Потребителски рейтинг: 5 / 5
През последните дни напрежението в Косово отново се повиши. Този път обаче, ситуацията изглежда необичайно изострена. Стана ясно например, че най-малко 25 членове на мироопазващата мисия на НАТО са били ранени (някои от тях тежко) в сблъсъците със сръбски протестиращи в Северно Косово. Веднага след това президентът на Сърбия Александър Вучич нареди армията да бъде приведена в максимална бойна готовност.
На свой ред, мироопазващата мисия на НАТО в Косово, т.е. силите на КФОР за Косово, публикува съобщение, осъждащо ескалацията на насилието. В съобщението и се посочва, че: „В сблъсъците с най-активните периферни части на протестиращите няколко бойци от италианския и унгарския контингент на Косовските сили бяха подложени на непровокирани атаки и получиха наранявания, включително фрактури и изгаряния, в резултат на експлозии на запалителна смес“.
Според унгарския министър на отбраната Кристоф Салай-Бобровницки, седем унгарски военнослужещи са получили тежки наранявания в сблъсъците и са транспортирани в Унгария за лечение. Предполага се, че останалите пострадали са от италианските специални части. По този повод говорителят на премиера на Италия Джорджа Мелони заяви, че „това, което се случва, е напълно неприемливо и безотговорно“. Александър Вучич пък съобщи, че 52-ма сръбски протестиращи са ранени, трима от тях - тежко.
Съвсем очаквано косоварите обвиняват сърбите за ескалацията, докато сърбите обвиняват тях. Президентът на Косово Вьоса Османи заяви, че "нелегалните престъпни групи действат по заповед на Вучич", за да дестабилизират ситуацията в Северно Косово. Самият Вучич моментално я контрира, изтъквайки, че именно косовската страна е тази, която изостря напрежението и директно обвини косовския премиер Албин Курти за случващото се (той дори заяви, че „Курти мечтае да бъде като Зеленски”, т.е. че се опитва да провокира сръбска военна намеса, която да приключи с разгрома на сърбите от войските на НАТО и така окончателно да бъде решен „косовския въпрос” – б.р.). В същото време, той призова сърбите в Северно Косово да избягват нови сблъсъци с бойците на НАТО.
Кой от всички тях е прав? Истината е, че ескалацията започна заради действията на косовската страна. Както е известно, наскоро в Косово се проведоха общински избори, но сърбите от Северно Косово, където те са етническо мнозинство, ги бойкотираха. Което пък означава, че за кметове на населените предимно със сърби селища бяха избрани етнически албанци, които след това влязоха в съответните кметства за да поемат задълженията си. Там обаче ги очакваха протестиращите сърби, отказващи да ги допуснат до работните им места.
Разбира се, ситуацията е сложна. Със своя бойкот сърбите искаха да постигнат обявяването на провелите се през април общински избори за незаконни. Ще припомня, че изборната активност в Северна Митровица например, беше едва 3,5%.
Ясно е, че много от сърбите, живеещи в Северна Косово, на практика, така и не са се примирили с независимостта, която тази бивша сръбска автономна област обяви през 2008, и продължават да смятат Белград за своя столица. Както е известно, 90% от населението на Косово са етнически албанци, докато сърбите са съсредоточени почти единствено в северната му част.
Но нима този проблем не може да бъде решен с предоставянето на известна автономия на сърбите от Северно Косово? В крайна сметка, нали именно този вариант беше включен в договора, който Европейският съюз лансира през 2013, в качеството си на посредник между Прищина и Белград. Според този договор, сърбите в Северно Косово следва да разполагат с автономия на общинско ниво.
Дали това означава, че те ще имат свои градски и местни власти? Всъщност, договорът действително го предвижда. Но, ако политиците, които поемат ръководството на автономните сръбски общини, се финансират от Белград? Прищина очевидно е против това и в момента косовските власти се опитват да наложат свое управление и в зоната на „сръбския Север”, макар прекрасно да знаят, че това ще провокира изостряне на ситуацията.
Интересно е, че САЩ, без които независимо Косово нямаше да стане факт, официално разкритикуваха действията на Прищина. Вашингтон предупреди косовските власти, че налагайки свои кметове на сръбското мнозинство в северните общини, слагат кръст на всички усилия за нормализация на отношенията между Косово и Сърбия.
