Доцент Рабия КАЛФАОГЛУ: Арктическата политика на Анкара

Интервюто с доц. Рабия Калфаоглу публикуваме с любезното съдействие на RIAC.

- Какви са интересите и приоритетите на Турция в Арктика? И дали, турската арктическа стратегия присъства в някакъв официален документ?

- Оценявайки от различни гледни точки интересите на Турция в Арктика, ще видим, че приоритетни направления за Анкара са научните изследвания, защитата на околната среда и геополитическото позициониране. Основната турска цел в региона обаче е, разширяването на научното присъствие, като страната участва активно в полярните изследвания и допринася за изучаването на климатичните промени, глациологията и морската биология. Водеща роля в тези усилия играе Центърът за полярни изследвания на Турция (TÜBİTAK Marmara Research Center), който организира научни експедиции и си сътрудничи с международните изследователски групи, подкрепяйки и прокарвайки турските арктически амбиции.

Засега страната ни все още не е публикувала официална арктическа стратегия, но основен документ, който определя полярните и интереси е „Националната програма за полярни изследвания”, приета през 2017. Целта и е позиционирането на Турция като един от пионерте в сферата на полярните науки. Тази стратегия поставя три основни задачи в областта на полярните изследвания до 2035: постигането на високо равнище на научните изследвания с цел укрепване на турските позиции в глобалните научни организации, разширяване на взаимодействието между арктическите науки и обществото с акцент върху повишаване на обществената осведоменост относно полярните региони и промените в климата, както и гарантиране на устойчиността на националните арктически изследвания. Решаването на тези задачи изисква активизиране на научните усилия на Турция в полярните региони, съдействие за по-широко национално и международно сътрудничество, както и изграждане на надеждна и устойчива политическа база за полярни изследвания. Основните цели на Анкара в Арктика, изложени в националната програма, включват укрепването на ролята на Турция в съдбата на Арктическия регион, изготвяне на пътна карта за получаване на статут на постоянен наблюдател в Арктическия съвет, повишаване на научно-техническата компетентност на страната по арктическата проблематика чрез стимулиране на турските учени да се включат акивно в полярните изследвания, както и подобряване на подготовката на специалисти в сферата на полярните науки.

Освен това, Турция се стреми да разшири участието си в международните организации, ангажирани с полярната проблематика, и да укрепи сътрудничеството си с тези структури. Анкара би искала да продължи да повишава познанията си относно глобалните климатични промени. За да стимулира развитието на турската полярна наука, правителството активно подкрепя учените, които специализират в чужбина и поощрява публикациите им в чуждестранни издания. Съдействието за участието на турски учени в полярни конференции, престоя им в научни полярни станции в арктическите държави и помощта за пребиваването им в чужбина са сред най-важните стратегически елементи на научната дипломация на Турция.

Тези мерки целят улесняване на достъпа на турските учени до новите полярни технологии, опит и знания, което способства за увеличаване на приноса на Турция в арктическите изследвания и разширяване на присъствието и в Арктика.

- Защо Турция е толкова заинтересована да участва в арктическите проекти, въпреки географската и отдалеченост от региона? Кога страната ви започва да проявява интерес към Арктика?

- Въпреки че е отдалечена географски от арктическия регион, Турция демонстрира жив интерес към арктическите проекти. Той е обусловен от няколко стратегически, научни и геополитически мотиви. Всичко започна с антарктическите изследвания на турските учени, което очерта необходимостта от формулирането на всеобхватна полярна стратегия. Съзнавайки, че Антарктическият регион е отворен за глобалните научни изследвания и не е подчинен на нечий национален суверенитет, Турция създаде първата си научна станция в Антарктида. Тази стъпка демонстрира стремежа на страната да допринесе за развитието на глобалните научни знания и решаването на проблема с климатичните промени.

