и секретар на Висшия съвет за сигурност, а още по-рано – министър на вътрешните работи. И въпреки, че не е типичният представител на силовите структури, опитът му в тази сфера може да се окаже много полезен,  особено на фона на продъжаващата война в съседна Украйна. В тази връзка ще припомня, че макар за молдовската политическа култура да е характерен стремежът към консенсус, а не към конфронтация, през есента на 2022 правителството използва сила срещу протестиращите представители на опозицията, бяха инициирани наказателни дела срещу бившия президент Игор Додон и бившия генерален прокурор Александър Стояноглу (смятани за проруски настроени), а през декември беше забранено излъчването на шест молдовски опозиционни рускозични телевизионни канали.

Всъщност, Молдова е в извънредно положение от октомври 2021, като то първоначално беше въведено заради заплахата от прекратяване на руските газови доставки, а след това редовно се удължава заради енергийната криза и в контекста на войната в Украйна. Както е известно, в подобна ситуация се допускат определени действия извън разрешените от закона – ограничаване правото на протести, комисията за извънредната ситуация може да въвежда нормирано потребление на природния газ и други енергийни източници, да разполага с бюджетни средства, да контролира медиите и да предприема други извънредни мерки. Тоест, постоянно удължаваното извънредно положение осигури на управляващите в Кишинеу редица важни инструменти, от които те очевидно не са склонни да се откажат. В тази връзка, в края на 2022, опозиционната партия „Шор” дори се обърна към Конституционния съд с въпрос, дали постоянното удължаване на извънредното положение не нарушава основния закон на страната. В отговор правителството наскоро взе решение за двойно повишаване заплатите на съдиите от Конституционния съд и Върховния съвет на магистратурата на Молдова.

На фона на тежката икономическа ситуация, репресиите срещу обявената за „проруска” опозиция и бушуващата в непосредствено съседство война, президентът Санду и управляващата партия PAS биха могли да разчитат на обществена подкрепа само ако изпълнят обещанията си за интеграцията на Молдова в ЕС. Големият въпрос тук обаче е, дали става дума за самостоятелното присъединяване на Молдова към Съюза или за „уния” с Румъния (т.нар. unirea), с чиято помощ страната да опита да се промъкне в ЕС през „задния вход”. Истината е, че с темата за европейската интеграция спекулират всички политически сили в страната. В същото време никой не вярва, че в обозримо бъдеще Молдова би могла да покрие критериите за членство, затова все по-често „европейската интеграция” започва да се интерпретира като обединяване с Румъния (или, по-скоро, като поглъщането на Молдова от последната). От друга страна т.нар. unirea има повече противници, отколко изглежда на пръв поглед. Част от местните елити например, се опасяват, че румънските елити ще им отнемат – по един или друг начин – много от техните „активи”. Населението пък се опасява, че румънците ще го третират като „второ качество граждани”, а местните гагаузи (които се ползват с автономия, както и с подкрепата на Турция) и българи, да не говорим за рускоезичното население в т.нар. Приднестровие - че идентичността им ще бъде застрашена. Особено любопитно е, че в самата Румъния дълго време се смяташе, че обединението с Молдова, рано или късно, ще стане факт, но в момента е преждевременно, а сегашният „междинен етап” следва да бъде използван за поставянето на молдовската икономика под румънски контрол. Ползите от подобен подход за румънския бизнес са очевидни: евтина румъноезична работна ръка, евтина (доскоро) електроенергия от разположените в Приднестровиет електроцентрали, липсата на европейско регулиране и на стриктни екологични ограничения. Ситуацията обаче се промени след началото на войната в Украйна и все още съществуващите опасения, че руската армия би могла да стигне до Приднестровието, след което да последва присъединяването му, подобно на Крим. А според управляващите в Кишинеу, това ще постави под въпрос суверенитета на Молдова.

Именно това обяснява и мощното ускоряване на процеса на румънизация на страната. Така, наред със споменатия по-горе закон за замяната във всички законодателни актове, включително в Конституцията, на понятието „молдовски език” с „румънски език”, през март бяха приети и законодателни поправки, позволяващи на сътрудниците на молдовските специални служби да имат европейско гражданство. И макар че става дума най-вече за легализирането на румънското гражданство, каквото мнозина от въпросните сътрудници вече притежават, поправката дава възможност и за назначаване на румънци (и други граждани на ЕС) в службите за сигурност на Молдова.

Може ли Санду да стане следващия президент на Румъния?

Както всички членове на правителството, повечето депутати и голямата част от държавните служители в Молдова, президентът на страната Мая Санду също има и румънско гражданство. А според някои местни експерти, тя вероятно има и лични мотиви да съдейства за ускоряване процеса на румънизация на Молдова. В тази връзка ще припомня скорошното изказване на бившия румънски премиер Виктор Понта, който не без основание твърди, че ако Санду реши да се кандидатира за президент на Румъния, едва ли някой би могъл да оспори победата и: „В Румъния вече няма подходящи кандидати, а Санду е харесвана и в Брюксел, и в Берлин, и във Вашингтон”. От друга страна обаче, катастрофалните резултати от политиката на нейната партия PAS в Молдова, могат сериозно да навредят на имиджа и. Макар че е възможно обедняването и ерозията на молдовската икономика да превърнат перспективата за обединение с Румъния в безалтернативна. В същото време обаче, не бива да смятаме, че осъществяването на т.нар. unirea вече е само въпрос на време. Практиката показва, че за съвременното молдовско общество е характерна голямата политическа гъвкавост, т.е. в рамките на само няколко години едни и същи хора гласуват и за комунистите, и за десните юнионисти, при това едновременно подкрепят и членството на Молдова в ЕС, и в доминирания от Русия ЕАИС.

