Енергийната криза в Европа и завръщането на въглищата

Зависимостта на света от въглищата - енергоносител, от който както мнозина смятаха, човечествено следва съвсем скоро да се откаже напълно, в момента изглежда по-силна отвсякога. Търсенето започна на нараства още през миналата 2021, на фона на дефицита на природен газ и бума на енергийното потребление след премахването на ограниченията, свързани с пандемията. Само че, „специалната операция” на Русия в Украйна провокира взривообразен ръст на търсенето на пазара на въглища, стартирайки ефект на доминото, което пък накара производителите на електроенергия да търсят допълнителни доставки и доведе до рекорден скок на цените.

Този бум на потреблението на най-мръсното гориво на планетата ще има сериозни последици за глобалната икономика.

Ръстът на цените ще стимулира нарастващата инфлация. Но дори и отчитайки последния ценови скок, анализаторите смятат, че въглищата си остават сравнително евтин енергоносители. Тоест, те започват да играят много по-значима роля за енергоснабдяването точно в момента, когато използването им се оказва най-сериозното препятствие в борбата с климатичните промени. Междувременно, въгледобивните фирми се стараят с всички сили да увеличат добивите, защото комуналните компании в целия свят продължават да се нуждаят от все повече енергоносители, което – на свой ред – подготвя почвата за следващата фаза на глобалната енергийна криза.

„Ако трябва да балансираме задачите, свързани с декарбонизацията на световната икономика и тези за гарантирането на енергийната сигурност, всички са наясно, кой ще победи: истината е, че се нуждаем от постоянно електроподаване – посочва Стив Халтън, който е старши вицепрезидент за въглищните пазари в австралийската компания Rystad Energy – Именно това позволява на лидерите да съхранят властта си и спира хората да излязат на улиците за да ги свалят”.

Според Международната енергийна агенция (MAE), през 2021 светът е добил от въглища повече електроенергия, отколкото когато и да било досега и с 9% повече, отколкото през 2020. Очаква се, че през 2022 общото потребление на въглища – за производството на електроенергия, на стомана и за други цели в индустрията – ще нарасне почти с2%, достигайки рекордните 8 милиарда тона, като ще остане на това ниво поне до 2024, включително.

„Всички данни сочат увеличаващ се разрив между политическите амбиции и цели, от една страна, и реалностите на сегашната енергийна система , от друга – изтъкват експертите от МАЕ. Според тях, през 2024 обемите на вредните газови емисии ще надхвърлят с поне 3 милиарда тона показателите, които следва да бъдат постигнати в рамките на сценария за преход към въглеродно-неутрална икономика до 2050.

Историята на въглищата е неразривно свързана с природния газ, който често се определя като по-екологично чиста алтернатива.

Енергийната криза в Европа и завръщането на въглищата

В средата на 2021, когато светът постепенно започна да илиза от пандемията, търсенето на електроенергия рязко нарасна във връзка с повторното отваряне на магазините и заводите. В същото време обаче, Европа, която се нагърби с ролята на лидер в глобалната кампания за отказ от въглищата, се сблъска с безпрецедентен дефицит на енергия и недостиг на природен газ. Налице бяха и проблеми с възобновяемата енергетика както в региона, така и в други части на света. Съвкупността от тези фактори провокира периодични изключвания на електроподаването в някои региони и предизвика рязък скок на цените на газа в целия свят, което бързо ескалира в енергийна криза.

Внезапно въглищата отново се върнаха на сцената като по-евтиното гориво. Енергийните въглища, които се използват в електроцентралите, са сред най-евтините енергоносители в света: според доклад на Bank of America от началото на април, цената му е около 15 долара за милион британски топлинни единици (BTU). За сравнение, цената на петрола е около 25 долара, а на природния газ – 35 долара.

През миналата година в ЕС, който си е поставил една от най-амбициозните цели в сферата на борбата с климатичните промени, потреблението на въглища е нараснало с 12%. Това е първият случай на растеж от 2017 насам. В САЩ потреблението ва въглиша нарасна със 17%, всъщност то се увеличи и в държавите от Азия, Африка и Латинска Америка. Индия и Китай, които доминират на световните пазари, изиграха ролята на локомотиви за нарастването на глобалното търсене на въглища.