Впоследствие, в Анкара осъзнаха, че обмислената полярна стратегия следва да касае както Антарктика, така и Арктика. В резултат, Турция започна да осъществява изследвания и стратегическо планиране и за двата полюса едновременно. Показателно е, че според историческите документи, Арктическият регион присъства на картата на известния турски картограф Пири Рейс още през 1528. Това означава, че Турция достатъчно отдавна е била наясно за съществуването му. Този отдавна възникнал интерес прераства в сериозни изследвания на Арктика от 1960-те години насам, когато в полярните изследвания се включиха и турски учени. От началото на 2000-те те постоянно изтъкват критично важното значение на Арктика, призовавайки за активно присъствие на Турция в региона. С изследванията си учените доказват, че промените на климата в Арктика оказват значително влияние върху времето в Турция, способствайки например за усилването на щормовите бури в Егейско и Средиземно морета. Този интерес беше институционално оформен със създаването на Центъра за приложни научни изследвания в Арктика (PolReC) през 2015. Първата значима стъпка в тази посока беше заявката на Турция да получи статут на наблюдател в Арктическия съвет през същата година. Освен Анкара, аналогични заявки подадоха Гърция, Швейцария, Монголия и ЕС. И макар че нито една от тези заявки не беше одобрена, без да бъде посочена официална причина за това, очевидно е, че Турция демонстрира заинтересованост да получи статут на наблюдател и продължава да се стреми към постигането на тази цел. Този статут би позволил на Анкара да участват в заседанията и проектите на Арктическия съвет и да оказва значително влияние върху политиката и инициативите в Арктика, което подчертава важността на потенциалната роля на Турция в този регион.

Интересът на Турция към Арктическия регион беше официално фиксиран в Националната програма за полярни изследвания от 2018, която включваше план за получаване на членство в Арктическия съвет и очерта намерението на страната да се присъедини към Договора за Шпицберген. Създаването на Института за полярни изследвания (KARE) през 2019 беше значителна стъпка на Турция в тази сфера. Пак през 2019 стартира и първата турска научна експедиция TASE-I. През 2023 пък беше публикувана турската „Национална стратегия за полярни изследвания през 2023-2035” – всеобхватен документ, определящ полярните интереси и цели на страната, освен това беше издадена тритомна "Енциклопедия на полярните изследвания", включваща 565 статии по геология, физика, биология, обществени и хуманитарни дисциплини. Тя цели да удовлетвори потребността от по-голям брой ресурси на турски език по полярната тематика, както и да способства за развитието на турските научни изследвания в сферите на океанологията, климатологията и метеорологията. Последвалите арктически експедиции TASE-II, TASE-III и TASE IV, през 2022, 2023 и 2024, затвърдиха турското присъствие в Арктика.

През октомври 2023 Турция разшири ролята си в Арктика, присъединявайки се към Парижкия договор за Шпицберген. Според ръководителя на Института за полярни изследвания Бурче Озсой, присъединяването към това споразумение осигурява на Турция правото да осъществява морска и търговска активност в Арктическия регион, да добива полезни изкопаеми, както и да се занимава с риболов и лов. Решението за присъединяване към договора за Шпицберген, подписан още през февруари 1920, беше одобрено от Комисията по външна политика на турското Велико национално събрание през октомври 2022, когато бе приет и съответният законопроект. Участието в договора ще позволи на Турция да създаде своя научна база в Шпицберген, ще изисква усъвършенстването на турската морска доктрина предвид нарастващото значение на Арктика, ще осигури необходимата политическа перспектива за турската арктическа навигация и ще гарантира достъп до стратегическия ресурсен потенциал на Арктика и Северния морски път. Освен това, турските студенти ще получат възможност да се обучават в университетския център на остров Шпицберген.

- Очевидно, научните изследвания са приоритет за Турция в Арктика, но дали страната ви разполага с достатъчен опит и потенциал за осъществяването им в специфичните климатични условия на региона?

- Инвестииците на турското правителство в полярните изследвания ясно показват акцента върху научната дейност, като приоритет за Турция в Арктика. Усилията на страната се координират от Турския институт за полярни изследвания, който ръководи различните научни експедиции и изследователски проекти. От 2016 Турция организира ежегодни научни експедиции в Антарктика, придобивайке ценен опит в сферата на полярните изследвания, който бихме могли да използваме и в Арктика. В тези експедиции участват представители на различни научни сфери, което помага на турските учени да получат практически опит от работата си в полярните условия. През 2019 Турция осъществи първата си арктическа експедиция - "Турската арктическа научно-изследователска експедиции" (TASE), доказвайки интереса си към изследванията в Арктика и способността за работа в екстремални условия. По време на тази арктическа експедиция нашите учени осъществиха различни научни изследвания, включително мониторинг и анализ на морския лед в Арктика, наземни измервания на леда с помощта на дистанционно сондиране, изучаване качествата на атмосферата, както и вземане на проби от постоянни органични замърсители и микропластика. Експедицията измина 880 морски мили на север от 80-тия паралел, достигайки границите на морския лед.

