20
Съб, Юли
22 New Articles

Уроците от „Южен поток“

брой 1 2015
Typography

“Южен поток“ е сред най-големите планирани енергийни проекти в новата история на Европа. Ето защо е необходим задълбочен и безпристрастен анализ на ситуацията и причините, довели до спирането му. Това е важно за всички заинтересовани по проекта страни: ЕС (особено Унгария, Словакия, Словения, Австрия и най-вече първата страна по несъстоялото се трасе – България), Русия, САЩ, Турция, Сърбия. Подобно проучване може да доведе до формулирането на изводи, които да са полезни в бъдещата политика на участниците в това мащабно начинание. Конструирането на обективния контекст би помогнал за по-доброто разбиране и на регионалната динамика, и на предстоящите й развития.

Основната хипотеза в настоящия анализ е, че политическата целесъобразност в проекта доминира над икономическата. Целта е да се изследват предимно политическите позиции и тяхната динамика за времето на планирането, подготовката и събитията около обявения (поне засега) край на проекта. Задачите, които трябва да бъдат решени, са проследяване на позициите на заинтересованите страни посредством анализ на  политическите им лидери, институции, елити, дипломати и експерти.

Проблемна ситуация

Търсенето на природен газ на европейските пазари расте. Това е едно от най-екологично чистите и безопасни горива в енергетиката. Същевременно, в световен мащаб, безпрецедентно нараства и броят на новите газови находища.

Първоначалната идея на проекта „Южен поток“ е да се заобиколи Украйна, като транзитьор на руски газ към Европа, и да се избегнат нарушавания на доставките в контекста на влошаващите се през последното десетилетие отношения между Киев и Москва. Украинската криза от зимата на 2013/2014 поставя газопровода в по-турбулентна среда, която катализира желанията за реализирането му – респективно прекратяването му. Конфликтът прави по-видими и отчетливи позициите на всички заинтересовани страни. Украйна е допълнителен аргумент в стратегиите им. Според експерта по европейска политика Екатерина Шумицкая, проектът ще бъде замразен, докато не се разреши конфликтът, но с уговорката, че това няма да се случи скоро.[1]

Въпреки че в политиката и политологичния анализ моралните категории са прекалено условни, може да се предположи, че руснаците няма да променят позицията си по отношение на Украйна и ще направят всичко възможно за да отнемат ролята й на транзитьор, от който да зависят. Руската страна се нуждае от алтернативно трасе за доставки към европейските пазари.

Отношенията Русия-Украйна са влошени за години напред, а републиките в Донецк и Луганск са на път да се превърнат в поредните „замразени конфликти“. Румъния има дълга история на сложни отношения с руснаците, а Турция е непредвидима в средносрочен и дългосрочен план. Нейната стабилност също не е гарантирана предвид тежките социални разделения вътре в страната и конфликтите по границите й. Пазарната и геополитическа логика налага България като първа страна по трасето.

Българският контекст

Руски газ се доставя в България от 1974, като до днес руската компания Газпром е единствения чуждестранен доставчик на суровината. Страната има изградена уникална газова инфраструктура, която покрива цялата й територия като образува овална форма. България е основен разпределителен център за транзита на природен газ към Турция, Гърция и Македония.

Проектът „Южен поток“ е официално представен от Владимир Путин в Загреб на 24 юни 2007. България е първата страна, която подписва двустранно споразумение за строежа на газопровода (18.01.2008). Поради географското си местоположение тя е смятана за почти незаобиколим фактор за строителството и въобще за доставките на газ от Русия към Южна Европа. Северната част на българското крайбрежие е с много добри условия за включването на тръбите от морската в сухоземната част на трасето. Северна България е равнинна, което допълнително улеснява изграждането на газопровода към Сърбия. Всички тези геоложки особености показват, че България е ключовата транзитна страна за реализирането на проекта – за неговия старт и стъпването му на територията на Европейския съюз.  Предвиденото за изграждане трасе в страната е 536 километра, което го прави най-дългата сухоземна отсечка от цялата линия. Единствено тук има предвидени за изграждане три компресорни станции (Варна, Лозен, Ресово).  „Южен поток“ е част от системата за национална сигурност на България. Той е подкрепен с гласуван от Народното събрание документ – „Българска стратегия за национална сигурност“, приета през 2011[2].

Натискът върху българските политици за спирането, преформулирането или реализирането на проекта е константна величина от раждането до самият му край.

В проблем за проекта и липсата на ясна позиция от страна на българския политически елит се превръща политическата нестабилност в страната. Само за периода 2013-2014 в България се сменят пет различни правителства – едното свалено от улични протести, две коалиционни и две служебни (назначени с указ от президента). Ситуацията с липсата на единна позиция се усложнява от двамата президенти, които имат коренно различни позиции по отношение на проекта – Георги Първанов (2002-2012) категорично го подкрепя, докато Росен Плевнелиев (от 2012 насам) изразява открити антируски позиции: „Русия е една агресивна, националистическа страна[3]. За сегашния български държавен глава „Южен поток“ не е въпрос на междудържавен диалог, а синхронизация с единната позиция на ЕС. В допълнителен проблем се превръща и рязката смяна на позициите на отделни политически лидери, които в различни моменти варират от изявления за спиране до публични ангажименти за реализация.

Анализът трябва да вземе под внимание факта, че докато в управлението на България се редуват диаметрално противоположни външнополитически позиции и нестабилни управленски конфигурации, в международен аспект мнозинството политически лидери остават на постовете си по време на или през по-голяма част от целия проект – Владимир Путин (от 2000), Реджеп Ердоган (от 2003), председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу (2004-2014), Ангела Меркел (от 2005), Вернер Файман (от 2008) Барак Обама (от 2009), Дейвид Камерън (от 2010), Виктор Орбан (от 2010).  С изключение на Меркел и Европейската комисия, всички останали имат ясни цели и намерения спрямо изграждането на газопровода от началото до обявения му край.

