Потребителски рейтинг: 5 / 5
От дълго време насам санкциите са се превърнали в любимото дипломатическо оръжие на САЩ. Показателен пример в това отношение е реакцията на администрацията на Байдън на войната в Украйна: тя моментално наложи на Москва редица наказателни икономически мерки и призова останалите правителства да сторят същото.
Това, че санкциите са популярен инструмент за американските политици има определен смисъл. Всъщност, те запълват пространството между празните дипломатически декларации и смъртоносните военни интервенции. Въпреки това, „златните дни” на американските санкции могат скоро да приключат.
При положение, че Вашингтон все повече разчита на санкциите, много държави, които са техен обект, започнаха да укрепват икономиката си за да я защитят от подобни ограничения. Три събития от последните десетина години ги убедиха, че това наистина е необходимо. През 2012 САЩ изключиха Иран от глобалната система за обмен на банкова информация SWIFT, която на практика обезпечава всички международни плащания, опитвайки се да изолират финансово тази страна. Естествено, останалите съперници на САЩ нямаше как да не обърнат внимание на случващото се, задавайки си въпроса, дали няма да са следващите. През 2014 пък, западните държави наложиха санкции на Русия, след като тя присъедини Крим, което накара Москва да превърне икономическата си автономия в основен приоритет. Накрая, през 2017, Вашингтон започна търговска война с Пекин, която скоро се прехвърли и в сектора на високите технологии. Ограничавайки износа за Китай на своите „ноу-хау” в сферата на полупроводниците, САЩ дадоха на всичките си противници да разберат, че достъпът им до най-важните технологии може да бъде ограничен.
Тези три епизода способстваха за появата на нов феномен: организираната съпротива срещу санкциите. Способността на Америка да налага санкции на други държави произтича от доминиращата позиция на долара в световната търговия и от високата степен на американския контрол над глобалните финансови канали. В тази връзка, противниците на САЩ бяха силно стимулирани да търсят такива финансови иновации, които да ограничат тези американски предимства. И все по-често ги откриват в споразуменията за валутни суапове, алтернативните на SWIFТ платежни системи и цифровите валути.
Твърдата валута
Предупрежденията за негативните последици от прекаленото използване на санкциите не са нещо ново. През 1998 президентът на САЩ Бил Клинтън се оплака, че Америка е станала „зависима от санкциите”, подобно на някой наркоман. Той изрази тревога, че страната „би могла да изглежда в очите на останалите така, сякаш сме готови да наложим санкции против всеки, който не е съгласен с нас”. По онова време подобни опасения бяха преувеличени: САЩ все още бяха ненадмината икономическа сила, а санкциите, отвреме навреме, продължаваха да са ефективен инструмент. В края на 90-те години на ХХ век например, те принудиха либийския лидер Муамар Кадафи да предаде заподозрените във взривяването на два самолета и да склони да ликвидира арсеналите си от ядрени и химически материали. Оттогава насам обаче, темповете на използване на санкции значително нараснаха и в отговор противниците на САЩ предприеха изпреварващи мерки за да могат по-ефективно да заобикалят възможните рестрикции. Сред способите, с чиято помощ държавите станаха по-устойчиви на санкциите, са двустранните споразумения за валутни суапове, позволяващи им да заобикалят американския долар. Суаповите сделки директно свързват централните банки една с друга, премахвайки необходимостта от използване на трета валута в двустранната търговия. Китай незабавно и с видимо удоволствие се възползва от този инструмент, подписвайки споразумения за валутни суапове с над 60 държави, включително Аржентина, Пакистан, Русия, ЮАР, Южна Корея, Турция и ОАЕ, на обща стойност почти 500 милиарда долара. Целта на Пекин е ясна: да даде възможност на китайския бизнес да заобикаля финансовите канали на САЩ, когато това е необходимо.
През 2020 Китай за първи път осъществи разплащанията по над половината от търговския си обмен с Русия в различна от долара валута, което извади по-голямата част от двустранната търговия извън обсега на американските санкции. Фактът че Русия и Китай разработват платежни канали, използвайки юана и рублата, не би трябвало да изненадва никого. През март 2020 Шанхайската организацията за сътрудничество (международна политическа организация, чиито водещи членове са Пекин и Москва) обяви за приоритет развитието на плащанията в национални валути, в опит да бъдат заобиколени доларът и санкциите на САЩ.