Проблемът с Приднестровието

Мнозина смятат, че основната пречка пред обединявнето на Молдова и Румъния е фактът, че Кишинеу не контролира т.нар. Приднестровие. Истината е, че трудно можем да си представим този предимно рускоезичен регион да стане част от „обединена Румъния”, която няма да му гарантира нито запазването на езиковите му права, нито дори минимална автономия. Позицията на Букурещ по този въпрос е разбираема, защото ако допусне подобен компромис спрямо Приднестровието, моментално ще трябва да стори същото и по отношение на унгарците в Трансилвания, което е истински кошмар за румънския елит. От друга страна обаче, „обединението” може да се случи, дори ако въпросът за Приднестровието остане нерешен. В тази връзка ще припомня, че преди почти двайсет години Кипър стана член на ЕС, въпреки, че правителството му не контролира северната част на острова, където се намира подкрепяната от Турция самообявила се Севернокипърска турска република. Тогава наличието на замразен конфликт и разминаването между признатите и реалните граници, както и липсата на перспектива за разрешаването на проблема, не притесниха никого в Брюксел.

Истината е, че през последните трийсет години между Молдова и Приднестровието се очерта своеобразна форма на симбиоза, в чиято основа са както човешките контакти, така и бизнесът, чиито интереси се променят с течение на времето. Не е тайна, че отношенията между проруското Приднестровие и прозападното молдовско ръководство доскоро се развиваха доста успешно. Така, през 2021, износът от Приднестровието към и през Молдова е нараснал с 48%, достигайки 938,9 млн. долара, което означава, че на практика блокадата на непризнатата република не действа. Основният потребител на стоките от Приднестровието, е самата Молдова (298 млн. долара), следвана от Украйна (134,8 млн. долара), Полша (128,4 млн. долара), Румъния (106,6 млн. долара) и, едва след тях, Русия (86,8 млн. долара). Тоест, икономиката на Приднестровието е дълбоко интегрирана с Молдова и е ориентирана към пазара на ЕС, но в същото време е напълно зависимо от вноса от Русия. Което означава, че с течение на времето мирната политическа реинтеграция би могла да стане възможна, само че според сегашните управляващи в Кишинеу вече няма време за нормалното и мирно разрешаване на проблема, което означава, че те са убедени, че той може да бъде решен само със сила.

Вероятно тъкмо това обяснава и актуализацията на приднестровския проблем в последно време, постоянният акцент върху руската заплаха (включително твърденията за осуетен опит за преврат) и приемането на закона за сепаратизма през февруари 2023. Всъщност, нито молдовското общество е склонно да подкрепи евентуално силово решаване на проблема с Приднестровието, нито пък правителствотов Кишинеу е готово за това поради слабостта на молдовската армия и високата боеготовност на въоръжените сили на сепаратистите и руските части в областта. Към това следва да добавим високата финансова цена на подобна операция, зависимостта на Молдова от енергийните доставки от Приднестровието, както фактът, че в Кишинеу няма ясен план за интеграцията на рускоезичното население, ако тя завърши успешно.

За сметка на това обаче, нараства вероятността „приднестровският проблем” да бъде решен с помощта на украинската армия, която концентрира свои части по границата със сепаратистката република. Тук е мястото да отбележа, че евентуални военни действия на територията на Приднестровието биха могли да доведат до взривяването на складовете с руски боеприпаси, разположени в района на село Колбасна. Според експертите, последиците от това ще бъдат катастрофални – например, ще бъдат напълно разрушени всички сгради в радиус от поне 5 км. В тази връзка ще напомня, че заплахата от въоръжен конфликт в Приднестровието се възприема достатъчно сериозно от държавите в региона. Така, унгарският филиал на Wizz Air прекрати полетите си от Кишинеу, през март националният авиопревозвач Air Moldova отмени стотици полети, а политическите елити в съседна Румъния не крият тревогата си от възможна провокация или инцидент, който би могъл да забърка и Букурещ в конфликта. В края на февруари 2023 Румънският институт за анализи и стратегии IRIS публикува проучване показващо, че повечето румънци се опасяват, че армията и флотът на страната не са готови за подобно развитие, а 29% признават, че в случай, че Румъния се окаже пряко ангажирана в украинската война, биха напуснали страната.

От началото на войната в Украйна, Приднестровието е състояние на блокада, както от страна на Украйна, така и на Молдова. Правителството в Кишинеу забрани вноса на хранителни продукти, лекарства, химикали, торове и горивно-смазочни материали в сепаратистката република, а молдовските банки спряха обслужването по сметките на предприятия от Приднестровието. Както споменах, беше приет т.нар. закон за сепаратизма, а преговорният формат „5+2” е замразен. В същото време президентът Санду настоява за изтегляне на всички руски миротворци от областта.

Заключение

Някои молдовски анализатори твърдят, че Мая Санду въобще не се стреми към реинтеграцията на Приднестровието, а по-скоро обратното, тъй като на практика всички действия на управляващата партия PAS задълбочават политическия разрив между двата бряга на река Днестър, разделяща Приднестровието от Молдова. От една страна, в Кишинеу твърдят, че са готови за преговори, но от друга – приемат закон за сепаратизма и осъществяват икономическа блокада на Приднестровието. Според анализаторите, сред причините за това е, че евентуалната реинтеграция на рускоезичната област би увеличила електората на опозиционните „проруски” партии и най-вече на социалистите на бившия президент Додон, повишавайки шансовете им да дойдат на власт още на първите избори след като това се случи.

*Център за мониторинг и превенция на конфликтите