Потребителски рейтинг: 5 / 5
Изглежда, че дългогодишната сага с независимостта на Нова Каледония е на път да приключи. Или поне поредната глава на тази дълга история. На 12 юли Франция и нейната отвъдморска територия подписаха „историческо споразумение“.
Според него, Нова Каледония ще стане отделна държава, но в същото време ще остане протекторат на Париж.
Преговорите за съдбата на архипелага се проведоха в предградието на френската столица Буживал и, съдейки по всичко, са били напрегнати. Френските медии отбелязват, че те са се проточили десет поредни дни, а последният им кръг е продължил 24 часа. В крайна сметка, преговарящите все пак стигнаха до компромис: Нова Каледония ще получи частичен суверенитет, ще ѝ бъде позволено да сключва международни договори, други държави ще могат да признаят нейната независимост, а в бъдеще архипелагът ще може да стане и член на ООН.
В сферата на вътрешната политика жителите на архипелага ще имат право да променят името на страната и държавните символи. След 2026 те ще имат двойно (новокаледонско и френско) гражданство. Отбраната, валутата, правоприлагането и съдебната система обаче, засега ще останат под юрисдикцията на Париж. Все пак, споразумението дава възможност на властите на архипелага да поемат контрола и в тези сфери чрез провеждане на местен референдум.
Въпреки факта, че споразумението вече е подписано, в най-добрия случай дългоочакваната независимост на Нова Каледония ще бъде предоставена едва след година. Предвижда се Париж първо да ревизира конституцията на територията, след това - през февруари 2026, жителите и ше трябва да одобрят споразумението на референдум, а до април 2026 Франция ще издаде специален закон, гарантиращ прилагането на му.
Основанията за продължаващото недоволство
Въпреки това, далеч не е сигурно, че движението на Нова Каледония към независимост ще протече спокойно, тъй като споразумението, сключено в Буживал, не разреши едно наистина ключово противоречие.
Преди малко повече от година, през май 2024, архипелагът беше разтърсен от масови протести. Безредиците продължиха цяло лято и Париж дори беше принуден да изпрати войски в отвъдморската територия, за да ги потуши. Наложеният тогава полицейски час беше отменен през декември, а ограниченията за митингите бяха премахнати едва през април тази година. По време на безредиците загинаха 14 души, а общите щети се оценяват на почти 2,5 милиарда долара.
Причината за вълненията е конституционната реформа, предложена от френските власти. Както е известно, през 1998 поддръжници и противниците на независимостта на Нова Каледония от Париж сключиха т. нар. Нумейско споразумение (по името на „столицата” Нумея). То дава на отвъдморската територия на Франция широка автономия и установява политически режим, според който властта трябва да се упражнява съвместно от представители на лоялните към Франция местни жители и на сепаратистите. Предвижда се и, че след 20 години местното население ще може да проведе три референдума за независимост. По-важното обаче е, че споразумението „замразява“ избирателните списъци. Тоест, само хора, които са живели на архипелага преди 1998, и техните потомци имат право да гласуват на местните избори. По-късните имигранти автоматично биват лишени от тази привилегия.
Това статукво се запази до 2024. През този период жителите на архипелага проведоха трите референдума, изисквани от Нумейското споразумение. Във всички гласувания, през 2018, 2020 и 2021, спечелиха профренските лоялисти – при това докато през 2020 например, гласовете на участниците бяха разпределени почти 50 на 50, през 2021 лоялистите спечелиха с 96% тъй като поддръжниците на независимостта бойкотираха вота. Така или иначе, но след трите неуспешни опита, Париж реши да промени правилата на играта и едностранно да „размрази“ избирателните списъци, за да затвърди успеха си.
Ако реформата беше протекла според плановете на френските власти, 25 хиляди от 42-те хиляди души, преместили се в архипелага след 1998, щяха да получат право на глас. При това 12 хиляди щяха да го получат веднага, тъй като са родени и израснали в Нова Каледония, а други 13 хиляди - след 10 години непрекъснато пребиваване на острова.
Коренните жители на островите – т.нар. „канаки”, обаче сметнаха, че реформата е опит за промяна на политическия баланс на силите в Нова Каледония в полза на профренските лоялисти: на островите живеят само 300 хиляди души, от които около 150 хиляди имат право на глас, т.е. дори 25 хиляди души биха могли сериозно да променят картината на електоралните предпочитания, лишавайки поддръжниците на независимостта от шанса да получат суверенитет. Затова сепаратистите отново се разбунтуваха.
В резултат от избухналите вълнения френските власти отложиха реформата и започнаха преговори с местните жители. Истината обаче е, че Париж не се отказа напълно от плновете си. В споразумението от Буживал французите все пак наложиха, че срещу получаването на независимостта местните жители ще дадат право на глас на всеки, който е роден на островите и е доказал, че е живял там постоянно в течение на 15 години. Тоест, отново става въпрос за добавянето на поне 12 000 гласа на профренски лоялисти към общия електорат. Така, причините за антифренските настроения не изчезнаха.
Разпадащата се империя
Очевидно е, че Париж си има причини да държи толкова на избирателните списъци в Нова Каледония. Това се дължи на сегашното състоянието на нещата на международната сцена, където французите преживяват трудни времена.
От 2023 насам неоколониалната империя на Франция в Западна Африка бързо се „разпада“. На фона на разпространението на антифренските настроения, както и на политическата и икономическа криза в самата страна, Париж беше принуден да изтегли войските си от Мали, Буркина Фасо и Нигер. В началото на 2025 французите бяха помолени да напуснат Кот д'Ивоар, Чад и Сенегал. В момента военното присъствие на Париж в Африка е ограничено до Джибути и Габон. И въпреки че в последната държава наскоро беше извършен военен преврат, изтеглянето на френски военни оттам също е на дневен ред.
Случаят с Нова Каледония показва, че центробежните процеси са отишли още по-далеч и вече заплашват не само сферата на влияние на Франция, но и целостта на самата страна (и, в частност, запазването на отвъдморските и територии). Със самия факт на политическите преговори Париж даде да се разбере, че не разполага със сили и ресурси да потисне недоволството със сила. От друга страна обаче, френските власти очевидно не са склонни да признаят правото на отвъдмордските територии на собствено бъдеще.
В случая са важни не само престижът и традиционното желание на Франция да има тежест в световните дела (въпреки че и те играят роля). Както е известно, Нова Каледония е своеобразен „нов Клондайк” на разнообразни минерали. На първо място сред тях е никелът - островите притежават около 11% от световните запаси на този метал (второто по големина находище в света). А той е критично важен за Франция, тъй като се използва в технологиите за възобновяема енергия.
Освен това, контролът върху островите в Тихия океан осигурява на Париж огромна изключителна икономическа зона, позволяваща му да добива ресурси в океана. А да не забравяме и, че Нова Каледония изпълнява ролята на ключов регонален военен хъб. И, ако французите я напуснат, там ще възникне геополитически вакуум, който със сигурност ще бъде бързо запълнен от други сили, като Китай например. А никой на Запад не иска от това.
Тоест, Париж има достатъчно причини да се опитва по всякакъв начин да запази Нова Каледония в своята сфера на влияние. Вероятно опитът му да наложи някаква „полунезависимост” на архипелата цели да намали напрежението и да гарантира на Франция сигурен контрол над територията му без да и се налага да прави допълнителни разходи. Въпросът обаче е, дали това ще се окаже достатъчно?
*Българско геополитическо дружество
