29
Пет, Май
25 New Articles

Раждането на новата Евразия

брой 2 2020
Typography

Eвразия притежава най-големите богатства, ресурси и население на планетата, но от друга страна характерна за суперконтинента е все още слабата му икономическа свързаност. Сегашното китайско-руско партньорство обаче, може да позволи на Пекин и Москва да решат този проблем и да постигнат изключително високо геополитическо ниво на влияние, създавайки алтернативен на западноцентричния модел.

Това ще доведе до появата на нови глобални стойностни вериги, които да развият интензивна активност в стратегическите отрасли на индустрията и на енергийните пазари, изграждайки нови транспортни коридори през Евразия и Арктика и създавайки нови финансови инструменти, като банки за развитие, а също търговска/резервна валута, технически стандарти и търговски режими. Сравнителното предимсто на Русия се определя от нейната огромна територия и географското и положение при развитието на коридора Изток-Запад, свързващ Североизточна Азия с Европа, както и на коридора Север-Юг, който свързва Индия, Иран и Русия. Москва с основание се смята за стабилизиращ фактор в Евразия, свързвайки в едно целия суперконтинент в икономически план и стремейки се да гарантира мултиполярност, т.е. да не допусне доминацията на която и да било държава или регион.

Струва ми се, че Европейският съюз рискува да загуби много заради руските амбиции за Голяма Евразия. Ще напомня обаче, че първоначалният проект на Москва за т.нар. Голяма Европа, от която ЕС твърде лекомислено се отказа, щеше да направи Съюза ключов участник в колективния проект за дълбоко влияние на евразийския континент. И обратното, новата инициатива на Русия за Голяма Евразия, маргинализира ролята на (Западна)Европа в рамките на евразийския суперконтинент, тъй като важните социално-икономически и политически решения вече ще се вземат от БРИКС, ЕАИС (Евразийския икономически съюз) и ШОС, както и в рамките на Инициативата "Един пояс, един път" (ЕПЕП). ЕС действително се сблъсква с много сериозен проблем, защото - въпреки силните икономически стимули за сътрудничество с движещите сили на проекта за Голямата Евразия, случващото се на практика води до изместване на ориентираната на Запад геоикономическата инфраструктура.

Евразийските амбиции на Москва и Пекин

Навремето Халфорд Макиндер (1) посочва, че хората не възприемат Азия и Европа като един континент, защото обикалянето му по вода е невъзможно за корабите. Днес обаче, Северният морски път, минаващ покрай северното крабрежие на Русия, свързва Тихия и Атлантическия океани, а мрежата от тръбопроводи, въздушни, железопътни и телекомуникационни маршрути свързват "световния остров" на Макиндер с "Евразия", напук на предупреждението на Кисинджър, че "доминацията на една, единствена държава, или алианс, над една от двете основни сфери на Евразия - Европа или Азия - си остава идеалната дефиниция за стратегическа опасност за Америка. Защото подобен алианс би разполагал с потенциал да изпревари САЩ икономически, а в крайна сметка и политически".

Докато бъдещето на Запада изглежда все по-мрачно, Русия и Китай свързват и обединяват "световния остров" на Макиндер в обширна и все по-просперираща общност. Визиите им са толкова привлекателни, алиансът помежду им е толкова силен, военната им мощ е толкова модерна, а природните им богатства са толкова огромни, че тяхното движение напред почти няма как да бъде спряно. Сегашните руски лидери - Путин, Лавров, Набиулина, Силуанов и Шойгу са най-добрите в постсъветската история на страната, което с още по-голяма сила важи за тези на Китай. Както отбеляза в тази връзка и президентът Тръмп: "Китайските лидери са много по-умни от нашите. А за да разберете мащабите на тази разлика, представете си отборът на "Ню Инглънд пейтриътс", начело с Том Брейди, да играе с вашия училищен отбор".

