Новият президент на САЩ Доналд Тръмп едва ли е заинтересован да влезе във вече напълно загубената война с Руската Федерация, която се води в полетата на Украйна. Не вярвам също, че той ще се ангажира сериозно и с терористичните авантюри на Израел в Близкия изток.
За да избегне вътрешната съпротива на американские либерали, Тръмп наскоро представи нещо, което изглежда като нов план за развитието на Съединените щати. Новият американски президент изобщо не е глупав, напротив, той очевидно се ползва с подкрепата на значителна част от американские елит, както и на обикновените граждани. В последно време, Тръмп демонстрира неприкрит интерес към Панамския канал, Мексико, Канада и Гренландия. При това, претенциите му към всички тези територии имат и своята теоретична обосновка. Както знаем, държавата Панама и Панамският канал са създадени и финансирани от Съединените щати, които първо откъсват част от територията от Колумбия, а след това изграждат там и самия канал. Според някои високопоставени американски политици пък, Мексико не е суверенна държава и следователно, поне на теория, би могло да стане част от САЩ.
Канада е по-различна цел. Тук Тръмп очевидно прави опит да влезе в историческата сфера на влияние на Великобритания. Поне засега е трудно да се прецени, дали ще успее. Що се отнася до Гренландия, от географска гледна точка и от гледна точка на природните и ресурси, тя представлява несъмнен интерес за САЩ, които се опитват да настигнат Руската Федерация в придобиването на северни полярни територии. В случая, какво мисли Дания, чиято самоуправляваща се провинция е островът, е без значение за арогантните САЩ, които дори нямат намереие да преговарят с нея. Всъщност, този план може би цели да удовлетвори вътрешната, непримирима демократична опозиция в самите Съединените щати, дори и да не бъде реализиран изцяло. Във всеки случай планът на Тръмп ясно дава да се разбере, че Европа вече не представлява интерес за САЩ. Тя е икономически съсипана, зависима е от Америка, не разполага със собствена външнополитическа визия, няма боеспособна армия, а прякото й управление от Вашингтон излиза доста скъпо на американския бюджет. От американска гледна точка, Европа е интересна само като купувач на скъп втечнен газ и много други стоки от САЩ.
Нека обърнем внимание и на ситуацията в НАТО. САЩ, отново в лицето на новия си президент Тръмп, наредиха на страните членки на алианса да увеличат военните си разходи до 5% от БВП. Какво означава това? На първо място, че Съединените щати отново се позиционират като хегемон, който контролира НАТО, използвайки пакта като инструмент на собствената си външна политика. На второ място, Съединените щати очевидно не са заинтересовани да се намесват в конфликти между страни членки на НАТО и останалия свят. Защо? Ами защото многократно цитираният член 5 от договора за НАТО на практика не задължава никого да предприеме реални действия в случай на външно нападение срещу някоя страна членка. Текстът на въпросния член ясно показва това. В случай на атака, държавите-членки по същество просто обмислят какви действия да предприемат. Ще го обмислят, нищо повече. Да се настоява за толкова радикално увеличааване на военните разходи, само защото някой е член на НАТО, просто не е реалистично за страните членки. Каква всъщност е причината за това?
Някой заплашва ли НАТО? Разбира се, че не, особено що се отнася до Русия. Тя не е променила нито една буква в своите искания за гарантиране на собствената и сигурност, както и на еднаква сигурност за всички държави без изключение, включително и за членовете на сегашната НАТО. Това е и една от основните идеи и цели на новата общност от световни държави, наречена БРИКС. Руската Федерация не отстъпва и няма да отстъпи от тези цели. Тя няма интерес да заплашва някой друг. И Тръмп добре знае това. С други думи, той дава да се разбере, че или НАТО напълно ще се подчини на неговите икономически идеи, тъй като става дума най-вече за закупуване на американска военна техника, или САЩ вече няма да гарантират нищо на никого в НАТО. Накратко, Тръмп поставя невъзможно искане именно за да оправдае политически евентуалното си излизане от НАТО. Мисля, че това не е чак толкова лошо, защото означава, че трябва да се стремим към мир в Европа и да спрем да провокираме Русия. Днес Руската Федерация е суперсила, която няма равна по отношение на ядрения си потенциал.
Никой няма да промени новия световен ред в полза на управлението на един, единствен хегемон. Този нов ред вече е факт и ще продължи да се развива. Ще изразя две основни тези за настъпващите промени. Следва да спрем да разсъждаваме за създаването на един военен блок от държави срещу друг блок от държави. Това трябва да бъде спряно. За да запазим живота на планетата, се нуждаем от световен ред без каквито и да било противостоящи си блокове.
Свят на сътрудничество между суверенни държави, без команди отгоре, без санкции и със сигурност, гарантирана в еднаква степен за всяка държава. Втората идея е още по-важна. Става дума за най-големия риск от ядрена война досега. Администрацията на вече бившия президент Байдън до последно се опитваше да провокира, защото се стремеше да постигне всичко. В същото време оценявам твърденията, че Третата световна война вече е започнала като провокация или преднамерен опит за създаване на паника. Истината е, че досега бяхме свидетели само на нагли провокации срещу Руската Федерация, но ако т.нар. „колективен Запад” или която и да било национална държава вземат наивното решение да използват западната ядрена мощ за да атакуват Русия, ответният удар на руснаците няма да бъде насочен срещу Украйна. Техния незабавен ядрен удар ще бъде нанесен без предупреждение срещу САЩ, Великобритания или Франция. Лично аз не вярвам на пропагандата за евентуален ядрен отговор от страна на САЩ и мисля, че и във Вашингон са наясно с това
Смятам, че всички онези, които хазартно се стремят или заплашват с война, са хора, неспособни да си представят последствията от един ядрен конфликт. Ако заплашвате целия свят и, в частност, ядрената сила номер едно в света, ако многократно й обявявате открита война и, ако приемате търпението на Руската Федерация за слабост, рискувате да понесете всички последствия от това. Можем да помогнем за предотвратяването на глобална катастрофа само, ако ясно изразим отношението си към случващото се. Смея да изразя увереност, че Путин определено няма да предаде или разочарова собствения си народ и няма да позволи той да бъде унищожен поради политическата недалновидност на Запада.
*Авторът е бивш председател на Върховния съд (1998-2003 и 2009-2014) и министър на правосъдието на Словакия (2006-2009), анализатор на Slovensky vecernik