Потребителски рейтинг: 5 / 5
През последните седмици все по-често се говори за вероятно изпращане на редовни военни части на някои страни членки на Северноатлантическия алианс в Украйна. Френският президент Еманюел Макрон например, даде достатъчно храна за размисъл по тази тема.
Въпреки критиките, понякога много остри, на които бе подложен от европейските съюзници заради изявленията си, Макрон не само не се отказа от своята идея, но още повече настоява за нея и дори вече е изпратил части на френския Чуждестранен легион в Украйна. Впрочем, никак не е случайно, че това семе все по-често попада на „благодатна почва“, включително в самата Европа.
В края на април например, авторитетното американско издание Foreign Affairs (което, на практика, е външнополитическия рупор на т.нар. „дълбоката държава” и на Белия дом) публикува статия на трима много авторитетни анализатори: Алекс Кроутър, Джахар Матисек и Филипс О'Брайън (първите двама са офицери от резерва на американската армия). Статията е озаглавена „Не НАТО, а Европа трябва да изпрати войски в Украйна“. Авторите и твърдят, че Европа е преодоляла едно „старо табу”, посочвайки, че „само допреди няколко месеца не можехме да си представим, че европейските лидери ще предложат да изпратят свои войски в Украйна”. При това те визират именно Макрон.
Според тях, руските сили, подкрепяни от Китай, Иран и Северна Корея, са се възползвали от недостига на американска военна помощ за Украйна за да усилят натиска си, подготвяйки мащабно настъпление. При това те смятат, че руснаците вероятно ще имат успех и ще превземат Харков или дори Киев. Това обаче е сериозна опасност за Европа, тъй като, според авторите на статията, няма причина да вярваме, че Владимир Путин ще се задоволи само с Украйна.
Както посочват в тази връзка американските анализатори във въпросното издание, близко до Белия дом: "Заплашвайки да изпратят свои войски в Украйна, европейските страни се опитват да предотвратят тази тревожна перспектива. Европейските лидери не могат да позволят сигурността на континента да зависи от политическите разделения в Съединените щати. Следователно, те трябва сериозно да обмислят изпращането на войници в Украйна за логистична подкрепа и обучение, защита на държавните граници и критичната инфраструктура, а може би и за защита на украинските градове. Тоест, те трябва да покажат на Русия, че Европа е готова да защити териториалния суверенитет на Украйна. По-добре е ЕС да признае ужасната реалност на ситуацията в Украйна и веднага да започне да решава този проблем, отколкото да остави отворена врата пред Русия, през която тя ще продължи да възражда своята империя“. В същото време те подчертават, че НАТО не трябва да изпраща войски в Украйна, а това следва да сторят само някои европейски държави (въпреки че те са членове на Северноатлантическия алианс!).
За съжаление, подобни мнения не са изключение нито в американските аналитични среди, нито в американските медии, ясно е също, че те отразяват настроенията в структурите на властта в САЩ. Изводът от споменатата статия е следният - сегашните европейски политически елити трябва да обърнат внимание на опасността (макар аз лично да се съмнявам, че са способни на това или, че желаят и могат да го направят) американската военна помощ за Украйна да улесни идването на власт на Доналд Тръмп и, следователно, европейските войници, за да предпазят Европа от евентуална по-нататъшна руска агресия, трябва да се намесят пряко в украинския конфликт и да попречат на Русия да победи.
В същото време авторите се опитват да ни убедят, че Москва няма да използва ядрено оръжие, въпреки ясните изявления на руските лидери, че Русия не възнамерява да води конвенционална война с НАТО поради превъзхождащите я сили на алианса. Освен това, от статията във Foreign Affairs ясно следва (от факта, че в нея се предлага войските в Украйна да не бъдат изпращани от НАТО, а само от някои измежду желаещите да сторят това европейски държави), че авторите на практика изключват възможността за пряк военен сблъсък между САЩ и Русия, тъй са наясно до какво би довело това. Дали обаче и европейският елит го разбира? Мисля, че го разбира, но не съм сигурен, че е в състояние да предотврати реализацията на описания по-горе сценарий. Или, може би, принадлежащите към него знаят нещо повече?
Тук е мястото да напомня, че още преди началото на украинската революция през 2014 лично аз видях в медиите карта на бъдещата Украйна според американското ЦРУ. Според тази карта се предвижда страната да се раздели по река Днепър: на западна и източна половина, като последната ще бъде контролирана от Русия. Единственият проблем е свързан с контрола над Одеса, която ЦРУ включва в частта от Украйна, която ще се контролира от Русия, но в същото време редица американски анализатори настояват, че европейските войници трябва да се бият за нея.
Освен това авторите на въпросната статия са уверени, че изпращането на европейски войници по линията на река Днепър ще позволи да не се допусне победа на руснаците в конфликта. В случая обаче е важно да разберем, какво означава победата и за кого? За много руски граждани например, победа би било завладяването на част от Украйна до река Днепър, плюс Харков и Одеса, тъй като те смятат Западна Украйна за чужда и нямаща нищо общо с „историческата Русия“. Не мисля, че и официална Москва би отказала подобно решение.
Дали това би могло да се разглежда като победа за Киев? Абсолютно не! Основният въпрос обаче е, дали това ще бъде победа за САЩ и НАТО?
Ако се съди по статията във Foreign Affairs, подобен вариант не е изключен, без оглед на сегашната официална политическа реторика на Запада, в която се говори за пълна и безусловна украинска победа и връщане към границите от 1991. Истината обаче е, че никой не вярва в тези мантри, още по-малко пък онези, които ги повтарят. Защото САЩ вече получиха това, което искаха: прогониха руснаците от Европа заедно с техните енергийни ресурси; ликвидираха европейските амбиции и мечти за стратегическа геополитическа автономия на ЕС; принудиха Европа да изпразни арсеналите си и да започне да купува огромни количества американски оръжия; осакатиха европейската индустрия и принудиха най-важните европейски предприятия да се преместят в Америка. Освен това САЩ съзнателно милитаризират Европа, за да я лишат от всякакви глобални икономически (пазарни) амбиции, които биха могли да се конкурират с американските.
Искам да подчертая, че през последните седмици не е минал ден без руските държавни медии да се похвалят с превземането на някое населено място на украинския фронт. Преди това отнемаше седмици, а често и месеци. Изглежда, че руските войски са решили най-накрая да окончателно да затвърдят принадлежността към Русия на онези украински територии, които бяха официално анексирани през октомври 2022 и над които руснаците все още не разполагат с пълен контрол. Междувременно, на границата с Украйна, близо до Харков, те сформираха нова северна армия, която в началото на май предприе офанзивата, прогнозирана от редица западни, и руски анализатори през предходните седмици.
В крайна сметка постигането на политически компромиси между Русия и Съединените щати никога не може да се изключва. И, ако такива липсват (а на този етап, според мен, това изглежда вероятно), тогава съм сигурен, че руснаците ще предприемат наистина голяма офанзива по едно главно направление и, може би, по няколко спомагателни, които са необходими, за да бъдат допълнително натоварени и без това отслабените сили на украинската армияя. Основният фактор ще бъде времето, или по-скоро скоростта, с която ще бъде възможно да се прехвърлят нови западни оръжия на Киев, както и реалните мобилизационни ресурси на Украйна.
*Авторът е главен редактор на хърватското специализирано издание Geopolitika.news
a
