Индо-Тихоокеанския регион в геополитиката на ЕС и НАТО

Париж публикува първата си стратегия за отбрана на Индо-Тихоокеанския регион (ИТР) през 2016. Две години по-късно е публикувана и всеобхватна френска стратегия за региона. Признавайки променящите се стратегически и военни баланси и увеличаващите се неконвенционални заплахи за сигурността като огромни предизвикателства, Индо-Тихоокеанска стратегия на Франия се застъпва за поддържане на „Индо-Тихоокеански регион, който е отворен и приобщаващ, свободен от всякакви форми на принуда и се основава на многостранността и зачитането на международното право.“[1]

Като се имат предвид нейните отвъдморски територии и икономически интерес от поддържане на отворени SLOCs[2], в съответствие с Индо-Тихоокеанската стратегия на САЩ, френската Индо-Тихоокеанска стратегия също придава най-висок приоритет на морската сигурност и безопасност. Париж вижда променящия се регионален баланс на силите, неразрешените морски спорове и нетрадиционните заплахи за сигурността -  пиратство, тероризъм, трафик и нерегулиран и незащитен риболов - като най-значимите предизвикателства и се стреми да задълбочи съществуващото сътрудничество на Франция в областта на отбраната с партньори от ИТР, по-специално Индия, Австралия, Япония и АСЕАН, за смекчаване на тези предизвикателства. Следва да се отбележи, че френската стратегия споменава своята подкрепа за свободата на корабоплаването, но - за разлика от визията на Вашингтон за FOIP[3] - тонът е по-малко конфронтационен.

Тъй като Франция е част от Европейския съюз, нейната икономическа програма в рамките на Индо-тихоокеанската стратегия не включва ССТ/Споразумения за свободна търговия. Свързаната с търговията част от френската Индо-Тихоокеанска стратегия/ИТС/ се върти по-скоро около два аспекта: намаляване на зависимостта от внос на хранителни продукти и диверсификация на доставките на стратегически стоки. За намаляване на зависимостта от внос на селскостопански хранителни продукти Париж обещава финансова подкрепа за френските производители, докато за диверсификация на веригата за доставки предвижда изграждане на партньорства със страни със сходно мислене в Индо-Тихоокеанския регион.

Свързаността и финансирането на инфраструктурата също заемат видно място във френската ИТС. Париж признава нарастващата нужда от финансиране на инфраструктурата в Индо-тихоокеанския регион и подчертава необходимостта от прилагане на стратегиите за свързаност и укрепване на двустранните партньорства с индо-тихоокеанските нации - особено в областта на възобновяемата енергия. Френската стратегия набляга на конкуренцията, устойчивостта и прозрачността при финансирането на инфраструктурата.

Германия и Нидерландия

Френската ИТС насърчава идеята за колективна стратегия на ЕС за ИТР. Натискът на Париж за фомулиране на стратегия на ЕС за ИТР подтиква Германия и Нидерландия да обявят през 2019 собствени отделни политически насоки за ИТР. Германските политически насоки идентифицират поддържането на мира и сигурността, разнообразяването и задълбочаването на отношенията, насърчаването на многоцентричен свят, осигуряване на отворени маршрути за корабоплаване, насърчаване на отворени пазари и свободна търговия, насърчаване на цифрова трансформация и свързаност, защита на растенията и противодействие на дезинформацията като осем интереса в ИТР.[4]

По-нататък се твърди, че германското участие в ИТР ще се ръководи от осем принципа, включително колективни европейски действия, многостранност, основан на правила ред, цели за развитие на ООН, права на човека, приобщаване и партньорство между равни. Политическият документ на Нидерландия, изброява насърчаването на „международен правен ред, демокрацията и човешките права, устойчивата търговия, сигурността и стабилността, безопасното преминаване и морската сигурност, борбата с климатичните промени, глобалното здравеопазване и намаляването на бедността“[5] като фокусни области за партньорство с индо-тихоокеанските страни. Френската ИТС и германските и нидерландските политически насоки за ИТР се доближават не само по отношение на оценката на региона, но и по отношение на техните основни цели. Тези три държави също споделят визията за разработване на стратегия на ЕС за Индо-Тихоокеанския регион.

