Санджак – поредната цел на „турският марш на Балканите“

Споразумението беше подписано в Анкара от лидера на ПСП Усаме Зукорлич, който е и министър без портфейл в сръбското правителство, отговарящ за помирението, регионалното сътрудничество и социалната стабилност. Документът, за който официално съобщи на 17 септември заместник-председателят на ПСР по международните отношения Зафер Сиракая, демонстрира нарастващото влияние на Анкара сред мюсюлманските общности на Балканите. Според Сиракая, то се основава на принципите на взаимно уважение, равенство и междупартийно сътрудничество. Важно е да се отбележи, че меморандумът беше одобрен лично от президента Реджеп Тайип Ердоган - това отразява значението, което Турция придава на този регион (историко-географската област Санджак се намира на територията на Сърбия и Черна гора).

Синът на покойния мюфтия на Санджак Муамер Зукорлич (1970-2021) и влиятелен политик в Нови Пазар, Усама Зукорлич, чиято майка е палестинка и който ръководи ПСП от 2021, т.е. след смъртта на баща си, нарече споразумението историческо и посочи символичното сходство в имената на двете подписали го партии: „Нашата партия се нарича Партия на справедливостта и помирението, а ПСР е Партия на справедливостта и развитието. Използваме много сходни термини. Можем да научим много от ПСР и искаме да заздравим отношенията си.“

Той заяви, че е горд от споразумението, определяйки го като стъпка към укрепване на връзките между бошнаци и турци, „които живеят в братство от векове”. В изказването си Зукорлич свързва споразумението с по-големи глобални процеси, включително продължаващото доскоро насилие в Газа, което „представлява заплаха не само за палестинците, но и за целия свят“. Сръбският мюсюлмански политик похвали ролята на Ердоган по палестинския въпрос, подкрепяйки добре познатото мото на турския президент „Светът е по-голям от пет“, с което призовава за фундаментална реформа на институциите на ООН. Според Зукорлич, само силно лидерство и авторитет могат да ограничат „бруталния израелски режим“. Ще припомня, че през септември т.г. той беше приет от турския външния министър Хакан Фидан.

Партията на справедливостта и помирението, която първоначално се наричаше Босненски деммократичен съюз на Санджак, претендира да представлява 500-хилядното бошнашко малцинства в планинската Югозападна Сърбия с център Нови Пазар, но е ориентирана по-скоро към Сараево и Анкара, отколкото към Белград. Въпреки че партията официално се позиционира като мултинационална, мултиконфесионална и проевропейска, тя последователно насърчава босненския национализъм, правата на малцинствата и консервативните ислямски ценности. Експертите, познаващи спецификата на балканската политика, често я определят като ​​ислямистка, отбелязвайки акцента ѝ върху религиозната идентичност и произтичащата от това политическа мобилизация, включително по чувствителни за сръбското общество въпроси, като т.нар., „геноцид в Сребреница“ например. Така, при посещението си в Сараево през юни, Зукролич изрази съжаление относно ниското ниво на връзките между Сърбия и Босна и Херцеговина, поради което сръбските бошнаци страдат повече от останалите малцинства в страната, както и заради липсата на подкрепа за Нови Пазар от страна на властите в Сараево, сравнима с тесните връзки между Белград и Баня Лука (столицата на босненската Република Сръбска).

Протоколът за сътрудничество отразява стратегията на управляващата вече четвърт век ПСР за изграждане на алианси със сродни мюсюлмански движения извън Турция. Офииализираното партньорство с бошнашката партия в Санджак усилва политическото влияние на Анкара в Сърбия и подкрепя идеята на Ердоган за „единния мюсюлмански глас”, за който националните граници не са от значение. За ПСП пък, новият съюз предлага възможност да повиши престижа си и да получи достъп до ресурсите на влиятелна партия, която опрделя турската политика вече в продължение на близо четвърт век.

Самият Зукорлич многократно е свързвал партньорството с Анкара с целите за икономическо развитие на Санджак. Като пример за това той посочва подкрепяните от Турция инфраструктурни проекти, включително изграждането на магистрали между Нови Пазар и големите балкански градове. Според него, преизбирането на Ердоган за президент преди две години е гарантирало непрекъснатия характер на тези усилия и е засилило още повече влиянието на Турция в региона. Ще припомня, че по време на турските президентски избори през 2023 Зукорлич и неговата партия водеха активна кампания сред босненските общности в Сърбия, Босна и Херцеговина и самата Турция, търсейки подкрепа за „султана“. Тази ясно изразена координация демонстрира трансграничния аспект на политическото взаимодействие между бошнаци и турци, в чиито рамки локалните стратегии се съчетават с „активизма“ на диаспората.

В продължение на много години Турция активно инвестира в политически и културни мрежи на Балканите, насочвайки ресурси към развитието на инфраструктура, религиозни институции и образователни програми в Босна и Херцеговина, Косово и Северна Македония. Турските официални лица представят тези инициативи като принос за регионалната стабилност и развитие, както и за укрепване на връзките с местното мюсюлманско население, което е свързано с Турция исторически и културно.

Бошнаците в Сърбия отдавна претендират за „признание” и по-големи права. Всъщност, партии като ПСП бяха създадени именно за да прокарват тези искания, съчетавайки защитата на правата на малцинствата с религиозния дискурс. Чрез формализиране на сътрудничеството с управляващата в Турция ПСР, Партията на справедливостта и помирението се позиционира като твърд поддръжник на босненската идентичност и формация, открито подкрепяща „ислямския дневен ред“.

Освен това Зукорлич обвързва политическата си дейност с по-широки религиозно мотивирани инициативи. На 5 юни т.г., след срещата си с „преходния“ президент на Сирия Ахмед ал-Шараа, той публикува изявление, в което похвали новия режим в Дамаск за упоритата му борба срещу светската диктатура на Асад и го нарече пример за мюсюлманите по целия свят: „Животът на малцина лидери символизира толкова ярко борбата на една нация за свобода и достойнство. Днес Сирия дава надежда на цялата мюсюлманска умма и на свободния свят.“

Споразумението между ПСР и ПСП показва, че въпреки социално-икономическите трудности, които Турция изпитва от няколко години насам, Анкара не възнамерява да се откаже от политическата и идеологическа експанзия на Балканите. За сръбските „бошнаци“ споразумението легитимира регионалните и международните им връзки. За турската ПСР пък, това е поредната стъпка в реализацията на стратегията и, която съчетава външнополитическите цели на Анкара с ислямистка реторика, засилвайки ролята на Турция като лидер и защитник на мюсюлманските общности по целия свят.

*Българско геополитическо дружество