24
Сря, Апр
5 Нови статии

Очертава се глобална икономическа война, а съдбата на долара е под въпрос

Актуално
Typography

Потребителски рейтинг: 5 / 5

Звезда активнаЗвезда активнаЗвезда активнаЗвезда активнаЗвезда активна
 

В публикувано наскоро в социалните мрежи заявление, Тъкър Карлсън изброява накратко многобройните причини за пътуването си в Русия за да направи интервю с президента Владимир Путин.

Решението му, провокирало лавина от възмушение сред „говорещите глави” от ляво-либералните медии и повечето западни политици, беше породено от загрижеността на Карлсън от факта, че корпоративната пропаганда заблуждава американците относно войната в Украйна и това, докъде може да доведе ескалиращото напрежение на Изток.

В това отношение аз съм съгласен с него. Наистина не мисля, че мнозинството американци имат представа, какви ще са реалните последици от глобалната война с Русия и нейните съюзници. Дори ако конфликтът с тях никога не придобие военни измерения и си остане в рамките на икономическата война, САЩ и по-голямата част от Европа ще бъдат опустошени от нейните последици.

В изявлението си Тъкър Карлсън акцентира върху опасностите за статута на долара, с което, поне според мен, вероятно е озадачил много хора. По-голямата част от населението на САЩ не може да се примири с възможността за евентуален крах на долара, в качеството му на световна резервна валута. Те наистина вярват, че доларът е непобедим.

За съжаление, най-силно обсебени от тази вяра са принадлежащите към водещите икономически кръгове. Те изглежда не могат да осъзнаят, че Западът вече е в епицентъра на финансовия крах, а войната ще ускори последиците от него до нива, незапомнени от времената на Голямата депресия насам.

От дълги години предупреждавам за това. И преди съм изразявал позицията си достатъчно ясно – подозирам, че сегашният конфликт между Изтока и Запада е щателно планиран в течение на цяло десетилетие или повече, т.е. за това не е виновна Русия.

Истината е, че Русия последователно си сътрудничи с глобалистките институции, включително с Международния валутен фонд , в усилията за създаване на нова „глобална валутна система”. С други думи, интересите на Москва и на глобалистите реално се пресичат по редица направления, и войната в Украйна едва ли е променила това. През миналата година списание Time дори изрази недоволство, че МВФ е публикувал положителни доклади за руската икономика – там изглежда са смятали, че Фондът ще  потвърди фалшивата версия на НАТО, че Русия се намира в епицентъра на финансовия крах. Вместо това, МВФ на практика похвали устойчивостта на руската икономика на санкциите.

Както отбелязах още през 2014 в статията си „Фалшивата парадигма за Изтока vs. Запада прикрива случващото се със световната валута”, в контекста на започналата още тогава война в Украйна: „Бих искал да напомня на феновете на Путин, че руският президент и Кремъл първоначално настояваха МВФ да поеме контрола над украинската икономика, а сега Фондът иска от Украйна да продължи да се бори с Русия, ако не иска да изгуби оказваната и финансова помощ”. За повърхностните наблюдатели, това вероятно звучи като нонсенс, но за онези, които са наясно с фалшивата парадигма Изток vs. Запад, то е част от по-мащабен план за консолидация на глобалната власт”.

В статията си отпреди десет години посочих и, че: „От доста време предупреждавам, че задълбочаването на напрежението между Изтока и Запада ще се използва като прикритие за краха на доларовата система. Смятам и, че американските медии ще обвинят за този крах срива на доларовите валутни резерви и американските ценни книжа в държавите от Изтока, което ще доведе до глобален ефект на доминото, лишаващ САЩ от статута на американския долар като световна резервна валута”.

