17
Пон, Фев
8 Нови статии

Четири азиатски държави, които са ангажирани с конфликта в Украйна

Актуално
Typography

Потребителски рейтинг: 5 / 5

Звезда активнаЗвезда активнаЗвезда активнаЗвезда активнаЗвезда активна
 

В последно време усилено се коментира участието на Китай, Северна Корея, Южна Корея и Япония в сблъсъка между Русия и Запада, включително на територията на Украйна. Всъщност, каква е тяхната роля в него и какви интереси преследват?

На този ключов въпрос се опитва да отговори в последната си статия, публикувана на портала на RAND Corporation (1), Джефри У. Хорнунг, който е директор по изследванията на националната сигурност в и старши научен сътрудник в корпорацията и се смята за един от най-добрите американски експерти по проблемите, свързани с Япония.

Анализът му очертава важен, но често пренебрегван детайл от настоящия конфликт в Украйна: нарастващото участие (косвено, а вероятно вече и пряко) на ключови източноазиатски държави в него. Авторът припомня, че съмненията относно устойчивостта на американската подкрепа за Украйна са възникнали много преди изборната победа на Доналд Тръмп, което поражда опасения за способността на Киев да продължи успешно да се отбранява срещу настъпващите руснаци. Но в същото време се подчертава друг ключов аспект: разширяването на конфликта извън Европа, с участието на нови играчи от Азия. Заслужава да се отбележи, че САЩ продължават да предоставят големи обеми помощ на Украйна. Вече след изборната победа на Тръмп, Вашингтон отпусна пакет от военна помощ на стойност 275 милиона долара, а на 3 декември 2024 бе обявен още един пакет от 725 милиона долара. Това изглежда като последен опит на демократите да подсилят поне малко украинската страна, защото – както обещава Тръмп – войната в Украйна може да приключи бързо. Разбира се, засега това са само думи. И никой не е напълно наясно, как ще се развие ситуацията по-нататък.

В статията си, Хорнунг дава дефиниция на прокси-войната, като конфликт, в който две държави влизат в косвен военен сблъсък, като подкрепят противоборстващи си играчи в трети държави. Подобни войни бяха характерни за епохата на студената война, като в тази връзка авторът споменава кризите в Конго и Ангола, където САЩ и СССР финансираха и въоръжаваха различни местни страни в конфликта, избягвайки прякото си участие в него. Анализирайки настоящата ситуация, можем да заключим, че конфликтът в Украйна се превръща не просто в европейска, а в световна криза, където се пресичат интересите на водещите световни сили. А участието на азиатски държави само потвърждава този факт, очертавайки ново ниво на международно напрежение.

Хорнунг специално изтъква променливия характер на прокси конфликтите, показвайки, че не всички подобни конфронтации следват стандартни модели. Понякога подкрепата за едната страна води до пряка намеса на външна сила, както при постепенната намеса на САЩ във войната във Виетнам или при съветската намеса в Афганистан. В тези случаи суперсилите продължават да участват, дори когато усилията на техните „проксита” са силно отслабнали, с цел да попречат на другата страна да спечели.

Според автора, войната между Русия и Украйна притежава всички признаци на прокси конфликт. В тази връзка, той посочва, че „Москва многократно е заявявала, че Украйна не е независим субект и, че истинската цел на руската инвазия е Западът, особено Съединените щати“. Истината обаче е, че руската страна никога не е твърдяла, че Украйна не е независима, нито пък, че фактическата цел на инвазията и е да атакува Запада. Всъщност, целите и бяха очертани от руския президент Владимир Путин още през февруари 2022, когато той направи обръщение, в което обяви провеждането на т.нар. „специална военна операция“ с цел „демилитаризиране и денацификация на Украйна“. Според него, основната цел на Москва е да се защитят тези територии, които се присъединиха към Руската Федерация след референдума през септември 2022 . Разбира се, въз основа на ситуацията на бойното поле, някои аспекти на целите се трансформират, но не се променят фундаментално. В тази връзка е показателно, че докато другите твърдения в статията на Хорнунг се обосновават с препратки към определени източници, това не се отнася за въпросната му, доста съмнителна, теза. Както е известно, Русия твърди, че Западът манипулира Украйна и само удължава конфликта с помощта, която и оказва. Москва обаче никога не е заявявала, че, сражавайки се в Украйна, всъщност атакува Съединените щати. Истината е, че самите САЩ "изявяват желание" да участват в такъв косвен сблъсък.

По-нататък в статията се посочва, че – от друга страна - страните от НАТО и техните съюзници подкрепят Украйна с доставки на оръжие. Въпреки че официалната цел на Запада е да защити Украйна, на практика техните действия са насочени срещу Русия. Това се подчертава и от изказването на американския държавен секретар по отбраната Лойд Остин, според който „ние искаме да видим Русия отслабена“. Анализирайки тази динамика, виждаме как съвременният конфликт надхвърля традиционната рамка на сблъсъка между две държави. Украйна се превръща в арена, на която Западът и Русия се борят за стратегическо превъзходство. Така конфликтът придобива все по-глобален характер, като всяка от страните се стреми да отслаби своя геополитически противник.

