Потребителски рейтинг: 5 / 5
Известният турски външнополитически експерт Байрам Балчи е изследовател в Програмата за Русия и Евразия на Центъра Карнеги и старши научен сътрудник в Центъра за международни изследвания в Париж (CERI Sciences Po). Преди това е работил във Френския институт за анадолски изследвания в Истанбул и ръководи офиса му в Баку, Азербайджан. В периода 2006-2010 е директор на Френския институт за централноазиатски изследвания в Ташкент, Узбекистан. Основател е на Европейското списание за тюркски изследвания и член на редакционния съвет на специализираното френско издание Les Cahiers d’Asie Centralе. Автор на две книги, посветени на проблемите в Централна Азия.
Интервюто с Байрам Балчи публикуваме с любезното съдействие на Ронан Планшон и Le Figaro.
- Президентът Реджеп Тайип Ердоган спечели на втория тур изборите за държавен глава в Турция. Победата му обаче, не беше толкова сигурна, както вероятно са смятали от екипа му. Защо?
Победата не беше стопроцентова, както очакваше пропрезидентския лагер. Мисля, че за това има няколко причини: на първо място, фактът че турците преминаха към пряко общо гласуване. Преди, за избирането бяха необходими 35% или 40% от гласовете, сега обаче трябва да бъдат надхвърлени 50%. Което не е толкова лесно, предвид силно различаващото се политическо ниво на развитие и другите особености на Турция. Това напомня донякъде на френската президентска система. Нещо повече, страната се раздира от разногласия по различни политически, религиозни и етнически въпроси и дори относно методите на управление. Въпреки това, следва да сме обективни. Истината е, че на изборите за парламент Ердоган си осигури достатъчно комфортно мнозинство. Както е известно, на първия кръг на президентските избори той получи 49,5%, което не е малко. А на втория – над 52%.
- Ще припомня, че Ердоган се сблъска с криза на властта, след като ръководи държавата вече двайсет години, с последиците от земетресението през февруари 2023 и продължаващата от две години насам икономическа криза, съпроводена с хиперинфлация и обедняване на населението. И въпреки това спечели. Дали причината е слабостта на турската опозиция?
Очакваше се, че Ердоган ще загуби изборите заради сериозната икономическа криза, още повече, че жизненото равнище на турците се срина. Земетресението пък удари по имиджа на правителството и държавата - всички чухме за размерите на насените вреди и забавянето при оказване на медицинска помощ на пострадалите. Създаде се усещане, че държавата не е оправдала очакванията на гражданите. Затова е още по изненадващо, че управляващите все пак победиха.
На първо място, мисля че подценихме степента на готовност на турското ръководство да действа. Макар че в първите дни след земетресението държавата не изглеждаше достатъчно ефективна и способна да реагира бързо, тя успя да поеме отговорността и да окаже оперативно помощ на гражданите. Много пострадали сгради вече са възстановени. Впрочем, за победата на управляващите съдейства и опозицията, която прекалено акцентираше върху икономическите трудности и инфлацията. Рекламата на Кемал Калъчдарооглу, който чисти лук, на теория, трябваше да покаже, че ако той победи ще последва рязък спад на цените на хранителните продукти, но на практика му създаде един доста нелеп образ.
Турците много държат на такива символи, като величието на държавата, ролята и на международната сцена, освен това са заинтересовани от развитието на индустрията и реализацията на мащабни проекти в сферите на вноса и износа.
Ердоган съумя да покаже, че е привърженик на приемствеността и стабилността на държавата, както и че е в състояние да гарантира сигурността на границите в региона, който остава нестабилен от времето на „арабската пролет” насам. Той успя да се справи със стратегията на опозицията, в чиято основа беше тезата „Всички сме против Ердоган”. Само че това се оказа грешка. Въпреки много разнообразните и понякога разминаващи се политически възгледи по основните въпроси, опозицията успя да формира единен блок, но избирателите сметнаха, че той е в състояние да свали Ердоган, но не и да управлява страната. Напомням, че в редовете на опозицията имаше социалдемократическа партия, ултранационалистическа партия, подкрепяна отвън прокюрдска фракция, както и две партии, чиито лидери са бивши министри на Ердоган.