Общите насоки на ЕС по отношение на ИТР

Въз основа на стратегиите/политическите насоки на страните членки, в края на 2021 Европейският парламент обявява всеобхватна стратегия за сътрудничество в Индо-Тихоокеанския регион. В нея са подчертава, че „ЕС възнамерява да увеличи своята ангажираност с региона, за да изгради партньорства, които укрепват базирания на правила международен ред, справяне с глобалните предизвикателства и поставяне на основата за бързо, справедливо и устойчиво икономическо възстановяване, което създава дългосрочни просперитет.“[6]

Документът подчертава, че ангажиментът на ЕС към Индо-Тихоокеанския регион ще се ръководи от принципите на приобщаващо многостранно сътрудничество, зачитане на демокрацията, правата на човека и върховенството на закона. В синхрон с настроенията, породени от политическите насоки на Германия и Холандия, стратегията на ЕС приема среден път, за да избегне попадането в капана на продължаващата стратегическа конкуренция между САЩ и Китай. Документът изразява опасенията на Европа относно свободата на корабоплаването, нарушенията на човешките права, нечестните търговски практики и икономическата принуда, за които Китай е обвиняван многократно от САЩ. Въпреки това, като акт на балансиране, той също така ясно подчертава желанието на ЕС да работи с Пекин за насърчаване на решения на предизвикателствата, пред които е изправен Индо-Тихоокеанският регион.

Стратегията на ЕС идентифицира седем области за сътрудничество, които покриват всичко под слънцето. Въпреки това, внимателният прочит на документа предполага, че интересите на ЕС в Индо-Тихия океан всъщност се въртят около осигуряването на SLOC, насърчаването/установяването на глобално управление и смекчаването на глобалните предизвикателства, породени от изменението на климата.

Тъй като 40% от търговията на ЕС минава през Южнокитайско море, не е изненадващо, че морската сигурност и управлението на океаните заемат видно място в стратегията на ЕС. В нея се потвърждава ангажиментът на ЕС за укрепване на управлението на океаните в съответствие с международните закони, особено с Конвенция на ООН по морско право (UNCLOS). Стратегията призовава за развиване на партньорства и засилване на синергията с партньори със сходно мислене и съответните организации в Индо-Тихия океан за противодействие на такива заплахи като тероризъм, насилствен екстремизъм, незаконен трафик, недеклариран и нерегулиран риболов и т.н., в пълно съответствие с международното право за гарантиране на морска сигурност и устойчивост. За морската сигурност стратегията предвижда увеличаване на военноморското присъствие на страните членки в ИТР.

Стратегията на ЕС предвижда насърчаване на инвестициите в цифровизацията и подпомагане на партньорите в Индо-Тихоокеанския регион да усилят регулаторната среда, необходима за привличане на инвестиции. Въпреки че стратегията на ЕС избягва използването на фрази като финансова жизнеспособност, капан на дълга и т.н., нейният акцент върху устойчивостта и желанието за предприемане на съвместни проекти за свързаност с Япония, Индия, Австралия, Съединените щати, Южна Корея и Канада може да се тълкува като намерение на Съюза да се присъедини към ръководената от САЩ инициатива за осигуряване на алтернатива на китайската инициатива «Един пояс, един път» (ЕПЕП) за индо-тихоокеанските държави.

ЕС е преди всичко икономическа сила със зависимост от търговията. Освен това е дълбоко интегрирана с Индо-Тихоокеанския регион чрез глобалните вериги за стойност. ЕС изхожда от виждането, че икономическата интеграция, е силно изкривена в полза на Китай. Следователно, изграждането на устойчиви вериги за доставки чрез диверсификация на търговията е важна страна на ИТС на ЕС. В съответствие с подходите на страните членки, стратегията на ЕС предпочита ССТ с индо-тихоокеанските държави, включително Индия, Индонезия, Австралия, Нова Зеландия, Малайзия, Филипините и Тайланд. Освен споразуменията за свободна търговия, ЕС планира да насърчи сътрудничеството в стратегически сектори с държавите със сходно мислене, за да намали стратегическата зависимост във веригите за доставки.

