Геополитикът на нова България: сто години от рождението на академик Марин Деведжиев

Популярността му се дължи на невероятната симбиоза между ерудиция, жизненост и афинитет към практическото прилагане на научните постановки. „Да се пише за него е едновременно и лесно, и трудно. Лесно, защото емпиричният изходен материал (научен и житейски) е огромен. Трудно – пак по същите причини. Пишещият винаги ще остане с усещането, че нещо е пропуснал, че нещо не е оценил по достойнство” – посочва проф. д-р Атанас Дерменджиев.

Марин Деведжиев е роден на 18 юни 1922 в село Леденика, край Велико Търново. Завършва Великотърновската Търговска гимназия и става студент в Свободния университе в София, а през 1947 завършва Търговската академия в Свищов.

Междувременно участва във Втората световна война като командир на взвод и рота, а през студентските си години (1945-1947) оглавява опозиционния Академически земеделски съюз, заради което е подложен на репресии от комунистическата власт, описани по-късно в документалната повест „Оцеляването”. Заради непрекъснатите преследвания е принуден да започне работа в Содовия завод в Девня. Именно там се запалва от идеята за прокопаването на плавателен канал Варна-Девня и изграждането на пристанище Варна Запад. Така се слага началото на основната му научна дейност в областта на географията и транспорта.

През 1957 напуска завода и постъпва като счетоводител в рудник „Плам” на гара Храбърско. От 1962 е асистент в Търговската академия във Варна, а през 1964 става научен сътрудник в Комисията по производителните сили в БАН, където, през 1967, е избран за ст.н.с. ІІ степен.

През 1970-1971, Марин Деведжиев е директор на Научно-изследователския и проекто-конструкторски институт по битово обслужване и комунално стопанство (КНИПИТУГА), а през 1972 става зам.началник на Главното управление по териториално разпределение на производителните сили при Дръжавния комитет по планиране. Между 1976 и 1982 отново ръководи КНИПИТУГА.

През 1984 основава и оглавява Катедрата по география във Великотърновския университет „Св.Св. Кирил и Методий’, където през 1986 е избран за професор.

През периода 1987-1988 ръководи Катедра „Териториално управление” в Института за социално управление.

През 1991 защитава пред Специализирания научен съвет по географски науки докторат на тема „Модулното развитие на жп мрежата в България”, която му е присъдена научна степен „доктор на географските науки”.

От 1999 е извънреден професор във Великотърновския университет „Св.Св. Кирил и Методий”.

През 2001 е сред основателите и става първият председател на Българското геополитическо дружество (пост, който заема до смъртта си през декември 2016) и в това си качество развива активна обществена и публицистична дейност. Във връзка със създаването на дружеството, акад. Деведжиев изтъква: "Съвсем накратко, по-главните причини се свеждат до това, че държавата ни, вече от доста години, се намира в криза и обеднява, при положение, че след 1990 се формираха нови междудържавни отношения, даващи благоприятна възможност да се възползваме от географското (геополитическото) си положение и да не изпадаме в подобна тежка ситуация. Известно е, че България е кръстовище между Европа и Азия, оттук минават важни пътища за Близкия и Далечен Изток. Използвайки аналогичното си местоположение, Сингапур например стана една от най-богатите държави в света.

Дори и само от умелото използване на географското си положение, България може да забогатее, утвърждавайки по този начин и своята национална независимост. Защото географското положение е капитал, който се олихвява от човека, а страната ни има най-богатия географски капитал за олихвяване. Но понеже българските правителства след 1989 не използваха тези изключителни възможности, което ни доведе до положение безвъзвратно да загубим ред свои предимства, нужна бе организация, която да противодейства на този крайно негативен за бъдещето ни процес.

За зла участ, въпреки мечтите на следосвобожденските "строители на нова България", у нас не само няма геополитически традиции, но и събитията често се развиват противно на всякаква геополитическа логика. Както казва създателят на българската геополитическа наука проф.Иван Батаклиев: "географската неграмотност на нашите политици доведе до съдбоносните грешки, в резултат от които загубихме Беломорието, Южна Добруджа и Западните покрайнини".
За национална геополитическа школа още е рано да се говори, защото в научните трудове от последно време, въпреки верния подход и полезното осветляване значението на геополитиката, поради липсата на достатъчно практическо въздействие, тя тепърва ще оформя своя облик. Полето за това практическо въздействие в България е достатъчно широко, а самото то - реално постижимо. С постепенното навлизане на българската геополитика в тази фаза, постепенно ше се формира и оригинална българска школа".
През годините Марин Деведжиев е бил преподавател в редица висши учебни заведения: Висшия институт за народно стопанство – Варна (1962-1963), Софийския университет „Св.Климент Охридски” (в Геолого-географския факултет, през 1975-1990, и Факултета по журналистика, през 1984-1990), УНСС (Следдипломна квалификация по териториално и селищно устройство, през 1980-1984), Великотърновски университет „Св.Св. Кирил и Методий” (1985-2001) и ВТУ „Тодор Каблешков” (1987-1995).

