28
Сря, Фев
27 Нови статии

Eвропа губи битката с Китай в сферата на "зелената" енергетика

Актуално
Typography

Потребителски рейтинг: 5 / 5

Звезда активнаЗвезда активнаЗвезда активнаЗвезда активнаЗвезда активна
 

Властите на ЕС продължават да оплакват загубата на европейска слънчева енергетика,  в която днес тотално доминират китайците, но в същото време изглежда пребивават  в блажено неведение, че в момента секторът на вятърната енергетика върви в същата посока.

Подобно на слънчевата, вятърната енергетика се заражда именно в  Европа. Този сектор беше упорито изграждан в продължение на десетилетия благодарение на инвестициите в научноизследователска и развойна дейност, щедрите субсидии и стимулиращите го политики. Днес пет от 15-те най-големи производители на вятърни турбини са европейски. И тъй като енергийният преход е в разгара си – при това той бе стимулиран допълнително от войната в Украйна – би трябвало да очакваме тези компании да имат оживен бизнес. Вместо това, те се сблъскват с най-тежката криза в историята си, регистрирайки рекордни загуби.

Всъщност, става дума за проблеми, трупани с години. И те едва ли ще могат да бъдат преодолени от самите компании, без наличието на всеобхватно решение, което да покаже, дали високопарните декларации на европейските политици за намаляване на рисковете, стратегическа автономия и реиндустриализация наистина ще издържат проверката на времето.

В момента, поне що се отнася до вятърната енергетика, отговорът очевидно е еднозначен - това няма да се случи.

Любопитно е, че част от проблема в този сектор са прекалено многото иновации. За да привлекат вниманието на операторите на вятърни турбини (предимно държавните и общинските комунални служби) конкуриращите се компании започнаха постоянно да се надиграват, предлагайки нови дизайни, по-големи перки, по-добри условия и по-ниски цени. От друта страна обаче, държавният сектор продължава работи с темпове на охлюв, в резултат от което в моменти множество проекти с гигантска обща мощност от 80 гигавата в сферата на вятърната енеретика са затънали в блатото на бюрократичните процедури по издаване на разрешителни. Произтичащите от това забавяния се оказаха катастрофални, тъй като могат да отложат реализацията на съответните проекти с години.

След това пък, избухна пандемията от Covid-19, в резултат от което бяха прекъснати веригите на доставки, а цените на суровините, както и инфлацията, скочиха до небето.В резултат на това през последните две години цените на вятърните турбини се покачиха с космическите 40%.

Като капак на всичко, в момента редица европейски правителства, страдащи от недостиг на финансови средства, провеждат обществените поръчки в сектора с „отрицателни лихви” (т.е. не предвиждат никакви индексации, въпреки инфлацията), което води до допълнителни разходи на и без това умиращия отрасъл. Въпреки многократните призиви от страна на вятърната индустрия да се направи точно обратното, в момента поне четири страни от ЕС – Германия, Дания, Нидерландия и Литва – организират търгове за офшорна вятърна енергия с „отрицателни ставки“, което означава, че компаниите, разработващи въпросните проекти, ще трябва да плащат на тези правителства за привилегията да им построят вятърни паркове. Германия например, току-що реализира подобна обществена поръчка за 12,6 милиарда евро, при това не с някой друг, а с гигантите BP и Total Energies, които сега със сигурност ще прехвърлят тези разходи към веригата за доставки и най-вече към доставчиците на вятърна енергия, които най-малко могат да си го позволят.

Проблемът е, че в резултат от комбинация от вътрешни и външни фактори, произвежданите сега в Европа вятърни електроцентрали  просто са твърде скъпи, твърде бавни и твърде маломощни, за могат да се противопоставят на вече добре усъвършенстваната тактика на Китай, която включва мащабни субсидии, насочени към постигане на технологично превъзходство, както и активното изтласкване на конкуренцията от пазара. Китайското правителство и бизнесът работят ръка за ръка както на вътрешните, така и на външните пазари – при това с темпове, с каквито западните икономики не са свикнали. И тези усилия дават плодове: вече 9 от 15-те най-големи производители на вятърни турбини в света са китайски.

Отчасти в отговор на това - и като отдавна назряла стъпка – днес ЕС включва и неценови критерии в своя Закон за индустрията с нулеви емисии, включително такива фактори като устойчивост или системна интеграция например. Въпреки това, съзнавайки лошото състояние на публичните финанси, Европейската комисия допуска тези нови критерии да бъдат изоставени, ако се окаже, че водят до ръст на цените с повече от 10%. Така, като съпоставим производствените разходи в Европа и Китай, всичко става съвсем ясно.

