Правителството в Анкара официално отхвърли твърденията, че турското военно присъствие в Албания може да бъде застрашено във връзка с подписаното наскоро споразумение между Тирана и Рим относно военноморската база Пашалиман, разположена край град Вльора.
Според турските управляваши, страната ще продължи да държи свои военни в базата и присъствието им там не е поставено под въпрос.
В писмо, изпратено до парламента в началото на февруари, министърът на отбраната Яшар Гюлер потвърди, че Албания не е отправяла официално искане за прекратяване на турското присъствие в базата Пашалиман и, че Анкара не планира да изтегли персонала си оттам. „Обвиненията в това отношение са напълно неоснователни“ - заяви министърът в отговор на предположенията на опозицията, че турското присъствие може да бъде застрашено в светлината на неотдавнашно споразумение между Албания и Италия за модернизация и развитие на пристанището.
Ше припомня, че през първите десетилетия след края на Втората световна война, Пашалиман (разположена близо до градчето Орикум в югозападната част на залива Вльора) е единствената средиземноморска база на съветските подводници, но след влошаването на отношенията между Тирана и Москва тя е предадена на Албания през 1961. Наред с военноморската база в Дуръс, базата Пашалиман си остава ключово албанско военноморско съоръжение, като Турция изигра много важна роля за нейното възстановяване и експлоатацията и. Стартиралата през 1998 модернизация на базата продължава и днес, също както и присъствието на турският военноморски персонал, който консултира и обучава офицерите и матросите от албанския флот. Министерството на отбраната в Анкара определя тази мисия като ключов елемент от партньорството между двете държави в сферата на отбраната.
В същото време турското правителство се опитва да омаловажи значението на скорошните споразумения за сигурност между Албания и Италия, твърдейки, че подобно сътрудничество е наложено от географската близост на двете страни и споделените им ангажименти към НАТО. Според министерството на отбраната, по своята съшност тези инициативи не са свързани с ролята на Турция в Пашалиман и не подкопават позициите на Анкара в Албания.
Както е известно, съгласно постигнатото през ноември 2025 споразумение, италианският корабостроителен гигант Fincantieri създаде съвместно предприятие с албанската държавна компания KAYO. Целта е корабостроителницата в Пашалиман да се превърне в модерен производствен център, способен да строи и обслужва военноморски кораби с дължина до 80 метра както за албанския флот, така и за международния пазар. Очаква се сделката да генерира годишни приходи от 400 милиона евро до 2031, с фокус върху изграждането на седем нови патрулни кораба за нуждите на Тирана. Ще припомня и, че като изключим индустриалния сектор, италианската инвестиция породи спорове във връзка с плановете за създаване на т. нар. „Pashaliman Laguna Eco Resort“ – туристически клъстер на площ от 25 хектара, частично разположен в зона с активни военни съоръжения и защитени исторически обекти.
През 2020, в рамките на споразумението за безвъзмездна помощ между Турция и Албания, турски товарен самолет достави в Тирана модерно турско леко стрелково оръжие, както и униформи за персонала на албанските военноморски сили. Съгласно съществуващите двустранни споразумения, турските ВМС запазват правото да използват базата Пашалиман за оперативни дейности в Йонийско и Адриатическо море. Освен това Турция продължава да предоставя финансова и логистична подкрепа за обучение и преструктуриране на албанските въоръжени сили в съответствие със стандартите на НАТО.
Отношенията между Турция и Албания се задълбочиха след присъединяването на западнобалканската страна към НАТО през 2009. Сред примерите за разширяващото се стратегически партньорство е подписването на Рамковото споразумение за военно сътрудничество през февруари 2024, по време на първата среща на върха на Съвета за сътрудничество между Турция и Албания.
Анкара разглежда по-нататъшното развитие на базата Пашалиман в рамките на НАТО като възможност за засилване на ролята си в алианса и получаване на лостове за влияние върху Гърция в контекста на продължаващите спорове с Атина относно морските граници в Егейско море. Според турския министър на отбраната ЯшарГюлер, оценката на „ефективните и многостранни оперативни модели за функциониране на базата“ ще позволи на страната му да увеличи допълнително приноса си за сигурността в Адриатическо и Йонийско море. Турция много ясно осъзнава, колко важно е запазването на военното и присъствие в Пашалиман и ще продължи активно да развива двустранните и многостранните инициативи, основаващи се на сътрудничеството с Албания.
На 23 януари 2026, по време на провелата се в Истанбул срещата на министрите на външните работи на Балканската платформа за мир, турският първи дипломат Хакан Фидан осъществи разговор на четири очи с албанския министър по европейските въпроси и външните работи Елиса Спиропали. Двамата изтъкнаха значението на дипломатическия и политическия диалог. При това министър Спиропали увери Фидан, че турското присъствие във военноморската база Пашалиман в Албания не само няма да бъде ограничено, но ще продължи да нараства. Всичко това демонстрира решимостта на Анкара да остане ключов играч в сферата на сигурността в Западните Балкани, въпреки нарастващото влияние на Рим и възраженията на Атина.
За да укрепи допълнително позициите си в Албания, през декември 2025 Турция обяви предстоящото предаване на албанските въоръжени сили на самолет Airbus A319-115J в „правителствена“ конфигурация“, на стойност 11,9 милиона долара, в рамките на двустранното споразумение за безвъзмездна помощ, подписано на 22 октомври 2025 от албанския министър на отбраната Пиро Венгу.
В споразумението за отпускане на безвъзмездна помощ, копие от което беше публикувано от базираното в Швеция опозиционно турско издание Nordic Monitor, се посочва, че дарението е предназначено за укрепване на „приятелските отношения и тясното сътрудничество“ между Турция и Албания, установени през 1992 с подписания тогава Договор за приятелство, добросъседство и сътрудничество. Двете страни декларират намерение да укрепят допълнително тези връзки чрез взаимно техническо и отбранително сътрудничество. Ще припомня и, че според т.нар. Народното движение на сърбите в Косово и Метохия „Родина“ (изразяващо позициите на сръбското малцинство в Република Косово), „Турция е предоставила на силите за сигурност на Косово голям брой безпилотни летателни апарати, а в момента се изпълнява програма за изграждане на фабрика за дронове в град Гниляне с турско участие.“ Паралелно с това се появи и информация относно планове за изграждане на заводи за сглобяване на бронирани машини в Косово с турско финансиране. Впрочем, разпространяват се слухове и за предстоящо изграждане на фабрика за боеприпаси в самопровъзгласилата се държава, чието точно местоположение все още не е определено.
Както е известно, преди две години Анкара и Прищина подписаха споразумение за военно сътрудничество, което породи остри критики в Белград, където смятат, че то е в разрез с Резолюция 1244 на Съвета за сигурност на ООН. В рамките на споразумението Прищина закупи дронове и военно оборудване и се съгласи да открие фабрика за боеприпаси съвместно с турската държавна Корпорация за машиностроене и химическа промишленост. Очевидно, на фона на непрестанните спорове между съперничещите си косовски кланове и техните „политически партии“, военно-техническото сътрудничество остава основният канал за влияние на Турция в Косово.
*Център за геополитически анализи и прогнози