Ще припомним, че само преди няколко месеца представители на различни държави се събраха в Глазгоу на климатичната конференция СОР26 с твърдото намерение „да изпратят въглищата на бунището на историята”.

Единственият резултат от преговорите на тази конференция обаче, беше уточняването на формулировките относно изполването на въглища. Китай, САЩ и Индия са най-големите източници на замърсяване в света, като и трите страни вече обещаха да сведат нивото на вредните си емисии до нула през следващите няколко десетилетия. Въпреки това, във финалната фаза на преговорите, Индия и Китай направиха всичко възможно за да размият формулировките относно използването на въглищата, а пък САЩ съдействаха за утвърждяването на тези размити формулировки, което поставя под въпрос стремежа на трите страни да постигнат поставените цели за отказ от използването на въглища.

И всичко това се случи още преди началото на скорошното оживление на пазарите. През декември 2021 МАЕ публикува годишната си прогноза за търсенето. Сега агенцията планира да публикува през юли междинен доклад – първият по рода си – за да анализира влиянието на войната в Украйна. Най-вероятно ще се окаже, че търсенето на въглища е по-голямо от декемврийската прогноза на МАЕ, защото руската инвазия стартира верижна реакция на глобалните енергийни пазари, която обуславя по-нетатъшния ръст на търсенето на тази суровина.

Може ли ЕС да се откаже от руските енергоносители?

Европа отчаяно търси начин да намали зависимостта си от Русия, която си остава основния и доставчик на енергоносители. ЕС възнамерява да забрани доставките на руски въглища, макар че в същото време на страните членки се налага да увеличат потреблението на този енергоносител, тъй като – паралелно с това – искат да ограничат потреблението на руски природен газ. В този свой стремеж, Европа се опира на идеята, че ще може да плаща на неруските доставчици на въглища повече, отколкото другите купувачи. Само че тази нейна игра само стимулира глобалните пазари и нарастването на цените на въглищата и в резултат от това много развиващи се държави могат да се сбълъскат с остър дефицит на енергоносители.

За да гарантира непрекъснатото електроподаване през следващата зима, германското правителство разглежда възможността за сътрудничество с такива предприятия като RWE, за да отвори отново вече затворените ТЕЦ-ове на въглища и да отложи извеждането на останалите от експлоатация.

В Дания енергийната компания Orsted договаря доставки на въглища, които ще се използват вместо биомасата, защото доставките на дървени палети бяха провалени заради украинския конфликт. Великобритания също разглежда различни варианти за укрепване на енергийната си сигурност, включително отказ от затварянето на ТЕЦ-овете на Drax Group. „Това е последния парад на въглищата в Европа” – твърди шефът на отдела за енергийния преход в BloombergNEF Ема Чемпиън.

Още преди тази рискована стъпка на Европа, доставките на въглища не бяха надеждни. През миналата година се наложи затварянето на една ТЕЦ в Германия, тъй като се изчерпаха запасите и от гориво. Освен това, дефицитът на въглища доведе до периодични изключвания на електроподаването в Индия и Китай, на които се падат около 2/3 от глобалното потребление на този енергоносител.

Резкият скок на цените на въглищата

Междувременно цените на въглищата скачат до небето. Фючърсите на австралийските енергийни въглища, които рядко надхвърлят 100 долара за тон, през октомври 2021 скочиха до 280 долара, тъй като комуналните предприятия започнаха да търсят енергоносители по целия свят. След това цените постепенно намаляваха, тъй като сравнително меката зима в Северното полукълбо леко смекчи търсенето на енергоносители.

След като Русия започна военната си операция в Украйна обаче, опасенията относно доставките  отново стимулираха ръст на цените, като те скочиха до 440 долара, което представлява исторически максимум.

Ситуацията на европейския пазар се разви точно по същия начин и дори в САЩ, където основен фактор е вътрешното търсене, през април цените на въглищата достигнаха най-високото си равнище за последните 13 години. „Просто веригата на въглищните доставки се оказа неподготвена за подобен шок” – отбелязва в тази връзка управляващият директор за глобалната енергетика и възобновяемите енергийни източници на S&P Global Сиджоу Джоу.