Ето защо, продажбите на китайците в Европа нарастват. Имакар че в самия ЕС това проникване на китайските технологии засега не е толкова осезаемо, като виждаме какво се случва по периферията му, изглежда че това е само въпрос на време: от Сърбия и Турция до Украйна китайските вятърни турбини или вече са в експлоатация, или са в процес на планиране и изграждане.

Това означава, че докато ЕС и неговите държави членки акцентират върху спазването на „европейските стандарти“, включително строг режим по отношение на държавната помощ и стриктни правила за поверителност на данните, те ще бъдат все по-изкушени да загърбят убежденията си и да купуват евтини, субсидирани китайски технологии. с непрозрачни стойностни вериги и стандарти, които въобще не са реални. Само си помислете, нима наистина вярвате, че 300-те сензора, инсталирани на всяка китайска турбина и свързани с критично важна инфраструктура, са защитени по някакъв начин от незаконно предаване на данни или потенциален саботаж?

Независимо дали по отношение на икономиката, сигурността или суверенитета, различията са твърде очевидни и резултатите вече се усещат: пълзяща деиндустриализация, загуба на работни места в производството и намаляващо доверие на инвеститорите.

Тези тенденции се ускоряват и благодарение на опциите за „отложено плащане“, които китайските фирми предлагат на собствениците на вятърни електроцентрали, като това им позволява да не плащат за турбините, докато вятърният парк не бъде пуснат в експлоатация или пък в течение на до три години след реализацията на поръчката. За европейските производители (дори ако са от „сивия сектор”) е невъзможно да отправят подобни оферти. И в резултат на това се сблъскват с изключително неравностойна конкуренция, която Световната търговска организация изглежда не може да контролира.

Всичко това води до едно важно заключение: сложността и безбройните предизвикателства, пред които е изправена вятърната енергетика в Европа, не могат и няма да бъдат решени без по-сериозна политическа намеса. Тоест, налага се онези, които отговарят за индустриалната политика на ЕС, да действат спешно. Това се отнася както за председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, която заяви на тазгодишния Форум в Давос, че „историята на икономиката на чистите технологии ще бъде написана в Европа“, така и за еврокомисаря по вътрешния пазар Тиери Бретон, който не спира да призовава за по-голяма „стратегическа автономия”. Нима е възможно европейските лидери да наблюдават спокойно, как поредната  индустрия, зародила се в Европа, която при това е толкова важна за глобалния енергиен преход, ще бъде оставена в ръцете на Китай?

За да запазят доверието към себе си, и двамата споменати по-горе европейски лидери следва да инициират нещо, което германците наричат ​​runder Tisch, т.е. кръгла маса, на която всички играчи с критично важна роля в стойностната верига на вятърната енергетика да се опитат да предложат жизнеспособно решение. При това трябва да го сторят възможно най-бързо, като поканят всички - от производителите на вятърни турбини в ключовите европейски държави до комуналните служби, проектантите в тази сфера, водещите европейски политици и представители на публичните финансови институции като Европейската инвестиционна банка например.

Изключително важно е и тази спасителна мисия да се реализира още в сегашния законодателен цикъл – т.е. много преди изборите за Европейски парламент през юни 2024. Реализацията на идеята, че „европейската индустрия може“ не бива да се отлага до 2025 или по-късно, тъй като дотогава щетите могат да се окажат непоправими.

Освен това, вятърната енергетика трябва да стане основно направление в дейността на Съвета ЕС-САЩ по търговия и технологии. Водещият американски производител на вятърни турбити GE Renewables изпитва същите затруднения като европейските си колеги, а САЩ са ключов пазар за европейските производители. Съгласуваните действия между двете страни на Атлантическия океан – например чрез реализацията на обявените планове за създаване на чист трансатлантически пазар, за което заинтересованите страни ще се срещнат за първи път тази есен – могат да се окажат единственият начин да не се допусне Китай да вземе надмощие в още един ключов сектор.

Безгрижното отношение на ЕС към бързия възход на Китай, доведе до загубата на позициите му в слънчевата енергетика. Днес континентът рискува да загуби още един отрасъл, пред който са разкриват блестящи перспективи за огромно търсене в бъдеще и който е в центъра на всички неотложни политически приоритети на Съюза – от борбата с климатичните промени и енергетиката, до конкурентоспособността и добрите работни места. И този път няма да има кого да обвинява, освен себе си.

 

* Вицепрезидент на Breakthrough Energy за Европа и бивш генерален директор в Европейската комисия, анализатор на Politico