Потребителски рейтинг: 5 / 5
След разпадането на Съветския съюз Армения се опитваше да провежда многовекторна външна политика, балансирайки между Русия, Запада и съседните страни – Иран, Турция, Грузия и Азербайджан. Но географското положение, затворените граници с Турция и Азербайджан и конфликтът за Нагорни Карабах определиха зависимостта на Армения от Русия като гарант за сигурността и, което на този етап се разглеждаше като предимство.
Членството в Организацията на договора за колективна сигурност (ОДКС) и Евразийския икономически съюз, както и присъствието на руски военни бази на арменска територия (в Гюмри) трябваше да закрепи тази геополитическа ориентация. Но след поражението във войната от 2020 и пълното прогонване на арменците от Нагорни Карабах през 2023 и на фона на пасивното поведение на Русия, Армения започна да преосмисля и преустройва своята стратегия. Разочарованието от Москва, свързано с нейната неспособност или нежелание да противостои на Азербайджан (включително заради войната в Украйна), подтикна Ереван към диверсификация на външнополитическите връзки, което се забелязва особено интензивно през 2024-2025.
В момента Армения се намира на кръстопът: тя запазва формалните си задължения към Русия, но активно се движи към Запада, което се потвърждава от замразяването на участието и в ОДКС през 2024 и приемането на закона «За началото на процеса на влизане на Република Армения в Европейския съюз» на 26 март т.г. Този обрат отразява не само безалтернативния прагматизъм на министър-председателя Никол Пашинян, но и обществените настроения за излизане от сферата на влияние на Москва, чиято репутация в региона пострада заради войната в Украйна и невъзможността и да сдържа експанзията на Турция и Азербайджан в Южен Кавказ. Същевременно Армения поддържа дружески работни отношения с Иран, като противовес на турско-азербайджанския алианс и търси нормализация на отношенията си с Турция, въпреки всички исторически травми и геополитически усложнения.
Отношенията с ЕС: Път към интеграцията
След десетилетия на ориентация и зависимост от Русия, за Армения Европейският съюз стана символ на стабилност и демократични реформи, както и еталон за изграждане на нова архитектура на сигурността, базирана на международно признатите граници, суверенитета и интеграцията. Споразумението за всеобхватно и разширено партньорство, подписано през 2017 и влязло в сила през 2021, залага основите за сътрудничество в сферите на търговията, човешките права и управлението. След 2022, на фона на войната в Украйна и отслабването на регионалните позиции на Русия, ЕС засили подкрепата за Армения, разглеждайки я като потенциален партньор в Южен Кавказ. Мисията на ЕС за наблюдение на границата с Азербайджан (EUMA), стартирала през 2023, стана първа стъпка към укрепването на сигурността, макар че предизвика и продължава да предизвиква недоволството на Баку и Москва, тъй като е в разрез с реалните стремежи на Азербайджан и Русия.
Възприемането, от март 2025,. на политически курс към влизане в ЕС е качествен скок в отношенията Ереван-Брюксел. Армения разчита на достъп до европейските пазари, на инвестиции в инфраструктурата и подкрепа за реформите в икономиката, пострадала от затварянето на гранците и бежанския поток от Нагорни Карабах (над 100 000 души през 2023, наред с предходните 50 хиляди в периода 2020-2023). В политически план, началото на процеса на евроинтеграция ще укрепи позициите на Пашинян вътре в страната, където той е силно критикуван заради отстъпките на Азербайджан, ще даде алтернатива и ще балансира руското влияние. Но пътят към членството в ЕС е сложен. На Армения й предстои да приведе законодателлството си в съответствие с нормите на Евросъюза, което ще отнеме време и ресурси, а също така да преодолее съпротивата на Русия, за която излизането на Армения от Евразийския икономически съюз би било икономически и репутационен удар. Освен това, Турция, като член на НАТО и кандидат за членство в ЕС, може да усложни процеса заради продължаващата координация на арменското направление на своята външна политика с Азербайджан.
