Потребителски рейтинг: 5 / 5
През последната една година мнозина западни анализатори определят ситуацията в Украйна като повратен момент в геополитиката, довел до обединяването, с цел противодействие на Русия, не само на САЩ и съюзниците им от НАТО, но и на една по-широка либерална коалиция.
Според тяхната гледна точка е съвсем естествено целият свят да подкрепи Запада в този решаващ сблъсък между демокрацията и автокрацията.
Извън границите на държавите от Северна Америка и Европа обаче, последните 12 месеца изглеждаха по съвършенно различен начин. В началото на конфликта много държави от Глобалния Юг не се солидаризираха нито със Запада, нито с Русия. Няколко десетки от тях, включително такива големи демокрации, като Индия, Индонезия и ЮАР, както и много други страни от Африка, се въздържаха при гласуването на осъждащите Русия резолюции в Генералната асамблея и Съвета по правата на човека на ООН. Освен това, мнозина се присъединяваха без особено желание към икономическите санкции на Запада срещу Русия, а на фона на продължаващия конфликт някои се стремят да поддържат отношения както с Москва, така и със Запада.
Нещо повече, за много държави по света най-важните въпроси през изминалата 2022 нямаха нищо общо с Украйна. След като едва се оправиха от пандемията, развиващите се страни се сблъскаха с огромни проблеми, като започнем с дълговите кризи и свършим с глобалния икономически спад и промените в климата. За тях, конфликтът в Украйна е свързан с бъдещето на Европа, а не с бъдещето на световния ред, и се оценява като фактор, отвличащ вниманието от по-насъщните глобални проблеми на нашето време.
И все пак, въпреки разочарованието, все още не се е появил хармоничен трети вариант, който да стане алтернатива на сегашното съперничество между великите държави. Вместо това, въпросните страни се опитват да се приспособят към сегашните реалности и демонстрират уважение към западните санкции по отношение на Русия, в рамките на изгубилата доверието им международна система. В този смисъл, за мнозина, 12-те месеца от началото на украинския конфликт доведоха не толкова до ревизия на световния ред, колкото до по-нататъшното му разединение, повдигайки нови въпроси относно способите на противопоставянето на текущите транснационални предизвикателства.
Ръстът на съперничеството и отслабващата мощ
Руско-украинският конфликт отслаби световния ред по две важни направления. На първо място, в комбинация с последиците от пандемията и глобалния икономически спад, той отслаби всички велики държави по отношение на тяхната мощ и престиж. Това е най-очевидно в самата Русия: непредвиденият ход на военните действия, нарастващата икономическа и политическа изолация и продължаващите икономически проблеми на страната. Най-малко очевидно пък е в САЩ, които съумяха да реагират решително на конфликта, без да ангажират в него собствените си сили, укрепвайки единството на Запада и запазвайки акцента върху голямата игра в Азия.
Остават обаче опасенията, че Украйна отвлича САЩ от участието им в политиката на други държави, особено в Близкия Изток и в Африка. Стабилността и упоритостта на Америка се оказаха под въпрос след прибързаното изтегляне от Афганистан през 2021 и особено в навечерието на поредната президентска надпревара. Освен това, собствената им вътрешна политика не позволи на Съединените щати да осигурят конструктивно ръководство на многостранната международна система. За Европа пък, конфликтът ограничи способността и да играе по-мащабна глобална роля, предвид загрижеността за съхраняването на европейския модел в обозримо бъдеще, независимо дали всичко ще приключи с победата на една от воюващите страни, или с продължителен замразен конфликт.
