27
Чет, Юни
24 New Articles

Разпадането на Близкия Изток и опитите за налагане на нов ред в региона

брой 6 2015
Typography

Приетият в средата на май 2015 от Конгреса проект за новия военен бюджет на САЩ хвърля светлина върху приоритетите на американската политика по отношение на т.нар. Ислямска държава (ИД) и другите терористични групировки в Близкия Изток, а и не само там. В документа се констатира, че организациите от типа на ИД или Ал-Кайда са станали по-силни отпреди и генерираната от тях заплаха е достигнала "неприемливо високо равнище". В тази връзка се посочва, че за постигането на победа над ислямските екстремисти е необходимо формулирането на "ефективна стратегия", съвместно със "съюзниците и партньорите" на място, чиято подкрепа е от решаващо значение (1).

Истината обаче е, че именно американските съюзници в региона са част от проблема, както призна през есента на миналата 2014 и вицепрезидентът на САЩ Джо Байдън: "Турция, Саудитска Арабия и ОАЕ бяха толкова решително настроени да постигнат свалянето на Асад и да провокират война между сунити и шиити, водена с помощта на техните марионетки, че инвестираха в сирийските бунтовници тонове оръжие и милиарди долари. Всички тези хора, които те въоръжиха и финансираха, олицетворяват днес Ан-Нусра, Ал-Кайда и екстремистки настроените моджехидини, стичащи се в региона от всички части на света" (2). Въпреки това, в проекта за новия военен бюджет на САЩ като единствената държава - "спонсор на тероризма в Близкия Изток", е посочен шиитският Иран, макар че именно той е основния противник на Ал Кайда в региона. Режимът на аятоласите, също както и Русия и Китай, действат "против интересите на САЩ в Близкия Изток". Следователно, се констатира в документа, трябва да бъдат предприети поредните стъпки за ограничаване на "пагубното иранско влияние в Ирак, Сирия, Йемен и региона, като цяло".

Именно с тази цел САЩ и съюзниците им в споменатите страни от дълги години насам залагат на сунитите-джихадисти, както става ясно от публикуваното през лятото на 2015 съобщение на Агенцията за военно разузнаване на Департамента по отбраната от август 2012. То показва, че американската администрация още преди три години е била наясно, че Ал-Кайда доминира сред сирийските бунтовници и, че нейните усилия за създаването в Източна Сирия на "салафитско княжество" се подкрепят от "някои западни държави, както и от страните от Персийския залив и Турция". Така те се опитват да "изолират сирийския режим" от Иран и Ирак (3).

Възникването на зловещата Ислямска държава върху част от териториите на Сирия и Ирак, като следствие от политиката на американските съюзници, включително такива детайли като превземането на Мосул и Рамади е прогнозирано още тогава от Агенцията за военно разузнаване. Известният германски експерт по Близкия Изток (и автор на няколко книги) Юрген Тоденхьофер квалифицира цитирания по-горе документ на Департамента по отбраната като "терористичния Уотъргейт". И така, макар че още тогава са били наясно, кой "действително се сражава в Сирия", президентът на САЩ Обама и част от западните му партньори, предпочитаха да залъгват световната общественост със "стандартните приказки" за свободата и демокрацията, оказвайки в същото време "целенасочена подкрепа на терористичните организации в региона". "Тъкмо поради това и в момента САЩ не планират и не работят за пълното ликвидиране на ИД", дори и ако знаеха, как могат да го направят. Защото те все още се нуждаят от ислямистите. Според тях, Иран е станал прекалено силен, затова "американците воюват с Ислямска държава с натегната до максимум ръчна спирачка" - посочва Тоденхьофер (4).

Стратегията на "съзидателния хаос": разпололожението на силите в Сирия

Легенда:

Кюрди

Ислямска държава

Правителство

Ан-Нусра и други

 

Американските планове за разчленяване на Ирак на три части

Правителството на САЩ постоянно обвързва борбата срещу ИД с усилията си за отслабване на Иран, дори с цената на налагането на нови държавни граници в Близкия Изток. Така, проектозаконът за военния бюджет предвижда отпускането на военна помощ на стойност 750 млн. долара на иракското правителство за борба срещу ИД. В същото време обаче, 1/4 от тази сума следва да бъде директно предоставена (заобикаляйки Багдад) на кюрдските и сунитските сили.