Очакванията на Армения от ЕС включват не само икономическа помощ, но и засилен дипломатически натиск върху Азербайджан за подписването на мирен договор между двете кавказки републики. Ереван се надява, че Брюксел и ключовите държави от ЕС – Франция и Германия (а във формата «Европа плюс» към тях се добавя и Великобритания), ще засилят посредническата си роля, за да преодолеят протакането от страна на Баку, особено след абсурдните изявления на Илхам Алиев за «арменския фашизъм» (от март 2025), които подкопават доверието в двустранните преговори.
Хартата за стратегическо партньорство със САЩ: Нови хоризонти
На 15 януари 2025 държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен и външният министър на Армения Арарат Мирзоян подписаха във Вашингтон Харта за стратегическо партньорство, създавайки Комисия по стратегическото партньорство САЩ-Армения. Този документ стана кулминация на сближаването между двете страни, започнато след визитата на председателя на Камарата на представителите Нанси Пелоси в Ереван през септември 2022, осъществена непосредствено след нахлуването на азербайджанските войски на суверенната територия на Армения, и усилването на подкрепата на САЩ в мирните преговори с Азербайджан. Хартата обхваща икономиката, сигурността, демокрацията и хуманитарни въпроси, включително помощ за бежанците от Нагорни Карабах (от 2020 насам САЩ отпуснаха за целта над 21 млн. долара).
За Армения партньорството със САЩ е шанс да укрепи своя суверенитет и да намали зависимостта си от Русия. Ереван очаква разширяване на военното сътрудничество: през 2024 започна учението Eagle Partner с участието на американски и арменски военнослужещи, а за пролетта на 2025 се планира посещение на специалисти от Митническата и гранична служба на САЩ за усилване на сигурността по границите на Армения. Преговорите относно споразумение за сътрудничество в областта на мирната ядрена енергетика обещават достъп до технологии, което е важно за диверсификацията от руските доставки на газ, а също така за премахване на пълната зависимост от рускота ядрено гориво за арменската атомна централа. В икономически план САЩ разглеждат Армения като център на растежа: от 2020 насам взаимният стокооборот е нараснал четири пъти, а Вашингтон е готов да подкрепи експорта на високи технологии.
В същото време Ереван е наясно относно границите на американската подкрепа. Както показаха примерите с Грузия и Украйна, САЩ не са готови да влязат в пряка конфронтация с Русия или Азербайджан заради Армения. Но Вашингтон, заедно с Брюксел, може да уравновеси ситуацията и да сдържа различни субекти от агресивни действия, както показаха събитията от 13-14 септември 2022, когато става въпрос за териториалната цялост, системно повишавайки способностите за съпротива (resilience) и възможностите (capacity building). За това има тристранна договорка от 5 април 2024 между Армения, САЩ и ЕС. Ереван разчита на дипломатическото влияние на Вашингтон, за да бъде убеден Азербайджан да подпише мирния договор и да отвори границите, но скептицизмът остава: след изборите в САЩ през 2024 и идването на администрацията на Тръмп в Белия дом американските приоритети могат да се изместят към урегулирането с Русия, което ще отслаби фокуса на Вашингтон върху Южен Кавказ.
Сътрудничеството с Иран: Прагматичният алианс
Иран остава ключов партньор на Армения в региона, въпреки санкциите и сложните отношения на Техеран със Запада. Общата граница (44 км) и общите интереси срещу турско-азербайджанската ос правят Иран важен съюзник. След 2020 той зае предпазлива позиция, поддържайки териториалната цялост и на двете страни (Армения и Азербайджан), но обявявайки се против засилването на Турция в Южен Кавказ. През 2023, след падането на Нагорни Карабах, Техеран засили контактите с Ереван, опасявайки се, че коридорът през областта Сюник (наричан от азербайджанците Зангезурски), към който се стреми и Москва в координация с Баку, ще отреже Иран от Армения и ще укрепи позициите на Анкара.
