Потребителски рейтинг: 5 / 5
На 22 април 2025 в контролираната от Индия част на Кашмир неидентифицирани лица, появили се от гората близо до град Пахалвам, застреляха с автоматично оръжие група цивилни, включително туристи. Според индийски оценки, 27 души са били убити, а ранените са няколко десетки. Отговорността за терористичното нападение беше поета от малко известната групировка „Кашмирска съпротива“.
Въпреки това Ню Делхи директно обвини за случилото се Пакистан и незабавно експулсира неколцина пакистански дипломати, затвори границата (единственият сухопътен контролно-пропускателен пункт там е Вагах, разположен между Лахор и Амритсар) и отмени визите на всички пакистански граждани, намииращи се в Индия.
Освен това беше денонсиран договорът за водните ресурси, който задължава страните да не ограничават речните потоци - както е известно реките Инд, Джелум, Рави и Ченаб влизат в Пакистан от Индия. На всичкото отгоре Ню Делхи стартира антитерористични операции в Кашмирската долина и по линията на контрол между двете държави.
От своя страна, Пакистан заяви, че индийските обвинения са неоснователни и в нарушение на двустранните споразумения, както и на резолюциите на Съвета за сигурност на ООН. Индийските военни аташета в Пакистан бяха обявени за персона нон грата, визите за индийските граждани бяха отменени, а въоръжените сили на страната бяха приведени в бойна готовност.
Пакистанското въздушно пространство вече е затворено за индийските самолети, а икономическото взаимодействие, включително контактите чрез трети страни, е напълно преустановено.
Междувременно, офисът на пакистанския премиер също публикува изявление, в което се посочва, че ако Индия ограничи подаването на речна вода за Пакистан, това ще се счита за акт на война и в отговор могат да бъдат използвани всякакви средства. Междувременно, непосредствено след инцидента индексите на пакистанската фондова борса спаднаха значително.
Ескалацията е очевидна, въпреки че истинските ѝ причини очевидно са политизирани от индийската страна. Истината е, че Пакистан също страда в течение на дълги години от действията на различни екстремистки и сепаратистки групировки, при това годишният брой на техните жертви е значително по-висок от този в Индия.
Що се отнася до взаимните обвинения и прехвърлянето на вината върху разузнавателните служби на противниковата страна, те са нещо обичайно, тъй като двете държави са в конфликт още от обявяването на независимостта си от Великобритания през 1947.
Ако оставим настрана историческите претенции, най-належащият въпрос е, как ще се държи Индия, която е много по-силна от Пакистан икономически и военно? Но тъй като Пакистан разполага с ядрени оръжия, съществува риск от по-нататъшна ескалация. Не е случайно, че дълги години западните експерти определят Кашмир като потенциално огнище на регионална война.
Ако приемем, че Ню Делхи ще следва същата логика, както при предишните подобни прецеденти, Индия би могла да нанесе ограничен ответен удар. Единственият въпрос е: къде и по кого?
Както е известно, последната голяма терористична атака в страната беше осъщетвена в Пулвама, в Южен Кашмир, през февруари 2019. Тогава атентатор самоубиец се вряза с кола в полицейския конвой и се самовзриви, при което загинаха над четиридесет души.
Тогава отговорността на атаката беше поета от групировката „Джайш-е-Мохамед“, а Индия нанесе серия удари по територията на т.нар. Азад Кашмир - формално независима квазидържава, намираща се под патронажа на Исламабад. Според ироничния коментар на пакистанската страна по този повод, индиййските удари са „повредили само дърветата“. И макар Индия да заяви, че е използвала свърхточно оръжие за атаката си срещу тренировъчен лагер на терористите, от другата страна на линията на контрол не бяха регистрирани човешки жертви.