На централната власт в Ирак се възлага задължението да предостави на тези малцинства по-голямо влияние в държавното управление и службите за сигурност, да прекрати подкрепата за шиитската милиция (която доказа, че е най-боеспособната сила в борбата с ИД, но повечето иракски сунити я смятат за заплаха), както и да приеме закон за създаването на "Иракска сунитска национална гвардия“. В противен случай, 60% от предполагаемата сума ще бъде предоставена пряко на кюрдското опълчение "Пешмерга" и "силите за сигурност" на сунитските племена, т.е. на онези, които трябва да формират въпросната национална гвардия. Очевидно, от гледна точка на Закона за контрол на оръжейния износ, тези сили се смятат за "подходящи" за да получават в бъдеще директна помощ от САЩ, като по този начин биват признати на практика от тях за "самостоятелни субекти". Впрочем, цитираният по-горе законопроект съдържа и съответната формулировка, позволяваща те да бъдат разглеждани като "страни".

В този смисъл, Пентагонът действаше съвсем последователно, когато наскоро реши да изпрати допълнително в Ирак до хиляда военни инструктори, които следва на първо място да се заемат с подготовката на сунитските бойци. Според американския аналитичен център Carnegie Endowment for International Peace, подкрепяното от САЩ създаване на сунитска национална гвардия "очевидно ще доведе до укрепването на центробежните сили и усилване на призивите за разчленяване на Ирак на конфесионална основа". Въпросната "национална гвардия" би могла да формира основата на въоръжените сили на бъдещата сунитска държава в Ирак, също както "военната подкрепа за кюрдската "Пешмерга" укрепва перспективата за създаване на независим Кюрдистан". Според анализаторите на Carnegie, на практика, тази стъпка ще улесни териториалния разпад на Ирак по конфесионалните и етнически линии (5).

Съшо толкова рязка е критиката срещу декларираната в проектозакона позиция на американската администрация от страна на иракското правителство, военните и шиитските духовни лидери в страната. Така, в телефонен разговор с Джо Байдън, премиерът на Ирак Хайдер ал-Абади разкритикува плана, целящ "да отслаби единството на страната" (6). Както е известно, Байдън още през 2006 (т.е. в качеството си на опозиционен политик) подкрепяше "мекото" разделяне на Ирак на три части. Наистина, според него очертаните тогава три региона - Кюрдистан, "Сунитистан" и "Шиитистан", не трябва да се превръщат в самостоятелни държави, а да станат автономни единици под егидата на централната власт, но пък могат да създават собствени сили за сигурност. Ясно е обаче, че делегирането на държавния монопол върху упражняването на насилие към тези три нови субекта, де факто, още тогава загатваше това, което днес вече едва ли може да бъде предотвратено - краят на Ирак като единна държава.

На свой ред, тогавашният държавен секретар Кондолиза Райс заяви през 2006, че в региона ще бъдат засети семената на "съзидателния хаос", от които трябва да израсне "новият Близък Изток". Осъществявайки интервенцията си в Ирак, три години преди това, САЩ дадоха своя решаващ принос за възникването на този "съзидателен хаос", който в момента преформатира целия регион. Освен унищожаването на така и неоткритото иракско оръжие за масово унищожаване, целта на тази интервенция със сигурност не беше създаването на силна национална държава със собствени суверенни външнополитически интереси, без оглед дали тя е изградена върху либерално-демократичните принципи или не. Тоест, това което днес се представя на обществеността като "късогледство" на американските стратези, стоварвайки върху тях вината за допуснатата грешка, всъщност преследваше именно тази цел - унищожаването на държавните структури като предпоставка за по-нататъшната дестабилизация на Ирак. Иначе, защо същата "грешка" беше повторена след това и в Либия, и в Сирия?

След като Джордж Буш-младши стана президент, формиралите се в американската администрация представи за прекрояване на границите в региона, предвиждаха, че установените навремето от бившите европейски колониални сили граници ще бъдат заменени от нови, базиращи се на конфесионални и етнически критерии, което впрочем, изцяло се вписваше в стария имперски принцип "разделяй и владей".

