Потребителски рейтинг: 5 / 5
Както прогнозираха редица експерти, на 28 май Федералният съд за международна търговия на САЩ обяви много от тарифите на Доналд Тръмп за незаконни и ги блокира. Апелативният съд обаче отмени това решение и сега тарифите ще останат в сила, докато съдът не вземе окончателно решение по петицията на президентската администрация.
Предвид евентуалната съдебна отмяна на тарифите, екипът на Тръмп бърза да сключи колкото се може повече търговски сделки или поне да започне преговори с основните контрагенти на САЩ.
Именно това се случи с Китай, с който САЩ се споразумяха за постигане на предварително споразумение за намаляване на търговските тарифи. То влезе в сила на 14 май и ще продължи да действа в течение на 90 дни или до постигането на ново споразумение. През това време „взаимните“ тарифи между страните ще бъдат намалени до 10%. В резултат, Китай ще наложи 10%-ни мита върху вносните американски стоки, а Съединените щати ще начисляват 30% върху китайската продукция, тъй като 20%-ното „фентанилово” мито остава в сила. Това обаче не се отнася за митата върху определени групи стоки, въведени по време на първия мандат на Тръмп. Ето защо, както заяви Белият дом, митата върху много китайски стоки ще останат на ниво до 50%.
Както знаем, Тръмп обясни решението за налагане на новите тарифи с необходимостта за „възстановяване на икономиката и предотвратяването на измами“, тъй като, според него Съединените щати в продължение на десетилетия са „ограбвани, насилвани и използвани както от приятели, така и от врагове“. В същото време той заяви, че е отворен за търговски преговори, ако събеседниците предложат на Вашингтон „нещо феноменално“.
Сега ситуацията става още по-объркана. Митническата политика на американската администрация е застрашена от съдебна блокада. „Мога да уверя вас, американския народ, че тарифната политика на Тръмп е жива и здрава и ще продължи да се реализира за да ви защити, да запази работните ви места и вашите фабрики“, заяви на 29 май търговският съветник на президента на САЩ Питър Наваро, демонстрирайки решимостта си да продължи търговските войни. Противопоставянето на тази политика от страна на американските демократи и големия бизнес обаче, не може да не повлияе върху хода на преговорите с американските търговски партньори и най-вече с Китай и ЕС. А те не обещават да бъдат лесни. В края на май американският лидер заяви, че преговорите с Брюксел „не водят доникъде“ и заплаши да наложи 50%-ни мита върху европейския внос от 1 юни. След това обаче отложи въвеждането им.
На свой ред, Пекин, макар и да призовава САЩ да се откажат от търговските войни и да преговарят, няма намерение да прави никакви сериозни отстъпки. Надеждите за „пречупване на Китай“ чрез ефективното прекъсване на износа му за САЩ избледняват буквално пред очите ни. Преговорите между САЩ и Китай за търговските мита „се оказаха почти в задънена улица“ - заяви в края на май министърът на финансите Скот Бесент.
Американските либерални медии са обезпокоени, че търговската война срещу Китай, разпалена от Тръмп, е от полза за китайското ръководство, позволявайки му да обвинява САЩ за икономическите си проблеми. От своя страна, китайските експерти констатират консолидацията на китайското общество и управляващата класа в името на „борбата с американския протекционизъм и империализъм“. И отбелязват, че това дава на Китай допълнителни предимства не само в преговорите с Вашингтон, но и в конфронтацията със САЩ, като цяло.
При това, нито Пекин, нито Вашингтон, се съмняват, че този процес ще продължи с различна степен на интензивност. Що се отнася до САЩ, след смяната на властта стана очевидно, че в средите на американския управляващ елит е налице консенсус относно това, че Китай е основният противник на световната сцена в дългосрочен план. Въпреки различните възгледи относно методите за сдържане, съществува общо разбиране, че тази политика трябва да продължи. Конфронтацията се усложнява от тясната връзка между двете икономики и опасността от причиняване на щети на самите САЩ. Както многократно е заявявал вицепрезидентът на САЩ Джей Ди Ванс, Китай е най-големия и безпрецедентен конкурент на Америка в цялата и историята, надминавайки дори Съветския съюз от времето на Студената война. И това се отнася не само за икономическия и научно-техническия, но и за военния потенциал. При това, във Вашингтон смятат, че Китай е готов за стратегическо съперничество и приема американското предизвикателството.
В момента БВП на Китай се равнава на приблизително 70% от БВП на САЩ, а по паритет на покупателната способност надвишава БВП на САЩ вече девет години подред, заемайки първото място в света.
Според стратезите във Вашингтон, Китай се е превърнал в един от световните лидери в науката и технологиите, като значително изпреварва останалия свят в области като 5G комуникациите, изкуствения интелект и квантовите изчисления. Китайците са световен лидер по заявки за патенти вече в продължение на много години, а системата им за висше образование произвежда няколко пъти повече дипломирани научни и инженерни кадри, отколкото университетите в САЩ.
Опасността от постоянното и бързо развитие на Китай е свързана и с предимствата на държавната система: планова икономика, държавни субсидии за бизнеса, способност за бърза реакция на предизвикателства и мобилизиране на обществото.
Китайската култура и идеите, които Китай предлага на света, могат не само да ерозират изключителността на Америка като единствен модел за развитие, но и да окажат негативно влияние върху вътрешнополитическия живот в Съединените щати.
Според Вашингтон, мощта, която Китай продължава да трупа, постепенно ще лиши Америка от позицията ѝ на световен лидер, както и от сегашното и привилегировано положение и влияние в света, а това ще доведе до загуба на предимствата, на които се основава американския просперитет.
Ето защо управляващите във Вашингтон вече са абсолютно убедени в необходимостта да се намали зависимостта от Китай и да се създаде комплекс от собствени иновативни производства на територията на САЩ, гарантиращи американското икономическо лидерство. Става дума за критично важни минерални ресурси (включително редкоземни метали), технологии за чиста енергия, полупроводници, изкуствен интелект, квантови изчисления, биомедицина и др.
Тази стратегия предвижда ограничаване на взаимните инвестиции, както и законодателно влияние върху транснационалните корпорации с цел да се ограничат връзките им с Китай. Като крайъгълен камък в това отношение се очертава стриктната защита и развитие на онези индустрии, в които Съединените щати все още запазват предимството си, и предотвратяването на трансфера на критично важни технологии към Китай. С други думи, говорим за премахване на условията, които позволиха на Китай да осъществи впечатляващия си възход.
В тази връзка можем да прогнозираме, че независимо от това, как ще приключат търговските преговори между САЩ и Китай, взаимната им търговия е застрашена в дългосрочен план. Като цяло, Вашингтон очевидно е стигнал до заключението, че е невъзможно да се „сдържа Китай“ и „да се направят САЩ отново велики“, без пълното откъсване на американската икономика от китайската (т.нар. decoupling). Тоест, това, което доскоро изглеждаше невероятно, се оказва очевидно и дори неизбежно.
Съдейки по всичко, в Пекин са наясно със стратегията на САЩ. Ето защо китайците от доста време насам следват курс към постигане на самодостатъчност във всички сфери. И въпреки че Китай не е привърженик на каквито и да било войни, включително и търговски, там очевидно осъзнават фундаменталния характер на противоречията със САЩ. А това прави още по-трудно намирането на компромис в тактически план, включително в преговорите относно митата.
*Българско геопилитическо дружество