Президентът Си посещава Москва по-често от която и да било друга световна столица, като от 2013 до края на миналата 2019 той и руският му колега Владимир Путин са се срещнали повече от трийсет пъти. Ще припомня също, че наскоро Си награди Путин с най-високия китайски орден на дружбата, наричайки го "моят най-добър и близък приятел".

Навремето колониалните страни губят своята политическа и икономическа свобода, защото имперските центрове на капитали се нуждаят от контрол над ресурсите, необходими за тяхното оцеляване, просперитет и "влияние" (2). Впрочем, именно това е и истинското значение на такива понятия като "национална сигурност" и "национални интереси". "Националната сигурност" на влиятелните държави се основава на контрола над подвластните на тяхната икономическа империя страни, а стратегиите, с чиято помощ се реализира този контрол, се пазят в тайна, отново в името на "националната сигурност". Западните либерални демокрации превъзнасят мира, свободата, справедливостта, човешките права и демокрацията и упорито твърдят, че многопартийната демокрация и свободните медии са задължителни предварителни условия за успешното развитие на която и да било страна. Истината обаче е доста по-различна. Според бащата на сингапурското икономическо чудо Ли Куан Ю например, нито една държава не е постигнала развитие само, защото в нея е имало многопартийна демокрация или свободни медии.

Русия и Китай предлагат алтернатива на западния (нео)имперски модел: сигурност без принуждаване, помощ без условия и - вместо споразумения със СТО, които се оказват пречка за устойчивото развитие - договори за търговия и развитие, гарантиращи стабилност. Тук е мястото да напомня, че тези две държави са постоянни членове на Съвета за сигурност на ООН, а техни представители ръководят пет от петнайсетте агенции на Световната организация.

Основните колективни играчи в Евразия

И така, основните действащи лица на територията на евразийския суперконтинент в момента са Европейският съюз (ЕС), Евразийският икономически съюз (ЕАИС), Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС), Асоциацията на страните от Югоизточна Азия (АСЕАН), Регионалното всеобхватно икономическо партньорство (RCEP) и Инициативата "Един пояс, един път" (ЕПЕП). Следва да отбележа, че всички те, без един, са свързани с Русия и Китай. По-долу ще се спра на всеки от тях.

Европейският съюз

Европейският съюз, който заема западния полуостров на Еврозаия, е уморен от създалото се статукво. Както отбеляза френският президент Еманюел Макрон: "Ние, несъмнено очакваме края на западната хегемония в света... Ситуацията се променя, обществото е дълбоко потресено от грешките на Запада в редица кризи, както и от избора, който направиха американците преди няколко години. Освен това, наблюдаваме възхода на нови държави, чиито принос вероятно дълго време сме подценявали. На първо място, това е Китай, но налице е и стратегията на Русия, която, следва да признаем, се оказа успешна през последните години. Тяхната визия за света се определя от истинска логика, истинска философия и реалистични представи, които ние до голяма степен загубихме". На свой ред, управителят на Централната банка на Англия Марк Карни посочва: "Сегашното състояние, когато светът разчита единствено на долара, няма да продълги още дълго. Имаме нужда от нов световен валутен ред, който не е доминиран от долара. Струва си да помислим в тази връзка, дали новата синтетична хегемонна валута (SHC) например, не би била най-добре осигурена от публичния сектор, може би чрез мрежа от цифрови валути на централната банка, и така да постигне по-добри глобални резултати“.

Междувременно, Германия приключва проекта за газопровода "Северен поток 2" и продължава да подписва договори с китайската корпорация "Хуавей", въпреки заплахите на САЩ, а Унгария, Гърция и Италия се обръщат на изток. Впрочем, ако станем свидетели на още един спад в американската икономика (чието производсво вече е в рецесия), те ще бъдат посладвани и от останалите членове на ЕС.

На източния фланг на НАТО, турският президент Ердоган (4) твърди, че покупката на руските ракетно-зенитни комплекси С-400 би улеснила безболезненото излизане на страната му от пакта, ако това се наложи. Впрочем, Турция вече е партньор по диалога на най-голямата асоциация за сигурност в света - ШОС.

