„Благодарение на моя „Постулат на Тръмп“, Доктрината Монро е жива и просперира, а американското лидерство се завръща по-силно от когато и да било преди.“
Доналд ТРЪМП, президент на САЩ
Изявлението на Тръмп, по повод годишнината от примането на Доктрината Монро, преосмисля изначалния и принцип от 1823 за ненамеса на външни сили във вътрешните работи на държавите от Западното полукълбо и го трансформира в по-широко, идеологически обусловено утвърждаване на суверенисткото превъзходство на САЩ.
„Постулатът на Тръмп“, официално формулиран в редица президентски документи, отразява желанието на президента да остави в наследство механизъм, гарантиращ американската мощ, в противовес на наративите, че управлението му е способствало за драматичния геополитически и икономически упадък на страната. Тоест, „постулатът на Тръмп” не възражда Доктрината Монро в оригиналния и вид от XIX век, а я трансформира в доктрина за суверенитета на Западното полукълбо, основаваща се на национал-популистки принципи.
Това е не само символичен жесг, а и геополитически инструмент за формирането на стратегически наративи, които оправдават по-агресивната позиция на САЩ в Западното полукълбо. За това свидетелстват, в частност, и предложенията за възстановяане на американския контрол над Панамския канал, анексиране на Канада и Гренландия и преименуване на Мексиканския залив на „Американски залив“.
Всъщност, „постулатът на Тръмп” е отчаян опит за преосмисляне на политиката на САЩ в Западното полукълбото по пет основни геополитически направления:
Възстановяване на американската хегемония в Западното полукълбо
Текстът позиционира Съединените щати като безспорен арбитър по въпросите, касаещи политиката, икономикати и сигурността в Северна и Южна Америка. Свързвайки доктрината Монро с „възстановяването на привилегирования достъп до Панамския канал“ и „възраждането на американското морско превъзходство“, той представлява ясен сигнал за възобновяване на демонстрацията на твърда сила в зоните на ключовите стратегически инфраструктури и морски маршрути.
Представяне на външните субекти като системни заплахи
Въпреки че в изявлението не се посочват конкретни страни, препратките към „чужди държави“, „далечни сили“ и „непазарни практики във веригите за доставки“ косвено сочат наличието на опасения относно нарастващото икономическо, технологично и логистично влияние на Китай в Латинска Америка. В новото допълнение действията на САЩ се позиционират като защитни мерки срещу предполагаемо посегателство от страна на сили извън пределите на Западното полукълбо.
Връзката между вътрешния суверенитет и контрола над Западното полукълбо
В посланието въпросите на вътрешната политика – граничен контрол, операции за борба с наркотиците и търговски протекционизъм, тясно се преплитат с външнополитическата стратегия. Обявяйки, че „глобалистките институции“ няма да повлияят върху съдбата на Америка, прокламацията на Тръмп на практика трансформира Доктрината Монро от класическа антиколониална декларация в по-широка доктрина за национал-популистки суверенитет, отхвърляща мултилатерализма и представяща лидерството на САЩ в Западното полукълбо като необходимо условие за формирането на вътрешнополитическата и икономическа траектория на правителствата и държавите от Латинска Америка.
Трансформацията на търговията между двете полукълба
Акцентът върху постигнатите от Тръмп „исторически търговски сделки“ със Салвадор, Аржентина, Еквадор и Гватемала представя икономическата дипломация като инструмент за геополитическа консолидация, чиято цел е обвързването на регионалните вериги за доставки със САЩ и намаляване на зависимостта на Латинска Америка от чуждестранните (т.е. неамериканските) пазари, като в същото време подкрепя десните и крайнодесни правителства в региона чрез преференциални търговски споразумения и политически мотивирано кредитиране.
Укрепването на мерките за сигурност
Темите за борбата с наркотиците, „наркотерористичните мрежи“ и защитата на националните граници издигат доктрината до ниво на транснационално управление на сигурността. По този начин „добавката на Тръмп“ към Доктрината Монро се превръща в оправдание за американската намеса във вътрешните работи на латиноамериканските държави, осъществявана в името на вътрешната сигурност на САЩ и регионалната стабилност. Отлична илюстрация за което е ескалиращият американски натиск срещу Венецуела.
Общата геополитическа интерпретация
Реалните геополитически измерения на „постулата на Тръмп“ могат да бъдат разбрани, ако той се разглежда през призмата на засилващата се конкуренция между САЩ и Китай в Латинска Америка.
Утвърждавайки суверенитета на двете полукълба и осъждайки влиянието на „чужди държави“ и „непазарните практики“, посланието косвено сочи към нарастващото присъствие на Китай в региона – от управлението на пристанища и критична инфраструктура до телекомуникациите, енергетиката и финансирането на суровинни стоки. През последните две десетилетия Пекин се превърна в основен търговски партньор и кредитор за няколко латиноамерикански държави, които разчитат на китайски инвестиции, за да диверсифицират икономическата си зависимост.
Венецуела остава изключително привлекателна цел за политиката на САЩ при управлението на Тръмп – не толкова по идеологически причини или с цел „насърчаване на демокрацията“, колкото заради очевидната си стратегическа ценност. В икономически план страната притежава едни от най-големите доказани петролни запаси в света (приблизително 17% от общите световни запаси), което я прави изключително привлекателна от ресурсна гладна точка.
Контролът над Венецуела осигурява двойна полза за САЩ: ценни природни ресурси и геополитическа опора в Латинска Америка, която да неутрализира влиянието на Китай, Русия и дори Иран, и тъкмо това го превръща в стратегически приоритет, който излиза извън рамките на борбата с наркотрафика или хуманитарната реторика.
Прокламацията на Тръмп цели да обърне тази тенденция, като утвърди наново върховенството на САЩ като централен политически, икономически и военен играч в Западното полукълбо. Тя дава ясен сигнал на латиноамериканските правителства, че по-тясното сътрудничество с Вашингтон вече е задължителна предпоставка за стабилен достъп до американските пазари и сътрудничеството в сферите на сигурността и логистичните мрежи. По този начин „постулатът на Тръмп“ препозиционира Доктрината Монро като инструмент за стратегическо сдържане, насочен към ограничаване на влиянието на Китай, а не просто към пълно изключване на присъствието на извънрегионални сили в региона.
Повечето латиноамериканци обаче, не споделят гледната точка на Тръмп. За тях Китай е източник на реални инвестиции и финансиране без налагането на идеологически условия, като например промяна на икономическата ориентация или на политическия режим. Напротив, фокусираният върху сигурността подход на Тръмп се възприема като източник на нестабилност и хаос, проправяйки пътя за евентуален американски контрол над стратегическите ресурси. С други думи, Китай вече се възприема като по-стабилен и надежден партньор в региона.
В заключение следва да отбележа, че „постулатът на Тръмп“ не възражда Доктрината Монро в нейния вид от ХIX век, а по-скоро я трансформира в доктрина за суверенитет на отделните полукълба, основаваща се на принципите на национал-популизма. Нейната геополитическа цел е да разшири тезата „Америка на първо място“ в световен мащаб, т.е. да защити автономията на САЩ, да ограничи влиянието на външните сили в Северна и Южна Америка, да централизира веригите за доставки в Западното полукълбо и да легитимира възобновяването на стратегическата политическа активност на САЩ в него, включваща при нужда и смяна на режимите в Латинска Америка.
*Авторът е португалски геополитически експерт