От самото начало на проекта в България, прагматизмът не е водещ в публичния дебат. Започват да доминират проруски и антируски настроения и емоции, които се проектират върху газопровода. Това разделение се засилва неимоверно след началото на украинската криза. Експерти, медии и политици стават страстни адвокати или критици на проекта. А емоциите са проблем за всяко политическо и икономическо начинание от подобен мащаб.

Сериозен допълнителен проблем за легитимността на проекта е митологията, тайните, противоречивите информации и най-вече съмненията за корупция при строителството (комисионни, подставени лица, съмнителни фирми). Липсата на достатъчно прозрачност (договорите не се оповестяват публично) създава идеалната среда за развитието и циркулацията на всевъзможни инсинуации и интерпретации на липсващите факти. Проектното съдържание започва да се изпълва със съмнения, подозрения и развиващи се паралелно скандали. Според бившият служител на Ранд Корпорейшън – Алекс Алексиев: „Една трета от парите за строителството са подготвени за нечии джобове[4]. Дори дребни наглед информации като заплатите на ангажираните в съвместната компания дразнят общественото мнение в най-бедната страна член на ЕС, изпитваща сериозни финансови затруднения.

Важен момент за съдбата на проекта е внезапното посещение в София на трима изтъкнати американски сенатори, водени от политическия ветеран Джон Маккейн. Липсва публична информация, какво са казали или показали на българския премиер Пламен Орешарски, но на съвместната пресконференция веднага след срещата им, той завява, че е наредил „цялата работа по „Южен поток“ да бъде преустановена[5]. „Ще решим по-нататъшните стъпки след консултации с Брюксел“, заключава министър-председателят. Месец по-късно правителството подава оставка.

Заинтересованите страни

В дебата около проекта могат да се очертаят няколко ключови страни: ЕС, Русия, Великобритания, САЩ, Турция, а в самия му край става ясна и периферната роля, която евентуално е имала Гърция.

България, Финландия, Словакия и балтийските републики са единствените страни членки на ЕС, които почти на 100% са зависими от руските газови доставки. Европейската комисия гледа на това като на заплаха и в изявленията на европейските комисари често се говори за търсене на пътища за диверсификация на доставките. В българските и европейски медии темата, че Русия иска да разруши ЕС и неговата сигурност чрез инструмента на енергийната зависимост е широко застъпена.[6] Проблемът е дефиниран накратко от енергийния експерт Александър Темерко: „Русия използва енергийната си стратегия по-ефективно от военна сила. Енергийната заплаха е по-могъща и много по-опасна[7].  Председателят на ЕК Жозе Мануел Барозу обявява, че е „критично важно Съюзът да остане единен по въпроса за енергийната сигурност[8]. Европейската комисия постоянно заплашва България с наказания, ако не спре изграждането на проекта[9]. Условието е той да влезе в унисон с изискванията на Третия енергиен пакет[10]. Според неговите правила този, който добива суровината, не може да притежава енергийната транспортна инфраструктура, която я доставя в Европа. Тази точка блокира възможността на Газпром едновременно да е транспортьор и производител на природен газ.  Желанието за диверсификация има своите измерения и в някои ценностни различия между Брюксел и Москва, най-вече по отношение на въпроси, свързани с ролята на традиционното семейство и правата на някои сексуални малцинства. В крайна сметка, заместник-председателят на комисията Кристалина Георгиева подчертава след спирането на проекта: „Южен поток“ не е стратегически проект, тъй като най-важни за Европа са тези проекти, които осигуряват диверсификация както на източника, така и на направлението[11]. Силно изразеното желание на Брюксел да гарантира енергийната си или каквато да е друга форма на сигурност, в определен момент ще се сблъска с въпроса за липсата на собствена военна сила. Общата стратегия за сигурност без собствена армия е почти невъзможна за реализация задача.

От своя страна, Русия, като основен двигател на проекта, има сериозен интерес от изграждането на „Южен поток“, защото той би гарантирал прогнозируеми и стабилни приходи за руския бюджет. Проблемът е недотам добрия пиар и маркетинг на проекта. Това е една от основните слабости на руската страна. Дипломатическата активност във връзка с него отстъпва качествено на демонстрираната от мисиите на останалите заинтересовани играчи.

Сред заинтересованите страни, които са „за“ изграждането на газопровода са България, Сърбия, Унгария, Словакия, Австрия, Италия. Австрийският президент Хайнц Фишер категорично подкрепя проекта[12]. Унгарският премиер Виктор Орбан обявява, че е подложен на неимоверен натиск от страна на САЩ за спирането му[13]. Toй е сред най-големите публични защитници на съоръжението[14]. Подкрепа има и от едрия европейски бизнес, който участва чрез най-големите енергийни компании от държавите по трасето (OMV, Eni, Wintershall). Според Райнер Зееле, председател на Борда на изпълнителните директори на немския енергиен гигант Wintershall: „Проектът е възможност да се осигури лоялност на Русия към Европа, а не към Азия[15].