Картата на "Новия Близък Изток", публикувана в "Ню Йорк Таймс"

 

Карта на възможния вариант на подобно прекрояване на границите беше публикувана през 2013 в "Ню Йорк Таймс" (7).  Както се вижда, тя предвижда създаването на кюрдска държава в северните райони на Сирия и Ирак. От сирийското крайбрежие до израелската траница пък се простира т.нар. "Алаутистан", на територията, контролирана днес от Ислямска държава (в Източна Сирия и Западен Ирак) се предвижда създаването на "Сунитистан", а в Южен Ирак - на "Шиитистан".

Германската подкрепа за "държавното строителство" в Близкия Изток

На международната общност се препоръчва "да се подготви както трябва" за "възможното разпадане на фалиралата иракска държава". Това се казва в публикувания в през юни 2015 документ на германския Институт за международни отношения и сигурност (SWP), посветен на "изострянето на кюрдския въпрос". Твърди се, че "в близко бъдеще ще бъдем изправени пред проблема, как процесът на разделяне на Ирак да се осъществи със съгласието на всички участници и без насилие" (8).

На Берлин се препоръчва да "не пречи на неудържимия процес на еманципация", а да "съдейства за признаването на кюрдска държава на територията на Ирак и съседните държави", доколкото "слабостта на националните държави" в Близкия Изток принуждават Европа да възприеме нова "кюрдска политика", която вече няма да се свежда до "подкрепата за авторитарната политика на националните държави от региона срещу техните кюрдски малцинства".

Дори ако "двата субекта на кюрдското движение" (Работническата партия на Кюрдистан - РКК, нейният сирийски филиал - Партията на демократичния съюз PYD, както и Демократичната партия на Кюрдистан в Ирак - KDP) ерозират стабилността на Ирак и Турция, "връщането към наследената държавна система "не е в интерес на "сигурността". "Защото динамиката, засегнала и погребала системата от държави в Близкия Изток, не е пречупена".

Между другото, самият Институт за международни отношения и сигурност също е част от силите, които подхранват тази динамика. Той упражнява сериозно влияние върху германската външна политика, илюстрация за което е публикуваната наскоро телеграма на посланика на САЩ в Берлин, касаеща сирийския проблем (9). Институтът е ангажиран с арабските страни в рамките на работната група "Фрагментацията на Сирия", ръководена от Мюриел Асебург, която преди това оглавяваше създадената през 2012 (а днес вече несъществуваща) работна група "На следващия ден", заета с прогнозирането и планирането на събитията след свалянето на Асад. Новата ориентация е свързана с тезата, че в обозримо бъдеще Сирия няма да бъде напълно "освободена" от правителството на Асад, затова следва да се работи за изграждането на държавни структури на контролираните от "бунтовниците" територии.

Самата Асебург още преди три години изключваше възможността конфликтът да бъде разрешен с мирни средства, посочвайки, че прекратяването на сирийската криза може да стане "не по пътя на преговорите, а само с победата или изчерпването на силите на една от страните". Затова, според нея, "международната общност" следва да заложи на "военната победа срещу режима" (10). Впрочем, както преди, така и сега, свалянето на Асад се оценява от Института за международни отношения и сигурност като висш приоритет. Така, в началото на 2015 експертът на Института за Сирия Хайко Вимен оцени негативно лансираните от редица западни анализатори след победоносното настъпление на Ислямска държава идеи за необходимостта от военно сътрудничество с армията на Асад в борбата с ислямистите.

При това той обоснова отхвърлянето на подобен "фатален алианс", който неизбежно ще съдейства за укрепването на сирийската армия, именно с нейната слабост, защото според него е "съмнително, че армията на Асад е в състояние да осъществява настъпателни действия против добре въоръжените и ефективно организирани бойци на ИД". Хайко Вимен смята, че дори ако сирийската армия съумее да си върне завладените от ИД територии, джихадистите ще извлекат полза от това, тъй като то ше даде "ново измерение на техния наратив за историческата борба срещу "предателите на истинската вяра" - поне според будещото силни съмнения негово обяснение. В крайна сметка, Вимен открито демонстрира и истинските си мотиви, посочвайки, че "стъпаловидната реабилитация на режима на Асад, дори ако днес той съществува само върху част от сирийската територия, ще означава крупна стратегическа победа на Иран" (11).

