Как BlackRock провокира глобалната енергийна криза

Администрацията на Байдън и ЕС настояват, че за всичко това е виновен Путин и военните действия на Русия в Украйна. Това обаче не е вярно. Енергийната криза е отдавна планирана стратегия на западните корпоративни и политически кръгове, целяща демонтажа на индустриалната икономика в името на антиутопичния „зелен дневен ред”. Нейните корени могат да бъдат открити далеч преди февруари 2022, когато Русия започна военните си действия в Украйна.

BlackRock прокара ESG инвестициите

През януари 2020, в навечерието на икономически и социално разрушителните карантинни мерки, генералният директор на най-големия инвестиционен фонд в света BlackRock Лари Финк публикува открито писмо до колегите си от Уолстрийт и ръководителите на корпорациите относно бъдещите инвестиционни потоци. В документа със скромното заглавие „Фундаменталното финансово преустройство”, Финк, който ръководи най-големия на планетата инвестиционен фонд с капитал около 7 трилиона долара, обяви необходимостта от радикален отказ от корпоративните инвестиции. Според него, занапред парите ще станат „зелени”, т.е. „екологични”. В писмото си от 2020, привлякло огромно внимание, Финк твърди, че: „В съвсем близко бъдеще – и по-рано, отколкото мнозина очакват – ще бъде осъществено значително преразпределяне на капиталите... Климатичният риск представлява и инвестиционен риск”. И продължава с твърдението, че „Всяко правителство, компания и акционер следва да се борят с промените на климата” (1).

В отделно писмо до клиентите-инвеститори на BlackRock Финк изложи нова програма за капиталовложения. Той заяви, че BlackRock ще се изтегли от някои високовъглеродни инвестиции, като въглищата, които са най-големия източник на електроенергия за САЩ и много други страни. И добави, че BlackRock  възнамерява да ревизира новите си инвестиции в петрол, газ и въглища за да определи, доколко те съответстват на задачите за постигане на „устойчиво развитие”, съдържащи се в Дневния ред на ООН до 2030.

Финк ясно даде да се разбере, че най-големият в света инвестиционен фон ще започне да ограничава инвестициите си в петрол, газ и въглища. "С течение на времето - посочва Финк - компаниите и правителствата, които не реагират на предложенията на заинтересованите страни и не премахват рисковете за устойчивостта, ще се сблъскат с нарастващ скептицизъм от страна на пазарите и, в резултат от това, с по-висока стойност на капитала". Според него, "промяната на климата се превърна в определящ фактор за дългосрочните перспективи на компаниите .... Намираме се на прага на фундаментална финансова трансформация" (2).

От този момент нататък, т.нар. ESG инвестиции, налагаши глоби за емисиите на въглероден двуокис на такива компании като ExxonMobil, се превърнаха в своеобразна мода за хедж-фондовете, включително State Street и Vanguard. Което е показателно за възможностите и влиянието на BlackRock. Освен това Финк успя да убеди четиримата нови членове на съвета на директорите на ExxonMobil да прекратят петролногазовия бизнес на компанията.

Всъщност, писмото на Финк от януари 2020 представляваше обявяване на война на традиционните енергийни отрасли от страна на големите финанси. BlackRock беше сред основателите на Целевата група за разкриване на финансова информация, свързана с климата (TCFD), и подписа т.нар. Принципи на отговорното инвестиране на ООН - подкрепяна от Световната организация мрежа от инвеститори, прокарващи инвестициите с нулеви въглеродни емисии, използвайки за целта крайно съмнителните критерии на ESG. В случая ставаме свидетели, как екологичните, социални и управленски фактори влияят върху инвестиционните решения. Липсва какъвто и да било обективен контрол на фалшифицираните данни за ESG компаниите. Ще припомня и, че BlackRock подписа декларацията на Ватикана от 2019, защитаваща режимите на ценообразуване на въглеродните емисии. Освен това, през 2020 BlackRock се присъедини към Climate Action 100 - коалиция от почти 400 инвестиционни мениджъри, управляващи капитали на обща стойност 40 трилиона долара.

С фаталното си писмо от януари 2020 Лари Финк постави началото на гигантско свиване на инвестициите в световния петролногазов сектор на стойност трилион долари. Показателно е, че през същата година генералният директор на BlackRock беше включен в попечителския съвет на антиутопичния Световен икономически форум на Клаус Шваб – корпоративното и политическо свързващо звено на Дневния ред на ООН до 2030 за нулеви въглеродни емисии. През юни 2019, Световният икономически форум (WEF) и Организацията на обединените нации очертаха рамките на стратегическото си партньорство за ускоряване реализацията на Дневния ред на ООН до 2030.

В писмото си от 2021 Финк удвои атаките срещу петрола, газа и въглищата. Според него: „Имайки предвид, какво ще е значението на прехода към зелена енергетика за перспективите на растеж на всяка компании, ние ги призоваваме да обявят плановете си за за това, как техният бизнес модел ще стане съвместим с икономиката, основаваща се на нулеви въглеродни емисии”.  Друг високопоставен представител на BlackRock пък обяви на една, провела се наскоро, енергийна конференция, че: „по пътя на нашата компания ще тръгнат и останалите” (3).