Разбира се, в анализа си, Хорнунг се фокусира най-вече върху това, как азиатските страни са въвлечени във всичко това. В тази връзка той посочва например, че китайската подкрепа за Москва е гъвкава и стратегическа. Въпреки отказа на Пекин да доставя директно оръжие на Русия, той активно помага за поддържането на икономическата стабилност на страната. Китай се противопоставя на западните санкции, използвайки дипломатическите си връзки в Глобалния Юг, за да притъпи международните критики срещу руските действия. Значително е и икономическото участие на Китай. Според данните, цитирани в статията, Китай осигурава около 90% от руския внос на микроелектроника и 70% от вноса на металорежещи машини. От друга страна обаче, си струва да се отбележи, че в момента нараства делът на производството на микроелектроника и металорежещи машини в самата Русия.

Освен това участието на Китай във военни учения в Беларус, в близост до полската граница, изпраща силен сигнал към НАТО относно нарастваща военно-политическа координация между Пекин и Москва. Впрочем, както посочва в статията си Хорнунг, Северна Корея действа още по-открито. Пхенян предостави артилерия, балистични ракети и изпрати около 10 000 войници за участие във военните действя, макар че все още липсва официално потвърждение за това. Наистина, украинският президент Зеленски говори за убити и ранени севернокорейски военни, но все още няма неопровержимо доказателство за това. И то в днешната „ерата на свръхмодерните технологии“, които не позволяват подобни неща да останат скрити за по-продължително време.

На свой ред, Япония и Южна Корея се ограничават с оказването на по-малка по мащаб помощ за Украйна. Токио е един от основните поддръжници на санкциите срещу Русия, като активно ги координира със западните си партньори. Освен това Япония предоставя значителна финансова и техническа помощ на Киев, включително дронове, бронежилетки и друго некритично военно оборудване. Общата японска помощ за Украйна вече надхвърли 12 милиарда долара. Междувременно, Япония ревизира и ограниченията за износ на свое въоръжение, което и позволява да попълва запасите  от американски ракети Patriot, които се използват от Украйна. На дипломатическо ниво Токио също играе важна роля, прокарвайки „украинския дневен ред” в рамките на своето председателство на Г-7 и взаимодействието си с държавите от Глобалния Юг.

Южна Корея действа по-предпазливо,  но също така предоставя финансова помощ и определено военно оборудване, демонстрирайки подкрепа за Украйна в рамките на алианса си със Съединените щати. Ще припомня, че в момента Сеул преминава през труден период и никой не знае, дали няма да му се наложи да използва наличното си въоръжение, включително в евентуален конфликт със Северна Корея. Сегашната криза, започнала с опита на вече бившия южнокорейски президент да въведе военно положение в страната, може да измести интереса на Сеул от външните конфликти, поне за известно време. И въпреки че парламентът побърза да отмени военното положение, извършни импийчмънт на президента и се опитва да го арестува, случващото се няма как да не повлияе върху ангажирането на страната с украинския конфликт и други сблъсъци с участието на западните и съюзници.

Според Хорнунг, действията на Китай и Северна Корея потвърждават желанието им да ерозират глобалното влияние на Запада и да укрепят позициите си на световни сили. Китай подкрепя Русия, като избягва директен конфликт със Запада, но на практика укрепва икономическата и военна устойчивост на Кремъл. Северна Корея, напротив, действа като най-лоялен съюзник на руснаците, предоставяйки им не само ресурси, но и войски. Докато подкрепата на Япония и Южна Корея за Украйна, макар да е по-малко агресивна, илюстрира важното значение на азиатските съюзници за Запада. Те помагат за поддържането на баланс в условията на нарастващото напрежение и демонстрират солидарност с т.нар. „колекивен Запад”.

Истината е, че страните от Източна Азия участват активно в сегашната нова фаза на международно съперничество, като всяка от тях има свои уникални интереси и стратегии. Всъшност, целта на Хорнунг е да покаже, че конфликтът в Украйна отдавна е надхвърлил регионалните си измерения, превръщайки се в арена на глобално съперничество, в което са ангажирани дори и  географски отдалечените от Европа държави. В статията си авторът се фокусира върху участието на източноазиатските страни и анализира техните действия в контекста на прокси войната. Основният му стремеж е да покаже, как конфликтът в Украйна се превърна в част от глобалната геополитическа конфронтация, в чиито рамки Източна Азия играе важна, но често подценявана роля.

 

Бележки:

  1. https://www.rand.org/pubs/commentary/2024/11/ukraine-is-now-a-proxy-war-for-asian-powers.html

 

*Българско геополитическо дружество