29
Сря, Май
25 Нови статии

Войната в Украйна като фактор за подема на джихадизма в Европа

Актуално
Typography

Потребителски рейтинг: 5 / 5

Звезда активнаЗвезда активнаЗвезда активнаЗвезда активнаЗвезда активна
 

В началото на януари френско-чеченският джихадист Хасанбек Туршаев, получил френско гражданство през 2008, беше официално лишен от него. Туршаев започва кариерата си на джихадист в редовете на екстремистката организация „Имарат Кавказ”, а след това става боец на свързаната с нея сирийска ислямистка формация Aхрар аш-Шам (2013-2014). През 2019 френският съд го осъди на десет години затвор.

Показателно е, че във Франция мнозина чеченци с подобна съдба се оказаха участници в терористични актове. Тук можем да си припомним обезглавяването на учителя Самуел Пати на 16 октомври 2020. Убийството беше извършено от Абдула Анзоров. Две години по-късно, имаше нападение с кама, извършено от Хамзат Азимов. Спомням си и убийството на учителя Доминик Бернар в Арас, извършено от родения в Ингушетия Мохамед Могушков.

По време на антируските войни много чеченци, борещи се за „независимост“, станаха джихадисти, след като преминаха подходящо обучение в Афганистан. Именно оттам те донесоха в Северен Кавказ войнствената салафитска идеология, която използваха в борбата си с Москва.

Рожба на тази идеология е и т.нар. Емирство Кавказ, основано през 2007, което през юни 2015 обяви принадлежността си към Ислямска държава. Това ускори радикализаията на дошлите във Франция като „бежанци” жители на Северен Кавказ. Мнозина от тях отидоха да се сражават в редовете на ислямистите в Ирак и Сирия, водещи джихад срещу Русия и нейните „богохулни” сирийски съюзници. Тези хора са вербувани измежду онези ислямистки фанатици, които преди това се сражаваха срещу Рамзан Кадиров - когото те самите  наричат ​​"чеченския диктатор". И тъй като Кадиров безмилостно се бори с носителите на салафитската идеология, последните започнаха лесно да намират убежище във Франция и други европейски страни. В Европа им беше лесно „простено“ за техния фанатизъм, тъй като на европейците изглеждаше, че той е насочен изключително срещу руския враг, който в очите на европейците реално управлява Чечения, използвайки Кадиров като своеобразен „железен посредник“.

Френското вътрешно разузнавне DGSI оценява броя на чеченците във Франция на 60 000 души. Много от тях вече са загубили правото си на убежище в страната или то още в началото им е било отказано. Но те никога няма да бъдат екстрадирани от страх, че ще попаднат в ръцете на Кадиров. От 2013 чеченските младежи във Франция са „целевата аудитория“ за пропагандата на т. нар. „Ислямска държава“, която се опитва да ги агитира в контекста на „свещената война“ в Сирия срещу Путин и Башар ал-Асад . Всичко това е опасно за Франция, но е трудно да се отървем от тях: процедурата за екстрадиране на чеченци в ЕС е много сложна, както впрочем и процедурата за екстрадиране на афганистанци или сирийци. Причина е, че Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ), както и конституционните съдилища на страните-членки на ЕС, се опасяват, че експулсираните „бежанци” ще бъдат подложени в техните страни на отношение, което не отговаря на нормите, приети в една правова държава.

Междувременно, няколко европейски разузнавателни служби отбелязаха следната тенденция, която особено се засили след избухването на въоръжените конфликти в Сирия и Украйна. Налице е процес на формиране на нова „чеченска бойна мрежа“, като нейното създаване се извършва през Украйна. Причината е, че Киев има същия враг като ислямистката опозиция на Башар Асад в Сирия. Действайки в унисон със сирийските джихадисти, управляващите в Киев гледат както на режима в Дамаск, така и на неговия защитник Путин, като на врагове. Естествена последица от това бе, че Украйна прие с отворени обятия много чеченски ислямисти, както и други джихадисти от Кавказ и Централна Азия, които говореха руски и са преминали през школата на джихада в Сирия.

В тази връзка ще спомена например Цезар Тохосашвили, известен като Ал-Бара Шишани. Този човек беше дясната ръка на Омар Чеченеца, отговорен за провеждането на „специалните операции“ на т.нар. Ислямска държава, т.е. можете да си представите какви убийства е извършил сам или е организирал. В крайна сметка Цезар Тохосашвили беше арестуван и съден в Киев, но украинските власти го сториха без всякакво желание и под силния натиск на ЦРУ. Не бива да забравяме, че „грузинският чеченец“ Тохосашвили живее спокойно в Украйна от 2018 насам, продължавайки от нейна територия да координира дейността на структурите на т. нар. „Ислямска държава“. При това случаят с Тохосашвили не е изолиран: още стотици рускоговорящи ислямисти от тази ужасна организация намериха убежище в Украйна след поражението на техния „халифат“.

Според руската Федерална служба за сигурност (ФСБ), от 2014 насам 1200 дагестанци и 600 чеченци са се присъединили към т. нар. „Ислямска държава“. Някои от тях успяха да проникнат в Европейския съюз и го направиха, възползвайки се от украинската корупция: тези ислямисти съумяха да се вмъкнат в редиците на украинските бежанци, като закупиха фалшиви документи, които им позволиха да се представят за бежанци от Украйна. В очите на тези „политически емигранти“ от екстремизма Украйна има много предимства: близост до Русия, откъдето идват въпросните ислямисти; наличието на общ враг с Украйна – Русия; разработени мафиотски мрежи, които позволяват получаването на биометричен паспорт за няколко хиляди долара. Не е изненадващо, че в тези условия украинската журналистка Екатерина Сергацкова предупреждава за опасността, посочвайки в прав текст на европейците, че Киев не е заинтересован да се бори с ислямистите - все пак те също са врагове на Русия.

Въпреки въвеждането на биометрични паспорти в Украйна през 2015, това не е гаранция срещу проникването на съмнителни лица и откровени терористи: в „тъмната мрежа“ тези паспорти се продават срещу 5000 долара за брой. Пак там, в „тъмната мрежа”, ракетите „Джавелин“ се продават за 30 000 долара, а продавачът посочва именно Киев като място на пребиваване. По същата схема се предлагат и други видове оръжия, доставени на Украйна от страните от НАТО: британските противотанкови системи NLAW за 15 000 долара, както и американските дронове камикадзе Switchblade600 за 7 000 долара.

Между другото, в рекламата се посочва, че в цяла Украйна се предлагат пушки, гранати и бронежилетки. В тази връзка европейските страни се изправени пред сложна задача - как да гарантират сигурността си. В края на краищата, по въпросите на сигурността, ние превърнахме борбата срещу „руския враг“ в приоритет номер 1. В исторически план обаче, нашата борба с Русия винаги се оказва от полза за джихадизма. Като пример можем да си припомним войната в Афганистан, където Западът събра цяла ислямистка коалиция срещу Съветската армия. И сега нещо подобно може да възникне в резултат от украинския конфликт. А между тях бяха войните в Ирак, Сирия и Либия. И в трите случая ставаше дума за съюзни на Русия режими, с които джихадистите воюваха, ползвайки се с подкрепата на Запада.

 

*Авторът е известен френски геополитик, професор в ESC La Rochelle, анализатор на Valeurs Actuelles