От самото начало позицията на Великобритания е в дисонанс с останалите страни от ЕС в оценката за ползата от проекта. Това е един от редките моменти, когато Лондон и Брюксел са на толкова близки позиции. Британското посолство в София традиционно изразява опасенията си от руското влияние в България. В ключови периоди в страната ни се изпращат за посланици специални дипломати – сравнително млади (Стаг – 42 години и Алън – 37 години), ерудирани, с кариери във Форийн офис, с ярко публично присъствие и недвусмислени послания. Още през 1999 тогавашният британски посланик в София (Ричард Стаг) заявява директно: „Не продавайте вашите предприятия на руснаци!“[16]. През следващите години отношението остава непроменено. Посланик Джонатън Алън (2012- януари 2015) е изключително активен в тази посока: „Спрете зависимостта си от Русия[17]. По-късно е още по-директен: „Русия не е част от семейството на нормалните нации“. Според него: „Нека сме наясно, какво не е „Южен поток“. Проектът не е принос към енергийната сигурност, от гледна точка на диверсификацията на доставките[18]. Любопитен момент е, че Алън, подобно на посланик Стаг, продължава кариерата си в сферата на сигурността. От  посланик в София директно заема ключовия пост директор по Националната сигурност на Форийн офис[19]. Обединеното кралство настоява българските власти да работят в по-тясно сътрудничество с Турция за увеличаване на енергийната сигурност и доставките на азербайджански газ, което да превърне България в турската врата към Европа. Тук не бива да се подценява фактът, че Великобритания е конкурент със САЩ на енергийния пазар в Централна Азия[20]. Лондон разчита прекалено много на Турция като свой регионален съюзник и партньор.

Съединените щати също имат ясна и последователна политика спрямо „Южен поток“. За тях проектът е част от руското влияние и инструмент за доминация над страните от региона[21]. В наскоро излязлата книга със спомени на Хилари Клинтън като държавен секретар (“Hard Choices”, т.е. „Трудни избори“), в главата за Русия се отделя специално внимание на енергийната сигурност и търсенето на алтернативи на руския газ за Европа[22]. Тя неколкократно подчертава, че трябва да се намали руската зависимост. Предшественичката й Кондолиза Райс пък смята, че „руснаците ще свършат по-бързо парите, отколкото европейците енергийните си ресурси[23].  Според нея, този вакуум ще бъде запълнен с американския петрол и газ, в резултат от „шистовата революция“.  Закономерно, темата присъства и в работата на американското посолство в София. Посланик Марси Б. Райс съветва българските строителни компании да не работят с руски фирми по проекта, особено с тези, които са в „черния списък“ на Белия дом (Стройтрансгаз – от 28.04.2014). Тя свързва бъдещето на проекта със ситуацията в Украйна и нарушаването на териториалната и цялост от руска страна[24]. Американският вицепрезидент Джо Байдън избира Турция, за да предупреди Русия да не използва енергийните си ресурси като оръжие[25].

Турция се очертава като ключова страна в отношенията между Русия и Запада. Тя е на път да стане световна икономическа и военна сила. Амбициите на политическите й лидери са доста сериозни, което личи от нарасналата им активност и действия в Европа, Азия, Африка. Икономическият ръст и новата й геополитическа роля засилват нуждите й от енергийни ресурси. През годините страната не изразява ясна позиция относно „Южен поток“, но многократно подчертава желанието да се превърне в ключова транзитна страна за енергийните трасета от Азия към Стария континент. Според директора на Бритиш Петролиум (BP) в Турция, Анкара иска да играе първостепенен роля в доставките на газ за Европа и да стане водещ регионален лидер[26].  Следователно, може да се направи изводът, че страната неофициално разглежда „Южен поток“ като конкурентен на целите си проект. Европейската комисия рязко отхвърля идеята за зависимост от руските доставки, но турските също не са безусловни. Въпросът е, доколко турските доставки са безпроблемно гарантирани. Страната е разделена на три големи групи (умерени ислямисти, кемалисти, кюрди), които продължават да се отдалечават една от друга. Отношенията с всичките й съседи, донякъде с изключение на Грузия, са в различна степен проблематични. Ако там се повтори някакъв украински сценарий, Европа ще трябва да търси нов проект за гарантиране на енергийната сигурност по южната дъга на ЕС. По време на целия проект се демонстрира и определена доза лицемерие, доколкото Брюксел не може да приеме руския газ тъй като идва от „недемократична“ държава, но няма проблем с доставките от критикуваните като автократични режими в Турция и Азербайджан.

В един по-широк контекст, сред заинтересованите от „Южен поток“ са и страни, които имат или разработват газови находища и търсят излаз на големия европейски пазар – Кипър, Туркменистан, Израел, Иран (с вторите най-големи газови запаси в света), Катар, Алжир.

Анализът не бива да пренебрегва и новопоявилата се Ислямска държава (ИД). Устойчивостта, притегателната й сила, каузата, управленският и военен капацитет, обширните територии, поддръжниците и доброволците от цял свят и енергийните й експерти я вкарват в контекста на регионалната енергийна политика. ИД обаче има не толкова съзидателен, колкото разрушителен потенциал.

Срещата Путин-Ердоган

За фактически край на проекта може да се приеме еднодневната среща на руския президент Владимир Путин с турския му колега Реджеп Ердоган в Анкара (1 декември 2014). На нея руският държавен глава заявява, че страната му прекратява проекта „Южен поток“ и започва изграждането на алтернативно трасе по дъното на Черно море към Турция, което впоследствие да продължи към Гърция. Името на новия газопровод е „Турски поток“. Компресорната станция в руския град Краснодар се запазва за новия маршрут, договореният обем доставки остава 63 млрд. куб. м газ годишно (колкото е предвидено за „Южен поток“), а подводното трасе се съкращава наполовина, защото тръбата трябва да излезе в турското пристанище Самсун. В този смисъл може да се говори за един и същи проект, но с променен маршрут, а не толкова за нов проект с нови параметри.

