Както заяви наскоро пред South China Morning Post президентът на правителствения инвестиционен офис Invest in Turkiye Бурак Даглиолгу, Китай проявява интерес към проекти за модернизация на железниците в Турция на обща стойност около 60 милиарда долара.
Основният производител на железопътно оборудване CRRC Zhuzhou Electric Locomotive вече има свой завод в Турция, а през 2024 компанията представи произведения от нея „най-бърз метровлак“ в транспортната система на Истанбул. Очаква се, че и други изпълнители ще подадат оферти в открития търг, който трябва да започне скоро.
„Китайците се интересуват от железопътните ни проекти“ – подчерта уверено Даглиоглу в кулоарите на Азиатския финансов форум в Хонконг, акцентирайки върху „огромния потенциал за инвестиции в турския железопътен транспорт“. Потенциалните области и инвестиционни цели включват електрификация, изграждане на нови вътрешни жп маршрути, нов мост през Босфора в Истанбул, както и високоскоростна железопътна линия от този мегаполис до столицата на страната Анкара.
„Китай се надява, че турската железопътна мрежа може да помогне за ускоряване на товарният трафик към и от Европа” - подчерава Джаянт Менон, старши сътрудник в института ISEAS-Yusof Ishak в Сингапур, добавяйки, че почти тригодишният конфликт между Русия и Украйна пречи на европейските спедитори да използват по-преките маршрути, които минават през или близо до двете воюващи помежду си държави.
Маршрутът през Турция се разглежда като оптималния вариант за системата China Railway Express по маршрута на т.нар. Среден коридор между Китай и Европа (China – Europe Railway Express). В бъдеще този мултимодален маршрут, пресичащ много граници, може да привлече 20% от общия обем на контейнерния трафик между Китай и ЕС. Предвид нарастващия интерес на Пекин към Черноморския регион, сред примерите за койте е и неотдавнашният договор на китайски компании за изграждане на дълбоководно пристанище в Грузия (Анаклия) и ускоряването на работите по изграждане на железопътната линия Китай-Узбекистан-Киргизстан, Анкара разглежда сътрудничеството с Пекин като полезно и за двете страни. В същото време обаче, Турция ще си остане „слабо звено” на трафика между Китай и Европа, освен ако нейните железници не бъдат спешно модернизирани, твърди споменатият по-горе експерт Джаянт Менон, според който: „едно прекъсване на комуникацията означава, че мрежата вече не работи“. Добре известно е лошото (меко казано) състояние на железопътните линии в източните провинции на Турция, съседни на Иран и Южен Кавказ, където Анкара и Баку настояват за възможно най-скорошно изграждане на железопътна връзка през арменската област Сюник (т.нар. „Зангезурски коридор“).
Както се посочва в проучване на Европейския парламент от 2022, европейските товарни влакове все още могат легално да преминават през Русия въпреки затягането на антируските санкции, но логистичните компании, които не са склонни да поемат излишни рискове, предпочитат да използват железопътните линии в Турция, Азербайджан и Грузия. Както знаем, оттогава до днес руският транзит беше изправен пред допълнителни предизвикателства и рискове. Според статистическита компания Statista, през 2023 обемът на товарите, превозвани от експресния влак Китай-Европа през няколко страни от Централна Азия, Кавказ и Турция, е достигнал около 1,9 милиона 20-футови контейнери (TEU), в сравенине с 1400 през 2011. Участниците в Десетата среща на ръководителите на митническите служби на Организацията на тюркските държави, проведена на 19 януари 2025 в Баку, се споразумяха да въведат системи „едно гише“ и „обща гранична гара“ за опростяване на митническите процедури. Освен това беше подкрепено предложението на Азербайджан за „Транскаспийския митнически транзитен маршрут“ и беше взето решение за създаване на опростен митнически коридор, стартиране на редица пилотни проекти и обмен на информация. Това е от полза преди всичко за Турция и Азербайджан, които са заинтересовани както от увеличаване на обема на търговията с Китай, така и от нарастването на транзитните товарни потоци, които пряко корелират с динамиката на инвестиционните проекти.
Според Даглиоглу, китайските партньори вече са стартирали редица проекти в технологичните сектори на Турция, включително производството на електрически превозни средства и енергетиката. Към средата на 2024 китайските инвестиции в 1300 турски компании са достигнали 6 милиарда долара, се казва в изявление от ноември 2024 на Invest in Turkiye.
Някои от плановете, които биха били от полза за изпитващата сериозни проблеми икономика на Турция, изглеждат доста амбициозни. Така, на 8 юли 2024, най-големият производител на електрически превозни средства в Китай BYD обяви плановете си да инвестира 1 милиард долара в изграждането на нов завод в Турция, който ще произвежда 150 000 електрически и хибридни автомобили годишно. Очаква се предприятието да заработи до 2026 в западната провинция Маниса, като ще осигури работа на 5000 души. Плановете на Пекин бяха озвучени на фона на нарастващите бариери пред вноса на китайски електрически превозни средства в Съединените щати и Европа.
Преди това, през май 2024, турският министър на енергетиката Алпарслан Байрактар пътува до Пекин за да обсъди редица въпроси, касаещи ядрената и възобновяемата енергия, добива на полезни изкопаеми и др. След разговорите беше подписан меморандум за разбирателство в областта на енергийното сътрудничество.
Друг двигател за развитието на търговско-икономическите отношения между двете страни е туризмът. През 2024 Турция е била посетена от около 300 хиляди китайски туристи, спрямо 250 хиляди през предходната година, което обаче е по-малко от рекордния половин милион през „предпандемичната“ 2019. В момента Анкара се стреми да работи по-тясно с отделни китайски провинции, за да повиши осведомеността на потенциалните туристи за страната.
Междувременно, Турция се възползва от изолацията на Русия в сектора на въздушния транспорт, а сега Китай и неговите европейски колеги, които търсят начини да заобиколят Русия, се стремят да увеличат обема на железопътните товарни превози през турска територия. В по-широк контекст, укрепването на връзките с Пекин може да улесни постигането на дългосрочните цели на турската външна политика, стремяща се да придобие лостове за влияние над Вашингтон. Подобно на Саудитска Арабия и ОАЕ, Турция не се стреми към сериозно прекъсване на отношенията със своя американски съюзник, а иска да укрепи статута си на значима „средна“ държава, способна да предприема самостоятелни действия и решителни стъпки (в Сирия, на Балканите, в Централна Азия, Средиземноморието и Африка), както и да посредничи в редица регионални конфликти, включително „украинския“.
В същото време сближаването между Китай и Турция, обусловено от прагматични съображения, ще бъде възпрепятствано от традиционните „дразнители“, чийто списък е доста широк: от митническо-тарифните войни и продължаващия остър дисбаланс между износа и вноса (в полза на Китай) до „уйгурския въпрос“ и активно лобирания от някои кръгове на Запад конкурентен проект за транспортен коридор от Индия до Южна Европа през региона на Близкия изток (на който ще се спра в следваща статия за сп. „Геополитика”).
*Българско геополитическо дружество