Шанхайската организация за сътрудничество

Както е известно, членове на ШОС са Русия, Казахстан, Киргизстан, Таджикистан, Узбекистан, Индия и Китай. Наблюдатели в нея са Пакистан, Афганистан, Иран, Монголия и Беларус, а Армения, Азербайджан, Камбоджа, Непал, Шри Ланка и Турция са партньори по диалога на организацията.

 

Както вече споменах, ШОС е най-голямата в света организация за сигурност, а сред нейните членове има четири ядрени държави. Основните и цели са: укрепване на връзките между страните членки; задълбочаване на сътрудничеството в политиката, икономиката и търговията, в научно-техническата, културната и образователната сфери, както и в енергетиката, транспорта, туризма и защитата на околната среда; поддържането на регионалния мир, сигурност и стабилност; създаване на демократичен и справедлив международен политически и икономически ред. Членовете на ШОС подписаха междуправителствено споразумение за международния автомобилен транспорт и вече са подготвили подобно споразумение, касаещо железниците. В Бишкекската декларация на членовете на ШОС от юни 2019 се ацентира върху гаранциите за сигурност, които дава Централноазиатския договор за безядрена зона, "неприемливостта на опитите за гарантиране сигурността на една страна за сметка на сигурността на останалите" и се осъжда "едностранното и неограничено изграждане на ракетни отбранителни системи от определени държави или групи държави". В разговорите си с президентите Путин, Си Дзинпин, Моди и Имран Хан в Бишкек, иранският държавен глава Хасан Рухани, отправи остри критики срещу САЩ, квалифицирайки ги като "сериозна заплаха за стабилността в региона и света" и предложи преференции на всички членове на ШОС и техните компании и бизнесмени, които са склонни да инвестират в иранскака икономика. В отговор, Си Дзинпин заяви, че Пекин ще продължи да развива отношенията с Техеран "без оглед на това, как ще се променя ситуацията в света".

Асоциацията на страните от Югоизточна Азия

Основаната през 1967 Асоциация на страните от Югоизточна Азия (АСЕАН), която включва Бруней, Камбоджа, Индонезия, Лаос, Малайзия, Мианмар, Филипините, Сингапур, Тайланд и Виетнам, се стреми да ускори икономическия растеж в региона и да гарантира неговия прогрес и културно развитие чрез съвместни усилия в духа на равенството и партньорството, с цел да бъдат укрепени основите за формиране на просперираща и мирна общност и прокарване на регионалния мир и стабилност. В същото време, АСЕАН уважава страведливостта и върховенството на закона в отношенията между страните от региона и декларира верността си към принципите на Хартата на ООН. Русия и Китай са стратегически партньори на АСЕАН, но макар че Асоциацията отдавна поддържа "диалогово партньорство" със западните държави и на първо място със САЩ и ЕС, никой от тях все още не и е предложил  споразумение за свободна търговия. Затова пък Пекин предложи създаването на зона за свободна търговия с АСЕАН още през 2000, като в резултат от това, обемът на търговията между страните от Асоциацията и Китай нарасна от 8 млрд. долара, през 1991, до 600 млрд. през 2018, като очакванията са да достигне 1 трилион долара до 2024.

Регионалното всеобхватно икономическо партньорство

Регионалното всеобхватно икономическо партньорство (RCEP) (5), обединява петнайсет държави: Бруней, Камбоджа, Индонезия, Лаос, Малайзия, Мианмар, Филипините, Сингапур, Тайланд, Виетнам, Китай, Япония, Индия, Южна Корея, Австралия и Нова Зеландия. Този най-голям търговски блок на планетата, отговаря за половината световна икономика и, за разлика от СТО, е ориентиран към развиващите се държави и изключва механизмите за разрешаване на спорове между инвеститорите и държавите (ISDS) (6), даващи предимство на частните корпорации пред държавата.

