Потребителски рейтинг: 5 / 5
Това, което започна като доста ясна и разбираема американска политика за доставки на отбранително въоръжение за Украйна, сега се превръща в стремителна и опасна ескалация.
Ние, т.е. САЩ, стъпихме на хлъзгавия път на продължаването на военните действия и разширяването на кръга от задачи. В резултат от това обаче, почти сигурно няма да се окажем там, където бихме искали.
Историята ни учи, че преди да се забъркаш във въоръжен конфликт, следва да си напълно наясно, какво искаш да постигнеш с това и каква е стратегията ти (цели, способи и средства). В момента обаче, не разполагаме нито с едното, нито с другото.
Преди няколко дни, на страниците на The New York Times, беше публикувана статия на военния кореспондент на изданието Том Стивънсън, озаглавена "САЩ и съюзниците им искат да обезкръвят Русия, но не бива да го правят" (The U.S. and Its Allies Want to Bleed Russia. They Really Shouldn't), като в нея той пише това, за което днес говорят и мнозина други. А именно, че администрацията на Байдън открито и безразсъдно следва курс на ескалация в Украйна, което представлява нова и изключително опасна фаза на конфликта.
Стивънсън описва събитията в Украйна от самото начало на войната. Според него, в началния и етап Съединените щати и съюзниците им от Организацията на Северноатлантическия договор (НАТО) са реагирали достатъчно открито и адекватно на руските военни действия в тази страна, започвайки доставки на отбранително въоръжение и хуманитарни стоки за украинците и налагайки икономически санкции на Москва. През последния месец обаче се промениха много неща, при това изключително бързо и по един крайно драматичен начин.
Днес, вместо просто да помага на Украйна, със своята политика, Америка се ориентира към нещо съвършено различно. Тя иска на всяка цена да отслаби и, евентуално, да разчлени Русия. След тайното си посешение в Украйна през миналия месец, осъществено съвместно с държавния секретар Антъни Блинкен, министърът на отбраната Лойд Остин заяви: "Искаме да отслабим Русия да такава степен, че тя вече да не може да прави това, което направи в Украйна". На свой ред, говорителят на Камарата на представителите - демократът Нанси Пелоси, която също предприе спешна визита в Киев, характеризира този конфликт като "глобална битка за демокрация".
В потвърждение на тези декларации, сега администрацията на Байдън предлага на Украйна да бъде оказана помощ на стойност 40 милиарда долара. Това е четири пъти повече, отколкото САЩ са предоставили на Киев от началото на военните действия насам. Освен това, както изглежда, американските военни вече предоставят на украинците в реално време разузнавателни данни за нанасяне на военни удари срещу руснаците. По този начин САЩ на практика се превръщат в активен участник в конфликта. Както посочва Стивънсън, всичко това представлява много сериозна промяна в политиката на САЩ. Според него: "Ако преди основната цел на Запада беше защитата на Украйна от руската агресия, сега това е постоянното стратегическо изтощаване на Русия. При това, тази промяна съвпадна по време с отказа от дипломатическите усилия за прекратяване на конфликта".
Каква би могла да е стратегическата изгода на САЩ от обезкръвяването на Русия? Рисковете от провеждането на подобна политика са огромни. Сред тях е възможността за избухване на термоядрена война между двете водещи ядрени държави. Ако администрацията на Байдън преследва някаква всеобхватна цел, американската нация не знае нищо за нея. Тя нито беше запозната с тази цел, нито пък бе потърсена подкрепата и за нейната реализация.
Само че, както ни предупреждаваше в навечерието на Войната в Персийския залив покойният генерал Колин Пауъл, преди началото на всяка мащабна военна акция следва да имаме ясно очертани интереси, касаещи националната ни сигурност, както и достатъшно широка обществена подкрепа за нея. Кой знае защо ми се струва, че гледайки ни отгоре генерал Пауъл критично клати глава, като наблюдава как продължаваме да вървим по опасния и хлъзгав път към непредвидимите последици от случващото се, сред които може да бъде и ядрения Армагедон. Никой от нас не иска такъв ужасен край, но съдейки по досегашния ни път, той може да се окаже неизбежен.
* Авторът е анализатор на Аmerican Thinker
