Глобалната финансова система в ерата на търговските войни

Така например, износът на леки автомобили в САЩ се облага с мито от 2,5%, докато в ЕС митото е 10%, в Индия – 70%, а в Китай – 15%. Освен това, взаимният достъп на американските производители на пазарите на другите държави се ограничава от наличието на нетарифни бариери. Става дума за такива ограничения, като лицензиране, технически стандарти, санитарни и фитосанитарни мерки, неадекватна защита на правата върху интелектуалната собственост, изкуствено понижаване на валутния курс, ниски заплати или данък добавена стойност, които стимулират износа в САЩ и потискат вътрешното потребление в другите държави. Така, по данни на Белия дом, делът на потреблението в американския БВП е 68%, срещу едва 39% в Китай, 50% - в Германия и 49% - в Южна Корея. В същото време, на производствената сфера, която поглъщи 70% от всички разходи за изследвания и разработки (НИОКР) се падат едва 11% от БВП на САЩ. Неразривната връзка между иновациите и производството се потвърждава от изпреварващия растеж на годишните разходи на американските корпорации за осъществяване на НИОКР в Китай, в сравнение с динамиката на аналогичните разходи в САЩ, фиксиран в периода 2003-2017.

Именно за да промени тази ситуация и да предотврати по-нататъшния ръст на търговския дефицит, през април 2025 американският президент Тръмт стартира своеобразна тарифна война с повечето държави, които са търговски партньори на САЩ.

Следва да подчертая, че проблемът с дисбаланса в световната търговия е свързан с недостатъците на действащия международен валутен стандарт, основан на американската национална валута. Постоянното поддържане на търговския дефицит от страна на САЩ е необходимо за да се гарантира на останалите държави достъп до доларовата ликвидност. Тази зависимост беше научно обознована още през 1960-те години и е известна като „дилемата на Трифин“ (икономическа теория, формулирана за пръв път от белгийско-американския икономист Робърт Трифин, обясняваща вътрешния конфликт, пред който е изправена държавата, чиято валута и държавен дълг служат като глобален резервен актив – б.р.). Паралелно с това прекалената емисия на международна ликвидност води до спад на покупателната способност на долара като световен ценови еталон. От 1980-те години насам, излишната парична маса започна да се поглъща от фондовия пазар на САЩ с цел предотвратяване на инфлация на потребителските цени, което води до формирането на паралелна финансова система, като последната не е пряко свързана с реалния сектор на икономиката. Тоест, повишената доходност на финансовия сектор намали привлекателността на инвестициите в произведстваната сфера. Последица от дисбаланса на глобалната търговия стана прекалената финансиализация на световната икономика, подсилена от премахването на ограниченията пред международното движение на капитали и международната парична мултипликация. Днес финансовият пазар на САЩ привлича капитали от целия свят, превръщайки се в допълнителен източник на глобални асиметрии. Тоест, световната търговия е неразривно свързана с глобалните финансови потоци. Сега нека видим, как изострянето на търговската война може да се отрази върху световната финансова сфера.

Валутният пазар

Валутният пазар е най-големия сегмент на световните финанси, на който ежедневно се реализират сделки на обща сума над 7,5 трлн. долара. На този пазар традиционно доминират валутите на „Голямата четворка“: американският долар, еврото, японската йена и британският паунд. През 2022 китайският юан стана петата резервна валута, измествайки от тази позиция австралийския долар. Търговската война, инициирана от САЩ, може потенциално да повиши търсенето на юани на валутния пазар. Препятствие пред инвеститорите обаче си остава административното управление на валутния курс на юана, който се регулира в диапазона +/- 2% към американския долар. В същото време допустимите колебания по отношение на другите валути са установени в по-широк диапазон – например, за южноафриканския ранд, тайландския бат или руската рубла той е +/-10%, което може да стимулира осъществяването на сделки в тези валути, наред с юана. В географско отношение, делът на Китай на глобалния валутен пазар е 1,6%, при положение, че делът на Великобритания е 38,1%, а този на САЩ – 19,4%. Една от причините за доминацията на Лондон във валутната търговия е преминаването на нулевия меридиан през лондонското предградие Гринуич, от което започват да се отчитат и часовите пояси. Именно това позволява на Лондон да извършва едновременно сделки с най-големите пазари на Азия, Европа и Америка. В тази връзка удължаването на работното време на междубанковия валутен пазар в Пекин до 20 часа в денонощие, от януари 2023 (сега той работи до 03,00 пекинско време) силно улеснява глобалните инвеститори в управлението на рисковете, свързани с обменния курс на юана.