Само за две години, до 2022, приблизително 1 трилион долара бяха изтеглени от проучването и разработването на петролни и газови находища в целия свят. И тъй като петролният добив е скъп бизнес, прекратяването на външните инвестиции от страна на BlackRock и другите инвеститори от Уолстрийт означава бавната смърт на сектора.

Байдън – президент на САЩ или на BlackRock?

В началото на кандидатпрезидентската си кампания, през последните дни на 2019, Байдън проведе закрита среща с Финк, който – както се твърди – му е заявил: „Тук съм за да помогна”. След тази съдбоносна среща с шефа на BlackRock кандидат-президентът Байдън обяви: „възнамеряваме да се избавим от изкопаемите горива”. През декември 2020, т.е. още преди да влезе в Белия дом, той назначи глобалния мениджър на BlackRock за устойчивите инвестиции Брайан Дийз за помощник на президента и директор на Националния икономически съвет. В този съвет Дийз, който навремето оказа ключова подкрепа на президента Обама при разработването на Парижкото споразумение за климата през 2015, тихомълком подготви войната на Байдън с енергетиката, разчитаща на изкопаеми горива.

Това се оказа истинска катастрофа за петролногазовия отрасъл. Протежето на Финк – Дийз, активно участва и в изготвянето на представения на президента Байдън списък с „антипетролни” мерки във връзка с подписването на съответния президентски указ, което стана на 1 януари 2021. Това включваше закриването на гигантския петролопровод Keystone XL, по който трябваше да се транзитират по 830 000 барела дневно от Канада към нефтопреработвателните заводи в Тексас, както и забраната на всички нови договари за аренда в Арктическия национален резерват на дивата природа (ANWR). Освен това, Байдън се присъедини към Парижкото споразумение за климата, което Дийз подписа от името на Обама през 2015 и от което Тръмп се отказа.

Същият ден Байдън инициира промяна на т.нар „социална цена на въглеводородите”, според която на петролногазовата индустрия се налага глоба от 51 долара за всеки емитиран от нея тон въглероден двуокис. Тази единствена стъпка, предприета само от изпълнителната власт без съгласието на Конгреса, нанася разрушителна вреда на инвестициите в петрола и природния газ в САЩ – държавата, която само допреди две години беше най-големия производител на петрол в света (4).

Ликвидирането на капацитета на нефтопреработвателната индустрия

И което е още по-лощо, агресивните екологични правила на Байдън и инвестиционните мандати в духа на ESG на BlackRock, ликвидират капацитета на нефтопреработвателните заводи в САЩ. А без тези заводи, вече няма значение, колко барела петрол вземате от Стратегическия петролен резерв. През първите две години от управлението на Байдън САЩ закриха капацитет за преработка на петрола в бензин и дизелово гориво за около милион барел дневно, включително заради спада в търсенето свързан с пандемията от коронавирус (най-бързият срив в историята на Съединените щати). Този процес продължава с пълна сила. През 2023 се планира закриването на мощности за преработката на до 1,7 млн. барела дневно, в резултат от отказа на BlackRock и Уолстрийт от инвестиции в ESG и от наложените от Байдън правила (5).

През юни 2022, посочвайки сериозното съкращаване на инвестициите на Уолстрийт в добива и производството на петрол и антипетролната политика на Байдън, генералният директор на Chevron заяви, че не вярва САЩ някога да изградят поне един нов нефтопреработвателен завод на своя територия  (6).

Към групата на Лари Финк и президента на Световния икономиески форум Клаус Шваб се присъедини и ЕС, в лицето на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен (чиито съпруг преди време беше обвинен в корупция), която през 2019 напусна Форума именно за да оглави Комисията. А първата и важна стъпка в Брюксел беше прокарването на програмата EU Zero Carbon Fit for 55. Това доведе до налагането на големи данъци върху въглеродните имисии и ред други ограничения, касаещи петрола, газа и въглищата в ЕС, дълго преди началото на войната на Русия в Украйна през февруари 2022. Съвкупното въздействие на мошеническата ESG програма на Финк върху администрацията на Байдън и безумните действия на ЕС във връзка с нулевите въглеродни емисии, провокираха най-тежката енергийна и инфлационна криза в историята.

* Авторът, който е доктор по политология от Принстънския университет, е известен американски икономист и експерт по стратегически рискове, член на Редакционния съвет на списание "Геополитика” и анализатор на Global Reseach, Канада.

Бележки:

[1] Ларри Финк, Фундаменталната трансформация на финансите. Писмо до генералните директори, януари 2020 года, https://www.blackrock.com/corporate/investor-relations/2020-blackrock-client-letter

2] Ibid.

[3] Цветана Параскова, Защо инвеститорите се отказват от проектите за добив на изкопаеми горима?, OilPrice.com, 11 март 2021, https://oilprice.com/Energy/Energy-General/Why-Are-Investors-Turning-Their-Backs-On-Fossil-Fuel-Projects.html

[4] Джоузеф Туми, Энергийната инфрацията беше планирана, септември 2022, https://assets.realclear.com/files/2022/10/2058_energyinflationwasbydesign.pdf

[5] Ibid.

[6] Fox Business, генералният директо на Chevron твърди, что в ССАЩ никога няа да бъде изграде нов нефтопреработвателен завод, 3 юни 2022, https://www.foxbusiness.com/markets/chevron-ceo-oil-refinery-built-u-s