На практика, наложените през 2022–2023 от Икономическата общност на западноафриканските държави (ECOWAS) санкции срещу Буркина Фасо, Мали и Нигер, вместо да ги принудят се върнат към гражданско управление, доведоха до сближаването между трите упранляващи в тях военни хунти.
Меркитe на ECOWAS бяха квалифиирани „като проява на неоколониализъм“, а в отговор на тях трите страни създадоха собствен военно-политически съюз. През септември 2023 беше сформиран Алиансът на държавите от Сахел (AES). Мнозина експерти определят този алианс като своеобразна „африканска НАТО”.
Тепърва обаче предстои да видим, дали трите военни режима ще съумеят да трансформират протеста срещу санкциите в стабилно политико-военно обединение или AЕS ше си остане ситуативен алианс, залагащ най-вече на суверенистката реторика.
Бумерангът на санкциите
Както вече споменах, през 2022 Буркина Фасо, Мали и Нигер се сблъскаха с тежки санкции от страна на ECOWAS - регионалната икономическа общност на Западна Африка. След военните преврати в тези страни, ECOWAS наложи търговски ограничения, затвори границите, забрани търговските полети и замрази активите на централните им банки. Особено силно беше засегната Нигер, тъй като след преврата през юли 2023 Общността дори я заплаши с военна намеса, за да „върне властта на гражданското общество“ или по-точно, за да отстрани нежеланото ръководство на страната.
Както можеше да се очаква, водачите на военните хунти (Асими Гойта, в Мали, Ибрахим Траоре, в Буркина Фасо и Абдурахмане Чиани, в Нигер) квалифицираха тези мерки като „външен диктат“ и „откровен неоколониализъм“. Освен това те обвииха ECOWAS, че защитава интересите на Франция и Запада, вместо да помага в борбата с основния проблем на региона – джихадисткия тероризъм. За да се противопоставят по-ефектино на външния натиск, през септември 2023 трите страни подписаха т.нар. Харта Липтако-Гурма, представляваща договор за взаимна отбрана. Според нея, всяка агресия срещу една от страните, включително от страна на ECOWAS, вече ще се счита за атака срещу всички.
По-малко от година по-късно, през юли 2024, лидерите на трите стран подписаха споразумение за създаване на Конфедерация на държавите от Сахел. По това време те вече се бяха оттеглили напълно от ECOWAS и за да демонстрират ангажимента си към новата асоциация и своето единство, създадоха и въведоха свои собствени символи и документи. Така през януари 2025 беше въведен общ биометричен паспорт (AGS), който замени документите на ECOWAS и опрости пътуванията между трите държави, а през февруари същата година официално беше прието и общо знаме.
Планираше се дори създаване на общ парламент на конфедерацията, но засега това все още не е факт. В края на 2025, председателството на алианса, което се осъществява на ротационен принцип, беше поето от Буркина Фасо. Според плановете на участниците, в идеалния случа, всичко това би трябвало да доведе до – нито повече, нито по-малко –създаване на обща държава с единен пазар, обща валута и свободно движение на хора и стоки. Тоест, на практика, трите военни режима решиха да изградят своя собствена алтернативна регионална система, независима от традиционните западноафрикански структури. Което е изключително амбициозен проект за Африканския регион.
Приятелите и враговете на новия алианс
Гръбнакът на новия квазиалианс обаче си остава военната интеграция. В края на декември 2025, във военновъздушната база в малийската столицца Бамако, официално беше обявено създаването на Обединени въоръжени сили на AES (FU-AES – съвместен батальон, включваш 5-6 хиляди военни от трите страни членки). Щабът им е в столицата на Нигер – Ниамей, а за негов първи командир бе назначен бригаден генерал Дауда Траоре от Буркина Фасо. За разлика от предишната структура на т.нар. Група на петте от Сахел (G5 Sahel), известна и като „Сахелската петорка”, която никога не е функционирала ефективно, новите сили получиха правото да осъществяват трансгранични военни операции без задължителното предварително одобрение на всяко национално командване. Макар че това бе доста риковано решение, то позволява по-бърза реакция срещу джихадистите в граничната зона Липтако-Гурма.
Финансирането се осъществява по линия на въведения през март 2025 0,5%-ен вътрешен данък върху вноса, както и от националните фондове: Фонда за патриотична подкрепа в Буркина Фасо, Фонда за солидарност за спасяване на родината в Нигер и аналогичния му механизъм в Мали.
В икономически план алиансът разчита до голяма степен на собствените си природни ресурси. Мали и Буркина Фасо са сред водещите производители на злато в Африка, докато Нигер разполага със значителни запаси от уран (приблизително 5% от световното производство). За да бъдат насочени приходите от тези ресурси за целите на съвместното развитие, през декември 2025 в Бамако беше създадена Конфедеративната банка за инвестиции и развитие (BCID-AES) с начален капитал от 500 милиарда африкански франка CFA (приблизително 820-895 милиона щатски долара). Банката е предназначена да финансира инфраструктура (предимно пътища), селско стопанство и продоволствена сигурност, енергетика и регионални проекти. Въпреки санкциите и оттеглянето им от ECOWAS, през 2024 общият БВП на трите страни нарасна с 6,51% (до приблизително 179 милиарда щатски долара по паритет на покупателната способност), макар че по ниво на човешко развитие те остават на дъното на световната класация.