Що се отнася до Китай, той също пострада: влиянието му в чужбина беше ограничено заради вторичното въздействие върху световната икономика, собствения му внос на енергоносители и продоволствие, както и заради виртуалния съюз с Русия. За разлика от другите постоянни членове на Съвета за сигурност на ООН, Китай не изигра значима политическа или военна роля в украинската криза. Други средноголеми държави извън Европа изпитаха сходни последици. В китайския случай обаче, важни се оказаха два допълнителни фактора. Първият са вътрешните притеснения на Пекин от спада в собствената му икономика и необходимоста да се гарантира плавното и възстановяване още преди ХХ конгрес на Китайската комунистическа партия, провел се през октомври 2022. Вторият е свързан политиката на „нулев ковид”, която задълбочи зациклянето на китайското ръководство върху вътрешните проблеми. В своята съвкупност, това усили последиците от непродуктивната китайска дипломация на „самотния войн-вълк”, довела до неспособност да бъдат намирани съгласувани решения в двустранните спорове и страната да играе значима роля за разрешаването на транснационалните проблеми, като глобалното затопляне и дълговата криза на развиващите се държави.
Засега не е ясно, как Китай и другите страни ще реагират на тези предизвикателства. След партийния конгрес изглежда, че Пекин се опитва да възстанови баланса в отношенията и с Австралия, Европа и САЩ. Много е вероятно обаче, че в крайна сметка ще надделеят вътрешните императиви, свързани с възстановяването на икономичесикя растеж и контрола над обществено-политическите последици от коронавирусната политика, ограничавайки възможността за отказ от предприетите в последно време самонадеяни стъпки по море и по сухопътната граница с Индия.
Вторият ефект от 12-те месеца на въоръжения конфликт е, че икономическата политика на големите играчи в лицето на Китай, САЩ и Европа, вече се определя не толкова от икономиката, колкото от политиката. Днес сигурността на доставките и политическите интереси, в много случаи, се ползват с приоритет пред ценовите фактори на глобалното производство и веригите на доставки. Поддържането на приятелски връзки и т.нар. „оншоринг” се диктуват по-скоро от политически съображения, отколкото от икономическа реакция на променящата се ситуация. Макар че ограничиха отслабването на връзките между Китай и САЩ, глобализираните пазари не се оказаха пречка пред решителните усилия на двете страни за намаляве на взаимната им зависимост в такива стратегически сектори, като производството на полупроводници, изкуствения интелект, енергетиката и редкоземните метали.
Реакцията на държавите, които досега залагаха в своите глобални амбиции на собствената си икономическа мощ, варираше според случая. Предвид съвременните предизвикатества, Япония например осъществява преход към по-твърда политика в сферата на отбраната и сигурността, който и осигурява по-балансирана позиция, подчертаваща нейната политическа и военна мощ. На свой ред, правителството на Германия говори за Zeitenwende, т.е. за настъпването на преломен исторически момент. Китай пък, който е ограничена във военно и политическо отношение глобална икономическа държава, ревизира характера на взамодействието си с другите страни и своето влияние както върху собствения си народ, така и върху останалия свят. Междувременно Европа и много държави от Глобалния Юг плащат икономическата цена за безпрецедентните санкции срещу Москва, в резултат от което някои от най-важните световни икономики са застрашени от рецесия.
Отчуждените и неприсъединили се страни
Конфликтът повлия върху отношенията между най-големите държави в същата степен, в каквато отслабващият световен ред влияе върху незападните страни. Те търсят алтернатива на сегашния ред, но засега трети път не се очертава – нито икономически, нито политически. По данни на МВФ, от началото на пандемията насам, задълбочаващата се дългова криза е засегнала над 50 държави от Африка, Азия и Латинска Америка. Тя ограничава способността на развиващия се свят да следва независим икономически курс. Все пак, повечето страни, на практика, спазват санкциите срещу Русия.
В политически план, сегашната ситуация също препятства появата на единен и съгласуван трети вариант, от типа на Движението за неприсъединяване по време на студената война. Основната разлика е, че днес светът не е двуполюсен. Въпреки всички приказки за противопоставянето между автокрациите и демокрациите, икономическата взаимозависимост между Китай и САЩ и реалностите на глобализираната икономика сочат, че в света няма ясно разделение на два балансиращи се взаимно елементи. Вместо това, в съперничеството между великите държави участват не двама, а много играчи едновременно. Резултат от многостранната конкуренция и съперничеството между великите държави е неутралната позиция на много страни от Глобалния Юг, които се разграничават от съществуващия модел и търсят собствени, независими решения като алтернатива на набора от широко разпространени подходи към глобалните проблеми.