Реакциите в България

Новината за спирането заварва абсолютно неподготвен българския политически елит и най-вече правителството. В изказване от парламентарната трибуна българският министър-председател обявява, че е разбрал от медиите за прекратяването на проекта и, че дори няма достъп и не е виждал договора за изграждането на газопровода[27]. Сходно е и изявлението на външният министър: „…изразяваме учудване от начина, по който то бе направено, както и от отсъствието на желание да бъдат използвани утвърдените двустранни дипломатически канали[28]. Пренебрегнати са сериозни сигнали като изявлението на руския министър на икономическото развитие седмица по-рано, че проектът може да бъде прекратен[29]. Същевременно, през следващите седмици става ясно, че с предварителна информация вероятно са разполагали в Анкара, Атина и Рим.

Анализът на първоначалните реакции показва високи нива на емоционалност, които пречат на трезвата преценка на ситуацията. Контекстът в страната е очертан от негативни процеси  – спиране на финансирането по редица оперативни програми от Европейската комисия, брожения сред дейците на културата и медиите, влошени икономически показатели, проблемен бюджет за 2015 (базиран на вземане на големи външни заеми), коалиционно напрежение, синдикални протести, социално недоволство характерно за зимния период.

Дори формациите от управляващата коалиция абсолютно се разминават с оценките си по повод новината за спирането на проекта. Като илюстрация за институционална безпомощност могат да се изброят няколко примера: „Дайте ми възможност да спасим „Южен поток“; „Южен поток“ е добър за България (Бойко Борисов, премиер); „България отново е на „сухо“ (Ивайло Калфин вицепремиер); „Южен поток” е доказателство за имперската политика на Русия (Радан Кънев, председател на ПГ на РБ);„един вреден за България енергиен проект“ (Валери Симеонов, председател на ПГ на ПФ); "Призовавам Министерския съвет да отмени проекта "Южен поток" (Меглена Кунева, лидер на ДБГ вицепремиер); „Южен поток“ би могъл да носи икономически ползи за България“ (Томислав Дончев, вицепремиер)[30].  Изказванията на редица депутати, министри и експерти, свързани с управляващите, също са разделени.  Впрочем, и парламентарната опозиция се оказва разединена относно реализацията на проекта. Докато БСП и „Атака“ са категорично за изграждането, ДПС е за реализацията му само в съгласие с ЕС. В публичното пространство се отправят взаимни обвинения за това, кой точно и кое правителство е спряло проекта. Сред петте управлявали правителства за периода (2013-2014) няма изключения от този модел.

Прави впечатление, че дори сериозен критик на руската политика и проекта като политологът Иван Кръстев, признава, че България губи от спирането му (би спечелила от транзитните такси и строителните работи), но добавя, че за разлика от Сърбия и Унгария, тя печели доверието на ЕС[31]. По думите му, нито една страна по трасето не е готова да реализира проекта за сметка на отношенията си с Брюксел. Кръстев обаче подценява ясните и категорични позиции на Унгария и Словакия, които недвусмислено застанаха зад проекта, независимо от условията на Европейската комисия.

Ситуацията показва и друг проблем в българското общество – липсата на проведен политически дебат и консенсус относно баланса ценности-интереси във външната политика. В публичното пространство се лансира тезата за ценностите като водещи при вземането на външнополитически решения. В този разговор трябва да се посочат  конкретни държави, които базират външната  си политика само на едно от двете. Откриването на страни, които действат на основата на своите интереси, е лесно постижима цел, докато намирането на такива, следващи единствено логиката на ценностите в икономическите си начинания, е задача с повишена трудност в контекста на международните отношения.

Емоционалният патос и дезориентираното положение, в което се озовава българското правителство, се вижда ясно от публикуваната стенограма от заседанието на Министерски съвет[32]. В няколко от изказванията (Борисов, Дончев) се подчертава, че България няма отговор от европейските институции за бъдещето на проекта – „нямаме каквото и да е формално уведомление от Европейската комисия“ (Дончев); „Европейската комисия само да ни отговори с „да“ или с „не“, може или не може. И четири месеца не ни отговаря. Това искаме, само да ни кажат. Ние сме дисциплинирани“ (Борисов). Търси се обяснение на икономическата логика ЕС да не купува газ директно от Русия, а от Турция. При така заявената схема България трябва да го купува от трета страна – в случая Гърция (Борисов, Дончев, Калфин). Обсъжданото алтернативно предложение на правителственото заседание е свързано в изграждането на газов хъб край Варна, който да се управлява директно от ЕС, като европейските институции да продават газ на България. Липсата на държавническа позиция и опит в преговорния процес, както и хаотичността при работа под напрежение се обобщават в изказването на министъра на икономиката Божидар Лукарски: „Даже ние сме по-либерални, защото в крайна сметка предлагаме не ние да сме комисионера, както е Турция, а Европейският съюз да свърши тази работа. Ние предоставяме просто територия“.

Публичните дебати, свързани с новата ситуация, показват една слабост в българската външна политика – липсата на единна и последователна позиция. Това е елемент, без който една страна не би могла да се дефинира като стабилна, предвидима и успешна. Ситуацията разкрива нефункционалността на българската държава и липсата на достатъчен управленски, аналитичен (под формата на мозъчни центрове, think-tanks, институти), прогностичен, дипломатически и разузнавателен потенциал.

Международните реакции

По повод промяната на маршрута, с положителни коментари и оценки излизат публични лица и медии в САЩ, Великобритания, Гърция, Хърватия, България. За Съединените щати и Великобритания това е една последователна позиция, която цели намаляване на руското влияние в България и навсякъде по веригата на газопровода. Британският премиер Дейвид Камерън изпраща поздравителен адрес по случай избирането на българския премиер (месец след избора му и по-малко от 24 часа след изявлението на Путин) в което подчертава: „Надявам се също, че ще обмислите внимателно проекта „Южен поток“[33].

