Известният чешки експерт в сферата на сигурността и дипломат генерал-майор Петер Пелц е роден през 1953 в Бърно. Завършва геодезия във Висшия технически университет в Прага и работи по специалностти си до 1990. След падането на комунистическия режим заема различни длъжности в Министерството на отбраната и чешката армия. През 1997 е произведен в звание генерал-майор и до 2001 е инспектор в службата за военно разузнаване на Генералния щаб. През 2006-2007 е съветник на постоянния представител на Чехия в ООН, а през 2010-2013 е посланик на страната си в Афганистан. След като преминава в резерва, чете лекции в Колежа за международни и публични отношения в Прага.
Интервюто с генерал Петер Пелц публикуваме с любезното съдействие на Ярослав Полански и Parlamentní listy.
- По време на провелите се наскоро президентски избори имаше билбордове на кандидата Андрей Бабиш, където той заявява: „Няма да вкарам Чехия във война”. В отговор, противниците му напомниха, че президентът, сам по себе си, не може да обяви война на никого, нито пък да проведе мобилизация. Как, според вас, следва въобще да се разглежда проблемът с „вкарването във война”? Включително от гледна точка на формалното и обявяване.
- За начало, бих искал да подчертая, че, по правило, не коментирам чешките вътрешнополитически проблеми. Но след като така настоятелно се обърнахте към мен, ще направя изключение за вас. Аз съм сред онези, които смятат, че в момента международната ситуация и, като цяло, опасността, застрашаваща нашата планета, в много отношения изглежда по-сериозна, отколкото по време на Карибската криза отпреди повече от 60 години. И в тази връзка днес въпросът за „вкарването на Чехия във войната” е фундаментален. Разбира се, имам предвид всичко, което е свързано с въоръжения конфликт в Украйна и нашето отношение към него. Юристите, които се занимават с международно право, вероятно оценяват случилото се през февруари 2022, като момента, в който руската въоръжена агресия е нарушила „суверенитета и териториалната цялост” на Украйна. Те не бива да забравят обаче, че през февруари 2014, подпомагайки кървавия пуч в Киев, САЩ първи нарушиха украинския „суверенитет”. Оттогава насам в тази държава се води гражданска война, едната страна в която се подкрепя от руснаците, а другата от Северноатлантическия алианс, начело с американците. Съмненията относно причините за конфликта се появиха, след като бившият канцлер на Германия Ангела Меркел и бившият президент на Франция Франсоа Оланд публично признаха, че целенасочено са лъгали руския лидер Владимир Путин. Стана ясно, че те никога не са разчитали на изпълнението на Минските споразумения, т.е. на постигането на мирно решение, а просто са дали възможност на Украйна да спечели време и да се подготви добре за войната. На 16 юни 2016 председателят на Военния комитет на Северноатлантическия алианс генерал Петър Павел (днес президент на Чехия) обяви пред „Ройтерс”, че „Русия не представлява непосредствена заплаха”. И по-нататък в интервюто си обясни: „Не става дума за руска агресия, няма никакви разузнавателни данни, които да го потвърждават”. Така че, нека си поемем дъх и помислим спокойно. През 2015 г-жа Ангела Меркел и г-н Франсоа Оланд лъжат Путин за да дадат време на Украйна да се въоръжи, макар че главният военен в НАТО, а днес чешки президент, признава цяла година по-късно, че не разполага с данни от разузнаването за подготвяна от Русия агресия. При това положение, ще оставя читателите ви сами да си отговорят на въпроса, кой всъщност се е готвил за война по онова време.
Действително, нито Петър Павел, нито Андрей Бабиш могат да ни вкарат в тази война. Истината е, че участвайки активно в многобройните антируски санкции, изпращайки оръжие в Украйна и давайки възможност на украинските военни да са обучават в страната ни и бог знае какво още, Чехия отдавна воюва. Просто правителството е забравило да уведоми гражданите за това.
- Очевидно Северноатлантическият алианс не бърза да изпрати в Украйна свои бойни части. Самият президент на САЩ Джо Байдън твърди, че това е неприемливо. Но дали сме сигурни, че по непредпазливост, или пък заради евентуален руски удар по държава от НАТО, или пък заради действията на някоя от страните членки на алианса в хода на сраженията в Украйна, това все пак няма да стане факт?