Първата арктическа експедиция (TASE-I) през 2019 беше последвана от нови експедиции през 2022 и 2023 (TASE-II и TASE-III) по време на които турските учени продължиха да изследват региона. През 2024 пък стартира четвъртата експедиция (TASE-IV), която продължи един месец. В хода на арктическата експедиция TASE-IIІ, турските учени осъществиха изследвания в няколко области: мониторинг на състоянието на морския лед на север от 81 градус северна ширина (5500 км); изследване на качеството на атмосферата; откриване на замърсяващи вещества, възникнали в резултат отчовешката дейстност; оценка на състоянието на рибните пасажи и другите морски обитатели; мониторинг на физическите параметри на морската вода; изследване на микропластиката; наблюдаване поведението на арктическата фауна; както и влиянието на новите морски маршрути. Тези изследвания потвърждават признаването от турска страна на критично важната роля на Арктика за регулирането на глобалния климат. Турция се стреми да допринесе за разбирането на последиците от климатичните промени и подкрепя устойчивите практики за смекчаване на деградацията на природната среда в региона.

Страната активно си сътрудничи с международните изследователски институции и участва в глобалните научни мрежи, като значително разширява своите изследователски възможности чрез обмена на знания, съвместни проекти и достъп до авангардна изследователска инфраструктура и методологии. Тя например е член на Научния комитет за антарктически изследвания (SCAR), който насърчава международното научно сътрудничество в Антарктида и взаимодейства със страни като Норвегия и Русия в рамките на различни арктически изследователски проекти. Тези партньорства дават на турските учени достъп до модерни изследователски кораби, лаборатории и технологии за дистанционно наблюдение, засилвайки ролята на страната в глобалните научни начинания и разширявайки участието й в полярните изследвания.

-Бихте ли дала примери за турски проекти в Арктика?

- Турция се отличи в научните изследвания в Арктика, като организира четири уникални експедиции. Четвъртата експедиция в Арктическия регион, която продължи един месец, илюстрира ангажимента на Турция към тази сфера на дейност. Преди началото на всяка експедиция турските учени са длъжни да представят свои предложения за проекти. По време на експедицията се изпълняват избрана част от тях, залагайки на иновативните подходи. Отличителна черта на турските експедиции е стремежът им да проучат екосистемата на Северния Ледовит океан. Това включва анализ на фитопланктон, зоопланктон и други морски обитатели, както и оценка на качеството на водата и наличието на замърсители. Целта е да се наблюдава биоразнообразието и промените в околната среда в региона. Анализира се арктическата атмосфера и нейния състав и се измерват нивата на замърсители, за да се разберат по-мащабните ефекти от изменението на климата. На свой ред, еколозите и химиците идентифицират замърсителите, възникнали в резултат от човешката активност, а морските биолози оценяват рибните популации и морското биоразнообразие. Океанографите пък наблюдават физическите параметри на морската вода, като температура и соленост, за да разберат промените в морската среда. Със своите уникални подходи и цялостен обхвят, тези проекти са неразделна част от усилията на Турция за разширяване на научните познания за Арктика, насърчаване на глобалното опазване на околната среда и укрепване на международното сътрудничество в полярните изследвания.

Един от последните турски проекти в Арктика е инициативата за възстановяване на увредените почви в региона. Проектът, ръководен от Орхан Инс, научен директор на TerrArctic, който се финансира и от руското Министерство на науката и висшето образование и се реализира от Тюменския държавен университет, подчертава важността на прекратяването на почвената деградация, за да се гарантира сигурността на храните и водата в светлината на сериозните последици от изменението на климата. За решаване на екологичните проблеми ще бъде приет план за спешни действия и мерки, като се използват иновативни инженерни решения за разработване на система за устойчиво земеползване, провеждане на научни изследвания и внедряване на подобрения. Проектът цели възстановяването на деградирали почви и площи, подобряване качеството на почвата чрез биологично обогатяване и осигуряване на продоволствена и водна сигурност за бъдещите поколения.

- Дали Турция разполага с партньори в Арктическия регион, или предпочита да действа самостоятелно?

