28
Сря, Фев
27 Нови статии

Защо „планът Маршал” за Украйна може да не сработи

Актуално
Typography

Потребителски рейтинг: 5 / 5

Звезда активнаЗвезда активнаЗвезда активнаЗвезда активнаЗвезда активна
 

Ако новият „план Маршал” за Украйна се основава изключително на парите, той просто няма да сработи. Въпреки това, решението за него беше взето в резултат на консенсуса между западните дърави, които не само подцениха реалните мащаби на въоръжения конфликт и неговите глобални последици, но могат неправилно да използват поуките, погрешно извлечени от историята на постконфликтното възстановяване.

Днес Европейската комисия играе водещата роля в този подход, основаващ се на принципа „парите решават всичко”. При това, тя отделя прекалено голямо внимание на въпроса за избора на правилната донорска платформа с максимално високи стандарти за прозрачност, които да гарантират отпускането на най-подходящите международни грантове и инвестиции, позволяващи покриването на разходите по това възстановяване, планирано за продължителен период от време. В Комисията смятат, че отпускането на тези средства задължително ще доведе до индустриалното възраждане на Украйна, подобно на това в Европа след Втората световна война.

Но, ако оставим настрана факта, че ЕС успя да отдели само част от средствата, които обеща да изпрати в помощ на Украйна в този въоръжен конфликт, налице е и принципна разлика между 1945 и днес – включително мините, с които са осеяни огромни части от територията на страната.

Тези скрити средства за поражение създават почти неразрешими проблеми за възстановяването на селскостопанското производство, индустрията и транспортната инфраструктура на Украйна. И, докато не бъде изготвен реалистичен план за прочистване на територията и от мини и невзривени снаряди, няма как да започнат работите по възстановяване на Украйна, пък дори и в ограничени мащаби.

В момента са плътно минирани значителни зони около най-големия икономически център на страната Киев. Тотално осеяни с мини са и териториите в южната и източна част на Украйна, където се водеха най-ожесточените сражения. Става дума, в частност, за жизненоважната за селското стопанство плодородна степ в Източна Украйна, която е сред най-големите световни производители на зърнени култури и е от решаващо значение за възстановяването на украинската икономика, както и за индустриалните райони на юг, които осигуряват 10% от вноса на стомана в Европа. Освен това, Черно море, което е най-важната артерия за украинския износ, гъмжи от морски мини.

Според текущите оценки, като цяло, 160 хиляди квадратни километра от територията на страната вероятно са „замърсени” от мини и невзривени снаряди. За сравнение, следва да отбележа, че през 2020 в целия свят бяха разминирани едва 153 кв. км. С подобни темпове, разминирането на територията на Украйна ще отнеме над хиляда години. И макар, че страната получава хуманитарна помощ за разминирането, тя не е голяма и въобще не може да покрие възстановяването на бъдещите приоритетни области.

Ето защо, имайки предвид, че икономическото възраждане на Украйне е абсолютно невъзможно без предварителното и разминиране, то следва да бъде включено във всеки бъдещ „план Маршал” за страната.

Индустрията просто не би могла да се развива на териториите, „замърсени” от мини и невзривени снаряди. Следователно, паралелно с всеки план за промишлено развитие следва да се провеждат и активни работи по разминиране. Необходимо е съответните територии да бъдат прочистени за да могат да бъдат създадени безопасни транспортни канали за доставката на суровини за преработка, както и безопасни комуникации с градовете за да се гарантира транспортирането на работниците до заводите и комбинатите.

При това следва да се отчита и ситуацията, като цяло. Без един по-продължителен процес на разминиране на селскостопанските площи, те ще останат незасети. Като този проблем ще засегне най-силно големите аграрни предприятия, които са основния драйвър на селскостопанското производство в Украйна. По същия начин, без разминирането на морските акватории, ще пострада търговията. А, ако бъде лишена от възможността да осъществява мащабна международна търговия, Украйна няма да има средства за да си стъпи на краката, а вместо това ще стане напълно зависима от помощта, предоставяна и в рамките на „плана Маршал”.

В същото време, да се хвърлят огромни средства за решаването на този проблем, както го стори Америка по отношение на поствоенна Европа, няма да е ефективно. Това се потвърждава от скорошния опит в Южен Кавказ, след като Азербайджан възстанови контрола над Карабах и по-голямата част от суверенната си територия, която в течение на няколко десетилетия беше окупирана от съседна Армения.

През последните две години Азербайджан е активно ангажиран с възстановяването в един от най-плътно минираните райони в света, и това разминиране е приоритет за него: то би създало условия за връщането на стотиците хиляди „вътрешно преместени лица”, принудени навремето да напуснат домовете си. И тъй като завръщането им по родните места се превърна във въпрос на национален престиж, властите в Баку хвърлиха за постигането на тази цел националните финансови резерви.

Само че разминирането е скъпоструващ, трудоемък и много бавен процес, а предвид необходимата за целта продължителна подготовка, разширяването и ускоряването му се оказва изключително трудна задача. Ще припомня, че откакто Азербайджан успя преди две години да освободи района на Карабах, е успял да прочисти от мини и невзривени снаряди 514 квадратни километра, което е 3,5 пъти повече, отколкото е този показател за света, като цяло, за 2020. Това наистина е голям успех, но в същото време остава да бъдат разминирани още цели 11,27 хиляди квадратни километра.

Това позволява да разберем гигантския мащаб на проблема, с който скоро ще се сблъска Украйна, където площта на минираните територии е десет пъти по-голяма, отколкото в Карабах.

За решаването му ще е необходима също толкова сериозна мобилизация на експертите по разминиране и другите специалисти, както и по време на самия конфликт. При това, вместо в минираните зони да бъдат изпращани нови, некоординирани групи, би следвало – с помощта на Запада – да бъдат разширени мащабите на работите, извършвани от локалните организации и онези, които вече работят на място. Инвестициите обаче, следва да бъдат насочени на първо място за създаването на нови модели дронове за картографиране на минните поета и за обучаването на десетките хиляди специалисти, необходими за разминирането им. Това би позволило сравнително бързо да бъдат прочистени големи участъци селскостопански земи.

Без прочистването на украинската територия от взривоопасните остатъци от конфликта, ще бъде изключително трудно, ако не и невъзможно, тази страна да бъде възстановена и интегрирана в европейската и световна икономика.

В тази връзка, общата позиция на западните държави относно „плана Маршал” за Украйна е погрешна. Възстановяването на страната не започва е не свършва с въпроса за парите. За да бъде постигнат реален успех, следва преди всичко да бъдат стартирани мащабни координирани действия за разминиране на нейната територия.

*Авторът е бивш британски офицер и зам. ръководител на мисията на ОССЕ в Донецк, анализ атор на Politico