Растящото желание на Китай да се откаже от долара е разбираемо, предвид катастрофалното състояние на отношенията между Вашингтон и Пекин. Само че съюзниците на САЩ вече също сключват подобни сделки. През 2019 например, Индия закупи от Русия зенитно-ракетни комплекси С-400. Сделката на стойност 5 милиарда долара определено беше насочена и срещу санкциите на САЩ, тъй като Делхи и Москва възродиха споразумението си за валутни суапове, постигнато още по съветско време. В резултат Индия купи руски ракети, плащайки за тях в рубли и рупии, като по този начин избегна американските санкции, които биха могли да провалят сделката.
Друг способ, с чиято помощ държавите могат да се защитят от санкциите, е създаването на незападни платежни системи. Засега, държавите по света продължават да използват западните финансови канали и най-вече SWIFT, но това не ги защитава от евентуални рестрикции. Пълното изключване на достъпа на определена държава до системата SWIFT е „ядрения вариант” в арсенала на ограничителните мерки, налагани от САЩ. Досега той беше използван само веднъж, срещу Иран. Затова Китай и Русия усилено подготвят собствени алтернативи на глобалната система за обмен на финансова информация в случай, че Западът реши да ги изключи напълно от SWIFT.
Китайската алтернатива, известна като Трансгранична междубанкова платежна система (CIPS) все още не може да се конкурира със SWIFT. През 2021 CIPS обработи транзакции за едва 12 трилиона долара, което се равнява на онова, което SWIFТ обработва за по-малко от три дни. Освен това, CIPS се фокусира върху плащанията в юани, които са под 10% о световните финансови операции. Накрая, SWIFT се е интегрирала дълбоко в глобалните финансови мрежи и финансовите институции едва ли ще се откажат от една работеща система за да изберат нова, която при това е политизирана.
Самото съществуване на CIPS е победа за Москва и Пекин, защото целта им е да разполагат с работеща алтернатива на SWIFT, а не с най-голямата платежна система в света. За Русия и Китай е важно, че към тяхната система се присъединиха около 1300 банки от над 100 страни. Ако Русия и Китай бъдат напълно изключени от SWIFT, те вече разполагат (като цяло) с нейно резервно „копие”. Някой ден Пекин може да реши да принуди чуждестранните компании, които искат да получат достъп до гигантския китайски пазар, да използват CIPS. По този начин, Китай би повишил възможностите си да изключи неприятелските или враждебни държави от плащанията в юани и от своята икономика, също както САЩ могат да изключат една или друга държава от доларовите плащания, както и от американската икономика.
Третият инструмент, който противниците на САЩ използват за да заобиколят санкциите, е цифровата валута. Лидер в тази сфера е Китай. Около 300 милиона китайци вече използват цифровия юан в повече от 20 града в страната, включително Пекин, Шанхай и Шънджън. Тази цифрова валута се емитира от Китайската централна банка и се съхранява в мобилните телефони на китайските гражани. Зимните Олимпийски игри в Пекин през 2022 станаха изпитателен полигон за новата валута: плащанията в олимпийските обекти можеха да стават с карти Visa или с цифрови юани. Механизъмът на цифровата валута продължава да се усъвършенства, като според прогнозите, през 2030 поне един милиард души ще използват цифровия юан.
Цифровият юан е защитен от санкции. САЩ нямат възможност да ограничат използването на виртуални пари, емитирани от централната банка на друга държава. Тази цифрова валута предоставя на китайските власти и по-големи възможности за вътрешен контрол: службите за сигурност на Китай могат да проследяват цифровите транзакции, за да разкриват подозрителни схеми (или операции на чуждестранни специални служби на територията на страната). Освен това Пекин разчита, че цифровият юан ще привлече ползватели от целия свят. През 2021 Китай започна да осъществява плащания в юани с ОАЕ и Тайланд. Предвид факта, че Пекин е най-големия търговски партньор на повечето развиващи се страни, вероятно ще последват и други подобни сделки.
