Потребителски рейтинг: 5 / 5
Макар че вероятно мнозина няма да се съгласят с мен, истината е, че Съединените щати не печелят от сегашната си роля на глобален хегемон. Глобализацията не е изгодна за Америка, защото тя укрепва позициите на Китай, освен това Вашигтон вече няма особена полза и от международния либерален ред, тъй като той изисква от САЩ да поемат прекалено тежки ангажименти към съюзниците си.
В момента Съединените щати трябва да се концентрират върху решаването на вътрешните проблеми, осъществяването на реиндустриализация и укрепването на технологичното си лидерство в света, като печелят време за постигането на нови споразумения за разделяне на света на нови сфери на влияние между Америка, Китай и Русия.
Консервативната американска десница смята, че САЩ трябва да се превърнат в „остров“ на стабилността, защитен от океаните и, че имат интерес от нестабилност и хаос в Европа и Индо-Тихоокеанския регион, използвайки Русия и Китай като „плашило“, за да притиснат своите съюзници и да увеличат влиянието си върху тях. От гледната точка на „тръмпистите”, заплахата от страна на Русия и Китай би трябвало да насърчи техните съюзници да се съгласят на такива условия, които са изгодни преди всичко за новото американско правителство, а именно: да изнасят по-малко от своите стоки в Америка, като същевременно увеличават вноса на американски стоки, прехвърлят производството си в Съединените щати и не пречат за трансфера на европейски технологии към американците.
Основният външнополитически приоритет на САЩ, по отношение на сферите на влияние, е запазването на геополитическия им контрол в Азия над Япония, Южна Корея и Филипините, а на Стария континент - над Западна Европа. Що се отнася до Украйна и Тайван, сред американските консерватори има две гледни точки. Първата предполага, че Украйна и Тайван в крайна сметка ще се окажат в сферите на влияние на своите съседи, стига руският и китайският елит да склонят на отстъпки при условия, които са благоприятни за новото американско правителство.
Втората гледна точка предполага превръщането на Тайван в своеобразен капан за Китай и унищожаването на тайванските предприятия, произвеждащи полупроводници, което на практика превръща острова в „изгорена земя” за Китай. Що се отнася до Украйна, според тази гледна точка, тя трябва да се превърне в буферна държава с ограничен вътрешен суверенитет.
Но, ако Украйна се възприема от американските политици като евтин ресурс, те гледат на Русия като на доста по-скъп ресурс, от който могат да печелят много повече - ресурс за сдържане на Китай, ресурс за увеличаване на влиянието на САЩ в Европа и намаляване на влиянието на Пекин върху европейските държави. Някои влиятелни фигури от американски консервативна десница дори смятат, че евентуална военна агресия на Русия срещу някой член на НАТО в Централно-Източна Европа би помогнала на САЩ да засилят зависимостта на Западна Европа от Вашингтон, като в същото време ще създаде пречки пред постигането на взаимноизгодни споразумения между европейците и китайците.
Както знаем, по време на Втората световна война, Америка през цялото време залага на взаимното изтощение на воюващите страни. Редица американски политици публично заявяват, че е в интерес на Съединените щати да има продължителна война между нацистите и комунистите, така че нека те се се избиват колкото се може повече помежду си, отслабвайки взаимно своята мощ. По време на Ирано-иракската война пък, Съединените щати продаваха оръжия както на Ирак, така и на Иран. Сега представители на новото американско правителство изглежда смятат, че Русия вече е достатъчно изтощена от Украйна и затова руският елит вероятно ще е склонен да направи отстъпки, които са изгодни за Вашингтон.
От гледната точка на сегашните управляващи в САЩ, премахването на санкциите срещу Русия, както и на ограниченията върху износа на руски газ и петрол за Европа, ще направи Русия по-малко зависима от Китай и ще улесни предоставянето от руското правителство на достъп на американците до огромните ресурси, намиращи се на територията на Руската Федерация и окупираните украински територии. На свой ред Владимир Путин изглежда се опитва да използва руските и украинските ресурси за да „съблазни” новото американско правителство, като по този начин превърне въпроса за украинския суверенитет във второстепенен за Вашингтон, създавайки прецедент, когато американците ще могат да правят бизнес дори в окупираните територии на Украйна, които вероятно ще се разщирят още повече в резултат от успешните действия на руската армия.
Руският елит е напълно наясно, че не е в интерес на Русия да се превръща в своеобразен буфер на САЩ за сдържането на Китай, тъй като това би превърнало страната в американски полигон, а примерът с Украйна показва, колко ненадежден партньор може да бъде Америка. Мнозина руски технократи пък се опасяват, че само за пет години икономическата зависимост на Русия от Китай може да се превърне в политическа, което би представлявало заплаха за руския суверенитет.
Ето защо, в хода на ескалиращата конфронтация между САШ и Китай, руският елит вероятно ще се стреми да повищи цената на своя неутралитет, опитвайки се да получи преференции и от двете страни и играейки на техните противоречия, тъй като разбира, че изборът само на едната страна ще превърне Русия в суровинен придатък (или на САЩ, или на Китай), което представлява заплаха за собствената и сигурност.
Отличен пример в това отношение за руския елит е Индия, която много успешно залага на противоречията между САЩ и Китай, получавайки преференции и от Вашингтон, и от Пекин. Тук е мястото да отбележа, че представителите на индийския елит изпитват сериозно недоверие към Съединените щати, така че Индия ще склони да се противопостави открито на Китай само в случай на военна агресия от негова страна.
Представителите на новото американско правителство често обичат да говорят за добри и лоши карти, или пък за тяхната липса, забравяйки, че те самите вече са разкрили всичките си карти, защото ако гаранциите за сигурност от САЩ не са надеждни, т.е. ако за азиатските държави се окаже по-изгодно да си сътрудничат икономически с Китай, отколкото с Америка и ако американците използват своите партньори като „примамка“ за Москва и Пекин, след което територията на азиатския партньор се превръща в полигон, тогава защо им да правят големи жертви в името на американските интереси .
Ето защо вероятно е само въпрос на време, под влияние на тази външна политика на САЩ, повечето азиатски държави да започнат да се ориентират към Китай. Тайванският елит вече би трябвало да си е взел поука от примера на Украйна, превърнала се в кървав полигон и страна с унищожен индустриален и транзитен потенциал, както и в живо доказателство, че надеждите й по отношение на САЩ са били голяма грешка.
*Център за мониторинг и превенция на конфликтите
