(Не)възможната „цветна революция” в САЩ

В отсъствието на харизматичен и авторитетен лидер, способен да обедини фрагментираната Демократическа партия, както и на „мега-идея”, която да се окаже привлекателна за все по-разнородния амеикански електорат, неолибералите очевидно са преценили, че все още нямат достатъчно сили за решителна битка срещу Тръмп. Те са наясно, че Байдън е болен човек, страдащ от деменция. Камала Харис също се оказа изключително неподходяща за целта. Всъшост, демократите разчитаха на друг лидер – губернатора на Калифорния Гавин Нюсъм, само че политическият му имидж силно пострада заради неспособността да се справи навреме с огромните пожари в Лос Анджелис. Тоест, в момента те нямат истински водач.

Бившият президент на САЩ Барак Обама, който стана основният вдъхновител на все още мирния бунт срещу Тръмп, се опитва да запълни възникналия вакуум. В изказването си в частния Хамилтън Колидж в Клинтън, щат Ню Йорк, бившият обитател на Белия дом заклейми сегашния президент заради премахването на програмите за „многообразие, справедливост и приобщаване“ (DEI) в университетите, пропагандираши джендърния плурализъм, ЛГБТ-идеологията и отказа от традиционните семейни ценности. Освен това, Обама обвини администрацията на Тръмп, че се стреми да разруши международния ред, установен след Втората световна война.

Предвид впечатляващия успех на неолибералите в промиването на мозъците на младите американци (при управлението на Байдън в тази възрастова група бе регистриран експлозивен ръст на прехода към нетрадиционна сексуална ориентация), призивът на Обама към студентите разкрива стратегическата цел на демократите да попълнят с тях редиците на антитръмпистките протести.

Статистиката за априлските улични бунтове (броят на регистрираните участници в тях е около 400 хиляди) показа, че „дълбоката държава” или по-скоро тази част от нея, която не пожела да сключи сделка с Тръмп, въобще не се е отказала от мисълта за реванш. Съвместният организационен комитет за демонстрациите, провели се в над хиляда града във всичките 50 щата, включва около 200 обществени организации, включително Indivisible и MoveOn, които имат опит в подобни протести, още през първия президентски мандат на Тръмп.

Ще припомня, че сред лозунгите от плакатите на протестиращите бяха „Това не е  моят президент!“, „Спрете злото“ и „Тръмп на боклука“ (Dump Trump).

На свой ред, стратезите на антитръмписткото движение Indivisible лансираха такива скандални лозунги като: „Съпротивлявайте се, тъй като днешна Америка е като нацистка Германия 1938.“ и „Фашизмът е жив и здрав и се е настанил в Белия дом“. Преди това се смяташе, че необоснованото и недоказано сравнение на всяко движение или индивид с фашизма и неговата идеология означава, че рационалните аргументи са се изчерпали и затова вече се използват всевъзможни етикети за очерняне на опонента.

Впрочем, основните искания на демонстрантите бяха доста по-конкретни и, в общи линии, се свеждаха до три точки. Тръмп трябва да се откаже от подкрепата на милиардерите и другите богати хора, които попълниха фондовете му по време на предизборната кампания. При това, на особено остра критика бива подложен отцепникът от лагера на демократите – словоохотливият технократ Илън Мъск, собственик на най-голямата социална мрежа X, която не се контролира от неолибералите.

В изявлението на Съвместния организационен комитет, координиращ протестите срещу Тръмп, се твърди, че Тръмп и Мъск управляват Америка така, сякаш тя е само тяхна. Както и, че: "алчните им ръце се протягат към всичко, до което могат да се докопат: нашата здравна система, нашите лични данни, нашите работни места, нашите услуги. Това е криза. Затова сега е моментът да действаме."

Направляваното от демократите масово движение под лозунга „Отменете Tesla“ продължава да се разраства, призовавайки големите инвеститори да изтеглят средствата си от компанията. На собствениците на електромобилите на Мъск пък се предлага да се отърват от тази уж токсична марка. На фона на подобна откровена кампания на омразата бяха регистрирани  множество случаи на вандалски нападения срещу автосалони на Tesla.