 

 

Инициативата "Един пояс, един път"

В общи линии, китайският суперпроект „Един пояс, един път” (ЕПЕП) следва да бъде реализиран до 1 юни 2021. Целта на тази инициатива е интегрирането на четири милиарда души в сто и трийсет държави от цяла Евразия, Африка, Латинска Америка и южната част на Тихия океан. В рамките на ЕПЕП основното внимание е концентрирано върху координацията на политиката, свързаността на инфраструктурата, безпрепятствената търговия, финансовата интеграция и личните връзки между хората. Инициативата включва изграждане на множество обекти, например електроцентрали в Пакистан, високоскоростна жп линия в Унгария или пристанища в цялото пространство от Африка до Гърция и постепенно измества доминираните от Запада организации, освежава глобалния икономически ред, установява нови контакти и създава нови пазари, задълбочавайки икономическите и укрепвайки дипломатическите връзки. Иран е сред ключовите възли на ЕПЕП, а в Техеран участието в този суперпроект се разглежда като механизъм за пълната интеграция на страната в евразийската икономическа екосистема. Транзитът на товари от Индия по Международния транспортен коридор „Север-Юг” до иранското пристанище Бендер Абас, намалява цената на доставките на стоки в Европа с 40%. Съвсем скоро МТК „Север-Юг” ще се превърне в интегрална част от глобалната транспортна мрежа на ЕПЕП.

 

 

Евразийският сухопътен мост на ЕПЕП е пример за такъв модел на сътрудничество. Той позволява значително да бъде повишена добавената стойност на продукцията (като сглобяването на компоненти с различен произход например) в зоните за свободна търговия, разположени по цялото протежение на този "мост", където заплатите са едва 20% от тези в Китай. Стоките, които влизат в зоните за свободна търговия, не подлежат на облагане с мита или с данък добавена стойност, а работещите в тях компании не се облагат с данъци. Както е известно, в рамките на Евразийския сухопътен мост, такива зони са: Експортната зона Хоргос (на границата между Китай и Казахстан), Специалната икономическа зона Хоргос-Източна врата (Казахстан), Зоната за свободна търговия Алат (Азербайджан), Свободната индустриална зона на Поти (Грузия), Свободната икономическо зона Хуалинг-Кутаиси (Грузия). Най-интересната зона обаче е в Турция и това е Зоната за свободна търговия Източен Анадол, тъй като Митническият съюз между Турция и ЕС, позволява безмитен внос на стоки, произведени на турска територия.

През 2018 по Евразийския сухопътен мост са преминали 6300 влака от Китай за Европа и обратно, т.е. по един на всеки 90 минути. В същото време времепътуването по Транссибирската железопътна магистрала е намаляло от три на две седмици, а през 2024 ще бъде само 10 дни. На практика, посредством тази магистрала и Харбинската жп линия, Русия се стреми да свърже северните провинции на Китай с Евразия - така руските градове Чита и Хабаровск вече са тясно интегрирани с Манджурия (и най-вече с китайската провинция Хъйлундзян). Москва цели да си гарантира максимални приходи от реализацията на ресурсите на своя Далечен Изток: селскостопанска продукция, водни ресурси, минерали, дървен материал, петрол и природен газ. От друга страна, изграждането на завода за втечнен природен газ на Ямалския полуостров е изключително изгодно за Китай, Япония и Южна Корея. Същото се отнася и за модернизацията на руското пристанище Владивосток, през което Южна Корея и Япония "влизат" в Евразия, а пък Русия "влиза" в Североизточна Азия.

Между другото, Казахстан е нагледна илюстрация за това, как проектите за Голямата Евразия и ЕПЕП се допълват взаимно, тъй като Астана е част и от китайската Инициатива, и от ЕАИС.