Въпреки това обаче, косовският премиер Албин Курти изглежда непримирим. Така, след разговора си с Върховния представител на по въпросите на сигурността и външните работи на ЕС – Жозеп Борел, той заяви, че „избраните кметове ще обслужват нуждите на всички граждани, без оглед на етническата им принадлежност”. Разбира се, той е наясно, че подобна позиция е обречена. Както заяви в тази връзка сръбският външен министър Ивица Дачич, „общините със сръбско мнозинство не могат да се управляват от кметове, които не са избрани от сърбите”.
Защо сърбите почти колективно бойкотираха обшинските избори през април? Нима не можеха просто да си изберат кметове и така да предотвратят възникването на подобна ситуация? Всъшност, те го направиха в знак на протест, като искаха с тази стъпка да привлекат вниманието към договора от 2013, който все още не е изпълнен. Би могло да се каже, че това е продължение на миналогодишните събития, когато 500 сръбски полицаи, заедно със сръбския административен персонал и съдиите-сърби, колективно подадоха оставки през ноември 2022, изразявайки протеста си срещу плана на косовското правителство да смени сръбските регистрационни номера на автомобилите с косовски.
В общи линии, сърбите твърдят, че Прищина не спазва обещанията си и не иска да им предостави предвидената в договора автономия.
Но нима всичко това не е поредния фрагмент от общата картина на напрежението в Северно Косово, което се запазва вече повече от десет години? Така е, само че сега се намесва и друг фактор. Сърбите в Северна Косово не са чак толкова много - едва 50 хиляди души. В случая е изключително важен по-широкият (гео)политически контекст. Не е тайна, че ситуацията в Косово се разглежда от мнозина като част от потенциалния конфликт между Изтока и Запада и, че Белград продължава да се смята за съюзник на Москва.
Ясно е, че всяка ескалация там в момент, когато въоръженият конфликт в Украйна продължава с пълна сила, автоматично става много по-опасна, също както и евентуалната ескалация в Босна и Херцеговина. Освен това, всичко се случва в един напрегнат момент за Сърбия. През последните дни в Белград се проведоха многочислени проправителствени и антиправителствени демонстрации. Неотдавнашният масов разстрел в едно белградско училище се превърна в катализатор на политически сблъсъци, в които нерядко се включват дори и регионалните медии. В този смисъл, ескалацията в Косово би могла да отвлече вниманието от вътрешното напрежение в Сърбия или пък - напротив - да го усили допълнително.
Сръбският президент Александър Вучич очевидно има проблеми. Макар че съумя да събере значителен брой привърженици на проправителствената демонстрация в Белград, телевизионните кадри показват, че протестите срещу него също са били многочислени и дори може би са "по-автентични", тъй като (поне според опозиционните медии) част от участниците в проправителствените демонстрации са били извозвани с автобуси от цяла Сърция.
Разбира се, Прищина може да се опита да се възползва от нестабилността в Сърбия за да наложи пълен контрол над Северно Косово. Именно поради това, Александър Вучич нареди привеждането на армията в най-висока степен на бойна готовност, давайки да се разбере, че нестабилността в Сърбия всъщност не е чак толкова голяма.
Освен това, както твърдят редица медии, Вучич възнамерява да обсъди случващото се с посланиците на САЩ, Русия, Китай, Великобритания и шефа на мисията на ЕС.
Голяма роля в така създалата се ситуация ще изиграят стъпките на косовските съюзници. Добре е, че Вашингтон предупреди Прищина, че действията и водят до ескалация на конфликта. Но, ако това се окажат само празни думи, не си струва да очакваме скорошно разрешаване на проблема. Създава се впечатление, че САЩ не искат ескалация в Косово, но е напълно вероятно, че по този повод в самата Америка също са налице сериозни разногласия. Пример за това е реакцията на Вашингтон по повод скорошния удар срещу руския Белгород от страна на Украйна. Американската администрация осъди тази акция, при това доста остро, но кой може да каже, къде точно преминава разграничителната линия между официалните твърдения и реалните желания на Вашинггтон? Защото Джо Байдън може да казва едно, а сенатор Линдзи Греъм - съвсем друго.
Предвид създалата се в Косово ситуация, Европейският съюз би следвало да действа много по-решително. Той трябва да настоява за по-скорошно постигане на помирение. Още повече, че всички бяха наясно, какво ще се случи, когато новите общински власти в Северно Косово, за които не е гласувал почти никой от местните жители, се опитат да заемат местата си.
*Авторът е анализатор на хърватското издание Advance
