Потребителски рейтинг: 5 / 5
По време на посещението си в Африка в началото на март Еманюел Макрон се опита да очертае там нов курс на „обновено” партньорство, което да диверсифицира отношенията на Франция с държавите от континента.
Ето за какво става дума: според Макрон, досега политиката на Париж е била ориентирана предимно към африканските страни, разположени на юг от Сахара, а е необходимо да се отделя внимание и на останалите държави от Черния континент. Сериозно ли? Истината е, че „африканската политика” на Франция, която през последните месеци беше подложена на остри критики (особено от страна на младите хора, но не само), никога не е била по-неясна и неразбираема.
Още през 2017, при посещението си в Буркина Фасо, току що избраният президент на Франция не криеше стремежа си „да обърне страницата в отношенията с франкофонската част от Африка”. Впрочем, Макрон повтори същото и в столицата на Габон – Либревил, на 2 март 2023. С други думи, той предложи да бъде сложен край на допълнителното финансиране и „специалните отношения”, които Франция поддържаше (понякога за добро, друг път – не) с бившите си колонии от момента, когато те станаха независими. Тоест, шест години по-късно, Еманюел Макрон признава, че промяната на политиката по отношение на бившите партньори „все още не е довела до очакваните резултати”.
Последиците от преориентацията на отношенита ни с някои африкански държави през последните месеце станаха водеща тема в медиите – или заради неразбиране, или защото нещата наистина са много зле. На какво се дължи например, изтласкването на Франция от Мали, която (обърнете внимание!) се смяташе за една от приоритетните за нас държави и получаваше огромна френска помощ за развитието си (145 милиона евро, само през 2019). А каква е причината за съвсем скорошното ни оттегляне от Буркина Фасо, която през същата 2019 е получила от Франция 137 милиона евро? Тези огромни суми, загробени в очевидно изоставяните от нас държави, ясно демонстрират колко пагубни са последиците от промяната на курса, осъществена от френския президент.
Въпреки мащабната помощ за развитие на бившите френски колонии в Африка, чиято обща стойност достигна върха си през 2020, с бюджет от 12,4 милиарда евро, 72% от които представляваха безвъзмездна подкрепа от наша страна, новата африканска политика на Еманюел Макрон е оказа горчив провал.
Неспособен да реализира последователна и силна политика по отношение на африканските държави, сблъсквайки се с множество сериозни трудности в самата Франция и очевидно неспособен да провежда каквато и да било международна политика без да получава указания от своите „наставници” от ЕС и САЩ, Макрон просто ни изостави. На всичкото отгоре нашият президент предпочете да се измъкне без шум, през задната врата.
На фона на този огромен провал, на Франция и остава само една стратегия – да се прави, че не се е случило нищо особено, да се представя за „иноватор” и да предлага преход от „безвъзмездна помощ към инвестиции”. Вижте само, как нашите управляващи определят тази стратегия – като „нови балансирани отношения, основаващи се на принципите на взаимност и отговорност”. Всъщност, това са празни и конюнктурни фрази, които не казват нищо. Освен едно – показват безсилието на Макрон в новата ситуация, с която той очевидно не е в състояние да се справи. Междувременно, от икономическа гледна точка, делът на Франция в африканския износ е намалял двойно от 2000-та насам, сривайки се от 11%, на 5,5%. При това, следва да отбележа, че този спад касае всички сектори, без авиокосмическата индустрия.
Във военно отношение, френският президент обяви за съкращаване на личния състав, както и за бъдещи мерки в сферата на подготовката на кадри и покупката на оборудване. И тук отново ясно се виждат неговите слабости. Под въпрос е поставена френската геополитика и геостратегия. Ставаме свидетели, как Франция не е в състояние да се съпротивлява на натиска на други държави, които по-добре от нея прогнозират развитието на събитията в света, както и на безапелационното отричане на страната ни от собственото и африканско минало.
Последното турне на френския президент в Африка, за което 60% от французите смятат, че то по никакъв начин няма да подобри отношенията ни с африканските партньори, също както и шестнайсетте други посещения на Черния континент от началото на първия му президентски мандат, приключи без осезаеми резултати. В крайна сметка, Франция ще загуби изцяло влиянието си на континента, с който е била исторически свързана в течение на векове, а французите мълчаливо ще наблюдават постоянно нарастващата африканска имиграция, която (вече няма как да го скрием) окончателно е излязла изпод контрол.
*Авторът е доктор по право, бивш дивизионен комисар във френската полиция и генерален секретар на полицейския синдикат. Анализатор на Boulevard Voltaire