Що се отнася до контролираната от Индия територия на Кашмир (тук е мястото да напомня, че, наред с пакистанската, друга историческа част от това бивше княжество се контролира от Китай, който е съюзник на Пакистан), специалният ѝ статут беше отменен през 2019, което лиши кореното местно население от част от правата му. „Кашмирска съпротива” твърди, че е извършила терористичното си нападение като отмъшение за тази мярка, довела до промяна на демографския баланс в района. Вероятно недоволните от нея ще продължат и занапред да се съпротивляват по един или друг начин на натиска от страна на Ню Делхи.
В случая са налице някои интересни нюанси, на които си струва да обърнем внимание.
На първо място, индийската част на Кашмир е една от най-милитаризираните зони в света. На територията и са разположени 700 000 индийски военни, полицаи и служители а службите за сигурност.И допускането на подобна терористична атака, несъмнено е сериозен провал. Затова, освен обещаните от премиера Нарендра Моди репресивни мерки, вероятно ще последват и някакви промени в правителството.
На второ място, атаката съвпадна с посещението на вицепрезидента на САЩ Дж. Д. Ванс, който публично призова Индия да купува повече американски оръжия. Както е известно, съпругата на Ванс е от индийски произход.
В Пакистан пък се опасяват, че терористичното нападение всъщност е представлявало „операция под фалшив флаг”, целяща да оправдае предстоящи радикални мерки на Индия, подобни на онези, предприети от Израел в ивицата Газа. А предвид историческия опит на САЩ във „войната с тероризма” и сегашната позиция на Белия дом, наративът за „ислямския фундаментализъм“ би могъл да помогне нещата да тръгнат именно в тази посока. Като Индия вероятно ще може да разчита не само на дипломатическата солидарност на САЩ и Израел, но и на тяхна военна помощ.
В тази връзка ще припомня, че на 24 април от база на американските военновъздушни сили в Катар излетя военен транспортен самолет, приземил се в Индия , което Пакистан също разглежда като част от някакъв таен план, насочен срещу него и, евентуално, срещу Китай. Следва да се отбележи и, че в момента военното ръководство в Пакистан е тясно свързано с британското лоби, което е доста критично настроено към администрацията на Тръмп.
Ако погледнем обективно на проблема с терористичните заплахи за Индия, ще видим, че освен дългогодишния проблем в самия Кашмир, тази страна има и други „слаби места”. Едно от тях е Пенджаб, където част от населяващите го сикхи претендират за създаване на собствена независима държава Халистан.
Друга уязвима зона е централната и източната част на Индия, където – от юг на север – се простира т.нар. „наксалитен пояс”. Там действат въоръжени маоистки групировки, срещу които правителството периодично провежда специални антитерористични операции.Тоест борба с тероризма се води не само в щата Джаму и Кашмир, но и в целия „червен пояс” на действие на маоистките групировки, простиращ се от Индийския океан до границата с Китай.
По официални данни, през периода 2021-2024, само в един регион - Бастар, в малкия централен индийски щат Чхатисгарх, маоистките бунтовници са убили 1623 цивилни, а други 228 са станали жертва на взривни устройства. Жервите в редиците на силите за сигурност пък са 1292. Тоест, броят на убитите при терористични нападения в Кашмир е далеч по-малът от този на онези, за чиято смърт са отговорни крайнолевите екстремисти. Въпреки това Индия не си позволява да обвинява официално Китай или други съседни държави с леви правителства, като Непал например, че подкрепят на въпросните групировки.
В този смисъл, Ню Делхи позиционира Пакистан в традиционната му роля на противник на Индия, утвърдила се в историческата памет на индийците в резултат от първата (1947-1949) и втората (1965) индо-пакистански войни за Кашмир, както и Каргилската война (1999). В същото време установяването на директен контакт с администрацията на САЩ, от една страна, и членството в структури като БРИКС и ШОС, от друга, значително разширяват възможностите на Индия да диктува своите геополитически интереси, включително и по отношения на съседен Пакистан.
*Главен редактор на специализираното издание Геополитика.ру