Стратегията на ЕС признава изменението на климата като най-значимото глобално предизвикателство, което застрашава биологичното разнообразие и човечеството. Тя предвижда задълбочаване на сътрудничеството с индо-тихоокеанските държави за защита на биоразнообразието, проверка на замърсяването с пластмаса и въздух и насърчаване на прехода към чиста енергия. Сключването на «зелени алианси», мобилизирането на финансови инструменти за достъпна и устойчива енергия и ангажирането в съвместни изследователски и развойни проекти за чиста енергия са изброени като инструменти за задълбочаване на сътрудничеството с индо-тихоокеанските страни за зелен преход.

Светът е свидетел на цифрова революция и ЕС насърчава на цифровизацията. Освен това, стратегията на Съюза се фокусира върху цифровизацията и предлага изграждане на дигитални партньорства с индо-тихоокеанските държави за подобряване на техническото, политическото и научно-изследователското сътрудничество в областта на цифровата инфраструктура, цифровата трансформация на бизнеса, развитието на уменията и регулациите за данни. Тъй като иновациите и уменията са ключови за плавния цифров преход, тези два аспекта се споменават специално в стратегията на ЕС. Документът предлага задълбочаване на сътрудничеството в областта на научните изследвания и иновациите с индо-тихоокеанските държави по програмата «Хоризонт Европа» и академичния обмен по програмата «Еразъм+».

Индо-Тихоокеантската стратегия на НАТО

Организацията на Северноатлантическия договор (НАТО), наричана още Северноатлантическият алианс, е междуправителствен транснационален военен съюз от 32 държави-членки — 30 европейски и 2 северноамерикански. Създадена след Втората световна война, организацията прилага Северноатлантическия договор, подписан във Вашингтон, окръг Колумбия, на 4 април 1949. Както личи от наименованието ѝ, първоначално НАТО се концентрира в Северния Атлантик, т.е. Северна Америка и Европа. Днес обаче може да се каже, че Северноатлантическият алианс е с глобални амбиции

През юни 2022 към срещата на върха на НАТО в Мадрид се присъединиха лидерите на четири индо-тихоокеански: Австралия, Япония, Нова Зеландия и Южна Корея, като това се случи и на срещите на върха във Вилнюс (юли 2023) и в САЩ (октомври 2024). Освен САЩ, напоследък и други страни от НАТО преориентират морската си политика в защита на „свободен и открит Индо-Тихоокеански регион (FOIP).

Началото на въоръжения конфликт в Украйна през февруари 2022 повишава напрежението в международните отношения и в Източна Азия, респективно в ИТР. В подкрепа на Руската Федерация се обявява КНДР. На 19.06. 2024 в Пхенян е подписан Договор за всеобхватно стратегическо партньорство с Москва. На свой ред, Пекин заема балансирана позиция с предложения за мир, но може да бъде причислен към подкрепящите Русия.

От другата страна са Япония и Южна Корея - част от групата държави около САЩ, т.е. от т.нар. „Колективен Запад“. Те открито подкрепят Украйна. Днес, когато се говори за стратегията на САЩ в Индо-Тихоокеанския регион, безспорно ключов момент в нея е «сдържането на КНР» и противопоставянето на РФ и КНДР. Западната преса нарича КНР, РФ, КНДР и Иран «четирите злини» или „оста на злото 2.0“. Терминът „ос на злото“ е очевидна отправка към Оста от Втората световна война (нацистка Германия, фашистка Италия и Японската империя).

Важен компонент в тази стратегия е изграждането на т.нар. «Азиатска НАТО», като ключов момент тук е подкрепата от страна на Северноатлатическия алианс. Но за разлика от „Атлантическата НАТО“ „Азиатската НАТО“ се разглежда не толкова като блок, колкото като мрежа от многостранни и двустранни отношения. Става дума както за такива създадени в миналото като «Японо-американския договор за сигурност», QUAD (САЩ, Япония, Индия, Австралия), така и за по-нови, като AUKUS (Австралия, Обединеното Кралство, САЩ) Важна роля в това отношение играе мрежата от т.нар. Споразумения за взаимен достъп (Reciprocal Access Agreement- RAA) между Япония и Австралия, Япония и Великобритания, Япония и Филипините, Южна Корея и Великобритания, Япония и Франция. Всички тези RAA-споразумения са сключени в периода 2022-2024. Това стимулира процеса на ескалация на напрежението в ИТР. Несъмнено, за високия градус на последното допринасят и обвиненията следващи едно след друго от страна на САЩ, че КНОА (Китайската Народно-освободителната армия) подготвя инвация в Тайван.