Със свалянето на президента на Украйна Виктор Янукович (мнозина смятат, че то бе осъществено с помощта на западните разузнавателни служби ) беше задействана програма за разпалване на Трета световна война. Изглеждаше, че и двете страни работят за създавнето на такава ситуация, в която пожарът да стане неизбежен. Колкото и да е странно, Русия подкрепи намесата на МВФ за гарантиране сигурността на украинската икономика. След това Фондът заяви, че на Украйна ще се наложе да се сражава с Русия за да запази контрола си над Донбас, или рискува да бъде лишена от финансовата помощ, поддържаща живота в страната. Дали това бе просто ирония на  съдбата, или се случва нещо съвършено различно?

НАТО започна да въоръжава Украйна, а Украйна използваше това оръжие за атаки срещу мирното население в Донбас. Населението в източните украински провинции искаше да се присъедини към Русия, но Киев нямаше никакво намерение да го допусне (включително, защото това би поставило финансирането от МВФ под въпрос). След това руснаците навлязоха и овладяха Донбас. И днес целият регион представлява огромно буре с барут, като и двете страни са готови да запалят фитила му.

Нека обаче се опитаме да анализираме тази ситуация въз основа на хипотезата, че глобалистите не са свързани с разпалването на украинскаа криза. Ако решим да се придържаме към „по-правилната” и политкоректна гледна точка, би трябвало да приемем, че това е дело на Русия, но не по причините, които мнозина левичари и либерали обикновено изтъкват, когато консерваторите защитават действията на Москва. Проблемът е, че левите сляпо следват диктата на истъблишмънта, докато останалите от нас, поне са склонни да разглеждат ситуацията и от двете страни (както го прави и Тъкър Карлсън, заради което сега го обвиняват в държавна измяна).

Представете си например, че Китай полага усилия за формирането на военен алианс с Мексико, в чиито рамки китайците ще получат право да разположат свои военни и въоръжения с голям обсег по южната граница на САЩ. Представете си хаоса, който това би породило в Съединените щати (може би, в такъв случай, те щяха най-сетне да подсигурят границата си). Именно с такава ситуация се сблъска Русия по отношение на Украйна. Нима сме забравили, че през 1962 Америка едва не започна ядрена война, когато Съветите разположиха свои ракети в Куба? Разполагането на подобно въоръжение в непосредствена близост до границите на големи национални държави не е шега и няма как да не породи остра ответна реакция.

Това бе и точната обосновка на войната в Украйна, изтъкната от Путин в разговора му с Тъкър Карлсън, и тя определено има смисъл. Но само, ако отново анализираме случващото се, абстрахирайки се от перспективата за намеса на глобалистите. Затова си струва да поразсъждаваме за това, кой ще спечели най-много от тази война?

Разбира се, аз не изпитвам особено доверие към Путин, но това не ми пречи да видя оруелското поведение на европейските и американските политически лидери. Истината е, че се случва нещо, излизащо извън рамките на типичните механизми на геополитическото балансиране на ръба на войната. Конфликтът има широкомащабни последици и обслужва най-вече  целите на избрана група елити. Подозирам, че определени среди в правителството на Русия, както и в НАТО, съзнателно или неволно обслужват именно тези интереси.

Реалността е, че много от нашите политически лидери и елитарни институции са невъобразимо корумпирани. Те се стремят към авторитарни реформи и „велик икономически рестарт”, затова провокират многобройни конфликти по целия свят. Видяхме, как маските бяха хвърлени по време на пандемията от Covid. Тези хора не са просто заблудени, те са чудовища и са гладни. Те са в състояние да провокират глобална катастрофа и да принесат Запада в жертва за да постигната тоталната централизация, към която се стремят.

Парадигмата Изтокът vs. Запада се вписва идеално в този план. Държавите от БРИКС са готови да е откажат от долара, в качеството му на световна резервна валута – и някои от тях вече го сториха в рамките на двустранната търговия. Не бива да се заблуждаваме, ако конфликтът в Украйна (и в други части на света, като Сирия или Иран) продължи да се изостря, такива държави като Китай ще започнат да се освобождават от доларовите си запаси, също както го стори Русия. Следвайки примера на най-големия износители и вносител в света, много други страни ще последват Китай и ще заменят долара в международната търговия с „валутна кошница”.