Външната подкрепа за алианса идва предимно от незападни партньори. Русия например, му доставя оръжия, военни инструктори и сателитни данни. Освен това, руският Африкански корпус (паравоенна структура, създадена в края на 2023 и началото на 2024 за защита на руските военни и икономически интереси в африканските страни) е активен в Мали и в по-малка степен в другите две страни. Освен това алиансът закупува оръжия и оборудване от Турция (включително дронове), Китай и Иран.
През септември 2025 и трите държави съвместно обявиха оттеглянето си от Международния наказателен съд, квалифцирайки го като „инструмент за неоколониалистки натиск“, и активно прокарват наратива за „антиимпериалистическата съпротива“ и „африканския суверенитет“.
Докъде стигат амбициите на алианса
Въпреки амбициозните планове за военна интеграция обаче, сигурността продължава да е основният проблем на региона. Заслужава да се отбележи, че зоната на Сахел остава глобален епицентър на тероризма. През 2024 тук бяха регистрирани над половината от всички жертви на терористични атаки в световен мащаб, като този печален рекорд беше повторен и през миналатаз 2025. Джихадистките групировки JNIM (която е свързана с Ал Кайда) и ISSP (филиал на Ислямска държава) редовно осъществяват мащабни атаки срещу военни бази, летища и села.
Само през 2025 те са убили стотици войници и цивилни – през май миналата година например, JNIM превзе военен лагер в Джибо, Буркина Фасо, убивайки около 200 военни. Преди това т.нар. „Сахелска петорка” (регионална групировка, включваща Мали, Буркина Фасо, Нигер, Чад, Мавритания) опита да се справи с този проблем, но усилията и се провалиха поради трудности с финансирането и координацията. Все още липсват убедителни доказателства, че появата на новите обединени сили на AЕS е променила радикално ситуацията.
Вторият голям проблем са самите хунти, или по-скоро авторитарният им стил на управление. Вече няколко години те отлагат връщането към гражданско управление. Вместо това, както може да се очаква от подобен тип режими, те само засилиха репресиите срещу опозицията, журналистите и активистите на местните НПО. Amnesty International многократно сигнализира за произволни арести, отвличания и убийства на цивилни. Естествено, това сериозно вреди на имиджа на алианса в чужбина, да не говорим за подкопаването на общественото доверие в самите страни участници.
Третият проблем е икономически. Според Глобалния индекс на човешкото развитие, трите страни продължават да са сред най-бедните в света. Те са силно зависими от вноса на храни и стоки, а инфраструктурата им остава крайно неразвита. Оттеглянето им от ECOWAS допълнително подкопа търговията и свободното движение, въпреки че стимулира разширяването на връзките със съседите. Освен това остава проблемът с нарастващата им зависимост от Русия, Китай и други външни партньори. В замяна на доставките на оръжия и оказваната подкрепа, тези страни получават достъп до златото, урана и други ресурси, при това невинаги на пазарни цени.
Четвъртият проблем има геополитически характер и донякъде е свързан с третия. Създаването на AЕS ефективно блокира усилията на ECOWAS за възстановяване на демокрацията в региона и създаде опасен за Запада прецедент. Защото и други военни режими биха могли да последват примера на трите западноафрикански държави. В резултат на това Западна Африка се оказва все по-фрагментирана, което означава, че конкуренцията между основните играчи (Русия, Китай и Западът) за влияние върху африканските режими нараства.
Африканска НАТО или алианс между военни хунти
Междувременно, алиансът AЕS вече демонстрира че притежавата немалък потенциал. За разлика от неуспешната инициатива на „Сахелската петорка”, той успя да създаде функциониращи общи институции, включително съвместни въоръжени сили и инвестиционна банка, и се опитва да постигне финансов суверенитет. Трите страни дори се споразумяха да координират бъдещите си военни действия и да управляват съвместно своите финанси. Налице е и перспектива за разширяване на алианса и включването в него на нови членове, като Того например.
Успехът на AЕS ще зависи от три ключови фактора. На първо мяясто, колко ефективно ще функционират Обединените въоръжени сили (FU-AES). На второ място, дали страните ще съумеят да диверсифицират партньорите си за да не останат прекалено зависими от Русия, Китай или пък от Запада. И на трето място, дали ще успеят да привлекат частния бизнес към проектите си, а не да разчитат само на военните и държавните чиновници.
Действително, съществуват множество рискове, които пряко заплашват самото съществуване на алианса. В този случай обаче ми се струва по-уместна следната аналогия. Ако някой ученик, който преди е получавал само „тройки“ и „двойки“, внезапно започне да работи усилено и да получава „четворки“ или дори „шестици“, усилията му се оценяват много по-високо отколкото поредната „шестица“ на някой отличник.
Същото може да се каже и за страните от Сахел. За един регион, който в течение на дълги десетилетия страдаше от отчайваща липса както на политическа, така и на военна стабилност, всяка последователна стъпка към създаването на истински устойчив международен алианс е изключително ценна. Именно затова дори скромните успехи на AЕS заслужават много сериозно внимание, а бъдещето му поражда по-голям интерес, отколкото който и да било икономически блок, вкючващ богати държави от Първия свят. При всички случаи обаче, засега резултатът от този африкански експеримент остава неясен.
*Център за геополитически анализи и прогнози