Международната валутна система

Търговските асиметрии между САЩ и останалия свят са само частен случай на устойчивите диспропорции между приноса на държавите от „Световното мнозинство“ в създаването на глобална добавена стойност и участието на валутите им в международното финансово посредничество. Така, в периода 1999-2023, делът на развиващите се страни в световния БВП по ППС нарасна от 42,6%  до 59,3%, в световния износ на стоки и услуги – от 22,4% до 38,2%, а в глобалния поток на входящи преки инвестиции – от 19,3% до 65,1%. Паралелно с това, в структурата на глобалните международни резерви, измежду валутите на 155-те развиващи се държави, е представен единствено китайският юан с дял от 2,17%, при положение, че делът на американския долар е 57,39%. В структурата на международните плащания делът на водещите шест-седем валути на страни от „световното мнозинство“ е едва 6,24%, докато делът на американския долар е 49,12%, а в глобалната валутна търговия това съотношение е 12% срещу 88% в полза на долара. Тези диспропорции са свързани с монополизацията на световната финансова инфраструктура от американоцентричните институции, които препятстват усилването на валутите на най-динамично развиващите си държави на световния финансов пазар. На практика, международната валутна система се трансформира от свързваш елемент, призван да гарантира безпрепятственото движение на финансови ресурси между всички страни, в инструмент за натиск от страна на САЩ върху техните конкуренти от държавите с формиращи се пазарни икономики. Митата на Белия дом усилват мотивацията на най-динамично развиващите се държави за създаването на регионални валутно-финансови системи.

Очевидно е, че новата тарифна политика на Тръмп ще стане сигнал за управителите на централните банки да се придържат към по-предпазлива позиция в процеса на формиране структурата на официалните международни валутни резерви. Потенциалната по-нататъшна преориентация на географията на търговете в посока към геополитически близките държави може да се отрази и върху валутата, използвана при реализацията на сделките и съответната диверсификация на валутните резерви.

Националните валутни системи

Освен това, тарифните войни обикновено водят да оскъпяване на вносната продукция и, като последица, до спад на търсенето. Което може да стимулира националните производители да увеличат обемите на производството си. Ограничаването на достъпа на външните пазари ще принуждава износителите да преориентират пласирането на продукцията си към вътрешния пазар. В същото време обаче, фактът, че износителите са свикнали с цените на световните пазари, ще доведе до ръст на цените за крайните потребители и ограничаване на търсенето на продукцията на националните производители. В резултат от това ще намалеят данъчните постъпления и ще нарасне бюджетният дефицит. За да запълнят дупките в бюджета, държавите ще бъдат принудени да прибягват до увеличаването на заемите на вътрешния пазар. Но, за да бъде стимулирана емисията на дългови облигации е необходимо да бъде понижен основният лихвен процент на централната банка. В този случай, отслабването на потребителското търсене и, като следствие от това, натискът върху вътрешните цени се оказва фактор, благоприятстващ смекчаването на парично-кредитната политика на регулаторите. Преориентирането към вътрешното търсене следва да стимулира ръста на заплатите с цел повишаване на доходите, с които разполагат домакинствата. Повишаването на приходите може да бъде постигнато чрез преразпределяне на финансовите ресурси от експортните отрасли към секторите, ориентирани към покриване на потребителските потребности на вътрешния пазар.

Международният кредитет пазар

Пазарът на облигации и пазарът на банкови заеми са двата основни сегмента на световния кредитен пазар. На пазара на дълговите облигации с фиксирана доходност доминират трима основни играчи – САЩ, ЕС и Китай, на които през 2024 се падаха 82,4% от всички дългови ценни книжа, намиращи се в обръщение. Този пазар ще продължи да се развива, тъй като дълговите облигации са предпочитания инструмент за запазване на ликвидността за всички категории инвеститори по време на кризи. Междувременно делът на международните ценни книжа ще продължи да намалява, поради приоритетния характер на развитието на вътрешнорегионалните и вътрешнодържавни пазари с нарастването на разходите от оперирането на глобалния пазар. Развитието на международния пазар на банкови заеми ще продължи да се измества от традиционните си центрове във Великобритания и САЩ към европейските и азиатски центрове, което е свързано с прехода на тези региони към политика на стратегическа автономия, целяща намаляване на зависимостта им от традиционното финансиране чрез международните финансови центрове Лондон и Ню Йорк.