Но макар че значението на въглищата нараства, обемите на доставките им едва ли ще се увеличат сериозно. Добивните компании все още са обезпокоени относно дългосрочните перспективи на търсенето, особено сега, когато ООН настоява, че светът следва да се откаже от този енергоносител. В доклада на Междуправителствения съвет за борба с климатичните промени, публикуван през април 2022, се твърди, че светът следва окончателно да се откаже от използването на въглища до 2050, за да ограничи глобалното затопляне с 1,5 градуса по Целзий.

„Ако предположим, че някой ви заяви, че в дългосрочна перспектива няма търсене за вашата продукция, но в краткосрочна ви молят да увеличите доставките и, това би било едно твърде странно искане, към която и да било верига на доставки” – обяснява ситуацията Итън Зиндлер, който ръководи изследванията за Северна и Южна Америка в BloombergNEF. Ситуацията се влошава и от това, че политиците и компаниите в Япония и Южна Корея също вземат мерки за ограничаване вноса на руски въглища. В резултат от това, още повече страни по света ще започнат да търсят алтернатива на онези 187 милиона тона въглища, които Русия е продала на ТЕЦ-овете на планетата през миналата 2021 – а това е около 18% от глобалния обем на търговията с енергийни въглища. И замяната на това количество няма да е никак лесно.

Проблемите на световната система на доставки

Глобалното производство още не е възстановило нивото си отпреди пандемията. Добиващите компании страдат от климатичните аномалии, недостига на работа сила и проблемите с транспортирането, както и от липсата на инвесгиции в нови мощности.

В началото на 2022 Индонезия, което е водещия доставчик на въглища за електроценталите, прекрати износа им, за да гарантира първо вътрешните си потребности. Производителите в Австралия, която е друг ключов доставчик, вече обявиха, че не могат да увеличат съществено доставките. Държавната компания Coal India, която е най-голямата в света въгледобивна компания, ограничава доставките за индустриалните потребители, предпочитайки електроцентралите, защото иска да избегне периодичните прекъсвания на електроподаването, които могат да засегнат милиони семейства. През 2021 обемът на износа от южноафриканския терминал Richards Bay Coal Terminal e намалял до 58,7 милиона тона, което е най-ниския му показател за последните 25 години.

„През 2022 пазарът на морските доставки на въглища си остава много напрегнат – подчертава анализаторът на Wood Mackenzie Шърли Джан – Затова ще бъде изключително трудно да бъдат намерени алтернативни източници на доставки, независимо от високите цени”.

С ограничаването на глобалните доставки на въглища и нарастването на цените, развиващите се страни вероятно вече няма да могат да си позволят да купуват този енергоносител за да поддържат работата на своите икономики. Бедните държави от Южна Азия, като Пакистан, Шри Ланка и Бангладеш, са особено уязвими пред скоковете не цените и вече се сблъскват с недостиг на енергоносители.

Влиянието на търсенето на енергоносители в Китай

Китай се оказа в епицентъра на нарастването на добивите на изкопаеми горива. Пекин е обсебен от идеята за увеличаване на добивите на въглища след като през миналата година дефицитът на този енергоносител провокира мащабни прекъсвания на електроподаването. В момента Китай добива около половинана от всички въглища в света и тези добиви нарастват, въпреки че новата серия от карантинни  ограничения забави икономическата активост и намали разходите на енергия. Засега обаче, не е ясно, дали нарастването на добивите ще се окаже  устойчиво, тъй като – както твърди един високопоставен китайски чиновник в енергийната сфера – той вече е достигнал своя предел. Засега най-ясно изразената тенденция е глобалната битка за достъпни доставки ва въглища, в чиято основа е стремежът да се избегне дефицитът на електроенергия.

„Не съм сигурен, дали в момента разполагаме дори с 200 излишни тона въгллища – посочва в тази връзка генералният директор на водещия американски износител Xcoal Energy & Resources Ърни Трешър – Чисто физически, ние нямаме такива производствени мощности”.

* Авторите са анализатори но Bloomberg