Отчуждените и недоволни развиващи се държави разглеждат конфликта в Украйна и съперничеството между Запада и Китай като фактор, който отвлича вниманието от такива належащи пробеми като дълговете, глобалното затопляне и последиците от пандемията. Да вземем например Южна Азия, където Бангладеш, Пакистан и Шри Ланка вече повече от година преговарят с МВФ за разрешаване на проблема с държавния им дълг. Освен това, през последните 18 месеца се смениха правителствата в пет страни от региона – Афганистан, Мианмар, Непал, Пакистан и Шри Ланка, при това невинаги гладко и без насилие. През април 2022 Шри Ланка обяви дефолт по външния си дълг. През лятото 20% от населението на Пакистан остана без покрив заради наводненията, залели 1/3 от територията на страната – една от разрушителните последици от глобалното затопляне. Нито международните институции, нито Западът, нито Китай и Русия, намериха и предложиха сериозни решения на тези проблеми Ситуацията се усложнява от съперничеството между великите държави. В случая със задълженията на Шри Ланка, Западът и помага без особено желание, защото така страната би могла да се издължи на основния си кредитор – Китай. На свой ред, Пекин очаква действията на останалата международна общност, защото евентуални стъпки за преструктуриране на задълженията на Шри Ланка ще създадат прецедент за други китайски длъжници, получили големи заеми в рамките на инициативата „Един пояс, един път”, които при това не са по-платежоспособни от Шри Ланка. Нещата в Южна Азия не се развиват по-добре, отколкото в много други части на т.нар. Трети свят. Много страни се чувстват изоставени на фона на липсата на действаща многостранна система или международен ред. И, рано или късно, това ще доведе до последователен и организиран отговор от тяхна страна.
Шанс за Индия?
Като цяло, конфликтът в Украйна и съперничеството между Пекин и Вашингтон създадоха нестабилна ситуация за държавите извън САЩ и ЕС. За някои големи и мощни държави, тя разкрива нови възможности. Индия например, може активно да сътрудничи със съседите си за създаването на мирна и просперираща периферия, което би било от полза за собственото и развитие. Тя може да участва във вече стартиралото преустройство на правилата на международната система, особено в такива сравнително нови сфери, като киберпространството. От друга страна, за да продължи собствената си трансформация, Индия може да възобнови икономическото взаимодействие с динамично развиващите се азиатски икономики, участвайки все по-активно в глобалните вериги на доставки.
В същото време обаче, в момента цяла група неголеми държави изглежда по-уязвима, откогато и да било. Освен това, и общият риск е по-голям, отколкото в течение на дълги години, при това е по-малко свързан с перспективата за директен сблъсък между великите държави: първата година на конфликта в Украйна и последиците от посещението на председателя на долната камара на Конгреса Нанси Пелоси в Тайван показаха, че САЩ и другите велики държави са способни да избегнат пряката конфронтация помежду си. Само че способността им да сдържат локалните конфликти и дори да реализират поставените задачи в отношенията със собствените им съседи се ограничават от тяхното съперничество и изискванията на глобализираната икономика. В Азия, тази способност също е ограничена, в частност, от по-равномерното разпределение на мощта в региона, отколкото по време на студената война и последвалата еднополюсна доминация на САЩ.
През 2023 Индия председателства в рамките на Г-20 и Делхи може да се изкуши да действа като посредник между Украйна и Русия, макар че точно в момента това едва ли би довело до конкретен резултат. По-полезна стъпка би било извеждането на проблемите на Глобалния Юг на преден план в международния дневен ред. Много е възможно обаче, международната система да продължи своя дрейф. В условията на продължителен конфликт и постоянно съперничество между великите държави, едва ли ще съумеем да решим неотложните проблеми, вълнуващи по-голямата част от развиващия се свят.
*Авторът е професор по международни отношения в Университтета "Ашока" в Делхи, а през 2010-2014 е съветник по нациионалната сигурност на тогавашния индийски премиер Манмохан Синг, анализатор на "Форийн афеърс"