Станахме свидетели и на типичното за всички „цветни революции” обвинение за наличие на „мащабна корупция“, както и гневни критики срещу намерението на правителството да намали плащанията за социално осигуряване и програмата за здравни застраховки Medicaid.

На трето място, но не ие по важност за задкулисните кукловоди, беше искането да бъдат спрени атаките срещу трансджендърите, нелегалните имигранти и други „маргинализирани общности“, които ( да не забравяме) са най-важния сегмент от гласуващите за демократите.

Най-неприятни за Тръмп и екипа му обаче, могат да се окажат обвиненията за влошаване на материалното и финансово положение на американските граждани, което според мнозина икономисти не бива да се изключва, като последица от налаганите необмислени тарифни ограничения.

Въпреки факта, че Вашингтон, който бързо осъзна свързани с тях опасности, спря временно въвеждането на тези дискриминационни мерки срещу повечето от своите търговски партньори, дори и само ескалацията на санкционната война с Китай може да доведе до увеличаване на цената на закупените или съвместно произведени „масови потребителски стоки“, което неизбежно ще доведе до инфлационен скок и ще удари по джоба на обикновените американци.

Реформите от първите сто дни на управлението на Тръмп вече бяха белязани с намаляване на социалните разходи и съкращаване на държавния апарат. Бяха уволнени около 200 хиляди служители, които няма да пропуснат да се присъединят към опозиционерите от лагера на демократите.

Тоест, безспорно е, че в страната се натрупва протестен потенциал. Априлската репетиция за бъдещата „цветна революция” обаче демонстрира и слабостта на опозицията. Общият брой на протестиращите е значително по-малък, отколкото през първия президентски мандат на Тръмп. Най-много протестиращи имаше във Вашингтон, където на антитръмписткия митинг присъстваха около 20 хиляди души. Ще припомня, че през 2017 например, радикалните феминистки успяха да мобилизират над сто хиляди свои съмишленици в столицата на САЩ.

Както посочват  тази връзка редица американски политолози, апатията сред основния електорат на Демократическата партия, който все още не се е възстановил от поражението на последните избори, си казва думата. Раздорът в редиците на демократите е само от полза за Белият дом.

Показателен в това отношение е коментарът на говорителя на Белия дом Каролайн Левит за протестните действия: „Демократическата партия е напълно превзета от левите лунатици. В момента тя има най-ниския рейтинг на одобрение в историята, защото именно това са хората, които се опитва да представлява... Тези индивиди мразят близо 80-те милиона американци, които избраха Тръмп за президент на страната. Демократите официално се превърнаха в партията на лунатиците.“

Други пък посочват, че след като протестите Hands Off са толкова добре организирани, възниква въпросът, дали „дълбоката държава” не използва собствената си тактика за организиране на цветни революции в чужбина, за да свали сегащния президент на Съединените щати?

Все пак, има достатъчно основания да смятаме, че априлските протести са преследали по-скромни цели от свалянето на омразния Тръмп „тук и сега“ и потапянето на американското общество в атмосфера на виртуално двувластие. Случилото се беше по-скоро проверка на силите и своеобразна репетиция за по-сериозни следващи действия. Няма съмнение, че демократите планират реванш. Но не веднага, не безразсъдно и не под формата на „кавалерийска атака”, тъй като са обременени от системна вътрешнопартийна криза.

Какво предстои? Глобалистите и неолибералите ще се подготвят за предстоящите през 2026 междинни избори за Конгреса на САЩ. И, ако дотогава социално-икономическото положение на американците се влоши осезаемо, те ще се опитат да си върнат контрола над поне една от двете камари в Капитолия. През този период от време ще се появи и оптимален и реален шанс за стартиране на някакво подобие на „цветна революция”  в Америка.

*Национален консервативен форум