Търговските инструменти

Сред ключовите търговски инструменти в рамките на ЕПЕП е Полярният Път на коприната - морският маршрут през Арктика, който е с 5 хиляди мили по-къс, отколкото този през Суецкия канал и преминава почти изцяло през руски териториални води. През 2010 този маршрут за първи път беше преодолян от товарен кораб без помощта на ледоразбивач, а през 2017 "Кристоф дьо Маржери" стана първият арктически танкер, превозващ втечнен природен газ (LNG)| от Ямалския полуостров, през Бериговия пролив, на юг, към Япония и Китай. Руските компании "Совкомфлот" и "Новатек" подписаха споразумение с китайската корпорация Cosco Shipping и с Фонда на Пътищата на коприната за създаване на съвместно предприятие "Морски арктически транспорт", чиято цел ще бъде транспортирането на LNG със собствен флот от арктически танкери от Ямалското находище, както и от бъдещия голям завод Arctic LNG 2.

Мрежата от тръбопроводи. Международната агенция по енергетика прогнозира, че петролът ще остане основния източник на енергия до 2040, покривайки 25% от глобалното потребление на енергоносители. Русия държи 15% от глобалните запаси на енергоносители, а 65% са съсредоточени в региона на Персийския залив. Изградените от руснаците и китайците тръбопроводи разпределят това енергийно богатство по целия евразийски суперконтинент. Така, в началото на декември 2019, беше пуснат в експлоатация газопроводът "Силата на Сибир", по който се доставя руски газ за Китай. Междувременно, руснаците възродиха газопровода "Южен поток", който - под името "Балкански поток" - ще доставя газ в Югоизточна и Централна Европа, като продължение на т.нар. "Турски поток" (по който руснаците вече доставят природен газ в Турция). В началото на 2021 ще приключат и работите по газопровода "Северен поток 2", въпреки неистовото противодействие от страна на администрацията на Тръмп, което ги забави с близо година.

Глобалната електрическа мрежа. През 2016 базираната в Китай Организация  за глобално взаимносвързано енергийно развитие и сътрудничество (Global Energy Interconnection Development and Co-operation Organization - GEIDCO) лансира проект за световна енергийна мрежа, която да свързва потребителите с източници за производство на възобновяема енергия от другия край на планетата. Стартирайки с изграждането на супермрежа в Азия, GEIDCO цели до 2050 да свърже в нея целия свят. GEIDCO разполага със седем регионални офиса, четиридесет глобални и шестотин регионални и национални членове, инвестирали 1,6 трилиона долара в осемдесет проекта за генериране и транзит на енергия в Евразия, Латинска Америка, Африка, Европа и Северна Америка.

Цифровият Път на коприната (DSR) представлява укрепване на инфраструктурата на Интернет, разширяване на пространството за сътрудничество, развитие на общите технологични стандарти и подобряване ефективността на системите за контрол в държавите от ЕПЕП. DSR събира данни от спътници за дистанционно зондиране с цел ускоряване реализацията на проектите в рамките на ЕПЕП. Междувременно, Китай усилено прокарва глобалната си система за спътникова навигация "Бейдоу 2", която представлява алтернатива на американската GPS-система. В нея вече участват Пакистан, Лаос, Бруней и Тайланд. Както е известно, китайците стартираха и полагането на подводен кабел Пакистан - Източна Африка, свързващ Пакистан с Кения и Джибути. Тук е мястото да припомня и, че през 2012 под 1% от населението на Мианмар имаше широколентов достъп до Интернет, но - благодарение на китайската помощ - през 2025 страната ще разполага с 5G-мрежа, изпреварвайки в това отношение дори Сингапур.

Платежните системи на Фонда на Пътищата на коприната на Русия и Китай ще заменят контролираната от американците платежна система SWIFT.

Азиатската банка за инфраструктурни инвестиции (АІІВ), известна и като международната банка на Пътищата на коприната, гарантира трилион долара годишно, в дългосрочен план, ниски лихвени проценти за регионалната инфраструктура, намаляване на бедността, икономически растеж, смекчаване на отрицателните последици от климатичните промени, и позволява на четири милиарда вложители от Евразия да мобилизират спестяванията си, за което преди това не разполагаха с кой знае колко сигурни и креативни възможности. Най-разумният вариант при реализацията на новите мащабни газови проекти е плащанията да се извършват в юани. Ако Пекин плаща на Газпром в тази валута (конвертирана в рубли), руският газов гигант ще натрупа достатъчно юани, с които след това Русия ще може да закупи огромно количество, произведени в Китай стоки и услуги. Сливането на руската платежна система "Мир" и китайската Union Pay изглежда неизбежно, защото двустранната търговия нараства със смайващите половин милиарда долара месечно, а очакваното начало на прилагането на т.нар. "дигитален юан" допълнително ще ускори този процес.