Какво означава това?

Доларът, който беше подложен на хиперинфлация в резултат от продължилото повече от десетилетия „количествено облекчаване” (QE) на Федералния резерв, който постоянно печата пари, продължава да е стабилен само, защото е световна резервна валута, както и „петролна валута”. Именно по тази причина чуждестранните банки съхраняват трилиони долари в своите резерви. Ако доларът загуби статута на резервна валута, обратно към САЩ ще потече безкрайна река от долари, тъй като чуждестранните инвеститори ще се ориентират към диверсификация, отказвайки се от американските ценни книжа. Какъв ще е резултатът? Мащабен инфлационен колапс.

Ето какво е поставено на карта. Именно това имаше предвид Тъкър Карлсън, но прекалено много американци не го разбират. Глобалистите, печелят, защото точно за това работиха в течение на десетилетия – деконструкцията на обществото и икономиката на САЩ, така че „старият световен ред” да бъде заменен от техния „нов световен ред” на цифровите валути на централните банки. След което бързо ще последва въвеждането на обща световна валутна кошница на МВФ, както и множество други изключително неприятни „социалистиески” трансформации.

Държавите от БРИКС могат да си сътрудничат с МВФ, защото виждат в премахването на глобалния статут на долара възможност да си осигурят по-голямо влияние върху международната търговия. А може би, те са просто контролирана опозиция, която се бори за място на масата на Новия световен ред. В края на краищата, крахът на долара ще се окаже преломния момент за формирането на глобална валутна система.

А най-приятното за глобалистите е, че щом всичко това приключи те ще бъдат обявени за „герои”. През по-голямата част от миналия век те подготвяха Америка за икономическия крах чрез девалвацията на долара и капана на нарастващия държавен дълг. Всъщност, системата все едно щеше да рухне, но сега те могат да прехвърлят цялата вина за това на войната и „високомерието на националните държави”, а след това да се притекат на помощ със своята глобална цифрова валута.

Истината е, че конфликтът между Изтока и Запада отваря вратата за Голямото презареждане. В много отношения именно това е същността на Презареждането. Всичко, заложено в програмата за новия световен ред, зависи от него. В момента, единствената преграда пред реализацията на тази стратегия е всеобщото нежелание на обществото да воюва. Никой не е склонен да отиде на другия край на света за да загине в безмислената битка за Украйна (Зеленски много бърка, ако мисли, че американците ще проливат кръвта си в неговите окопи – дори само призивът за това ще е пълен провал). Никой не е заинтересован от Трета световна война, без значение, дали ще е ядрена или просто икономическа.

Струва ми се, че възмушението на истъблишмънта във връзка с интервюто на Тъкър Карлсън с Путин се дължи на опасението му, че западната аудитория вече се отнася скептично към мотивите на конфликта и „нефилтрираното” обсъждане на войната може да усили това усещане. Тоест, за елита става все по-трудно да прокарва идеята си за война между Изтока и Запада.

Това обаче не отменя способността на НАТО или Русия да разширят кризата и извън пределите на Украйна в други ретиони на света или да прибягнат към различни финансови уловки (отнова напомням да следим внимателно случващото се в Сирия и Иран). В крайна сметка, те искат да изберем страна, но само от одобрения от самите тях списък от държави. Вместо това, свободомислещите хора на Запад следва да изберат наша собствена страна и да се борят за собствените си интереси. Не може да става дума за избор между НАТО и Русия, а за избор в битката между свободните хора и глобалистите. Само по този начин бихме могли да разчитаме, че някой ден може да бъде сложен край на връхлитащите ни ескалиращи стихийни бедствия.

 

*Авторът е амеркански разследващ журналист, който пише за The Guardian, Al Jazeera, The Daily Beast, In These Times и Chicago Reader, анализатор на Bird Gold Group