Потребителски рейтинг: 5 / 5
След провелите се в края на ноември 2024 в Астана преговори между руския президент Владимир Путин и казахстанския му колега Касим-Жомарт Токаев, двамата обявиха, че Русия и Казахстан ще реализират проект за трансграничен коридор от пристанищата на Индийския океан, на югоизток, до Беларус - на запад.
По този начин ще се формира паневразийска транзитна система, свързваща басейна на Индийския океан, Русия, Казахстан и западния регион на Евразийския икономически съюз (EАИС).
Според подпсания от президентите на двете държави документ: „страните ще увеличат усилията си за бързо изпълнение на Меморандума за разбирателство за създаването и развитието на международния транспортен коридор „Беларус – Русия – Казахстан – Узбекистан – Афганистан – Пакистан – пристанища в Индийския океан (едно от разклоненията на Международният транспортен коридор „Север-Юг”)” , подписан през ноември 2023“
Допреди четири-пет години вносът и износът на стоки от от Беларус се осъществяваха главно през пристанищата на балтийските републики и Украйна, които бяха най-удобните варианти от логистична гледна точка. Но след налагането на западните санкции против Беларус (заради потушаването на антиправителствените протести в тази страна през август 2020) и началото на руската инвазия в Украйна през февруари 2022, в Минск започнаха да търсят алтернатива на тези маршрути.
Коментирайки решението за изграждането на новия транспортен коридор, Татяна Солдатенко, генерален директор на офиса на представителството на товарната борса ATI.SU в Беларус, подчертава, че работата по реализацията на азиатските логистични марщрути „като цяло става все по-перспективна и обещаваща. Очаква се създаването на транспортния коридор от Беларус до Пакистан и неговите пристанища, минаващ през териториите на Русия, Казахстан, Узбекистан и Афганистан, да увеличи транспортния и транзитен потенциал на всички страни-членки на Шанхайската организация за сътрудничеств (ШОС), а беларуските компании ще могат да навлязат на нови пласментни пазари .”
Тази тенденция ще се усили след реализацията на проекта за фериботна връзка между пакистанското пристанище Гуадар и иранското Бандар Абас, на брега на Индийския океан. Освен това, през Гуадар може да премнава още един маршрут между Китай и Беларус по икономическия коридор Каракорум („Китайско-пакистанския икономически коридор”), чието изграждане получи осезаем тласък през последните години и който е ключов компонент на китайския суперпроект „Един пояс, един път“ (ЕПЕП).
Що се отнася до другите азиатска маршрути от Беларус към Индия, ще припомня, че през февруари 2024 започна да действа механизмът за превози „без разрешителни“ с Киргизстан, което значително улесни пътуванията на беларуските и руските превозвачи към Китай, както и тези на киргизските превозвачи към Европа. Както е известно, транзитният товарен трафик между страните членки от ЕАИС преминава през Русия и Казахстан, също по опростени правила.
Аналогично споразумение беше подписано през ноември 2023 с Иран, като то ще влезе в сила през 2025. Стартирането на опростен транзитен трафик през Русия и Азербайджан ще създаде възможности за формиране на оптималните логистични маршрути от Беларус до страните от Персийския залив и Южна Азия. На свой ред, Техеран ще получи опростен транспортен режим за външнотърговски транзит благодарение възможностите на беларуските си партньори.
Наскоро се появи неофициална информация, че Минск е склонен да започне да изнася петролни продукти, произведени в Беларус, чрез тръбопроводите на Транснефт в Казахстан и по-нататък в Китай. Ако този проект бъде реализиран и като се има предвид развиващия се транзит на петрол от Казахстан към Германия през Беларус (и по-нататък, през Полша), за първи път ще се появи възможност за създаване на реверсивна петролопроводна система „Дружба“, т.е. за осъществяване на транзит на петролни продукти от запад на изток. Разбира се, възможно е изпълнението на тези планове да бъде съпътствано от различни инциденти по едноименния петролопровод, като този от 1 декември например, който доведе до повреда на тръбата и петролен разлив на полска територия. Местният оператор на петролопровода "Дружба" PERN заяви, че не изключва нито една от възможните причини за инцидента, включително саботаж.
Показателно е, че почти едновременно с посещението на Владимир Путин в Казахстан, беларуският президент Александър Лукашенко посети Пакистан (на 25-27 ноември), като по време на визитата му страните подписаха инвестиционни споразумения за около 20 милиона долара и се договориха за подготовката на споразумения за осъществяване на автомобилни и железопътни превози през тази страна (т.е. по маршрута Русия - Азербайджан - Иран - Пакистан) по опростени правила. Те ще влязат в сила през февруари 2025, като в тях участва и Иран. Предвижда се беларуски експерти да съдействат за реконструкцията на определени железопътни и пътни участъци от Каракорумския коридор, както и доставки на специализирано беларуско оборудване за целта. Със сигурност и в този случай неизбежно ще възникне въпросът за гарантиране на сигурността на всички тези маршрути, особено като се има предвид нарастването на активността на терористичните сепаратисткии групи в Белуджистан и постоянната нестабилност в други региони на Пакистан. Ще припомня, че в страната не спират масовите демонстрации на поддръжниците на най-популярния местен политик Имран Хан, който през 2022 беше отстранен от премиерския пост чрез съмнителни манипулации. Освен това, в северната част на Пакистан наскоро избухнаха жестоки сблъсъци между местните пущуни-сунити и пущуните-шиити, довели до десетки загинали. Междувременно, още по-рано (на 18 септември т.г.) Исламабад официално се присъедини към споменатия по-горе „Меморандум за разбирателство относно създаването и развитието на международния транспортен коридор Беларус – Русия – Казахстан – Узбекистан – Афганистан – Пакистан – пристанища в Индийския океан“. Не по-малко проблеми впрочем, могат да възникнат и с Афганистан, който също е част от маршрута на така предложения коридор, като Минск и Москва са напълно наясно с това. Както отбелязва в тази връзка руският експерт-ориенталист Александър Князев, въпросът за изключването на управляващото в Афганистан Движение Талибан от списъка на терористичните организации, забранени в Русия, ще бъде решен в близко бъдеще. Разбира се, активирането на всеки комуникационен проект през територията на Афганистан изисква и значителни финансови, организационни и други усилия.
Междувременно, през първото полугодия на 2024 обемът на товарите, превозвани с експресни контейнерни влакове по маршрута Китай - Европа - Китай, преминаващи транзитно през териториите на Казахстан, Руската Федерация и Беларус, достигна 189,1 хил. TEU (стандартни 20-футови контейнери). Тоест може да говорим за рекорден ръст от 65,8%, спрямо същия период на 2023. Според транспортните министерства на Русия, Беларус и Китай, тенденцията към увеличаване на трансграничния трафик се запазва и в обозримо бъдеще той само ще нараства. По този начин Беларус и Казахстан се включват активно във формирането на комплексен мултимодален коридор ЕАИС - Китай - Южна Азия - Иран.
* Българско геополитическо дружество
