Потребителски рейтинг: 5 / 5
Както знаем, телефонният разговор между Доналд Тръмп и китайския президент Си Дзинпин, анонсиран от старшия съветник на президента на САЩ по търговските въпроси Питър Наваро, не се състоя, а наложените от Китай ответни мита влязоха в сила на 10 февруари 2025.
Ще припомня, че на 2 февруари Тръмп подписа заповед за въвеждане на допълнителни мита върху вносните стоки от Канада, Мексико и Китай, като поиска определени отстъпки от всяка от страните за да ги отмени. Само ден по-късно, въвеждането на митата за Канада и Мексико беше спряно за един месец, тъй като лидерите на двете страни моментално се свързаха с Вашингтон и зявиха, че приемат условията на търговския ултиматум. Обаждането от Пекин обаче, което САЩ, както и повечето американски експерти, толкова очакваха, не се случи. Защо? Казано простичко, защото Китай, с цялото ми уважение към тези две държави, не е Мексико или дори Канада. Вече не е възможно да се използва подобен тон по отношение на Пекин. Вероятно Тръмп все още не е осъзнал, че докато отсъстваше от Белия дом, Китай е станал съвсем различно място.
Във Вашингтон обаче твърдят, че Си все пак се е обадил, но не е намерил Тръмп на телефона и, че американската страна уж не бърза да реши проблема. Само че това прилича повече на отчаян опит на Белия дом да спаси имиджа си.
В официалните си изявления Министерството на външните работи и Министерството на търговията на Китай традиционно акцентират върху принципния си подход относно неприемливостта на тарифната конфронтация и свободата на търговията. Макар че не желае търговска война, Пекин все пак въведе предпазни ответни мита, като по този начин показа, че не се страхува от ескалация и, че опитите да се разговаря с него от позиция на силата са безмислени. В крайна сметка, както съвсем правилно смятат китайците, и двете страни, а също и целият свят, ще пострадат от една тарифна война без ясен победител.
От друга страна, Пекин вече може да се смята за за победител. Противопоставяйки се принципно на митническите тарифи, Китай изглежда много по-добре в очите на световната общност, страните от Глобалния Юг и особено на тези от Азия, които са основните търговски партньори на Пекин, включително асоциацията APEC („АзиатскоТихоокеанско икономическо сътрудничество”), чиято търговия с китайците отдавна надхвърля обема на търговията на Китай със Съединените щати. Прекратяването на мултимилиардната американска помощ по линия на USAID създава повече пространство за китайската суперинициатива „Един пояс, един път“, свързана с мащабни инвестиции по целия свят и особено в Глобалния Юг. Пекин запазва спокойствие пред американския натиск и, защото 10-процентните американски мита, които на всичкото отгоре ще се стоварят върху гърба на американските потребители, са нищо в сравнение с обещаните от Тръмп 60%-ни мита върху китайския внос. Впрочем, дали Тръмп наистина би дръзнал да поеме такъв риск? Ще могат ли обикновените американци да си позволят такова увеличение на цените на всичко - от тоалетната хартия до електрониката, след като 60% от стоките по рафтовете на магазините в САЩ са китайски?
След като тестваха Пекин в движение, във Вашингтон изглежда са се замислили и сега се опитват да реализират плана си за справяне с Китай по друг начин. Част от него, очевидно, е разрушаването на стратегическото взаимодействие между Пекин и Москва. Именно това може да обясни бързите стъпки на Белия дом за подобряване на отношенията с руснаците. Предвид негативния опит на администрацията на Байдън, която се стремеше да нанесе „стратегическо поражение” на Русия и, едновременно това, да „сдържа Китай“, чрез контролирана конкуренция с него и оказване на натиск върху Пекин, сега Тръмп търси различен път. Възможно е да се стигне до предлагането на изгодна сделка на Москва, за да бъде откъсната от Китай и и по този начин да се премахне утежняващото обстоятелство в американската конфронтацията с китайците.
Съзнателно или неволно, същността на този план бе изложена от Тъкър Карлсън. Той разпалено обяснява, че американският лидер не може при никакви обстоятелства да позволи на Русия, най-голямата страна в света по територия и с най-богатите природни ресурси, да се обедини с Китай, който има твърде много хора, но твърде малко земя и страда от недостиг на енергийни ресурси. Според него, обединявайки се, те се превръщат в алианс, който превъзхожда САЩ икономически и военно. Ето защо формирането му не бива да се допуска. Според Карлсън, именно това е най-важната цел на САЩ, но Байдън е допуснал огромна стратегическиа грешка, като е допринесъл за създаването именно на такъв съюз. Освен това опитът да се нанесе стратегическо поражение на Русия и „войната до последния украинец” не доведоха до желания резултат, руската икономика продължава да расте, а по-нататъшните санкции вече засягат пряко интересите на Съединените щати и най-близките им съюзници.
Ходовете на администрацията на Тръмп очевидно целят да отнемат инициативата от Китай, който досега беше единствената страна, която прокарваше своя мирен план за Украйна и осъществяваше „совалкова дипломация”. Достатъчно е да си припомним инициативата на Пекин да създаде клуб на приятелите за разрешаване на украинския конфликт и съвместните му действия с Бразилия в тази посока. Войната в Украйна оказва влияние върху много страни и региони и има много сили, заинтересовани от прекратяването и. Сега САЩ поемат инициативата по този въпрос в свои ръце, повишавайки рейтинга си.
Не това обаче, е най-важното. Съдейки по трескавите действия на Белия дом, САЩ са силно обезпокоени от рязкото укрепване на мощта на Китай и се готвят да му се противопоставят. В същото време е необходимо да се решат куп проблеми вътре в страната и да се осигури концентрация на силите по основното направление на американската външна политика. В тази ситуация споразумението с Русия и прехвърлянето на грижите за Украйна изцяло към Европа се оказва задължително условие.
Скорошните събития, които демонстрираха лидерството на Китай в разработването на модели за изкуствен интелект, се допълват от лоши новини за Съединените щати във връзка с превъзходството на китайците в роботиката, електрическите превозни средства и други критични области. Да не говорим за инфраструктурата. Това, което също е тревожно за Америка, е, че Китай е създал индустрия, която може да произвежда всичко и вече произвежда над една трета от общото количество стоки в света. В същото време индустриалният потенциал на САЩ не нараства толкова динамично. Тоест, остава малко време да се поправят нещата и да се „направи Америка отново велика“. Засега обаче, на хоризонта все по-ясно изгряват очертанията на „Велик Китай“.
*Център за геополитически прогнози
