Не минава и месец, без Доналд Тръмп да се замеси в някой странен и неразбираем за останалите межународен конфликт, и ноември не стана изключение. Този път президентът на САЩ се опълчи срещу Южна Африка, обвинявайки я както в „прекомерна прогресивност”, така и в „престъпления срещу човечеството”.
Мотивите на Тръмп са неясни. Въпреки това, целостта на Г-20, която се превърна в основна арена на конфронтацията между Вашингтон и Претория, изглежда застрашена.
Най-скандалната среща на върха на Г-20
Скандалът между САЩ и Южна Африка избухна точно преди срещата на върха на Г-20 в Йоханесбург, която се проведе на 21-22 ноември. По-рано този месец Тръмп обяви, че САЩ ще бойкотират събитието и нарече южноафриканското председателство на групата „пълен позор“.
Конфликтът започна да ескалира малко преди срещата на върха. На 20 ноември президентът на Южна Африка Сирил Рамафоса обяви, че Вашингтон е променил решението си в последния момент и предлага на Претория да бъдат обсъдени евентуални варианти за американското участие във форума на Г-20. Според него, Южна Африка възприема това като положителна стъпка. Белият дом обаче реагира изключително остро. Говорителят на президента Каролайн Левит заяви, че екипът на Тръмп не е водил никакви преговори с Южна Африка и, че Рамафоса си позволил „да каже излишни неща“ по отношение на САШ. По-късно стана ясно, че Тръмп е искал да изпрати на срещата на върха екип, включващ представители на младшия дипломатически персонал, за да поеме официално председателството на Г-20 от президента на Южна Африка. Претория обаче отказа, позовавайки се на разликата в статута между предаващата и приемащата председателството страна.
ЮАР реагира по същия начин и на исканията на САЩ да не се приема съвместна декларация на Г-20. Вашингтон твърди, че окончателен документ с такава форма може да бъде приет само с пълен консенсус на всички членове на групата и настоя статутът му да беде сведен до съвместно изявление. В отговор Рамафоса заяви, че Южна Африка няма да позволи да бъде сплашвана, че декларацията ще бъде приета независимо от всичко и, че американците сами са виновни за случващото се, тъй като не са поискали да работят по документа съвместно с всички останали членове на Групата.
Южноафриканският лидер беше подкрепен и от други страни, като Бразилия и Германия. В крайна сметка Г-20 прие съвместна декларация, съдържаща неприемливи за САЩ формулировки, включително касаещи климатичните промени, които администрацията на Тръмп категорично отрича.
В отговор, на 26 ноември, президентът на САЩ заяви, че Южна Африка не заслужава да членува в нито една международна организация и заплаши да отмени всички субсидии за страната. Като причина за това Тръмп посочи отказа на Претория да предаде председателството на Г-20 на САЩ. Истината обаче е, че точно на тази дата, на частна церемония, правителството на ЮАР предаде символичното президентско чукче на Г-20 на американските дипломати.
Така или иначе, от 1 декември 2025, Съединените щати поеха председателството на Г-20. Тръмп се възползва от този факт и моментално обяви, че Южна Африка няма да бъде поканена на следващата среща на върха, която ще се проведе в Маями. Впрочем тя не бе поканена и на първата среща под егидата на новия председател, насрочена за 15-16 декември.
Равенството, климатичните промени и геноцидът
Всъщност, напрежението между Вашингтон и Претория нараства, откакто Тръмп се завърна на президентския пост в САЩ. Веднага щом новата администрация встъпи в длъжност, тя ясно заяви, че е крайно недоволна от дневния ред на Г-20, предложен от Южна Африка.
Както е известно, южноафриканското председателство премина под мотото „Солидарност, равенство, устойчивост“. Държавният секретар на САЩ Марко Рубио го определи като „прекалено прогресистко”, описвайки го като „DEI (т.е. разнообразие, равенство, приобщаване) и изменение на климата“. Според него, и двете теми са откровено „антиамерикански“ по дух. Освен това Рубио заяви, че няма да присъства на срещата на външните министри на Г-20.
Впрочем, САЩ обвиняват южноафриканското правителство и, че е съучастник в систематичното потисничество – и дори геноцид – на африканерите. Това е бялото население на Южна Африка, потомци на холандски колонисти, които са се заселили в страната още XVII век и я смятат за своя родина. Тази етническа група съставлява приблизително 7% от населението на страната. Представителите и обаче контролират по-голямата част от земеделската земя, т.е. те са предимно земевладелци.
