Както излежда, в Сеул се опитват да прокарат радикално решение на прблема със северната си съседка. В основата му е простото преименуване, в официалната реторика и документация, на Северна Корея в Корейска народнодемократичена република.
Южнокорейското правителство лансира тази необичайна бюрократична инициатива, която моментално провокира разгорещен социално-политически дебат за това, кое би било най-доброто име за северния съсед. Истината е, че зад този на пръв поглед езиков спор се крият фундаментални разногласия относно националната идентичност и бъдещето на отношенията между двете Кореи. В крайна сметка, напълно възможно е резултатът от този дебат да даде отговор и на фундаменталния въпрос, дали Корейският полуостров някога ще се обедини.
Отказът от стереотипите
Инициатор на този терминологичен дебат бе южнокорейският министър на обединението Чун Дон-йон. Преди малко повече от месец той предизвика голямо обществено вълнение, когато по време на речта си на един академичен форум за първи път използва официалното име на Северна Корея – КНДР (Корейска народно-демократична република). Впоследствие, Чун започна постоянно да използва това име. Той дори предложи да се изостави терминът „междукорейски отношения“ и да се замени с по-формалното „отношения между Република Корея и КНДР“. Преди Чун Дон-йон южнокорейските чиновници се опитваха да избягват споменаването на КНДР, предпочитайки да наричат съседката си просто „Северна Корея“. Министерството на обединението обаче вярва, че новият подход ще помогне за намаляване на напрежението на Корейския полуостров. Защитниците на промяната смятат стария термин за реликва от миналото, повлиян от антикомунистическата идеология и представата за Северна Корея като нещо крайно враждебно и опасно.
Тези промени обаче, не се посрещат добре от консервативните среди в Южна Корея. Така например, един от лидерите на либералната Демократична партия на Корея Джонг Донг-йон беше критикуван, че е направил „едностранни отстъпки“ на Севера. Членът на ръководството на опозиционната Партия на народната сила, Сон Он-сок смята, че инициативата на Министерството на обединението на практика води до официалното признаване на Пхенян. Други се опасяват, че така се изпраща грешен сигнал към Съединените щати, а именно – че именно действията на администрацията на Тръмп са накарали Сеул да търси сближаване с дългогодишния противник на Вашингтон.
Впрочем, основният аргумент на противниците на идеята е, че въвеждането на термина „КНДР“ в офииалния дипломатически език би нарушило основния принцип на южнокорейската конституция и би сложило край на по-нататъшните опити за обединение на полуострова. От своя страна, Министерството на обединението настоява, че „КНДР“ е общоприетото международно наименование за Северна Корея, което няма да повлияе на политиката на Сеул. И в същото време обещава първо да се консултира с редица публични личности, преди да формулира официалната позиция на правителството.
КНДР или Чосон
Чужденците, които не говорят корейски, трудно могат даа разберат цялата дълбочина на този езиков спор. Когато в България се говори за Северна Корея и Южна Корея, това предполага съществуването на единна „корейска“ общност – аналогично на някогашните Западна и Източна Германия или Северен и Южен Виетнам.
В корейския език обаче, това „общо цяло“ не съществува. През 1948, след като получават независимост от Япония, двете държави почти веднага създавата две различни системи за именуване, предназначени да докажат, че именно едната или другата са единствената, истинска и легитимна Корея.
Така например, официалното име на КНДР е Чосон Минджуджуйи Инмин Конхвагук, или просто Чосон. Така се е наричала обединена Корея от 1392 до 1897, преди Япония да я завладее. Въз основа на тази логика, севернокорейците наричат Южна Корея Намчосон (т.е. „Южен Чосон“). Така подчертават, че тя не е отделна държава, а просто територия, контролирана от незаконно правителство. Към сщия подход се придържа и Южна Корея. Република Корея избира името Хангук (т.е. „страната Хан“). В Сеул не признават Северна Корея за Чосон, а вместо това я наричат Бухан (т.е. „Северна Хан“).