За Хърватия това е опция за изграждане на пристанище с терминал за втечнен газ на остров Кърк, откъдето с танкери да се доставя суровината, която да се разпределя чрез тръбопроводи до страните в региона. За много от хърватските анализатори и медии LNG терминалът в Кърк е алтернативата на „Южен поток“ и шанс за Хърватия.[34] Нина Домазет, главен редактор на Energetika-net.com, посочва: „Трябва да сме умни и да използваме този уникален шанс да се превърнем във незаобиколим фактор за енергийна стабилност в региона[35].

За Киев „Южен поток“ е пряко насочен срещу неговите интереси. Той е своеобразен байпас на газопреносната мрежа на Украйна, който ще обезсмисли ролята й на ключов европейски транзитьор и ще я сведе до положението на нежелан потребител. Тоест, големите губещи от трансформирането на проекта „Южен поток“ в „Турски поток“ са България и Украйна, а в по-малка степен Сърбия и Унгария.

Спирането е посрещнато с негативни реакции в столиците на страните по линията Белград - Будапеща - Любляна – Братислава - Виена. Премиерът на Сърбия Александър Вучич заявява от Израел, където е на официално посещение, че това е лоша новина за страната му[36]. Унгарският външен министър определя решението като проблем за енергийната сигурност на страната, а Герхард Ройс - изпълнителен директор на една от най-големите австрийски компании (OMV), предупреждава, че е „много опасно газът да се превръща в геополитическо оръжие[37]. Унгарският премиер Виктор Орбан е с най-недвусмислената позиция: „ЕС работи без да спира, за да саботира проекта[38].

Руският президент провежда телефонни разговори със сръбския си колега Томислав Николич и унгарския премиер Виктор Орбан, на които е обсъдена съдбата на „Южен поток“ и евентуалните газови доставки за двете страни[39]. България не фигурира в списъка с обажданията.  Независимо дали тези действия са координирани, може да се говори за политическа демонстрация на изолация на България от юг и северозапад. В случая се вижда и подходът за разделяне на хората, с които се работи. Москва не реагира положително на желанието на Сърбия за членство в ЕС. Обаждането до президента, а не до министър-председателя показва очевидните предпочитания на Путин да работи с Николич.

Краят на проекта бележи нов връх в надигналата се месеци по-рано вълна от негативни коментари и мнения, изказани в руските медии от водещи политици, експерти, интелектуалци. Такива се срещат и в сръбските и унгарски медии. Ясно личи разочарованието от България, има упреци[40]. Стига се до обвинения в предателство, загуба на суверенитет, зависимости и квалификации на страната ни  като ненадежден партньор. Кулминация на тези оценки е изявлението на Владимир Путин по време на традиционната му годишна пресконференция за медиите[41] относно изграждането на газов хъб на турско-гръцката граница. Според него, бъдещето му зависи от ЕС, но ако проектът се случи, той може да свърже, през Гърция и Македония, Сърбия, Унгария и Австрия. Моментното отношение към България се вижда ясно от неспоменаването на името й в най-свързания с нея проект. Посланието е за изолация, пренебрежение и заобикаляне на един уж незаобиколим южноевропейски географски фактор.

Изявлението на Путин е посрещаното с одобрение и дори известна еуфория в Атина. Договореностите от Анкара променят чувствително динамиката на турско-гръцките отношения[42]. Посещението на турския премиер Ахмед Давутоглу в Гърция отбелязва качествено нов етап в отношенията между двете страни. По време на официалната си визита той обявява: „Турция е врата на Гърция към Азия, а Гърция на Турция към Европа[43]. Сред основните теми на срещата са търговията, нелегалната емиграция и енергийните проекти. Подписани са повече споразумения (50), отколкото всички предишни, взети заедно.

Турция е единствената страна член на НАТО, която не въвежда санкции срещу Русия заради украинската криза, което няма как да не се е отразило на настроението и анализа на Москва в контекста на двустранните отношения. В тази връзка бившият сръбски посланик в Анкара Душан Спасоевич прави аналогия с това, че на Турция никога не са налагани санкции заради окупацията на Северен Кипър[44].

Преформулирането на „Южен поток“ в „Турски поток“ поставя Турция в нова ситуация на нараснали възможности. Тя се превръща в енергиен център, от който ще зависят доставките на газ за Югоизточна Европа. Политическото измерение е затопляне на отношенията между Гърция и Турция и създаването на енергийна ос по брега на Егейско море. Според споразумението между двете страни, трябва да се изгради и голямо подземно газово хранилище на гръцко-турската граница. Предвид ситуацията, изглежда доста вероятно решението да е било координирано, съгласувано и предварително договаряно между руската, турската и гръцката страна.

Едва ли Атина и Анкара са били изненадани от изявлението на Путин. Подобни срещи се подготвят старателно. Турската дипломация е известна с маниера си дълго и внимателно да обмисля всяко решение и да протака преговорите. Още повече, че никой не би си позволил да обяви, че ще създаде енергиен хъб (разпределителен център) и газово хранилище на гръцко-турската граница без да сондира предварително мнението на отсрещната страна. Очевидно, българската държава е била изолирана от водените консултации или преговори, предшествали визитата на Путин в Анкара. Не на последно място, трябва да се отбележи, че Италия също е имала информация за края на проекта. От една страна, това се обуславя от излизането на Берлускони (който лобира силно за проекта) от властта, както и на близкия до него шеф на италианската газова компания Eni, а от друга - от индикациите от страна на Eni, че може да излезе от проекта, месец преди изявлението на Путин[45].  Сръбският президент споделя в интервю, че е имал информация от разговора с руския си колега, че „натискът от ЕС е огромен и може да се случи България да се изтегли от „Южен поток“, но никой от нас не го знаеше официално преди да се обяви в Турция… Мисля, че Русия трябваше да уведоми всички страни участнички…[46]. В крайна сметка, най-неинформирана и изненадана се оказва българската страна.

