Потребителски рейтинг: 5 / 5
Професор Ален Жуйе е бивш ръководител на френското икономическо разузнаване. Защитава докторска степен в Станфордския университет в САЩ, след което преподава в различни френски университети. Бил е съветник на президентите Жак Ширак и Никола Саркози, а днес е президент на Международната франкофонска асоциация по икономическо разузнаване и старши съветник във Френската търговско-промишлена палата.
Интервюто с проф. Ален Жуйе публикуваме с известни съкращения и с любезното съдействие на Жоел Хазар и Mondafrique.
- Дълги години бяхте в ръководството на френското разузнаване. Дали френските специални служби бяха наясно относно развитието на ситуацията в Украйна и можеше ли Франция да направи повече за преодоляване на кризата, която предшестваше сегашния въоръжен конфликт?
- Всъщност, всички европейски разузнавателни служби - говоря за континента, а не за Великобритания - знаеха, че ситуацията в Украйна е изключително напрегната и има риск от конфликт. В същото време обаче, разумът ни казваше, че би било пагубно той да бъде оставен да избухне. А независимо от това, в какво искат да вярват хората, държавните ръководства все пак са разумни.
Именно поради това френското разузнаване, както впрочем и останалите, твърдеше, че "там има силни вълнения, но - внимание - в момента няма реален риск от конфликт". Разбира се, бихте могли да ми възразите, че "американците ясно заявяваха, че такъв риск има"! Всъщност, беше съвсем естествено да го твърдят. За това имаше поне две причини: на първо място, именно те провокираха всичко, тук дори няма място за спор. От 2014 те правеха всичко за да вкарат Русия във война.
На второ място, всички западни разузнавания знаят, че американците редовно лъжат. Спомнете си Ирак: опитаха се да ни накарат да повярваме, е Саддам Хюсеин има ядрена бомба. Спомнете си, какво ставаше в Сирия и в Афганистан. Всеки път американците ни манипулираха. Затова днес европейските специални служби са по-предпазлизи и не се доверяват на САЩ.
Дали френското разузнаване можеше да се подготви предварително за случващото се или да го предвиди? Събитията около Украйна могат да бъдат разделени на три етапа. Първият от тях започна през 2014-2015. Французите и германците бяха наясно със ситуацията, когато започнаха безредиците и демонстрациите на киевския Майдан. Те разбираха, че в резултат от натиска на американците в Украйна ще възникнат големи проблеми между проруски настроените украинци и прозападно настроените измежду тях. Оттук и Минските споразумения, които на практика бяха резултат от докладите на разузнавателните служби, настояващи за по-голяма предпазливост, защото това може да прерасне във високоинтензивен конфликт. Бяхме длъжни да реагираме и така се появиха Минск-1 и Минск-2.
Тогава французите постигнаха успех. Какво обаче се случи след това? Не можахме да постигнем изпълнението на първото и второто споразумение от Минск, защото американците, съвместно с НАТО, упражниха натиск върху украинците, които овладяха властта в Киев. От този момент нататък, загубихме опората си и нашите специални служби можеха само да наблюдават отстрани, какво се случва, без да се намесват.
- Руската армия се оттегли от някои части на Източна и Южна Украйна и сега се води борба за овладяване на стратегически позиции. И Москва, и Киев изключиха възможността за постигане на примирие преди новогодищните празници, а руснаците нанасят удари по критично важни обекти на украинската инфраструктура. Как оценявате съотношението на силите?
- Съотношението на силите? От едната страна са украинците, които доста пострадаха в началото на конфликта. Спасиха ги техниката и консултантите от НАТО - днес всички вече знаят, че в Украйна присъстват съветници от алианса. От другата страна са руснаците. Какво ще се случи в най-близко време? 300-те хиляди мобилизирани руснаци ще бъдат разположени в зоната на бойни действия. Това означава, че към края на зимата, там ще се установи военен паритет. Именно затова наскоро началникът на шаба на американската армия генерал Мили заяви, че е дошло време да започнат преговори. Оказахме се в ситуация, представляваща стратегическа задънена улица, защото силите на двете страни са приблизително равни и никой не може да получи предимство.
- Добре познавате структурата на властта в Русия. Владимир Путин, който досега не е губил нито една война, изглежда по-малко самоуверен. Дали и той не е в задънена улица?