- Турция е наясно, че не може едностранно да утвърди влиянието си в Арктика, затова се стреми да създаде международни партньорства за активно участие в съвместни инициативи. Един от най-важните компоненти на тази стратегия е желанието на страната да стане постоянен наблюдател в Арктическия съвет за развитие на регионалното сътрудничество. Освен това, подписването от турска страна, на Споразумението от Свалбард разшири потенциала й за сътрудничество със страните от региона. Впрочем,  участието на Турция в рамката „Хоризонт 2020“ допълнително ускори развитието на международното ни научно сътрудничество и засили ролята на страната в Арктика, благодарение на реализираните с нейно участие съвместни проекти.

По време на последната турската арктическа експедиция участниците в нея посетиха изследователски бази в Норвегия, Полша, Русия, Индия и Южна Корея, установявайки двустранно сътрудничество с всяка от тези страни. Институтът за полярни изследвания (KARE) финансира полярните проекти в Турция, насърчавайки национални и двустранни научни начинания. Делегации от KARE и съответните министерства представляват Турция на международни срещи, както и в различни научни организации, като работят за задълбочаване и развитие на двустранното сътрудничество. Това включва подписване на двустранни споразумения и меморандуми за разбирателство със страни, които инвестират сериозно в полярните изследвания. Вече имаме подписани меморандуми за разбирателство с България, Южна Корея, Украйна, Чехия и Беларус, а в ход са консултации за сключване на подобни споразумения с Япония, Чили и Испания.

Турската корабостроителна индустрия също играе изключително важна роля за насърчаване на сътрудничеството в Арктика. Разполагайки с корабостроителници, които са в състояние да изграждат различни кораби от леден и полярен клас, включително изследователски кораби за Арктика и Антарктика, Турция обогатява своите стратегически способности и партньорства в полярните региони. Продължаващото строителство и доставка на иновативни и екологични плавателни съдове за скандинавските страни, Русия и ЕС допълнително укрепва ролята на страната ни в полярната научна общност.

- В тази връзка, как оценявате перспективите пред турско-руското сътрудничество в Арктика?

- През последните години Русия и Турция стартираха няколко съвместни проекти в Арктика, обхващащи научни изследвания, развитие на инфраструктурата и индустриално сътрудничество. Това стратегическо сътрудничество е от голямо значение, а един от ярките примери е научното взаимодействие на двете страни. През юли 2023 членовете на Турската арктическа научна експедиция (TASE) се споразумяха да си сътрудничат с руските си колеги в Свалбард. Те проявяват интерес към създаването на международен научен и образователен център на архипелага. Създаването на такъв съвместен международен изследователски център на остров Шпицберген може да проправи пътя за широко научно сътрудничество, включително полярни изследвания, мониторинг на околната среда и съвместни експедиции, което би могло да помогне значително за напредъка в арктическите изследвания. Такива проекти като електрификацията на сондажни платформи и други инициативи за енергийна инфраструктура, предоставят допълнителни възможности за участие на Турция в региона. Турските компании могат да допринесат за успешното развитие на арктическите ресурси, като използват своя опит в сферата на енергийните технологии. Потенциалът за бъдещо сътрудничество в тези области подчертава дългосрочните перспективи на руско-турското сътрудничество в Арктика.

Следва да отбележа, че турски строителни компании вече изпълняват важна роля в ключови руски инфраструктурни проекти в Арктика като Yamal LNG и Arctic LNG 2, ангажирайки за целта стотици инженери. Тези проекти играят ключова роля за развитието на арктическите ресурси на Русия. Турските корабостроителници, по-специално Kuzey Star Shipyard, получиха договори от Росатом за изграждането на плаващи докове и двугоривни ледоразбивачи, които са необходими за ефективната експлоатация на Северния морски път. Освен това, турски компании участват в електрификацията на сондажни платформи в руската част на Арктика, което нагледно илюстрира икономическото измерение на двустранното сътрудничество. Този проект подчертава технологичния и индустриален принос на Турция за развитието на арктическата инфраструктура.

Но въпреки че руско-турското сътрудничество в Арктика се разширява, трябва да се признае, че пред него съществуват редица стратегически предизвикателства. Членството на Турция в НАТО внася някои нюанси във взаимодействието между двете страни в Арктическия регион. Въпреки това, прагматичните икономически и научни ползи от сътрудничеството, особено в краткосрочен и средносрочен план, изглежда надделяват над стратегическите опасения. Което е доказателство за практичността и икономическата жизнеспособност на двустранните отношения, въпреки стратегическите рискове.

- Какви бъдещи цели си поставя Турция в Арктическия регион?