Промяна в регионалната динамика

Краят на „Южен поток“ води до несъмнена промяна на регионалната динамика. Формират се нови съюзи и се очертават видими линии на сътрудничество.

Опитът за цветна революция в Турция през 2013, подкрепена от либерални и глобалистки лобита, неминуемо ще тласне Ердоган към търсене на сътрудничества, които признават властта му за легитимна. За него вече трудно има връщане назад към ролята на обикновен гражданин, опозиционен лидер или политически пенсионер. Очакванията са за засилване на натиска срещу управлението му от страна на ЕС и САЩ. Според Мустафа Айдън, не е ясно „колко дълго Турция може да игнорира западния натиск[47]. Турският президент наруши табуто за сътрудничество с Путин. Инструментите за натиск върху режима ще включват защита на човешките права и културното многообразие в региона. Много е вероятно влошаването на турско-западните отношения да бъде свързано с даването на нов тласък на кюрдския конфликт в югоизточната част на страната. Така или иначе, създаването на кюрдска държава е неизбежно. Въпросът е, кога и по какъв начин ще се случи това. Процес, който ще повлияе силно и върху България. Евентуалната реализация на проекта „Турски поток“ ще е катализатор на всичко това. Разбира се, не бива да се подценява и въпросът, докога прагматизмът може да поддържа добрите турско-руски отношения, за сметка на различните им цивилизационни и геополитически интереси (Сирия, Кавказ, Западни Балкани – и особено Босна, Крим, Кипър, сблъсъкът християнство-ислям) Историята показва, че в повечето случаи политическата логика рано или късно започва да доминира над икономическата.

Спирането на „Южен поток“ ще е възможност за Гърция да стане доставчик на газ за своите северни съседи, особено за Македония, с която имат нерешени проблеми. В средносрочна и дългосрочна перспектива това ще доведе до рязко намаляване на възможностите на българската държава за въздействие върху Скопие и загуба на позиции и в Албания, Черна гора, Косово. Може да се направи изводът, че при запазване на тези параметри България губи стратегическа инициатива към Македония за сметка на Гърция. От друга страна, остава въпросът: Ако ЕС не разрешава на България доставка на руски газ, ще позволи ли на Гърция да стане основен доставчик на суровината? Въпрос, който зависи от гръцкия политически елит. При прогнозите не бива да се подценява изключителната опитност, гъвкавост, дълга традиция и познаване на механизмите на ЕС от страна на гръцката дипломация.

На срещата „Китай – Централна и Източна Европа“, провела се в Белград на 16-17 декември 2014 става ясно, че България се самоизолира регионално и губи позиции. От 16 премиери не присъстват само трима, като България е представена на най-ниско ниво - от вицепремиер без ресор. Полският вицепремиер (Томаш Семоняк) е с ресор национална сигурност, а Весна Пушич от Хърватия е първи вицепремиер и министър на външните работи и европейските въпроси[48]. Китайците държат стриктно на протоколните форми и подобни действия не остават незабелязани[49]. По време на срещата договаряните многомилиардни проекти вървят по линията Гърция-Македония-Сърбия-Унгария-Словакия, които повтарят газовите трасета, заменили „Южен поток“. Съществува реална опасност да се стигне до фактическа регионална изолация на България.

Краят на „Южен поток“ предполага не изпадане в изолация, а задълбочаване на регионалните сътрудничества и инициативи, в които най-потърпевшата страна – България, трябва да има проактивна роля. Това минава през единна външна политика и засилване на икономическата, политическа, културна и в сферата на сигурността дипломация. Без подобна роля и съвместни действия нито една страна, дори член на ЕС, не би имала реална тежест в европейските структури. Само блоково могат да се реализират значими икономически и политически проекти, както и политики от взаимен интерес. Идеята, че страните в ЕС са равноправни е напълно утопична и лишена от здрав разум.

Нуждата от стабилни енергийни доставки за Югоизточна и Централна Европа, ясно изразените позиции на всички страни от трасето, традиционният руски сантимент към Европа и евентуалната дестабилизация на Турция дават основание да не се изключва и сценарий при който, посредством диалог, все пак да се постигне договореност за реализацията на проекта, под една или друга форма.

Заключение

Сред всички източноевропейски страни по време на студената война, Унгария и Чехословакия демонстрират най-независимо и опозиционно поведение спрямо геополитическия център Москва. Ключовата дума е бунтарско. Именно те постигат най-голяма степен на свобода и най-добро качество на живот сред страните от Източния блок. Това са и част от основните причини за най-бързото им приемане в ЕС и отделянето им от останалите в т.нар. Вишеградска група. В същото време, България не създава никакви проблеми за съветските власти. Както пишат британски дипломати от онова време „Форийн офис разглеждаше България като най-робската от сателитите, най-лошия от лизачите (lick-spittles)[50] ; „…холографско копие на това, което Съветския съюз искаше да установи отвъд своите граници[51];  „…тотална лоялност към СССР[52].

Спирането на проекта „Южен поток“ сякаш отново повтаря историята. Унгария, Словакия, Чехия демонстрират най-независимо и гордо поведение спрямо Брюксел, докато България отново се оказа най-лоялният, опортюнистичен и беден член на Съюза. Аналогиите за най-верния сателит са натрапчиво живи.