В един свой доклад Институтът критикува появилата се на Запад тенденция към "стесняване на фокуса само върху сдържането на ИД и другите джихадистки групировки", докато натискът "с цел свалянето на режима на Асад" все повече се осъществява само на думи. В тази връзка се предлага "умерените бунтовници да получат "съществена подкрепа" в борбата им срещу Асад". При това обаче, Институтът е принуден да признае, че "фактическото влияние" на въпросните "умерени бунтовници" "продължава осезаемо да намалява" (12). Предлаганото от неговите експерти "създаване на забранена за полети зона над цяла Сирия" (13) ще бъде от полза на първо място за Ал-Кайда и Ислямска държава, контролиращи значителна част от териториите, които сирийските ВВС атакуват от въздуха. Впрочем, за създаването на такава зона отдавна настоява и Турция, а САЩ също искат да проверят нейната ефективност и необходимите за създаването и предпоставки, ако се съди по проекта за новия военен бюджет на страната.

Зелена светлина за Ал-Кайда

Ако цитираното по-горе изказване на Джо Байдън отразяваше все още критичното отношение на правителството на САЩ към сътрудничеството на собствените им съюзници с Ал-Кайда, събитията през последните месеци в Сирия показват, че Вашингтон вече е престанал да се съпротивлява на това, като на практика мълчаливо приема съществуването на този алианс. В началото на лятото, в Северозападна Сирия, десетхилядната "Армия на завоевателите", в която доминира Фронтът Ан-Нусра (Фронт в подкрепа на народа на Велика Сирия - б.р.), открито признаващ, че подкрепя Ал-Кайда, успя да овладее значителни територии в провинция Идлиб, превземайки и едноименния и административен център. Решаваща роля за това триумфално шествие на джихадистите изигра подкрепата от страна на Турция (14).

На юг, ръководеният от Йордания т.нар. "Южен фронт" - бунтовнически алианс, включващ и Ан-Нусра, в който т.нар. умерени сили все още не са напълно маргинализирани, завладя най-важният военен опорен пункт в провинция Дераа. Според експертите, в щурма му са участвали две хиляди души. Както признава германският Институт за международни отношения и сигурност, "военните успехи на бунтовниците се обясняват най-вече с това, че Саудитска Арабия, Катар и Турция координираха подкрепата си, налагайки "възприемането на обща стратегия от бунтовническите групировки" (15).

Решаваща роля за успеха на последните настъпателни операции на бунтовниците изигра доставеното от американците оръжие, особено съвременните противотанкови ракетни комплекси TOW. Видеозаписите свидетелстват, че те се използват и от Ислямска държава, чиито линии на снабдяване минават и през Турция (16), включително при превземането на древния град Палмира (17). При това джихадистите избиха стотици цивилни, включително жени и деца (18). В полза на ИД се оказа и решението на САЩ да не бомбардират терористите, "когато те се сражават с правителствените войски". Очевидно е, че необходимата за превземането на Палмира концентрация на хиляди бойци няма как да не е била забелязана от американските военни, но "всеки удар срещу Палмира и околностите и, можеше да бъде използван от Асад" - както посочва "Ню Йорк Таймс" в анализа си за стратегическите приоритети на Вашингтон (19).

Впрочем, Институтът за международни отношения и сигурност и преди е изразявал загриженост, че въздушните удари на САЩ ликвидират бойци на ИД и така "косвено подкрепят режима в Дамаск". В края на краищата Институтът е наясно за важния принос на ИД в усилията за свалянето на Асад: "Падането на базата на сирийските ВВС в Ал-Табка през август 2014, когато бяха екзекутирани стотици войници на режима, силно разклати доверието към управлението на Асад сред собствената му опорна база" (21).

Израел - по-сигурен от всякога?

Случващото се в момента в Сирия, т.е. прехвърлянето на бунтовници през Турция и Йордания с цел "водене на война с чужди ръце", още през 1996 беше препоръчано в прословутия план Clean Break, изготвен по поръчка на израелското правителство от група експерти под ръководството на американския неоконсерватор Ричард Пърл. В него, освен дестабилизацията на Сирия, се предлага и силовото отстраняване от власт на Саддам Хюсеин. И тъй като някои от авторите на тази стратегия "в момента заемат ключови постове във Вашингтон", както посочва британският "Гардиан" през 2002, планът на Израел да "се справи с враговете си като преформатира Близкия Изток, изглежда по-реалистичен, отколкото през 1996 например" (22). Половин година по-късно, американците наистина атакуваха Саддам Хюсеин, давайки начален тласък на събитията, които, наред с разгрома на Либия и Сирия, гарантираха на Израел "най-голямата сигурност", която тази държава е имала от създаването си насам, както посочва "Джерузалем пост" през пролетта на 2015, цитирайки висши израелски военни: "Арабските държави, като Либия и Ливан, които някога бяха въоръжени до зъби, вече не съществуват. Преди четири години Сирия представляваше най-голямата заплаха за Израел, днес обаче и тя се е разпаднала на множество територии" (23).