- Очаква се в бъдеще Турция да обръща още по-голямо внимание на науката. Целта и е да разшири научното си присъствие в Арктика, доказателство за което е турското участие и инициирането на изследователски проекти, допринасящи за глобалното разбиране на полярната наука. Една от ключовите задачи е създаването на изследователски центрове. Турция планира да си сътрудничи с други арктически държави в организирането на международни изследователски и образователни центрове, като споменатият по-горе център в архипелата Свалбард (на остров Шпицберген). Освен това Турция възнамерява да разширява научните си експедиции в Арктика, като увеличи честотата и мащаба на изследванията в областта на изменението на климата, глациологията, морската биология и други полярни науки. Друга важна цел е укрепването на партньорствата с арктическите страни за споделяне на знания, ресурси и опит.

Съзнавайки критично важната роля на Арктика за регулирането на глобалния климат, Турция се стреми да даде значим принос за опазването на околната среда. Важен приоритет е активното участие в изследванията на климата, насочени към борба с последиците от климатичните промени в Арктика, както и насърчаване на напредъка в глобалната наука за климата. Страната ни е активен привърженик на устойчивите мерки във всички начинания, свързани с Арктика, поставя си за цел да запази крехката арктическа околна среда и прилага тези принципи в практическите си действия. Този непоколебим ангажимент за екологична отговорност е неразделна част от цялостната арктическа стратегия на Турция.

От икономическа гледна точка, Арктика разкрива широки възможности пред турските компании да използват наличния си индустриален потенциал. Ключови области в това отнощение са корабостроенето и морските услуги, където турски корабостроителници като Kuzey Star Shipyard, вече участват активно в изграждането на кораби, които ще обслужват Северния морски път. Тези партньорства имат потенциал за по-нататъшно успешно развитие. Турция може да разшири корабостроителната си дейност, като се специализира в строителството на ледоразбивачи, риболовни кораби и други морски съдове, предназначени да работят в арктически условия. Освен това турските компании биха могли да участват в реализацията на важни инфраструктурни проекти в руската Арктика, като изграждането на съоръжения за втечнен природен газ, пристанища и транспортни мрежи. Енергийният сектор също разкрива обещаващи възможности пред страната ни. Ангажирайки се с такива проекти като електрификация на сондажни платформи и други инициативи за развитие на енергийната инфраструктура в Арктика, турските компании биха могли да повишат приноса си в тази индустрия, както и да увеличат инвестициите в нея. Освен това, развитието на Северния морски път отваря нови потенциални търговски маршрути, които биха могли да са от полза за турската търговия и логистика. Търговските възможности, свързани с нарастващата достъпност на Арктика, са значителни и Турция може да ги използва, за да разшири икономическото си присъствие в региона.

Турските научни и технологични възможности в корабостроенето, особено на фона на повишеното търсене на подобен опит от арктическите държави, превръщат Анкара в перспективен потенциален съюзник за много държави с полярни амбиции. Основното стратегическо направление на турската експанзия в Арктика е тясно свързано с научната дипломация. Научната дейност на Турция в Арктическия регион се счита за ефективен инструмент за укрепване на нейния арктически статут, получаване на достъп до богатия ресурсен потенциал на региона и използване на нови транспортни коридори. Развивайки научните си компетенции в Арктика, Турция разчита да получи признание от международната общност поради активната роля, която играе в региона. Това признание е изключително важно за Турция, тъй като ще й отвори нови възможности за използване на огромния арктически потенциал.

Страната ни обаче се сблъсква с редица препятствия в усилията си получи статут на наблюдател в Арктическия съвет. Сред тях са недостатъчната дипломатическа активност, ограниченият характер на регионалнит изследвания и сравнително малкият брой турски научни публикации. За да отговори на тези предизвикателства, Турция очерта няколко плана, които да реализира близко бъдеще. Тя например, възнамерява да стане домакин на годишен международен арктически симпозиум, да построи нов изследователски кораб, да закупи ледоразбивач и да предоставя финансова подкрепа на учените, участващи в арктическите изследвания. Получаването на статут на наблюдател в Арктическия съвет е най-важната цел за Турция, тъй като тя се стреми да легитимира присъствието си в Арктика, което значително ще увеличи политическата й тежест и влияние в региона.

- Как турските лидери се отнасят към сегашната структурата на управление в Арктика? Според тях, трябва ли да се запази Арктическият съвет или може и трябва да се създаде някаква алтернативна структура? Дали Анкара има амбиции за собствена роля в управлението на Арктика и каква би могла да е тя?