Китайската Централна банка не крие амбициите си, цифровият юан да отправи открито предизвикателство към долара. Поне засега обаче, това изглежда доста трудна цел. Цифровият юан си остава незначително глобално явление, дори при положение, че продължава да набира обороти. Нещо повече, очерталият се напоследък икономически спад в Китай, в комбинация с недостатъчната конвертируемост на юана, намалява привлекателността на страната за инвеститорите. Тази перспектива изглежда по-неясна от възможността Китай да замени САЩ като най-голяма световна икономика през 30-те години на ХХІ век. Въпреки това мнозинството икономисти смятат, че след няколко десетилетия около половината от световното производство ще бъде концентрирано в Азия. И в този контекст, регионалната цифрова валута, несъмнено, ще се окаже много привлекателна.
Краят на пътя?
Ако ги разглеждаме поотделно, споразуменията за валутни суапове, създаването на алтернативни платежни системи и развитието на цифровата валута едва ли ще окажат голямо вляние върху ефективността на налаганите от САЩ санкции. Взети заедно обаче, тези иновации все по-често дават възможност на страните, които ги прилагат, да осъществяват транзакции чрез защитените от санкциите канали. И, сама по себе си, тази тенденция изглежда необратима. Няма никакви основания да смятаме, че в близко време отношенията между Вашингтон и Пекин или между Вашингтон и Москва могат да се подобрят. Обратното, най-вероятният сценарий е влошаването на ситуацията, което ще стимулира Китай и Русия да удвоят усилията си за да се защитат от американските санкции.
Разширяването на фрагментирания глобален финансов ландшафт застрашава както американската външна политика, така и националната сигурност на САЩ. Освен че ще ерозират ефективността на санкциите, появата на защитени от тях финансови канали означава, че Съединените щати ще се сблъскват с все повече "слепи зони", що се отнася до разкриването на нелегалната глобална международна финансова активност. Проследяването на финансовите транзакции, които имат подозрителни особености, или пък са свързани с определени държави, е от жизненоважно значение за борбата с тероризма. Разкриването на финансовите преводи между субекти, които способстват за разпространението на ядреното оръжие, също помага за контрола върху неразпространението.
Въпреки това обаче, всичко казано по-горе означава, че през следващото десетилетие едностранните санкции на САЩ неотклонно ще губят ефективността си. По-успешна тяхна алтернатива биха могли да станат многостранните мерки, подкрепяни от Япония, САЩ, ЕС и други страни, които са техни съмишленици. Разработването на този тип санкции ще бъде по-трудно, но за страните, срещу които са насочени, ще е по-сложно да ги заобиколят. Дори Китай не би могъл да си позволи да се лиши от достъпа си до европейските, американските и японските пазари едновременно. В успешния си вариант, въвеждането на многостранни санкции ще способства за създаването на глобална система за повишаване на тяхната ефективност. Редица съществуващи институции вече се занимават с въпроси, изискващи международно сътрудничество, като морското право, борбата с наркотрафика и миграционния проблем. Защо да не се помисли за създаването на още една подобна международна институции, която да се заеме именно със санкциите?
Подобна организация ще анализира съпротивата срещу санкциите с цел западните финансови канали да могат да решават възникващите в тази връзка задачи. Освен това, тя ще анализира последиците от санкциите, отделяйки особено внимание на развиващите се държави. Китай е напълно наясно, че решението на развиващите се страни да продължат да използват западните финансови канали или да се откажат от тях ще е от решаващо значение за осъществяването на стремежа му да ерозира финансовата хегемония на САЩ. Организацията ангажирана с тези въпроси, може да се окаже лекарството за преодоляване на проблема.
*Авторката е известен френски икономист, директор за глобалното прогнозиране на базирания в Лондон международен изследователски център Economist Intelligence Unit (EIU), автор на бестселъра „Ответен огън: как санкциите трансформират света във вреда на американските интереси”, анализатор на „Форийн Афеърс”.