Дълго време конфликтът между Израел и Палестина игроеше ролята на мобилизиращ фактор в арабския политически живот, но отдавна е изместен от сектанския конфликт между шиити и сунити в региона (24). Както констатира преди две години бившият шеф на "Мосад" Меир Даган: "този конфликт "разкъсва" арабския и мюсюлманския свят и открива пред Израел уникалната възможност да формира различни алианси, затвърждаващи нашето присъствие в Близкия Изток" (25).

Така, в момента Израел е партньор в подобен алианс с един от най-заклетите си врагове. От началото на 2014 насам израелски правителствени служители  редовно осъществяват тайни срещи с представители на Саудитска Арабия. За първи път, това признаха на провелото се през юни 2015 във Вашингтон заседание на Съвета за международни отношения (CFR) бившият съветник на принц Бандар бин Султан и посланик на Саудитска Арабия в САЩ Ануар Маджид Ешки и Дори Голд, бивш израелски посланик в ООН. Тези израелско-саудитски срещи са били изцяло посветени на борбата срещу общия им враг. Както се посочва в коментар на агенция Bloomberg по този повод: "Това че тези хора, представляващи държави, които са исторически противници, се срещат, се обяснява с общото им опасение, че Иран е на път да си извоюва доминиращи позиции в Близкия Изток и трябва да бъде спрян" (26). В предложения от Ешки план от седем точки за Близкия Изток, смяната на режима в Иран е поставена на второ място, непосредствено след сключването на мир между Израел и Саудитите. Освен това той подкрепя създаването на кюрдска държава. Неслучайно в Израел все по често се чуват призиви за разделянето на Сирия на множество държави, включително и кюрдска (27).

През последните години израелските военни и политици официално декларираха, че предпочитат Сирия да попадне под контрола на Ал Кайда, отколкото да остане съюзник на Иран. Затова не е чудно, че Израел си сътрудничи в района на Голанските хълмове с бойците на Ал-Кайда от Фронта Ан-Нусра (28), макар че помощта на Тел Авив е доста по-скромна от тази, оказвана им от члена на НАТО Турция и от монархиите от Персийския залив. Очевидно е, че след като без приноса на Ал-Кайда в планираното сваляне на Асад, или по-точно в разчленяването на Сирия, няма как да се мине, нарастват усилията тази терористична групировка да бъде представена пред световното обществено мнение в позитивна светлина - т.е. като "добрите джихадисти", за разлика от "лошите" от Ислямска държава (29). Така, през юни 2015 водачът на Ан-Нусра заяви в интервю за катарската телевизия Ал-Джазира, че Западът не бива да бои от Ал-Кайда, защото Фронтът Ан-Нусра не извършва терористични нападения срещу него, а целта му е само свалянето на Асад (30). Както посочва в тази връзка "Шпигел онлайн", само няколко дни по-късно правителството на САЩ върна жеста на ислямистите, като "за първи път подкрепи от въздуха Ан-Нусра в противоборството и с ИД" (31).

В светлината на мащабната и вече почти открита подкрепа за джихадистите, сирийското правителство е принудено "да признае фактическото разчленяване на страната, ограничавайки се с отбраната на стратегически важните територии, докато останалите остават под контрола на бунтовниците и джихадистите" - посочва Агенция Франс Прес. По данни на източник от правителствените среди в Дамаск, "режимът смята за жизненоважни централните градове Хама и Хомс, както и столицата" (32). Как бързо се променят времената: след терористичното нападение от 11 септември 2001 правителството на САЩ предаваше предполагаемите бойци на Ал Кайда на сирийските сили за сигурност, надявайки се, че те щи ги подложат на "сурови" разпити, а днес с помощта на бившия си враг №1 на практика разрушава сирийската държава.