Южна Африка наистина има сериозни проблеми с престъпността срещу белите фермери и и не само тях. Няма убедителни доказателства обаче, че наистина става дума за държавна политика. Въпреки това администрацията на Тръмп смята че това е точно така, позовавайки се приетия миналата година закон, позволяващ отчуждаване на земя в обществен интерес. Той влезе в сила едва на 1 януари 2025 и досега не е бил прилаган на практика. През май, по време на срещата си със Сирил Рамафоса, Тръмп влезе в остър спор с него, показвайки му материали, за които се твърди, че съдържат визуални доказателства за геноцид. Последвалите многобройни проверки на фактите обаче, показват че обвиненията са силно преувеличени.
Това въобще не попречи на Вашингтон да ескалира конфликта, предприемайки откровено враждебни стъпки по отношение на ЮАР. В частност, администрацията на Тръмп обяви, че стартира програма за приемане на бели африканерски бежанци в САЩ. Посланикът на Южна Африка в САЩ, Ебрахим Расул, който остро разкритикува тези мерки пък, беше обявен за персона нон грата от Белия дом и експулсиран от страната. А през август Държавният департамент на САЩ публикува унищожителен доклад за правата на човека в Южна Африка, повтаряйки всички ключови обвинения по адрес на Претория.
Докато разногласията между Южна Африка и САЩ относно дневния ред на Г-20 могат да се обяснят с идеологически различия, корените на останалите обвинения срещу Претория са много по-трудни за откриване. Има поне две теории за произхода на този антагонизъм. Първата е, че това е форма на отмъщение за антиизраелската политика на Южна Африка. В началото на 2024 Претория заведе дело срещу Израел в Международния наказателен съд (МНС), обвинявайки го в нарушаване на Конвенцията за геноцида по време на военните му операции в Газа. След това южноафриканските власти подкрепиха издаването на заповеди за арест на Бенямин Нетаняху и тогавашния министър на отбраната Йоав Галант от страна на МНС.
Втората теория се основава на идеята, че твърденията за геноцида в Южна Африка произхождат от хора, близки до Тръмп. Сред заподозрените е бизнесменът Илон Мъск, който е роден в Южна Африка и многократно е обвинявал властите на страната в потискане на белите и граждани.
Как конфликтът между САЩ и ЮАР ще се отрази на Г-20
Първият рунд от сблъсъка бе спечелен от Южна Африка. Претория не само оказа сериозен отпор на Вашингтон, но и успя да мобилизира останалите членове на Г-20, за да защитят мултилатералния характер на форума. Приетата въпреки американския натиск декларация демонстрира, че никоя отделна държава не може да диктува условия на огромното мнозинство от членове на групата. Тоест, общите интереси ще надделеят, дори ако спорът се води с такава суперсила като Съединените щати.
Резултатът от срещата на върха на Г-20 в Йоханесбург и занапред ще продължи да бъде в полза на Южна Африка. Дори и при най-добро желание, САЩ няма да успеят да изключат страната от Г-20 – поне докато не си осигурят подкрепата на останалите членове на клуба (с изключение на самата Южна Африка). В момента обаче, никой не е заинтересован от това, така че Сирил Рамафоса е абсолютно прав: Претория ще продължи да работи в рамките на Г-20, въпреки позицията на САЩ и лично на Тръмп. Вашингтон няма причина да не покани южноафриканската делегация в Маями. Въпреки това, американците биха могли да възприемат по-йезуитски подход като просто откажат да издадат визи на представителите на ЮАР за участие в събитието.
От друга страна, бунтът на Тръмп не вещае нищо добро за бъдещето на Г-20. В този международен форум няма писани правила. През целия период след създаването си той наистина функционираше на принципа на консенсуса, което удържаше разнородните му членове заедно. Разбира се,тези правила имат и своите недостатъци – така приеманите на форума документи обикновено съдържат изключително неясни формулировки. Но това е цената, която трябваше да се плати за възможността страните членки да се събират и разговарят на тази международна платформа.
С действията си обаче, Тръмп създава прецедент, при който всеки член на Г-20 може да използва правилата ѝ за собствените си цели. Г-20 би могла да реагира на случващото се по два начина. Да промени неформалните традиции, така че принципът на консенсуса да бъде заменен с принципа на мнозинството. Това ще позволи на Г-20 да заеме по-категорична позиция по редица международни въпроси, но в същото време ще повиши конфликтността в рамките на организацията. Другият вариант е да потуши вълненията в зародиш и да наложи санкции срещу САЩ заради опита им да шантажират Г-20. Това обаче, вероятно ще доведе до пълното оттегляне на Вашингтон от групата.
Който и вариант да бъде избран, това вече ще бъде една съвсем различна Г-20.
*Център за геополитическ анализи и прогнози