- Истината е, че всички сме в задънена улица. Руските въоръжени сили станаха еквивалентни на украинските. Намираме се в стратегическа позиция, която позволява преговори на локално равнище. От географска гледна точка, логиката изисква преговори. Някои ни казват: "Не , трябва да продължим!”. Само че не се очертава успех на нито една от страните. Други пък разчитат, че руската армия ще изчерпа въоръжението си. Което е лъжа! Руснаците разполагат с достатъчно оръжие.
Трябва да спрем да фантазираме. Европейците често приемат собствените си желания за реалност. Те обаче забравят едно: тези хора, без значение, дали са руснаци или украинци, могат великолепно да воюват, защото са изключително смели... те са истински бойци. Затова следва да спрем с фантазиите и да смятаме, че съперникът е "болен, полудял, глупав, свършил е боеприпасите си, а нашите хора са най-силните". Това не е вярно. За съжаление, в момента се води изключително жесток конфликт, от който страдат и двете страни. Очевидно е, че в него не може да има победител. И затова е необходимо да се намери решение.
- Войната между Русия и Украйна отново актуализира проблематиката на противопоставянето между Запада и Изтока. Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг предупреди за риск от избухване на пълномащабна война между алианса и Русия в Европа. Има ли реална опасност от ескалация? И може ли да се стигне до ядрена война?
- Това са просто журналистически басни. По ред съвсем прости причини отговорът на вашия въпрос е решително "не". На първо място, Йенс Столтенберг е генерален секретар на НАТО. А следва да имаме предвид, че алиансът е в самото „сърце” на всички маневри, защото именно той води борбата с Русия, а тя е свързана с Украйна, т.е. именно чрез нея НАТО се бори с руснаците. Затова Столтенберг няма как да каже, „не са ни нужни толкова много ресурси”.
Той защитава собствените си интереси и го прави отлично. Какво всъщност ни казва? Че има риск от пълномащабна война в Европа! Пълномащабна война обаче никога няма да избухне, защото нито германците, нито французите, нито някоя друга страна в Европа искат да воюват с Русия. Целият свят казва, че трябва да се намери решение, а френският президент Макрон – най-силно от всички. Истината е, че никой не иска тотална война. В момента водим една прокси-война.
Франция, която навремето излезе от Обединеното командване на НАТО, се върна в него преди 13 години. Дали в момента страната не е скована от обстоятелствата до такава степен, че би могла да загуби свободата си на мнение и действия?
Да си припомним, какъв беше подходът на Франция през периода, когато все още беше свързана с НАТО, но на практика вече не членуваше в пакта, т.е. след решението на генерал Шарл дьо Гол, та чак до президента Саркози. Участвахме в съвместни учения с НАТО, но алиансът не ни подчиняваше, т.е. бяхме свободни.
Безспорно, днес се сблъскваме с последиците от решението си да се върнем в НАТО. Ако не бяхме в състава на алианса, със сигурност пак щяхме да помагаме на Украйна, защото има причина да бъде помогнато на тази страна, но можехме да станем посредници между Русия и останалите, вместо турците. Днес обаче, не можем да го направим, защото сме обвързани в съюз с НАТО. Просто не можем!
Загубихме нашата независимост. Истината е, че в момента страдаме от принудителното си равняване по американската политика. В това няма съмение. И причината е, че се върнахме в НАТО. А трябваше да оставим всичко, както си беше и както искаше генерал Дьо Гол, Помпиду и всички, преди Ширак...
- Може ли да се твърди, че някои западни държави и, в частност, англосаксанците биха могли да са отговорни за разпалването на този конфликт и дори са заинтересовани от него?
Следва да се върнем към Бжежински, през 90-те години на миналия век, когато той превърна Украйна в острието на копието на Запада, насочено против Русия. От онзи момент нататък, американците винаги са смятали, че трябва да привлекат Украйна в своята сфера на влияние и през 2002 Путин ясно им заяви: „Не пипайте Украйна!”.
Всъщност, всичко започна още преди това. САЩ бяха инвестирали прекалено много в Украйна още преди 2014, те възнамеряваха да свалят управляващия в Киев режим и да го заменят с прозападен. Те самите го признаха. Виктория Нюлънд го заяви пред Конгреса.
Забравяме също, че навремето президентът Обама наричаше своя вицепрезидент Байдън „мистър Украйна”. Целият свят знаеше, че Байдън е много силно ангажиран със случващото се в тази страна. И когато влезе в Белия дом, просто продължи тази своя активност.
Не това обаче е най-важното. Важна е американската подкрепа, която е свързана със стратегически причини. Не бива да забравяме, че още от времето на Бжежински и неоконсерваторите Украйна се превърна в острието на западното копие, насочено срещу Русия.
