08
Чет, Юни
7 Нови статии

„Азербайджанският капан” или краят на европейските енергийни илюзии

Актуално
Typography

Потребителски рейтинг: 5 / 5

Звезда активнаЗвезда активнаЗвезда активнаЗвезда активнаЗвезда активна
 

Докато европейците продължават да плащат скъпо за своята, оказала се в задънена улица, енергийна стратегия, в средата на октомври 2022 Русия лансира идеята за създаване на газов хъб в Турция, в непосредствена близост до Европа. Смята се, че това би позволило на Москва да заобиколи западните санкции.

Изглежда обаче, че предлаганият от руснаците енергиен хъб вече съществува в Баку. Както е известно, Азербайджан заема ключово място в европейската енергийна система – до такава степен, че председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен го квалифицира като „надежден партньор”, макар че на практика става дума за проруска система, подчинена на Анкара.

Какъв е проблемът? През юли 2022 ЕС подписа с Азербайджан газово споразумение, предвиждащо удвояване на вноса на природен газ в контекста на съкращаването на руските доставки. Освен това Баку се утвърди като транзитен възел за петрола, който се доставя от Москва в Европа. В тази връзка, експертите посочват наличието на нарастваща разлика между обемите петрол, добиван в Азербайджан (които намаляват), и износа в Европа (който нараства). Тоест, става ясно, че руското гориво влиза в азербайджанската петролна система, осигуряваща петролния транзит към ЕС, през Турция.

Тази преориентация на доставките на енергоносители вкарва Европа в стратегическа и морална задънена улица.

В стратегическа задънена улица, защото подобна система променя ефекта на санкциите срещу Москва и не позволява на Европа да диверсифицира доставките на енергоносители. Ясно е, че Азербайджан реекспортира руския петрол в ЕС, заобикаляйки ембаргото. Тоест, да купуваш азербайджански газ и петрол е все едно да купуваш руски. Баку играе ролята на своеобразен „троянски кон” на Кремъл и забогатява благодарение на санкциите, за които плащат европейските потребители.

Освен това, тази схема директно усилва Турция, която се стреми да се утвърди като посредник между производителите на енергоносители от Близкия Изток и европейския пазар. Към това следва да добавим и нейните проекти в Източното Средиземноморие, пораждащи напрежение в отношенията с Гърция и Кипър – две страни членки на ЕС. По този начин, Европа неволно подкрепя силовата стратегия на Анкара, която наскоро беше потвърдена от президента Ердоган, провеждащ политика на териториална експанзия.

Всичко това поставя под въпрос ценностите, на които се опира ЕС. Появата на азербайджанския хъб не само обезмисля санкционната политика против Москва, но и пречи на Европейския съюз да критикува нарушаването на човешките права от Баку или осъществената неотдавна агресия против Ереван, довела до многобройни военни престъпления, използване на химическо оръжие и смъртоносни дронове срещу цивилно население. Следователно, това е и морална задънена улица, равносилна на финансирането на една „диктатура” и поощряване на нейните имперски амбиции.

С други думи, свидетели сме на пълна политическа и енергийна задънена улица. На практика, Европа не санкционира никого, а само увеличава енергийната си зависимост. Това доста напомня за „капана на Тукидид”, популяризиран от професора от Харвард Греъм Алисън. Той описва ситуация, в която доминиращата държава, обзета от страх и предприемаща погрешни решения, се оказва в капана на нов силен играч. Днес Европа се оказва в „капана на Баку”: налагайки санкции против съседна държава (Русия), тя усилва други държави (Турция и Азербайджан) и отслабва собствените си позиции. Затова, за да се измъкне от този капан, Европейският съюз следва бързо да преосмисли стратегията си.

 

*Les Arvernes e група високопоставени френски държавни служители, професори, публицисти и бизнесмени, статията е публикувана в Atlantico