Потребителски рейтинг: 5 / 5
Както е известно, на провелите се в Казахстан на 20 ноември извънредни избори, за президент на страната беше преизбран действащият държавен глава Касим-Жомарт Токаев, за когото гласуваха 81,3% от гласоподавателите.
По този начин, той затвърди своята легитимност, а гражданите на страната демонстрираха подкрепата си за лансираната от него програма „Нов Казахстан”. Въпреки предупреждения на местните служби за сигурност за опити на определени кръгове да провокират дестабилизация, изборите преминаха спокойно, като на тях присъства и върховният представител на ЕС за външната политика и сигурността Жозеп Борел, който обеща, че Съюзът може да компенсира вредите за Казахстан от наложените от Брюксел антируски сакнкции, ако Астана се дистанцира от Москва.
Единственият проблем бяха малобройните протести в Алмати, организирани от прозападните (нерегистрирани официално) НПО – „Демократичен избор на Казахстан”, „Събуди се Казахстан” и Демократичната партия, под лозунга „Няма избори без избор”. От една страна, искането изглежда справедливо. Ще припомня, че освен Токаев, в изборите участваха още петима кандидати, включително две жени. Всички те обаче, не са особено известни, дори и в родината си, при това не предлагаха ясна програма. Предизборната им кампания беше вяла и по-скоро формална, т.е. беше очевидно че им е отредена ролята на „спаринг партньори” на действащия държавен глава. При всички случаи, в момента вече няма кой да оспорва лидерството на Токаев.
Такива известни фигури като бившите премиери на Казахстан Имангали Тасмагабетов, Аскар Мамин и други от екипа на първия президент на страната Нурсултан Назарбаев (управлявал през 1991-2022) се отказаха да участват в изборите, а опозицията продължава да е разединена и така и не можа да излъчи общ кандидат.
Като действащ държавен глава, Токаев разполагаше с огромно предимство. След януарския опит за преврат (потушен с руска помощ), той поддържа висок политически рейтинг и се ползва с голямо доверие. Освен това, използа отличните си качества на професионален дипомат за да си осигури внушителна международна подкрепа – нещо безпрецедентно за цялата история на Казахстан. Така, Токаев беше домакин на редица държавни лидери, включително на Русия и Китай, както и на серия от срещи на върха – на Съвещанието по взаимодействието и мерките за доверие в Азия, Общността на независимите държави и общността Централна Азия – Русия. По този начин той си гарантира необходимата международна легитимност на предстоящите избори.
Що се отнася до избирателите, Токаев им предложи конкретна програма за действие в краткосрочна перспектива. Основният и лозунг е „Справедлив Казахстан на всички и за всеки”. Според него: „Идеята за справедливостта ще бъде заложена в основата на всяко наше решение и действие. Основаваме се на това, че най-голямото ни богатство и конкурентно предимство са хората, затова ще се придържаме към формулата „не човекът за държавата, а държавата за човека””.
Освен това Токаев обеща да създаде в Казахстан условия за реална политическа конкуренция, както и да разшири правата на местната изпълнителна власт: „Ще създадем условия за цивилизован дебат между партиите и обществено обсъждане. Всички институции на гражданското общество ще играят важна роля в новата ни политическа система”.
Тук е мястото да припомня, че предсрочните избори бяха инициирани от самия Токаев. Той се кандидатира за първи път за този пост още през 2019, като наследник на Назарбаев, а на сегашните участва като независим и самостоятелен политик, притежаващ богат политически опит, и в крайна сметка постигна убедителна победа, затвърждавайки статута си на лидер, гарантирайки си подкрепата на гражданите и слагайки край на прехода във властта в страната.
Според него, изборите са били „исторически”, тъй като слагат началото на нова политическа епоха. И в тази връзка обещава, че предстои реформирането на всички основни институции на властта: „Ясно и последователно ще осъществяваме конституционна реформа. Преминаваме към нова форма на политическо устройство на страната. Радикални промени предстоят и в икономиката. Ще повишаваме благосъстоянието на гражданите. За практическата реализация на тези цели обаче, се нуждаем от единство. Затова призовавам всички ви към единство!”.
Токаев очаква, че в насрочените за 2023 парламентарни избори ще участват и нови политически партии, т.е. в парламента ще се появят нови лица, включително „представители на опозиционни виждания”. Ще припомня, че той предприе по-решителни реформи след събитиятя от 5 януари 2022, когато Казахстан беше разтърсен от протести, повод за които стана повишаването на цените на природния газ. Малко по-късно те ескалираха в масови безредици, участницитте в които искаха оставката на правителството. В уличните сблъсъци със силите за сигурност загинаха 230 души, включително 19 военни. Именно в този момент, по искане на Казахстан, се намесиха силите на доминираната от Русия Организация на Договора за колективна сигурност (ОДКС), поели контрола над стратегическите обекти в страната. След потушаването на метежа, зад който – както се оказа – са стоели част от казахстанските елити, бяха арестувани шефът на Комитета за национална сигурност Карим Масимов, двамата му заместници и още няколкостотин души, участвали в сблъсъците в Алмати и други градове в страната. Случайно или не, но закритият съдебен процес срещу Масимов стартира точно в навечерието на изборите, като обвинението е за държавна измяна.
