Според редица авторитетни експерти, въоръженият конфликт в Украйна е достигнал определена точка, след която западните ѝ съюзници трябва да направят стратегически избор.
Той се състои в следното: дали да продължат да инвестират мащабни средства в прокси-войната с Русия, рискувайки тя да доведе в крайна сметка до разпадането на Украйна, както и – макар че това изглежда малко вероятно - до ядрена война в Европа, или да се оттеглят.
Изглежда, че Съединените щати вече са направили своя избор: администрацията на Тръмп даде да се разбере, че „това не е нейна война“ и няма да предоставя никаква помощ на Украйна. Ще бъдат осъществявани само търговски доставки на оръжие, за които ще трябва да плаща ЕС. Самият Европейският съюз пък ще трябва да направи окончателния си избор през следващите месеци, защото с дистанцирането на САЩ от Киев и на фона на прогресивно пропукващия се украински фронт е наложително да се побърза. При това изборът за брюкселската бюрокрация и европейските лидери, които подкрепят Украйна, е съвсем прост.
Първият вариант е свързан с отпускане на Киев на така наречения репарационен заем, обезпечен със замразени руски активи, и използване на тези средства за закупуване на оръжия и финансиране на украинския бюджетен дефицит. На теория, подобна комбинация би могла да осигури на Украйна средствата, необходими за продължаване на войната за още около две години. Русия обаче е в състояние да отвърне на удара, като предприеме действия срещу европейските активи под нейна юрисдикция, да не говорим, че от правна гледна точка, цялата ситуация изглежда като откровен грабеж. Този вариант е проблематичен и, защото събраните средства, сами по себе си, не могат да решат основния проблем на Украйна – спадът на числеността на украинските въоръжени сили, въпреки продължаващата брутална мобилизация. Парите не могат да заменят войниците и сегашната ситуация на фронта няма да се промени особено. Украинската армия ще продължи да отстъпва и в крайна сметка фронтът постепенно ще се срине.
Има обаче и друга възможност, която при това е далеч по-опасна, и тя е свързана с пряката намеса на редица европейски държави във войната.
Този втори вариант предвижда изпращане на съюзнически войски в Украйна с цел да се провери реакцията на Кремъл. Най-големият лобист на тази идея е френският президент Еманюел Макран, който вече няма какво да губи: той вече си е спечелил имиджа на най-непопулярния политик в историята на Петата Република. Реализацията и може да провокира голяма европейска война, която много лесно би ескалирала в ядрена, Това обаче изисква много сериозна подготовка, а в Европа засега не се забелязват кой знае какви реални мерки в тази посока. Измежду членовете на ЕС Полша изглежда най-добре подготвена, само че Варшава не демонстрира особено желание да влезе във война с руснаците, въпреки ескалацията на напрежението след осъществената наскоро диверсия в участък от полската жп мрежа. Балтийските държави са настроени войнствено, но военният им потенциал е микроскопичен. За разлика от тях, Финландия вече е постигнала добро ниво на бойна готовност, но не и нещо повече. Предвид сегашното състояние на въоръжените им сили, Великобритания, Франция и Германия очевидно не са готови за война с Русия и дори сами го признават. Тоест, вероятността за реализацията на този сценарий е под 50%.
Има обаче и трети вариант и той е свързан с по-активните инвестиции на европейските държави във военно строителство: възстановяване на наборната служба, мощни инвестиции в развитието на военно-промишления комплекс и превъоръжаване на собствените им армии. В рамките а този сценарий, Украйна ще получава подкрепа само „на остатъчен принцип”, така че да успее да задържи руснаците още малко (или пък да приеме някакво временно мирно споразумение, както настоява Вашингтон), докато Европа се превъоръжи. Много е вероятно събитията да се развият именно по този сценарий.
И в трите варианта съдбата на Украйна ще е доста незавидна. На практика, тя вече е загубила войната и единственият въпрос сега е, колко ще ѝ струва това поражение. Тоест, дали украинската държава въобще ще успее да оцелее и в какви граници?
Всичко това ще се реши сравнително скоро. Най-вероятно, през 2030 в Европа вече ще има нов силов баланс и линиите на Втората студена война, която е в разгара си, ще са очертани достатъчно ясно и то не в полза на Запада. И сегашните европейски съюзнии на Киев са безсилни да попречат на това.
*Център за геополитически анализи и прогноди