- Всъщност, неофициално, това вече се случва. В Украйна се намират няколко хиляди полски военни. Там воюват американци, британци, французи и други. Американското и британското разузнаване не само снабдяват украинците с разузнавателна информация, включително по време на самите военни операции, но и осъществяват диверсионни действия на територията на Руската Федерация. Неслучайно руснаците – имам предвид както населението, така и правителството и военното командване - вече възприемат този конфликт като борба на живот и смърт, т.е. като своеобразна „Втора Отечествена война”. И в момента, когато сметнат, че ще бъде по-рисковано ако не реагират, отколкото да нанесат удар, те ще го нанесат. Като това се отнася и за лагерите, където се осъществява военната подготовка на украинците на територията на страните от Севернатлантическия алианс.
Американските елити, които със своите оптимистични и лекомислени изявления вкараха целия Запад в капан, започват да разбират, че и за тях това противопоставяне постепенно се превръща в битка на живот и смърт. Затова се опасявям и го казвам открито, че сегашната ситуация вероятно е по-лоша, отколкото преди 60 години.
Освен това медиите ни информират едностранно и тенденциозно, както и много ограничено. Ще дам един пример. Преди време медиите съобщиха, че руският генерал Сергей Суровикин е остранен от длъжността командващ на военната операция в Украйна и е заменен с началника на Генералния щаб генерал Валерий Герасимов. След което започнаха коментари, кой от двамата е „по-добър”. Това е глупаво. Всеки, който е служил в армията, знае, че началникът на щаба (на всяко военно съединение) не е истниския командир, също както шефът на офиса на едно предприятие не е негов директор. В мирно време, началникът на Генералния щаб, формално, не се смята за командващ на армията. За такъв го назначават по време на война. И това, което направиха руснаците в края на 2022, означава, че генерал Сергей Суровикин остава, но за да се изяснят пълномощията в рамките на командването, Герасимов формално поема това командване. Това не е игра на думи, а частичен преход към военно положение и може да означава подготовка за преполагаемо руско настъпление или сигнал към Пентагона, че руснаците са „настроени сериозно”. Или пък и едното, и другото.
- Как оценявате очерталите се противоречия между Полша, от една страна, и Германия и САЩ – от друга, относно доставките на модерни танкове за Украйна, макар че в крайна сметка такива танкове все пак ще бъдат доставени?
- Германия е най-силно пострадалата от въоръжения конфликт в Украйна държава в Европа, наред с друга „федерална територия” – Чешката република, защото нашите две икономики се основават на индустриалното производство, а то, на свой ред, на евтините суровини от Русия. И фактът, че сами си надянахме на врата този хомот, който повече прилича на примката на палача, не ни помага с нищо. Някои смятат, че икономическата битка, която САЩ започнаха против Русия, всъщност е насочена против Германия. Сред аргументите в полза на тази хипотеза е, че ако САЩ действително водят война срещу Русия биха се постарали максимално да укрепят европейските си съюзници, а не да се опитват максимално да ги отслабят. Така или иначе, ясно е, че концепцията за евентуалното формиране на евразийски триъгълник Китай-Русия-Германия е истински кошмар за англосаксонския свят.
Що се отнася до Полша, историческите емоции оказват силно влияние върху нейното отношение към Русия. Полша едновременно се бои и мрази Русия. Поляците разглеждат собствената си роля в Централна Европа през призмата на национализма, т.е. силно надценявят собствения си потенциал. Сравнително наскоро те неочаквано предявиха към Германия претенции за огромни репарации. И то в момент, когато Европа се стреми да постигне максимално единство! Полша едновременно води борба с Русия, атакува вербално Германия и, както изглежда, има някакви планове относно част от украинската територия. В крайна сметка, ако германската индустрия иска да оцелее, ще и се наложи да се споразумее с Русия. Именно в този контекст би следвало да разглежаме и въпросните безмислени спорове за няколко сравнително остарели танкове.