Що се отнася до първия президент на Казахстан Нурсултан Назарбаев, той гледа всячески да се дистанцира от бившия си съратник. Така, на въпрос на журналисти, кой според него би могъл да стои зад Масимов, Назарбаев заяви, че също би искал да знае това и сравни Масимов с Юда: „Масимов дълги години работеше с мен, но как можеш да разбереш подобен човек? Нима Исус Христос е знаел, че седящия до него Юда е предател? Не сме богове, затова нека изчакаме края на процеса и ще разберем всичко”. Ще напомня обаче, че Христос е бил съвсем наясно, че Юда ще го предаде. Що се отнася до самия Масимов, според местните проправителствени медии, той, както и семейството му, са имали унгарско гражданство и дори от Будапеща са изисквали Астана да им го предаде. Твърди се също, че през последните двайсет години той е работил за САЩ.
Действително, както САЩ, така и ЕС отдавна проявяват повишен интерес към Казахстан и държавите от Централна Азия. След началото на войната в Украйна обаче, регионът се оказа в центъра на вниманието им, като за съвсем кратък период от време се проведоха няколко важни свързани с него мероприятия: срещата във Вашингтон на външните министри от групата „C 5+1” (включваща петте постсъветски централноазиатски републики и САЩ), провелата се в Астана среща на върха „Централна Азия – Русия”, срещата в Сеул „Централна Азия – Южна Корея”, както и срещата на върха „Централна Азия – ЕС” и посещенията в региона на Шарл Мишел, Жозеп Борел и помощника на американския държавен секретар Доналд Лу. Всички те предлагат на страните от региона да „извлекат сериозни ползи” от наложените на Русия санкции. А онези от тях, които не са склонни да го направят, биват притискани със заплахата от вторични санкции да се откажат от сътрудничество с Москва.
От друга страна, ЕС се опитва да привлече държавите от региона, като в тази връзка Борел посочва, че през последните десет години Съюзът е инвестирал в тях 105 млрд. евро. ЕС разглежда Централна Азия като ключов бъдещ партньор за релокацията на своите индустриални предприятия и логистика на територията на Казахстан. В момента усилено се преориентират логистичните вериги в региона заради усилията за блокиране на Русия, санкциите и промените в глобалните тенденции за прехвърляне на икономиката в Азия. При това основното внимание е насочено не само към китайския суперпроект „Един пояс, един път”, но и към плановете за изграждане на Международен транспортен коридор „Север-Юг” и транскаспийските маршрути.
Казахстан има шанс да се превърне в един от центровете за производство на западна продукция, предназначена включително за пазарите на Русия, Евразийския съюз и Централна Азия. В момента почти 300 западни предприятия се готвят да се прехвърят в тази страна, а както отбеляза наскоро Касим-Жомарт Токаев, „50 от тях вече са регистрирани в Казахстан”.
Освен това, ЕС има сериозни енергийни планове, свързани с региона. Според Жозеп Борел, Съюзът се опитва да намери нови варианти за доставка на природен газ, за да не го купува от Русия. По време на последното си осещение в Астана той заяви, че: „Европейскят съюз възнамерява да разширява икономическото си сътрудничество с държавите от Централна Азия, включително чрез изграждането на нови транспортни коридори, заобикалящи Русия”, уточнявайки, че е обсъждал с казахските си домакини въпроса за развитието на Транскаспийския транспортен маршрут.
Това очевидно е изгодно за Казахстан и, както отбеляза президентът Токаев, страната ще продължи да следва мултивекторна външна политика: „Предвид геополитическата ни позиции и факта, че обемът на нашата икономика надхвърля 500 млрд. долара, а на пазара ни работят редица големи транснацинани компании, мисля, че страната следва да провежда мултивектора външна политика, стриктно спазвайки Устава на ООН”.
Истината обаче е, че развивайки отношенията си със Запада, Казахстан продължава да играе ролята на надежден стратегически тил за Русия (неслучайно, само седмица след преизбирането си, президентът Токаев се срещна с колегата си Путин в Москва). В тази връзка ще припомня, че в последно време само две страни демонстрират впечатляващ ръст на вноса от Русия, включително на критично важни компоненти, и това са Турция и Казахстан.
*Българско геополитическо дружество