В тази връзка ще отбележим, че както от едната, така и от другата противостоящи си страни се осъществяват военни учения, които допълнително нажежават напрежението.

*Преподавател в Нов Български университет

Бележки:

[1] France’s Defense Strategy in Indo-­Pacific, Paris: Ministry of Defense, 2016 в https://dkiapcss.edu/, Последно влизане, 01.02.2025.

[2] SLOC - Sea lines of communication: Отнася се за основните морски маршрути между пристанищата, които се използват за търговия, логистика и военноморски операции. Тези маршрути са от решаващо значение за световната икономика, тъй като улесняват движението на стоки, ресурси и военни сили през световните океани.

[3] FOIP - Free and Open Indo-Pacific/яп.ез. 自由で開かれたインド太平洋, джию:-де хиракарета индотайхейьо:/ е общ термин, който обхваща специфични за Индо-Тихия океан стратегии на страни със сходни интереси в региона.[2] Концепцията, с произход от германската геополитика на Ваймар, е възродена през 2006 г. чрез японски инициативи и американско сътрудничество. Министър-председателят на Япония Абе Шиндзо представя концепцията за FOIP. Той официално я залага като стратегия през 2016 г.  През 2019 г. Държавният департамент на Съединените щати публикува документ, който формализира неговата концепция за свободен и отворен Индо-Тихоокеански регион. Оттогава много държави в региони от Европейския съюз до Югоизточна Азия се позовават на Индо-Тихия океан в документи за национална сигурност или външна политика. Вж. Ministry of Foreign Affairs of Japan (in Japanese) https://web.archive.org/web/ 20241227150328/https://www.mofa.go.jp/mofaj/files/000430631.pdfhttps://www.mofa.go.jp/mofaj/gaiko/page25_001766.html, Последно влизане 02,02,2025,

[4] Policy Guidelines for the Indo-¬Pacific, Berlin: Federal Foreign Office, 2020 в https://www.auswaertiges-¬amt.de/, Последно влизане 01.02.2025.

[5] Indo-­Pacific: Guidelines for Strengthening Dutch and EU Cooperation with Partners in Asia (Amsterdam: Government of the Netherlands, 13 November 2020), https://www.government.nl/, Последно влизане 01.02.2025.

[6] The EU Strategy for Cooperation in the Indo-Pacific, Brussels: European Commission, 16 September 2021 в https://eeas.europa.eu/, Последно влизане 01.02.2025.

Използвани източници:

1. Балиев, Алексей,  Стратегия конфронтации: США расширяют сеть военных баз на Тихом океане в https://www.stoletie.ru/politika/htm.
2. Индия — партнёрство с Китаем только по необходимости в https://topwar.ru/258409-indija-partnerstvo-s-kitaem-tolko-po-neobhodimosti.html.
3. Куприянов, Алексей Владимирович, Индо-Тихоокеанский регион: Индийский взгляд, в https://www.imemo.ru/publications/ periodical/meimo/archive/2021/5-t-65/south-asia-in-regional-and-world-politics/the-indo-pacific-indian-view.
4. Куприянов, Алексей.“ Морская геополитика Тихого и Индийского океанов: взгляд из Москвы“, в „Валдайски записки“, №124, 16.09.2024 г. в https://ru.valdaiclub.com/a/valdai-papers/valdayskaya-zapiska-124/
5. Павлова Вихра.“Ролята на Азиатско-Тихоокеанския регион в глобалната геополитическа трансформация“ , С, „ИзтокЗапад“, 2020, ISBN: 978-619-01-0718-7.
6. Савин, Леонид, Индо-Тихоокеанский регион: США в пространстве двух океанов, в https://www.geopolitika.ru/article/indo-tihookeanskiy-region-ssha-v-prostranstve-dvuh-okeanov.
7. Стефанов Нако, Аксиния Колева.Китай - социално-икономическо развитие от древността до наши дни С, „Изток-Запад“, 2015, ISBN: 978-619-152-568-3.
8. Тихий океан - за гранью холодной подводной войны в https://topwar.ru/258284-tihij-okean-za-granju-holodnoj-podvodnoj-vojny.html.
9. Хабова Антонина. „Европейският съюз и Китай“, С., „Книгомания“, ISBN:978-619-23-212-9.
10. Яшина, Варвара Стратегия США в ИТР -  QUAD и AUKUS в https://russiancouncil. ru/analytics-and-comments/columns/asian-kaleidoscope/strategiya-ssha-v-indo-tikhookeanskom-regione-format-quad-i-ego-transformatsiya.
11. Allison, Graham. "The Thucydides Trap", 9 June 2017, в https://foreignpolicy.com /2017/06/09/the-thucydides-trap/.
12. Akimoto, Daisuke. THE ABE DOCTRINE: Japan’s Proactive Pacifism and Security Strategy. New York: Palgrave Macmillan [an imprint of Springer Nature], 2018. xv, pp. 46, ISBN 978-981-10-7658-9.
13. "Bangladesh formally announces its Indo-Pacific Outlook", в dhakatribune.com.
14. Bosco Joseph A. Japan: From ‘Proactive Pacifism’ to ‘Proactive Diplomacy’, в Japan: From ‘Proactive Pacifism’ to ‘Proactive Diplomacy’ – The Diplomat.
15. Canada’s Indo-Pacific Strategy в https://www.international.gc.ca/transparency-transparence/indo-pacific-indo-pacifique/index.aspx?lang=eng
16. China’s Grand Strategy and the Emergence of Indo-Pacific Alignments
17. France’s Defense Strategy in Indo-¬Pacific, Paris: Ministry of Defense, 2016 в https://dkiapcss.edu.
18. Grossman, Derek "The Philippines Is America's New Star Ally in Asia". Foreign Policy, February 21, 2023.
19. Haass, Richard N., President of CFR/Council of Foreign Relations/. Statement before the House Committee on Foreign Affairs, Haass presented a trajectory for U.S. policy toward the Indo-Pacific в https://www.cfr.org/report/us-policy-toward-indo-pacific-case-comprehensive-approach
20. Hindustan Times” 22.03.2023, https://www.hindustantimes.com/world-news/xi-putin-joint-statement-reveals-new-stand-on-indo-pacific-plan-for-g20-meet-01679470857067. html.
21. https://assets.publishing.service.gov.uk/government/uploads/system/uploads/attachment_data/file/1145586/11857435_NS_IR_Refresh_2023_Supply_AllPages_Revision_7_WEB _PDF.pdf
22. https://www.state.gov/wp-content/uploads/2019/11/Free-and-Open-Indo-Pacific-4Nov2019.pdf в https://www.spf.org/jpus-insights/spf-asia-initiative-en/spf-asia-initiative 003.html.
23. Indo-Pacific Strategies: What Do They Entail for India? https://www.airuniversity.af.edu/JIPA/ Display/Article/3371487/indo-pacific-strategies-what-do-they-entail-for-india/
24. Indo-¬Pacific: Guidelines for Strengthening Dutch and EU Cooperation with Partners in Asia (Amsterdam: Government of the Netherlands, 13 November 2020), https://www.government.nl/.
