21
Нед, Апр
4 Нови статии

(Не)възможната глобална ядрена война

Актуално
Typography

Потребителски рейтинг: 5 / 5

Звезда активнаЗвезда активнаЗвезда активнаЗвезда активнаЗвезда активна
 

Според редица авторитетни анализатори, днес светът е по-близо до ядрена война, отколкото дори по времето на Карибската криза през 1962. Всъщност, между тези две ситуации има сериозна разлика, при това не в полза на сегашната.

На  първо място, лидерите на ядрените държави от онази епоха са били доста по-отговорни хора, най-малкото, защото или са преки участници в най-страшната война в историята на човечеството, или пък са видели със собствените си очи последиците от нея. За повечето днешни политици обаче, двете световни войни са просто страници от учебниците по история, които при това са многократно променяни, съобразно моментната конюнктура.

На второ място, в онзи момент е доминирала теорията за „ядрената зима”, според която обменът на ядрени удари означава гарантирано тотално взаимно унищожаване и необратими природни катаклизми, в резултат от които човечеството или ще изчезне напълно, или ще бъде върнато в каменната ера. Днес обаче, тази теория се поставя под въпрос, а мнозина експерти и военни все по-често обсъждат различни варианти на т.нар. „ограничени ядрени конфликти” и нанасянето на избирателни удари с ядрено оръжие.Тоест, ядрената тема вече не представлява абсолютно табу.

Изглежда че някои американски стратези все пак вярват, че при нужда САЩ са в състояние мигновенно, т.е. в течение на няколко минути, да нанесат обезоръжаващ и безответен ядрен удар по Русия. Както вече споменах, дълго време се смяташе, че това е невъзможно и, че всяка подобна американска атака ще породи незабавен аналогичен отговор на руските въоръжени сили. В тази връзка ще припомня, че през октомври 2022 командваият американското Централно военно командване генерал Майкъл Курила инспектира намиращата се в Арабско море ядрена подводница с балистични ракети „Западна Вирджиния” (West Virginia SSBN). Тази подводница, както и всички от типа „Охайо”, разполага с 24 балистични ракети „Трайдънт II”, всяка от които може да носи до 10 ядрени бойни глави (т.е. общо 240 ядрени бойни заряда). Показателното в случая е, че предназначението на този тип подводници е да бъдат винаги скрити и никога да не обявяват зоната, в която патрулират. И фактът, че това правило беше демонстративно пренебрегнато в случая със „Западна Вирджиния”, представлява открито предизвикателство към системата за ядрено сдържане, съществуваща между Русия и САЩ.

Когато преди няколко години НАТО и Съединените щати започнаха да разполагат в Европа модернизирано ядрено оръжие, това породи огромен обществен резонанс, на чиито фон редица „ястреби”, особено измежду подвизаващите се в Интернет, започнаха съвсем сериозно да обсъждат теоретичната възможност за точково използване на тактическо (т.е. с „ниска мощност”) ядрено оръжие – нещо абсолютно недопустимо в периода на студената война. Разбира се, тук не става въпрос за мощните бойни глави на стратегическите ракети, които могат да носят ядрени заряди с мощност до 500 килотона и способни да изтрият от лицето на земята огромни градове с население от десетки милиони, а за т.нар. „малки” (от 1 до 10 килотона) и “свръхмалки” (от 0,1 до 1 килотон). Ориентирайки се към подобни методи за водене на „ограничена” ядрена война, държавите членки на ядрения клуб моментално се сдобиват с огромно предимство пред многобройните агресивни „конвенционални дразнители”.

Само че тук има един важен нюанс. Тъй като свръхдържавите са ангажирани, по един или друг начин, в почти всеки регионален конфликт, ако една от тях се изкуши да нанесе тактически ядрен удар по някой местен играч за да сломи съпротивата му, е много вероятно по този начин да засегне и реалния си геополитически противник. Трудно може да се прогнозира, какво ще последва, а в случая с Украйна ситуацията е много по-опасна, защото става дума за гъстонаселена европейска територия, където се преплитат не само интересите, но и ресурсите на противостоящите си големи играчи и вероятността да бъде силно засегнат някой от тях (тук не става дума за самата Украйна) е огромна.

Както е известно, през септември 2022, руският  президент Путин предупреди, че страната му би използвала всякакви видове оръжие за да защити територията си, което даде повод на мнозина на Запад да коментират, че „Путин заплашва да нанесе ядрени удари по Украйна”. Всъщност, нито руските политици, нито дори медиите в тази страна са отправяли подобни заплахи. Както посочват в тази връзка някои анализатори, Кремъл едва ли би мобилизирал 300 хиляди руснаци, само за да ги изпрати в зона, където планира да използва ядрено оръжие. Проблемът обаче е, че това твърдение, макар и косвено, се подкрепя и от високопоставени западни представители като американския държавен секретар Антъни Блинкен например, който заяви, че ако Русия използва ядрено оръжие в Украйна, САЩ ще нанесат унищожителен удар по нея, пък макар и с конвенционални оръжия.

Всъщност, истината е, че използването на ядрено оръжие е свързано с гигантски риск от превръщането на един локален конфликт в световна война. Тоест, ядреното оръжие си остава инструмент, който може да бъде използван само в най-краен случай. Или, по-точно, то представлява своеобразно оръжие на възмездието, чието използване се основава на принципа „ако сме застрашени от сигурно унищожение, нека и всички останали загинат заедно с нас”. Ядреното оръжие е страшно, не само по себе си, а заради вероятността от масиран ответен удар. Само някой луд би могъл да се надява, че ако изстреля няколко ядрени ракети срещу Ню-Йорк, Москва, Санкт Петербург, или Вашингтон, няма да получи в отговор няколкостотин подобни ракети, само защото противникът му ще се уплаши и ще капитулира. При това САЩ и Европа са също толкова уязвими, като Русия, а дори още повече, защото са по-гъстонаселени, а пък Китай изглежда направо обречен при подобно развитие, тъй като по-голямата част от 1,5-те милиарда китайци живеят в гъстонаселените градски конгломерати по източното крайбрежие на страната. В същото време, повечето експерти са убедени, че без оглед на това, колко изненадващ се окаже първият ядрен удар, масираният ответен ядрен удар е неизбежен, дори ако политическото ръководство и военното командване на противника вече са унищожени.

Дали това означава, че при подобно развитие човечеството ще изчезне? По-вероятно е, че малка част от него ще оцелее, но развитието му ще се върне назад поне с няколкостотин, ако не и с няколко хиляди години. Причината е, че ще бъдат поразени именно най-развитите райони на планетата, където е концентриран нейният индустриален и културен потенциал, докато племената, обитаващи джунглите на Африка или Амазония, може и да оцелеят.

 

*Център за мониторинг и превенция на конфликтите