- Турция разглежда Арктическия съвет като основна платформа за развитие на сътрудничеството, координацията и взаимодействието между арктическите държави. Въпреки временното спиране на дейността на Съвета през 2022, заради войната в Украйна, Турция смята, че той трябва да бъде запазен и укрепен поради критично важната му роля за поддържане на сътрудничеството и мира в Арктическия регион. Структурата на Съвета позволява воденето на приобщаващ диалог и съвместно вземане на решения, като се вземат предвид интересите на арктическите държави и коренното население на Севера, като по този начин се отчитат максимално широк кръг от мнения и интереси. Такова приобщаване е от решаващо значение за справяне с уникалните проблеми на Арктика, включително опазването на околната среда, устойчивото развитие и въздействието на климатичните промени.

Въпреки че Турция се обявява за запазването и укрепването на Арктическия съвет, тя е отворена и за разглеждане на алтернативни структури, както и за усъвъшенстване на съществуващите рамкови конвенции, които биха могли да подобрят управлението на Арктика. Всяка предложена нова структура или промени в съществуващата система обаче следва да повишава приобщаването и да разшява участието чрез привличането на неарктически държави с легитимни интереси в региона, каквато е Турция.

На фона на геополитическото напрежение, възникнало след замразяване дейността на Арктическия съвет и, в частност, на тези нейни аспекти в които участва Русия, идеята за преструктуриране на Съвета набира скорост. Едно от предложенията е да се създаде нова структура „Арктика+“, предполагаша сътрудничество между Русия и неарктическите държави. Възможно е обаче, Турция да не се отнесе особено благосклонно към подобнва инициатива, тъй като това може да изисква от нея да заеме позиция по украинския въпрос, което би могло да компрометира балансирания външнополитически подход на страната.

Като евентуална алтернатива може да бъде предложена концепцията за ангажирането на държавите от БРИКС+ с арктическата проблематика - ще припомня, че участието на Турция в срещата на БРИКС през 2018 послужи като катализатор на дискусиите за потенциалното и членство в тази група. Участието на БРИКС+ в разрешаването на арктическите проблеми може да се разглежда като епохално събитие, което потенциално ще мотивира Турция да стане член на тази асоциация. В същото време, в близко бъдеще Турция най-вероятно ще потвърди желанието си да стане наблюдател в Арктическия съвет. Истината е, че членството в организация, създадена от Русия, независимо от западните държави, може да създаде значителни проблеми за Турция, предвид нейните геополитически цели и стратегически интереси.

Като се имат предвид сложността и потенциалните геополитически последици от развитието на многостранните отношения, вероятно би било по-разумно Турция да развива двустранно сътрудничество с Русия в Арктическия регион. Този подход позволява осъществяването на по-добре контролирани и стратегически взаимодействия, избягвайки въвличането на Анкара в по-мащабни геополитически конфликти. Чрез сключването на двустранни споразумения Турция ще може да защити своите интереси, като същевременно съдейства за стабилността в Арктика и доброто управление на региона.

Обявявайки се за по-голяма инклузивност в управлението на Арктика, Турция се основава на убеждението, че предизвикателствата и възможностите на региона имат глобално значение. Включването на неарктически държави с легитимни интереси в Арктика (като Турция) в системата на управление на региона ще разкрие възможности за разглеждане на различни гледни точки и натрупване на опит и знания. Този тип инклузивност може да допринесе за намирането на по-всеобхватни и ефективни решения на многостранните предизвикателства пред Арктика, включително опазването на околната среда, устойчивото развитие и геополитическата стабилност.

Като цяло, позицията на Турция относно управлението на Арктика се характеризира с двойнствен подход: тя се застъпва за запазване и укрепване на Арктическия съвет, като същевременно остава отворена за алтернативни структури, които насърчават приобщаването. Потенциалното преструктуриране на Съвета, независимо дали по модела Арктика+ или чрез ангажирането на БРИКС+, е свързано както с нови възможности, така и с определени предизвикателства за Турция. Двустранното сътрудничество с Русия изглежда като прагматична междинна стратегия, позволяваща на Анкара да се ориентира по-добре в сложния геополитически пейзаж на Арктическия регион. В крайна сметка, стремежът на Турция да стане постоянен наблюдател в Арктическия съвет подчертава нейния дългосрочен стратегически интерес да участва в управлението на Арктика и нейното устойчиво развитие.