25. Kishida Fumio "Policy Speech “New Plan for a "Free and Open Indo-Pacific" by Prime Minister KISHIDA Fumio on March 20, 2023. MOFA, Japan.  
26. Lavina Lee and John Lee, “Japan-India Cooperation and Abe’s Democratic Security Diamond: Possibilities, Limitations and the View from Southeast Asia,” Contemporary Southeast Asia 38, no. 2 (2016), р. 284-308.
27. Master Plan on ASEAN Connectivity 2025 в https://asean.org/wp-content/uploads/.
28. „MFAT Strategic Intensions - 2021-2025” в https://www.mfat.govt.nz/assets/About-us-Corporate/MFAT-strategies-and-frameworks/MFAT-Strategic-Intentions-2021-2025.pdf.
29. Mir, Noman, „Redefining Pakistan’s strategic direction amid growing instability“ в https://www.pakistantoday. com.pk/2025/02/04/redefining-pakistans-strategic-direction-amid-growing-instability.
30. Ministry of Foreign Affairs, Government of Japan, “Japan’s Effort for a ‘Free and Open Indo Pacific’” (PowerPoint presentation, n.d.), в https://www.mofa.go.jp/.
31. Ministry of Foreign Affairs of Japan (in Japanese) https://web.archive.org/web/ 20241227150328/https://www.mofa.go.jp/mofaj/files/000430631.pdfhttps://www.mofa.go.jp/mofaj/gaiko/page25_001766.html.
32. Pankaj Vashisht, “Indo-Pacific Strategies: What Do They Entail for India?,” Journal of Indo-Pacific Affairs 6, no. 3 (March–April 2023), р. 109–128.
33. Policy Guidelines for the Indo-¬Pacific, Berlin: Federal Foreign Office, 2020 в https://www.auswaertiges-¬amt.de/
34. Premesha Saha. India’s growing strategic footprint in the Indo-Pacific, https://www.orfonline .org/expert-speak/indias-growing-strategic-footprint-in-the-indo-pacific.
35. Scott, David, „China’s Indo-Pacific Strategy“, The Journal of Territorial and Maritime Studies.
36. 6, No. 2 (SUMMER/FALL 2019), pp. 94-113.
37. "Strategy for a Free, Peaceful, and Prosperous Indo-Pacific Region". Ministry of Foreign Affairs (South Korea).
38. Strategy for a Free, Peaceful, and Prosperous Indo-Pacific Region". Ministry of Foreign Affairs (South Korea). December 28, 2022, в file:///C:/Users/Admin/Downloads/Indo-Pacific%20Strategy.pdf.
39. Tham Jansen, "What's in Indonesia's Indo-Pacific Cooperation Concept?". The Diplomat, May 1 2018.
40. The EU Strategy for Cooperation in the Indo-Pacific, Brussels: European Commission, 16 September 2021 в https://eeas.europa.eu/.
41. „The Indo-Pacific Strategy в https://www.state.gov/indo-pacific-strategy.
42. „The Indo-Pacific Strategy в https://www.state.gov/indo-pacific-strategyOffice of Assistant to Deputy Cabinet Secretary. "Indo-Pacific Cooperation Concept Focuses on Cooperation, Not Rivalry: President Jokowi". Cabinet Secretariat, Indonesia, November 15, 2018.
43. US Indo-Pacific Strategy: Implication for Pakistan в https://issra.pk/pub/insight/2024/US-Indo-Pacific-Strategy-Implications-for-Pakistan/US-Indo-Pacific-Strategy-Implications-for-Pakistan.
44. US strategy in the Indo-Pacific region, https://www.whitehouse.gov/briefing-room/speeches-remarks/2022/02/11/fact-sheet-indo-pacific-strategy-of-the-united-states/.
45. Walter Ladwig, The Indo-Pacific in Indian Foreign Policy, в https://thegeopolitics.com/india-in-the-indo-pacific/.
46. “Xi, Putin joint statement reveals new stand on Indo-Pacific, plan for G20 meet“ в https://www.hindustantimes.com/world-news/xi-putin-joint-statement-reveals-new-stand -on-indo-pacific-plan-for-g20-meet-01679470857067.html.
47. 2017 Foreign Policy White Paper, р. 47.
48. 2016 Defense White Paper, Canberra: Department of Defense, 2016, в https://www.defence.gov.au/
49. 自由で開かれたインド太平洋". Ministry of Foreign Affairs of Japan в ttps://web.archive.org/web/20241227150306/https://www.mofa.go.jp/mofaj/gaiko/ page25 _ 001766.htm.
50. 关于政治解决乌克兰危机的中国立场_中华人民共和国外交部, Guānyú zhèngzhì jiějué wūkèlán wéijī de zhōngguó lìchǎng_zhōnghuá rénmín gònghéguó wàijiāo bù / в https://www.mfa.gov.cn/.