 

Бележки:

1. Текстът на „National Defense Authorization Act for Fiscal Year 2016“, койго беше представен н Конгреса, може да се види на: https://www.govtrack.us/congress/bills/114/hr1735/text
Цитираните пасажи са в секции 1222 и 1223.
2. http://www.bbc.com/news/world-us-canada-29528482
3. Der in weiten Teilen geschwärzte DIA-Bericht ist nachzulesen unter: http://www.spiegel.de/media/media-36707.pdf
4. http://juergentodenhoefer.de/us-geheimdienst-deckt-auf-der-westen-wollte-einen-islamistischen-terrorstaat/
5. http://carnegieendowment.org/sada/index.cfm?fa=show&article=57220&solr_hilite=
6. http://www.presstv.ir/Detail/2015/05/03/409242/Iraq-Abadi-US-Congress-Bill-Sadr
7. http://www.nytimes.com/2013/09/29/opinion/sunday/imagining-a-remapped-middle-east.html
8. http://www.swp-berlin.org/fileadmin/contents/products/studien/2015_S10_srt.pdf
9. https://cablegatesearch.wikileaks.org/cable.php?id=09BERLIN1577
10. http://www.swp-berlin.org/de/publikationen/kurz-gesagt/syrien-die-worte-von-heute-duerften-schon-bald-die-enttaeuschungen-von-morgen-sein.html
11. http://de.qantara.de/inhalt/strategien-gegen-den-islamischen-staat-was-gegen-ein-buendnis-mit-assad-spricht
12. http://www.swp-berlin.org/publikationen/kurz-gesagt/die-syrische-interimsregierung-vor-dem-aus.html
13. http://www.swp-berlin.org/fileadmin/contents/products/aktuell/2014A64_bkp.pdf
14. Виж повече на: http://www.hintergrund.de/201505083534/globales/kriege/schuetzenhilfe-fuer-al-qaidas-siegeszug.html
15. http://www.swp-berlin.org/fileadmin/contents/products/sonstiges/20150522_Hintergrund_Syrien.pdf
16. http://www.dw.de/t%C3%BCrkei-wie-sich-der-is-versorgt/av-18100004
17. http://www.liveleak.com/view?i=100_1433796614
18. http://www.independent.co.uk/news/world/middle-east/isis-slaughter-in-the-sacred-syrian-city-of-palmyra-the-survivors-stories-10297989.html
19. http://www.nytimes.com/2015/05/21/world/middleeast/syria-isis-fighters-enter-ancient-city-of-palmyra.html
20. http://www.swp-berlin.org/fileadmin/contents/products/comments/2015C26_ows.pdf
21. http://www.swp-berlin.org/fileadmin/contents/products/aktuell/2014A64_bkp.pdf
22. http://www.guardian.co.uk/Archive/Article/0,4273,4493638,00.html
23. http://www.jpost.com/Arab-Israeli-Conflict/Analysis-With-Syria-crumbling-Israels-security-situation-has-never-been-better-404909
24. Siehe dazu: http://www.hintergrund.de/201307042664/politik/welt/gewollte-spaltung.html
25. http://www.haaretz.com/news/presidential/1.530561#.UcJEWgaKojE.blogger
26. http://www.bloombergview.com/articles/2015-06-04/israelis-and-saudis-reveal-secret-talks-to-thwart-iran
27. http://www.jerusalemonline.com/news/middle-east/the-arab-world/israeli-scholar-calls-for-the-establishment-of-a-kurdish-and-druze-state-in-syria-13927
28. https://www.middleeastmonitor.com/articles/inquiry/16695-israel-may-be-arming-al-qaeda-in-syria
http://www.jpost.com/Middle-East/Report-Israel-treating-al-Qaida-fighters-wounded-in-Syria-civil-war-393862
29. Siehe dazu:http://www.hintergrund.de/201505083534/globales/kriege/schuetzenhilfe-fuer-al-qaidas-siegeszug.html
30. https://www.jungewelt.de/2015/05-30/039.php
31. http://www.spiegel.de/politik/ausland/syrien-us-luftwaffe-bombardiert-is-stellungen-a-1037702.html
32. http://news.yahoo.com/iraq-iran-fighters-deployed-defend-damascus-security-source-143253360.html

 

* Авторът е германски външнополитически анализатор (Huntergrund)

{backbutton}

Поръчай онлайн бр.4/2017