Международните разчетни и платежни отношения

Изострянето на тарифната война може да даде допълнителни импулси на развитието на алтернативни платежни системи. Като ответна реакция на глобалните претенции на САЩ, държавите с формиращи се пазарни икономики стартираха собствени системи за предаване на финансови съобщения и картови платежни системи (като СПСФ и МИР, в Русия, CIPS и UnionPay, в Китай, UPI, в Индия, Pix, в Бразилия или SEPAM, в Иран). В началото на 2024 официално започна да функционира платежната система Buna, известна преди това като Арабска регионална организация за клиринг и разплащания, която се поддържа от централните банки на арабските държави и изцяло принадлежи на Арабския валутен фонд. Buna позволява на финансовите учреждения и централните банки в арабския регион и извън него да осъществяват и получават плащания в четири арабски валути, както и в американски долари и евро. Въпреки все още незначителните обеми на транзакциите, интересът на банките към използването на тази система постоянно нараства.

Освен това, между Индонезия, Малайзия, Филипините, Сингапур, Тайланд, Камбоджа, Лаос и Виетнам се формира платежна система на основата на стандартизиран QR-код за осъществяване на разплащания в националните им валути. Япония също планира да се присъедини в съвсем близко бъдеще към тази система за трансгранични плащания. На свой ред, Националната банка на Нигерия стартира получаване на входящи преводи в собствената си цифрова валута Naira чрез международен оператор за парични преводи.

От своя страна, държавите от БРИКС и най-вече Китай и Русия работят за създаване на международна финансова структура, която да не се основава на американския долар, свързаните със САЩ финансови институции (като МВФ и Световната банка) или системата SWIFT, в която със силно вляние се ползват държавите от Г-7. Създаването на съвместими мултиплатформи на цифровите валути на централните банки очевидно е сред основните перспективни направления за постигането на тази цел.

Международният фондов пазар

Международният пазар на акции е по-диверсифициран, отколкото международния дългов пазар. По обем на пазарната капитализация, лидери на фондовия пазар са САЩ, Китай, ЕС, Япония, Индия, Великобритания и Хонконг, на които през 2024 се падаха общо 80,6% от глобалната капитализация на пазара на акции. В същото време, в рамките на процесите на финансова глобализация, определяща нивото на интегрираност на конкретната страна в управлението на международните финансови потоци, САЩ си остават неоспорим лидер. В края на 2023 активите на 500-те най-големи управляващи компании достигнаха 128 трлн. долара, 62% от които са свързани с акции и други инструменти за колективно инвестиране. В топ-25 на компаниите, управляваши активи над 1 трлн. долара, са 19 американски и 6 европейски компании. През последното десетилетие делът на американските компании в управлението на глобалните активи е нараснал от 50,1% на 55,5% (71 трлн. долара). Тази динамика се дължи на спада на пазарните дялове на европейските и японските компании. Тарифната политика на Доналд Тръмп вероятно може само да ускори развитието на фондовия пазар, предвид факта че последният се влияе най-вече от очакванията за повишена доходност и постиженията на иновационните финансови технологии, които не зависят особено от реалния сектор на икономиката.

Заключение

Световната търговия не може да функционира ефективно без наличието на обслужваща я финансова инфраструктура. Сегашната политика на Белия дом отразява естествения стремеж на САЩ да съхранят водещите си позиции в глобалната икономика. В хода на прехода към нова технологична основа, успехът на тази политика ще зависи от способността на американските финансови институции да трансформират световната финансова архитектура така, че да се запази зависимостта на останалите държави от американоцентричните институции. Докато в информационното пространство усилено се спекулира с прогнози за „деглобализация” и „фрагментация”, американските банки активно инвестират в придобиването на водещите световни блокчейн-платформи, като ключова технология на глобалните финанси през ХХI век. В тази връзка останалите държави са изправени пред съдбоносния избор или покорно да очакват реализацията на новите глобални амбиции на САЩ (както прави ЕС например), или да изграждат собствена финансова архитектура, независима от американските технологии.

*Преподавател в Катедрата за световна икономика и финанси на Финансовия университет в Москва