Въпросът за „Южен поток“ показа, че източноевропейското разделение от миналото се е пренесло във времето и вече е част от политическия живот на Европейския съюз. Примиренческото поведение на отделни страни пред решенията на Европейската комисия не е условие за по-добро развитие, повече възможности и по-добри икономически и политически перспективи. В отделни случаи опортюнизмът води до точно обратното – липса на алтернативи, застой, апатия, зависимости, социални кризи, лошо международно позициониране, загуба на престиж и самоуважение сред населението, намаляла гъвкавост и накърнени национални интереси.

Провалът на пети пореден голям енергиен проект за България: „Набуко“, АЕЦ „Белене“, „Бургас-Александруполис“, „Набуко Запад“, „Южен поток“, трябва да е „сигнална лампа“ за сериозен проблем. Независимо от причините, фактите са налице. Страната харчи огромни средства (съвместни дружества, представителства, строителство, консултации, проучвания, текущи разходи) за серия от спрени мащабни проекти. Първоначалните идеи, планирането и подготовката са сбъркани или недобре защитени. Въпреки външните фактори, българската страна трябва да се обърне към себе си и да потърси причините за случващото се. Една от тях вероятно се нарича политическа недалновидност.

Институционалният разноговор при всички големи енергийни проекти пък поставя въпроса за конструкцията на българската държава и слабостите, до които несъвършенствата й водят във външната политика на страната. За държава с мащабите и географското положение на България външната й политика е от ключово значение за енергийната, военна, икономическа, политическа стабилност и сигурност. Има очевидна необходимост от нова роля на страната в контекста на ЕС и региона.

Тази продължаваща линия на загуби извежда на преден план въпросите за поведението, качествата и действията на българския политически елит. Катастрофата на проекта „Южен поток“ е добра основа за дебат относно рекрутирането, формирането и изискванията към един качествено нов политически елит, който да е свързан с изработването, защитаването и прокарването на обмислени национално полезни политики. Това включва очертаването на реализуем план (политически, икономически, социален, културен) за бъдещето на България в краткосрочен и средносрочен аспект.

  • Преподавател в ЮЗУ „Неофит Рилски“ и СУ „Св. Климент Охридски“

 