Република Корея затвърждава „доминиращото“ си отношение към Севера и в своята конституция. Член 3 на южнокорейската конституция гласи, че територията на страната „се състои от Корейския полуостров и прилежащите острови“, което означава, че включва и двете Кореи. Тоест, предлагайки Северна Корея да бъде преимнувана на КНДР (или по-точно от „Северна Хан“ на „Чосон“), министър Чун Дон-йон на практика предлага двете Кореи да започнат да се разглеждат като две отделни и различни държави по отношение на терминологията. Според неговите опоненти, това е равносилно на дипломатическо признаване на режима в Пхенян и ерозира конституционните основи на Южна Корея.
Две враждебни държави
Всъщост, истината е, че не Сеул бе първият, който „разклати основите на корейската общност“. Сегашният дебат в Южна Корея е пряк отговор на сходните стъпки, предприети от режима в Пхенян. КНДР осъществи своята „езикова революция“ още през 2023. Година по-рано на власт в Южна Корея дойде Юн Сок-юл - твърдолинеен консерватор и убеден противник на Севера. При неговото управлеие междукорейските отношения започнаха бързо да се влошават. Сеул и Пхенян скъсаха почти всички споразумения и физически унищожиха пътищата и останалата инфраструктура, която доскоро свързваше двете страни.
Още през лятото на 2023 ръководството на КНДР започна да нарича южната си съседка Ханкук, вместо Южен Чосон. Това беше направено за първи път от сестрата на севернокорейския лидер - Ким Йо-чжон. След това и самият Ким Чен Ун възприе новата терминология. Преходът към използване на други официални имена беше част от нова държавна доктрина – „теорията за двете враждебни държави“ – която Ким Чен Ун провъзгласи през 2024, за да замени предишната политика за обединяване на Корейския полуостров (ще припомня, че в началото на май 2006 Северна Корея премахна от конституцията си всички текстове, свързани с обединението с Южна Корея).
Тоест, Пхенян призна, че двете Кореи не са един народ, а „най-враждебните образувания“. По този начин използването на правилното име „Република Корея“ се превърна от жест на добра воля, в начин за утвърждаване на идеята за постоянно разделение и отхвърляне на „илюзиите за обединение“. Както вече споменах, те бяха окончателно отхвърлени през настоящата 2026, когато Пхенян официално определи Република Корея за „основна враждебна държава“.
В Сеул „новото политическо мислене“ се наложи едва през 2025, когато държавният глава Юн Сок-йол беше подложен на импийчмънт заради опита си да организира преврат, и беше заменен като президент от И Дже-мьон. Новият лидер на Южна Корея се опита да намали напрежението, като заяви, че ще уважава съществуващата политическа система на Северна Корея и ще се откаже от насилственото сваляне на ржима в Пхенян. Тоест, макар че Сеул не се отказва напълно от идеята за обединение, прави крачка в същата посока като Пхенян.
Не става дума само за реторика
С други думи, „войната за имената“ съвсем не е някаква „езикова екзотика”, а решаващ етап в отношенията между Сеул и Пхенян. Крайният ѝ резултат остава неясен.
Някои южнокорейската политици все още не са загубили надежда, че „рестартирането“ на диалога и подновяването на контактите с КНДР, основани на „взаимно уважение и отчитане на реалностите“, е възможно. В този смисъл отхвърлянето на името „Северна Корея“ (Бухан) би трябвало да придвижи въпроса напред. Според заместник-министъра на обединението Ким Нам-джун, когато езикът отразява уважение към другата страна, става възможно „да се прекъсне порочният кръг на конфронтацията и да се разшири пространството за мирно съвместно съществуване“.
Противниците на този курс обаче, се притесняват, че подобни „жестове на добра воля“ няма да окажат ефект върху Пхенян. Ким Чен Ун активно следва своята „теория за двете враждебни държави“, която не предвижда мирно съвместно съществуване и е насочена само към разширяване на и без това голямата пропаст между Севера и Юга. Възприемайки сходна политика, Сеул просто рискува да прехвърли играта на чужд терен и едва ли ще успее да извлече някаква полза.
Засега е ясно само едно: дебатът относно „войната на имената“ ще бъде продължителен и болезнен, а резултатите от него дълготрайно ще определят, как корейците от двете страни на границата ще се възприемат един друг.
*Българско геополитическо дружество