В икономически план Иран е търговски път за Армения – през граничния пункт в Мегри вървят доставките на газ, расте и туристическият обмен между двете държави. Иран подкрепя и взема непосредствено участие в строителството на труднодостъпния участък Мегри-Каджаран от магистралата Север-Юг, която ще свърже Черно море с Персийския залив в съответствие с идеята на премиера Пашинян «Кръстопът на света». Във военно отношение Иран се ограничава с реторика и отбранителни задачи на собствената си суверенна територия, но неговата позиция сдържа натиска на Баку. Армения очаква от Техеран продължаване на тази роля, особено ако преговорите с Азербайджан стигнат до задънена улица. Малка е вероятността сближаването със Запада да усложни отношенията по оста Ереван-Техеран. Иран обаче е нащрек заради ръста на влиянието на САЩ и ЕС в Армения, което изисква от арменските власти деликатен баланс и постоянни интензивни консултации с Техеран.
Нормализацията с Турция: Между историята и прагматизма
Отношенията с Турция са смес от историческа травма (Геноцидът над арменците от 1915, който Анкара не признава) и геополитическа необходимост. Границата между двете държави е затворена от 1993, но от 2022 започна процес на нормализация – специалните представители Рубен Рубинян и Сердар Кълъч проведоха няколко кръга преговори. Турция обвръзва техния прогрес с напредъка в армено-азербайджанските отношения, което прави Анкара зависима от позицията на Баку. През юли 2022 бе обещано отваряне на границата за граждани на трети страни, но към април 2025 това остава нереализирано от турска страна.
За Армения отварянето на границата с Турция би било икономически пробив – достъп до пристанищата на Черно море и търговията през Грузия ще намалят изолацията. Пашинян е готов да прави компромиси, но в страната има обществена фрустрация по тази тема, предвид на това, че Турция е поставила своето решение в зависимост от прищевките на Азербайджан. Турция вижда в нормализацията на отношенията с Ереван шанс да отслаби влиянието на Русия в региона и да усили своето, но не бърза – Ердоган очаква гаранции от Алиев, а заявленията на Баку за «арменски фашизъм» усложняват диалога. Ереван разчита, че натискът на ЕС и САЩ ще подтикне Анкара да направи крачки напред, но перспективите за това остават неясни.
Мирният договор с Азербайджан: Предизвикателства и перспективи
Новината от 13 март т.г., че е завършило съгласуването на текста на мирния договор между Армения и Азербайджан е пробив след почти 40 години на конфликт. Документът включва взаимно признаване на териториалната цялост, отказ от претенции в международни съдилища и оттеглянето на сили на трети страни от арменско-азербайджанската граница. Но Азербайджан протака подписването на договора, настоявайки за изменения в конституцията на Армения (споменаването на Нагорни Карабах в Декларацията за независимост от 1990 и позоваването на тази декларация в преамбюла на конституцията) и усилва враждебната реторика. Алиев говори за заплаха от «арменския фашизъм», което Ереван възприема като предлог за ескалация.
Армения е готова на компромис в името на мира, но Пашинян настоява, че договорът решава всички въпроси, включително конституционните. Азербайджан, уверен във военното си превъзходство след това, което стана през 2020 и 2023, играе за да печели време, разчитайки на отслабването на позицията на Армения или идването на проруска власт в Ереван. На свой ред, Москва, чиято посредническа роля отслабна, може да поддържа това състояние на задънена улица, засилвайки своята активност за да запази влиянието си, което минава през запазването на конфликта. Армения се надява на натиска на Запада, но без активни крачки от страна на Баку мирът остава крехък.
Заключение: Армения на кръстопът
Геополитическото позициониране на Армения през 2025 може да бъде описано като преход от руска зависимост към западна интеграция при запазване на връзките с Иран и опити за нормализация с Турция. ЕС и САЩ дават надежди за развитие и сигурност, но изискват реформи и се сблъскват със съпротивата на регионалните сили. Иран е прагматичен партньор, но неговите възможности са ограничени. Армения рязко засилва многоотрасловото сътрудничество с Индия, включително в отбранителната и военнотехническата област. Турция и Азербайджан остават главните предизвикателства: без тяхната готовност за мир Армения рискува да остане в изолация. Успехът зависи от умението на Ереван да лавира между интересите на великите държави и вътрешните очаквания, съхранявайки крехкия баланс в един нестабилен регион.
* Асоцииран член на Института за международни отношения и сигурност в Ереван, Армения