Научната продукция на акад. Деведжиев е огромна. Публикувани са 42 негови самостоятелни издания, няколко книги в съавторство, 200 научни публикации и 600 текущи проблемни публикации (студии, лекции, доклади).

Богатият му професионален опит е белязан с многобройни научни приноси в редица направления, като сред тях следва да посочим: Плавателният канал Варна-Девня (1955-2008), Вътрешнозаводска икономика (1952-1959), Геодемография и геоикономика (1962-2008), Национална схема на общественото обслужване (1968-1992), Генерална схема за териториално разположение на производителните сили (1970-1973), Единен териториалноустройствен план (1976-1982), География на транспорта (1983-2008), География на общественото обслужване (1975-1984), Селищни системи (1968-1982), Геоурбанизация (1985-2008), Модулно развитие на железопътната мрежа (1983-2008), Геополитика (2006), Българските геополитически шансове (2008).

Трудовете на акад. Деведжиев се цитират многократно, включително и в публикации в чужбина. В много от тях той посочва, че: "Приоритетни са, преди всичко, изграждането и модернизирането на транспортните ни връзки с другите страни. За това се е пледирало, още непосредствено след Освобождението, в Първото ни Народно събрание, когато се поставя на разглеждане "железничний въпрос". На 9 декември 1880 и Петко Рачов Славейков (тогава министър на вътрешните работи) подчертава: "Аз съм за една такава мрежа, която да свърже тясно всичките страни на нашето Отечество и, ако интересите на Европа изискват да стане през България един транзитен път, то и нашите интереси имат своята тяжест в този въпрос… Въпрос, който скопчва нашата държава с всичките други държави в Европа…, но онова, което трябва да помним най-много, и което да имаме предвид, е интересът на нашето Отечество".
Главният приоритет е съществуващите транспортни "пръстени" да се превърнат в "решетка" чрез допълнителни железопътни и автомобилни връзки (коридори) от река Дунав към Бяло море и от Черно към Адриатическо море: дунавски мостове; българо-гръцки ГКПП; разширяване на морските ни пристанища и осигуряване "средата на България" със съвременно транспортно-каридорно "насищане", например чрез тунела Троян-Карлово; железопътното презродопско пресичане по Беломорския проход; съчетаване транспортното насищане на територията с геодемографско оживяване на периферните и обезлюдяващи се общини. Т.е. необходимо е да се вслушаме добре и да използваме Славейковият завет и да защитим "интересите на Отечеството". Обратното пак може да ни докара до съдбоносните грешки от миналото".

Голямо признание за председателя на Българското геополитическо дружество е включването (през 1997) на биографията му в шестото издание на Енциклопедията „500 влиятелни лидери” на Американския биографски институт в Северна Каролина и избирането му от комисия на Института за Личност на годината (като представител на България), за изключителен принос в развитието на съвременното общество.

Още през 90-те години на миналия век, проф. Деведжиев многократно обръща внимание, че: "По, същество, демографската криза е проблем номер едно за нацията ни, решаването на който ще я спаси от течащият днес ускорен процес на стопяване. Сред причините за демографската криза е фактът, че социалистическият режим (1950-1990) откъсна хората от земята, чрез насилственото коопериране и утопичната "индустриализация" (включително в сферата на тежката промишленост), прогонвайки ги от селата, където бяха живели в продължение на векове към големите градове. Така България се раздели на две - "център и периферия". В градовете хората мъчно се устройваха и не им беше до повече деца, докато в селата остана предимно застаряващо население.
Спасението е в "разтоварването" на градовете от несвойствени икономически обекти и фаворизиране на "периферията" за създаване там на привлекателни условия за живот и използване на изоставената земеделска земя. Това, разбира се, не може да стане "поединично", а само чрез засилената междуселищна интеграция, на базата на удобен междуселищен транспорт".

В заключение, ще си позволя да цитирам думите на Марин Деведжиев, отправени още преди повече от двайсет години към новото поколение българи: "Мили момчета и момичета, обичта към Родината се доказва с дела. А от всичко, което можете да направите за нея, може би най-важното е, да раждате повече деца. Не само, защото така ще спасите нацията ни от стопяване, но и защото ще продължите онази свята човешка любов, която винаги е обладавала младите хора".