-След победата си, Ердоган беше залят от вълна от поздравления. Руският президент Владимир Путин първи го поздрави за преизбирането му на поста, отбелязвайки, че победата на Ердоган е закономерен резултат от самоотвержената му работа като държавен глава и доказателство за усилията на турския призидент за укрепане на суверенитета на страната и прокарването на самостоятелна външна политика. Дали Турция и занапред ще играе ролята на посредник в украинския конфликт?
Анкара и Москва се сближиха значително през последните години. Путин предпочита да поддържа преки контакти с Ердоган. Двамата си приличат по своя характер, следваната от тях стратегия и начина, по който управляват държавите си. Путин съумя да създаде лични отношения с турския лидер. Ако опозицията беше победила, за стопанина на Кремъл щеше да е трудно да търси сближаване с цели шест партии, вместо с една. Затова продължаването на управлението на Ердоган е само от полза за руснаците.
Анкара продължава да играе ролята на посредник между Москва и Киев. В известен смисъл, тя е обречена да възприеме тази стратегия, защото се нуждае от Украйна. Двете страни поддържат важно икономическо и военно сътрудничество. Запазването на териториалната цялост на Украйна е от значение за Турция, която винаги се е отнасяла с уважение към нея. Именно това се опитва да внуши Анкара и на притеснените държави от Централна Азия, които имат опасения, дали Русия няма да постъпи по същия начин и с тях.
Що се отнася до Русия, Турция се нуждае от нея по икономически съображения: за износа на селскостопанства продукция и вноса на природен газ, за снабдяване с гориво на своите атомни електрцентрали, както и за поддържането на най-важния сектор на нейната икономика – туризма. След присъединяването на Крим Москва усили своя флот в Черно море, което промени баланса в региона не в полза на Турция. Руснаците разполагат с военни бази в рейона на Кавказ – в Армения. Анкара ще продължи посредническата си активност в конфликта между Москва и Киев, което е от полза за европейците. Освен това, споразуменията, подписани под егидата на ООН и Турция, позволяват на държавите, купуващи украинска пщеница, да могат да изхранват населението си. Сегашната криза дава възможност на Турция да подобри и отношенията със Запада. Впрочем, ако опозицията беше победила, нещата щяха да се развият по същия начин.
- Възможен ли е сценарий, при който Реджеп Ердоган би заел по-радикална позиция по отношение на Европа?
Всъщност, европейците се опасяват точно от това. Аз обаче не мисля така, защото дълго преди изборите Ердоган стартира процес на сближаване и нормализация на отношенията със Запада. Действително, ситуацията в региона го накара да провежда по-войнствена външна политика, но предвид взаимната зависимост между Турция и ЕС, не е в негов интерес да се възползва от тази ситуация, рискувайки да бъде обявен за „неуправляем”. Въпреки това, Ердоган ще продължи да защитава интересите на страната си, което би могло да създаде у европейците впечатление, че е „прекалено радикален”.
През последните години, поредицата от кризи в Близкия Изток способстваха за разминаването на общите интереси. ЕС и Анкара обаче са силно заинтересовани да работят заедно. Въпросът за човешките права в Турция си остава сложна тема. Несъмнено, ЕС ще продължи да оказва натиск върху Анкара да спазва човешките права и да не допусне свличането на страната към авторитаризъм. Не смятам обаче, че Ердоган би склонил да направи някакви отстъпки, просто защото не смята, че е длъжен да го прави.
- А какво ще кажете за отношенията със съседна Сирия?
Сирия представлява ключов проблем за Турция. Русия превърна тази страна в своеобразен протекторат, така че в случай на разногласия между Москва и Анкара, режимът на Асад би могъл да създаде проблеми по границата с Турция. Например, в Идлиб. Ако Башар Асад и Владимир Путин се споразумеят, могат да отворят пътя на един-два милиона сирийски бежанци, което би било истинска катастрофа за Турция.