[1] Шумицкая, Екатерина, Политически нестабильная Болгария ищет сильного партнера, 08.10.2014; http://www.pravda.ru/news/expert/08-10-2014/1230172-bolgaria-0/
[2] Точка 93, Стратегия за национална сигурност на Р България, приета с решение на НС от 25.02.2011, Държавен вестник, бр. 19 / 8.03.2011
[3] Der bulgarische Staatspräsident Rossen Plewneliew „Russland ist ein nationalistischer, aggressiver Staat“,  4.10.2014,  Frankfurter Allgemeine Zeitung http://www.faz.net/aktuell/politik/europaeische-union/bulgariens-staatspraesident-plewneliew-russland-ist-ein-nationalistischer-aggressiver-staat-13188295.html
[4] Интервю с Алекс Алексиев, 18.09.2014 – www.offnews.bg
[5] Bulgaria halts work on gas pipeline after US talks (8.06.2014) http://www.bbc.com/news/business-27755032
[6] Снайдър, Тимъти (Timothy Snyder) Планът на Кремъл: да разруши ЕС (Kremlin’s plan: to destroy EU); www.dw.de; Timothy Snyder über die Ukraine-Krise Rechte schließen sich zusammen, Putin führt sie an http://www.faz.net/aktuell/feuilleton/debatten/interview-timothy-snyder-ueber-die-ukraine-12943382.html (17.05.2014)
[7] Fear over Russian gas switch-off sees EU states stockpile supplies, 11 September 2014, http://www.independent.co.uk
[8] Barroso warns Bulgaria on South Stream, EurActiv, 28.05.2014
[9] The EC Warns Bulgaria, Serbia Over South Stream Gas Pipeline Construction (18.09.2014), http://www.publics.bg/en/news/11636/The_EC_Warns_Bulgaria_Serbia_Over_South_Stream_Gas_Pipeline_Construction.html
[10] http://ec.europa.eu/energy/gas_electricity/legislation/third_legislative_package_en.htm
[11] Кристалина Георгиева, изявление за медиите, София, 20.12. 2014
[12] http://www.reuters.com/article/2014/06/24/austria-russia-southstream-idUSL6N0P53C620140624
[13] Viktor Orban: US pressuring Hungary over South Stream, 7 November 2014, Munich, http://budapestbeacon.com/public-policy/viktor-orban-us-pressuring-hungary-over-south-stream-paks/
[14] Orbán: South Stream gas pipeline a must, 2 July 2014; http://www.politics.hu/20140702/orban-south-stream-gas-pipeline-a-must/
[15] В. Преса, 16 октомври 2014
[16] Стаг, Ричард. Не продавайте вашите предприятия на руснаци,  в. Сега. II, 186 (12 авг. 1999), с. 13.
[17] БНТ, 9.09.2014 (http://bnt.bg/part-of-show/dzhonatan-ala-n-tryabva-da-sprem-nashite-zavisimosti-ot-rusiya )
[18] Allen, Jonathan, British Ambassador to Bulgaria on foreign policy in a less stable neighbourhood, Speech at Atlantic Club of Bulgaria – Varna, 7 October 2014; Full text: https://www.gov.uk/government/speeches/hma-jonathan-allen-on-foreign-policy-in-a-less-stable-neighbourhood
[19] Jonathan Allen, British Ambassador to Bulgaria, has been appointed Director for National Security at the British Foreign Ministry; 17.12.2014,  https://www.gov.uk/government/world-location-news/british-ambassador-jonathan-allen-leaves-bulgaria-in-january-2015
[20] Петров, Тодор, Каспийският коридор срещу TAPI: британско-американският сблъсък в Централна Азия и Южен Кавказ, сп. Геополитика, бр. 1/2013
[21] Brzezinski, Zbigniew, Strategic vision, Basic books, New York, 2012,  p.95
[22] Clinton, Hillary, Hard Choices, Simon & Schuster, New York, 2014, p.239-242.
[23] "Russland wird das Geld ausgehen"  |  Quelle: Ozy.com, Die Welt 16.05.2014 http://www.n24.de/n24/Mediathek/videos/d/4758188/-russland-wird-das-geld-ausgehen-.html
[24] Ries. Marcie B., US are deeply concerned that “Stroytransgas” will build “South stream” in Bulgaria, 6.06.2014, http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2014/06/06/2316858_sasht_sa_dulboko_zagrijeni_che_stroitransgaz_shte/
[25] U.S. welcomes oil deal between Iraqi Kurdistan and Baghdad, 22 November 2014; http://www.reuters.com/article/2014/11/22/us-mideast-crisis-turkey-usa-idUSKCN0J606R20141122
[26] Fackrell, Bud, Turkey and regional security on the road to 2023, Turkish policy quarterly, vol. 12, No: 2, 2013
[27] Изказване на министър-председателя Бойко Борисов, Народно събрание, 3.12 2014
[28] Пресконференция на Даниел Митов, МВнР, 2.12.2014; standartnews.com
[29] Алексей Улюкаев: Если у ЕС нет спроса на снижение рисков транзита, то можно отказаться от проекта; РИА Новости, 26.11.2014
[30] Б.Борисов (НС, 3.12.2014; 8.12.2014); И.Калфин (2.12.2014); Р.Кънев (4.12.2014); В.Симеонов (3.12.2014); М.Кунева (14.08.2014); Т.Дончев (8.12.2014).
[31] Иван Кръстев, „Как България спечели от края на ''Южен поток'', интервю за Дойче Веле, 08.12.2014, http://dw.de/p/1E0ge
[32] Стенограма от заседанието на МС на 10 декември 2014, http://www.government.bg/cgi-bin/e-cms/vis/vis.pl?s=001&p=0212&n=3325&g=
[33] Официален сайт на Министерски съвет на Република България  http://www.government.bg/cgi-bin/e-cms/vis/vis.pl?s=001&p=0212&n=3302&g=
[34] Grčić: Odustajanje od Južnog toka poticaj za bržu gradnju LNG-a  http://www.novilist.hr/Vijesti/Hrvatska/Grcic-Odustajanje-od-Juznog-toka-poticaj-za-brzu-gradnju-LNG-a ; Putin je pogurnuo LNG na Krku: 'Hrvatski projekt sad dobiva na važnosti'  http://www.vecernji.hr/svijet/putin-je-pogurnuo-lng-na-krku-977010
[35] http://www.energetika-net.com/u-fokusu/komentar-kratki-spoj/nakon-juznog-toka-lng-na-krku-19917
[36] Официален сайта на правителството на Сърбия:  http://www.srbija.gov.rs/vesti/vest.php?id=225827
[37] http://www.bloomberg.com/news/2014-12-02/putin-abandoning-south-stream-pipeline-brings-relief-to-ukraine.html
[38] http://www.reuters.com/article/2014/12/05/hungary-orban-southstream-idUSL6N0TP0WG20141205
[39] Телефонные разговоры с Премьер-министром Венгрии Виктором Орбаном и Президентом Сербии Томиславом Николичем; 7 декабря 2014 года, http://kremlin.ru/news/47187
[40] Минин, Дмитрий,  О смене направления «Южного потока». С газового рынка Европы Россию не вытеснить, 8.12.2014, www.fondsk.ru
[41] Большая пресс-конференция Владимира Путина, Москва, 18.XII.2014
[42] Loutradis, Christos, Realpolitik dominates Turkish–Greek relations,  8.12.2014, www.hurriyetdaily.com
[43] Greek, Turkish PMs vow cooperation, play down differences, 6 December 2014, ekathimerini.com ,
[44] http://www.blic.rs/Vesti/Politika/517520/Spasojevic-Ankara-i-Moskva-okrecu-novu-stranicu
[45] http://www.naturalgaseurope.com/eni-south-stream-financing
[46] Томислав Николић, интервjу, сп. НИН, бр.3338, 18.12.2014, стр. 16
[47] Aydin, Mustafa, The Turks and the Russians: Business as usual, 23.12. 2014, http://www.hurriyetdailynews.com
[48] The Belgrade Guidelines for Cooperation between China and Central and Eastern European Countries
[49] Радев, Тодор, Отсъствието на премиера ни от Белград е обида за китайците, 22.12.2014, www.obshtestvo.net
[50] Sir Derek Thomas , “Interview with Sir Derek Thomas in his office at N M Rothschild's in London on 10 July 2002” by Jill Sindall (BDOHP - https://www.chu.cam.ac.uk/media/uploads/files/Thomas.pdf ), p.19
[51] Andrew Bache, “Interview with Andrew Bache at his flat in London on Monday 28 February 2000 by Malcolm McBain( BDOHP - https://www.chu.cam.ac.uk/media/uploads/files/Bache.pdf ), p. 5
[52] Sir Roger Carrick, Diplomatic Anecdotage: Around the World in 40 Years (London: Eliot and Thompson Ltd, 2012), p.2

{backbutton}

Поръчай онлайн бр.4/2017