Потребителски рейтинг: 5 / 5
Прилежащите на Русия територии отдавна са се превърнали в зона на ожесточено противопоставяне между свръхдържавите, в хода на което САЩ и ЕС се опитват да обкръжат Руската Федерация с пръстен от неприятелски настроени към нея страни.
Това противопоставяне може да приема различни форми. В Южен Кавказ например, усилията на Запада са насочени към това, да лиши Русия от статута и на арбитър между Армения и Азербайджан. Първоначално Москва гледаше доста нехайно на тези опити, но в последно време започна да се безпокои, че може да загуби влиянието си в региона. Тактиката на Запада цели изтласкването на руските миротворчески сили, разположени в Нагорни Карабах след последната война там, спечелена от Азербайджан.
Друга активна зона на конфронтация е Казахстан. Западът постоянно работи за ерозирането на тесните връзки между Астана и Москва. Мултивектората външна политика на Казахстан, целяща привличането на повече чуждестранни инвестиции, доведе до формирането на прозападно настроени групи в средите на местния елит. Тук се води сложна геополитическа игра с особено високи залози, тъй като Казахстан граничи и с Китай, който също разполага със сериозно влияние в страната.
Скритата роля на Запада в разпалването на неотдавнашните сблъсъци между Киргизстан и Таджикистан, както и в поощряването на Душанбе да предостави "транзитен коридор" за антиталибанските бунтовници в долината Панджер (Северен Афганистан), представлява открито предизвикателство към руските интереси в сферата на сигурността. Москва продължава да се ползва с голямо влияние в Бишкек и Душанбе, но вътрешнорегионалните раздори и нестабилността създават благоприятна почва за манипулирането на управляващите елити в тези централноазиатски държави от страна на Запада.
Според експертите, неотдавнашната вълна от безредици в Монголия носи очевидните зловещи признаци на т.нар. "цветна революции". Също както и в Казахстан (в началото на 2022), местните социални мрежи активно разпалват пламъка на протестите. Преди няколко седмици станахме свидетели на масови протестни митинги срещу т.нар. "въглищна мафия", която според протестиращите печели от бизнеса с Китай. Паралелно с това обаче, в Туитър се разпространяват твърдения, че става дума за битка за власт между различни кланове на управляващия партиен елит.
Следва да отбележа, че правителството реагира светкавично на случващото се, обявявайки, че ще предостави на обществеността всички договори на рудодобивната компания, за които става дума. Освен това, беше създадена специална парламентарна комисия, която да разследва въглищния скандал.
Междувременно обаче, в провелите се на 10 и 11 декември демонстрации на централния площад "Сухе Батор", в монголската столица Улан Батор, част от няколкото стотин участници се опитаха да щурмуват резиденция на президента, а поведението им доста напомняше онова на протестиращите в Киев, в навечерието на "мартенската революция" през 2014.
Монголия е една от държавите, в които се пресичат интересите на Русия и Китай. Очевидно е, че – разчитайки да разширят влиянието си в южнокавказкия, каспийския и централноазиатския „заден двор” на Русия, западните държави стимулират ръста на регионалното напрежение, като не може да се изключи вероятността Москва и Пекин да не съумеят да реагират адекватно на това.
В същото време геополитическите залози са високи. Монголия е транзитна държава за газопровода „Силата на Сибир 2”, по който ще се транспортират до 50 млрд. кубически метра природен газ годишно от руския полуостров Ямал до Източен Китай. Освен това, Китай, Монгоия и Русия удължиха с пет години плана за изграждане на троен икономически коридор, който ще позволи да бъде разкрит големият икономически потенциал на Монголия и ще повиши ролята и на транзитен хъб.
САЩ и ЕС ще направят всичко възможно за да откъснат Монголия от китайско-руската орбита. Паказателно е, че в през декември 2022 делегация на НАТО посети Улан Батор и проведе двудневни преговори с монголското военно командване. В момента Монголия представлява своеобразна „взривоопасна смес”, в която присъстват всички ключови елементи на конфронтацията между САЩ и Русия и Китай: възможността за разполагане на мисия на НАТО в Азиатско-Тихоокеанския регион, китайската инициатива „Един пояс, един път”, износът на руски енергоносители и, накрая, значителните запаси от редкоземни метали в монголската степ.
* Авторът е индийски дипломат от кариерата, бил е посланик на страната си в Узбекистан и Турция, анализатор на The Indian Punchline