Неуязвимостта за външни атаки. През последните две години Русия и Китай демонстрираха способността си да се защитят от каквито и да било външни атаки, а също, че притежават потенциал да унищожат всеки град в САЩ в рамките на 45 минути. Тоест, те вече могат да действат и от позиция на силата, поне що се отнася до Евразия.

Хегемония и хуманитарно лидерство

Според древнокитайския философ Сюн Дзи (310-235 пр.н.е.), съществуват три типа лидерство: хуманна власт, хегемония и тирания. Хуманната власт започва със "създаването на желан модел на дома, който вдъхновява хората в чужбина". Сюн Дзи (2) смята, че макар хегемоните да са наясно, как може да бъде спечелена една война, само "владетелят, който може да накара държавата си да действа правилно, ще си гарантира международно лидерство". Тоест, вътрешното определя международното и тъй като хуманната власт, която се остновава на морала, а не на силата, стои над хегемонията, за нея е по-важно да бъдат спечелени хората, а не да бъдат завоювани техните територии. Държавите, които искат да осъществяват хуманна власт, трябва да са водещи по отношение на уважението към законите, а лидерите с висок морал и големи административни способности ще могат да привлекат и симпатиите на другите държави. "Да демонстрираш съчувствие в големите неща и да не обръщаш внимание на дреболиите - именно тези качества правят човек достоен да стане господар, въз основа на договора със своите поданици. Любовта към приятелите, дружелюбното отношение към големите сили, възнаграждаването на съюзниците и наказването на онези, които му пречат - това са определените от този договор задължения на владетеля и неговите морални стандарти следва са съответстват на тези задължения". Два века преди това, Конфуций резомира идеите на Сюн Дзи по следния начин: "Моралното и физическото превъзходство са свързани едно с друго, подобно на вятъра и тревата: когато вятърът духа, тревата се навежда".

Днес над суперконтинента духат топли морални ветрове и парчетата на пъзела на "новата Евразия"  постепенно се нареждат.

 

Бележки:

 

  1. Hegemonic Stability Theory: An Empirical Assessment. Michael C. Webb and Stephen D. Krasner. Review of International Studies. Vol. 15, No. 2, Special Issue on the Balance of Power (Apr., 1989), pp. 183-198. Cambridge University Press
  2. Ancient Chinese Thought, Modern Chinese Power. By Yan Xuetong
  3. “Strengthen Party Unity and Carry Forward Party Traditions” (1956) China’s economy overtook America’s fifty-eight years later.
  4. Build a Harmonious World of Lasting Peace and Common Prosperity. Speech by Hu Jintao at the UN Summit, New York, September 15, 2005
  5. Wang Yi, ‘Exploring the Path of Major-Country Diplomacy with Chinese Characteristics’, Foreign Affairs Journal, No. 10 (2013), p. 14.
  6. The closest look yet at Chinese economic engagement in Africa, By Kartik Jayaram, Omid Kassiri, and Irene Yuan Sun. June 2017. McKinsey.
  7. All Roads Lead to China, by Ehsan Masood. Nature, 2 May 2019. Vol 569
  8. China launches $11 billion fund for Central, Eastern Europe. Reuters, November 6, 2016
  9. Behind China’s $1 Trillion Plan to Shake Up the Economic Order.By Jane Perlez and Yufan Huang. New York Times, May

 

* Авторът е американски експерт по Китай и Югоизточна Азия, автор на няколко книги, последната от които е "Как действа Китай"

Поръчай онлайн бр.3 2020