Потребителски рейтинг: 5 / 5
„Военната психоза все още живее в съзнанието на мнозина от моите колеги“ - заяви унгарският външен министър Петер Сиярто в отговор на въпрос на The European Conservative на последната си пресконференция в Брюксел. Украйна отново е в дневния ред на Съвета по външни работи на ЕС и въпреки съобщенията в медиите, че американски и европейски представители са започнали сондажи с украинското правителство относно евентуални мирни преговори, насочени към разрешаване на конфликта с Русия, Сиярто смята, че характерната за много страни членки на ЕС войнствената реторика си остава непроменена.
Действително, на 13 ноември, германският външен министър Аналена Бербок обяви, че страната и ще „разшири значително“ военната подкрепа за Украйна през следващата година. Берлин възнамерява да увеличи помощта през 2024 от първоначално планираните 4 милиарда евро на 8 милиарда. От началото на конфликта през февруари миналата година Германия се превърна в един от най-големите военни доставчици на Украйна, изпращайки ѝ голям обем оборудване, включително танкове, бронетранспортьори, системи за противовъздушна отбрана и ракетни системи Patriot. Върховният представител на ЕС за външната политика и сигурността Жозеп Борел също подчерта, че Съюзът „продължава да подкрепя Украйна“, като общата му военна помощ за Киев е достигнала 27 милиарда евро.
Конфликтът в Украйна продължава вече двадесет и един месеца, но според повечето експерти военните действия са в задънена улица и фронтовата линия почти не се променя. В тази връзка Сиярто смята, че преди да вземе решение за нови разходи, ЕС трябва първо да провери дали милиардите евро, похарчени за Украйна и санкциите срещу Русия, са донесли някакъв резултат. Според първия унгарски дипломат, помощта на ЕС само е влошила кръвопролитията и разрушенията. „Не сме по-близо до постигането на мир” – посочи той, добавяйки, че със своите санкции ЕС, най-малкото, „се е прострелял в крака“.
Ще припомня, че Унгария е единствената страна членка на Съюза, която отказа да предостави военна помощ на Украйна и за няколко месеца блокира плащанията в подкрепа на Киев в размер на 500 милиона евро по така наречения Европейски фонд за мир, докато не получи гаранции от украинските власти, че OTP Bank и други унгарски компании ще бъдат изключени от черния списък на „международните спонсори на войната“.
Освен това, Будапеща се противопоставя на преговорите за начало на присъединяването на Украйна към ЕС, предложени в началото на ноември от Европейската комисия. Сиярто подчерта, че Украйна е далеч от критериите на ЕС, особено по отношение защитата на етническите малцинства, включително на унгарската общност. Както е известно, Киев ограничи правото на етническите малцинства да използват езиците си в училищата и медиите, както и в редица културни и обществени институции. Което се отнася дори за населени места, където представителите на етническите малцинства са мнозинството от местното население. В тази връзка Сиярто подчерта, че положението на унгарското малцинство в Украйна постоянно се влошава.
Междувременно, Унгария се сдоби със съюзник в своята позиция относно украинския конфликт в лицео на съседна Словакия (двете страни са членки на Вишеградската група). Според публикуваната на 13 ноември програма на новото ляво-националистическо правтелство, Братислава ще ограничи официалната военна помощ за Украйна и ще търси прекратяване на военните действия. Правителството ще подкрепи нови санкции само, ако те са в интерес на гражданите на страната и тяхното благополучие. В програмата се обещава интересите на Словакия да бъдат поставени „над всичко останало“ и, подобно на Унгария, се потвърждава несъгласието на новото правителство с премахването на националното право на вето за страните-членки на ЕС или преминаването към гласуване с мнозинство по редица важни въпроси.
*Авторът е бивш международен редактор на унгарския ежедневник Magyar Nemzet, който през последните години живее в Брюксел, където е анализатор на излизащото в белгийската стоилица списание The European Conservative
