Потребителски рейтинг: 5 / 5
Опитвайки се да прикрие своята влошаващата се старческа деменция, президентът Джо Байдън заяви наскоро пред журналиста Джордж Стефанопулос: „Знаете ли, аз не само водя президентска кампания, но и управлявам света.“ Е, нищо чудно, че навсякъде цари такъв хаос! В Европа и Близкия изток се водят ожесточени бойни действия, а в Азия назряват редица конфликти. Браво, Джо!
Уви, така наречените съюзници на Америка са готови да продължат да въвличат страната ни във война след война. Така например, южнокорейските власти настояват пред Вашингтон за „уверения“ относно готовността му да използва ядрено оръжие за да защити Сеул. Тайванците пък не искат да служат в армията, защото очакват, че американците при всички случаи ще ги спасят. Американският флот се сражава с йеменските бунтовници, които прекъсват морската търговия между Азия и Европа. Саудитска Арабия пък отдавна настоява Съединените щати да воюват с Иран вместо нея (а Израел и в момента продължава да оказва натиск върху Вашингтон в същата посока).
На свой ред прибалтийските постсъветски държави непрекъснато планират военни кампании срещу Русия, които, разбира се, ще трябва да води Америка, а Франция и други членове на НАТО предлагат изпращането на войски в Украйна. Провалени британски политици, неспособни да защитят дори собствената си страна, настояват американските чиновници да разрешат удари в дълбочина срещу Русия, т.е. призовават за ескалация, която беше избегната като по чудо по време на Студената война. Киев пък настоява Вашингтон да превърне украинския конфликт във въпрос на живот и смърт за Америка. Бившият главнокомандващ на въоръжените сили на Украйна Валерий Залужни проповядва световна война и очевидно е склонен да изправи планетата на ръба на унищожението: „Готово ли е човечеството спокойно да приеме страданията на третата световна война? Свободните и демократични нации и техните правителства трябва да се събудят и да помислят, как да защитят своите граждани и своите страни.”
Всъщност най-добрият начин да бъдат защитени американските граждани е да спрем опитите да „управляваме света“ и да откажем да участваме във войните на други страни. Уви, така наречените „приятели“ на Америка рядко се оказват истински приятели.
Опитите на Вашингтон да „управлява света“ са олицетворение на непосилното его, огромната алчност, илюзиите, суетата и капризите, които са завладели имперския „град на хълма”, т.е. Америка. Дори по време на Студената война, когато Съединените щати претендираха за ролята на лидер на така наречения „свободен свят“ (където, разбира се, имаше и много изключително несвободни режими), Вашингтон рядко можеше да се похвали, че наистина контролира ситуацията. Спомнете си само Куба и Виетнам, Китай и Египет, Индия и Иран, Камбоджа и Хаити. И не забравяйте, че десетки хиляди американци загинаха, бяха прахосани милиарди долари, а репутацията на „чичо Сам” се сриваше все по-надолу.
Къде САЩ наистина контролират ситуацията днес? Арогантността и безразсъдството на съюзниците ни по време на разширяването на НАТО – при пълното пренебрегване на интересите на сигурността на Русия – доведе в крайна сметка до престъпната инвазия на Владимир Путин в Украйна. Самият той носи отговорност за действията си, но, от друга страна, Путин просто реагира на недостойното поведение на американците и европейците, опръсквайки с украинска кръв и правителствата на нашите съюзници. В момента прокси войната на Вашингтон е на разстояние само една грешка от пълномащабния конфликт, тъй като Москва ще се въздържа от нанасянео на удар само докато вярва в победата си. Въпреки това Украйна, както и европейските правителства, чиито армии могат спокойно да бъдат пренебрегнати при всеки по-голям конфликт, настояват Вашингтон да разшири американската намеса.
Навремето Близкият изток беше жизнено важен за американските политици. Ключова роля за това играеха петролните ресурси на региона. Израел беше уязвим. Съветският съюз представляваше много сериозна заплаха. Днес обаче, всичко е различно и подобни извинения вече не вършат работа. Няма причина Вашингтон да се намесва в шиитско-сунитските спорове, особено в подкрепа на една тоталитарна държава като Саудитска Арабия, където човешките права се спазват по-зле дори отколкото в Китай, Иран и Русия. Освен това Израел е ядрена сила и може да се защити сам. И тъй като еврейската държава прокарва все по-авторитарна и брутална линия срещу палестинците, Вашингтон трябва да се изтегли от региона. На свой ред, европейските и другите страни, които са най-зависими от търговията в Персийския залив, трябва да прекратят квазиблокадата на Йемен, провокирана от кървавата война на Израел срещу цивилното население в Газа.
В глобален план, Азия, където се намират на най-гъстонаселените и проспериращи страни в света, като изключим Америка, е много по-важна от Европа или Близкия изток. Размерите на азиатския континент допълнителна затрудняват прокарването на американското влияние, да не говорим за поставянето му под пълния контрол на Вашингтон. Вземете например Северна Корея, която стана ядрена държава, въпреки постоянните забрани на шестима поредни американски президенти тя да придобие ядрени оръжия. Експертите по проблемите на региона са единодушни, че в момента Северна Корея разширява ядрения си арсенал и разработва междуконтинентални балистични ракети, способни да поразят и територията на САЩ. Песимистите пък се опасяват, че Русия ще помогне на Пхенян в тази и в други сфери за да компенсира доставките на севернокорейски артилерийски боеприпаси и ракети.
Много по-сериозен проблем обаче, представлява Китайската народна република. Подобно на САЩ, които продължават да стоят „начело” на американския континент, Пекин се стреми към същата роля в Азия. Съединените щати са твърдо решени да останат тихоокеанска сила, но това съвсем не означава, че ще могат да „управляват Азия“. В края на краищата, демонстрацията на сила на хиляди километри излиза много по-скъпо от сдържането на противника от намеса в краткосрочен план. Освен това този регион винаги ще бъде по-важен за Китай, отколкото за Америка.
Това от своя страна неизбежно ограничава възможностите на САЩ. Използваната от Пекин тактика на сплашване по отношение на Филипините и Виетнам (и особено китайските териториални претенции) са осъдителни, но не могат бъдат използвани от Америка като оправдание за война. Освен това Съединените щати нямат жизненоважни интереси, които да оправдаят пълномащабен конвенционален (и, потенциално, ядрен) конфликт с Китай заради Тайван. Вашингтон следва да работи с приятелските държави за да осуети военните усилия на Китай, но може да влезе в открит конфликт само ако са застрашени жизненоважни американски интереси.
Нещо повече, усилията на Вашингтон за създаване на военна коалиция срещу Китай заплашват да разширят потенциалния конфликт. Малко вероятно е Пекин да се опита да завладее Япония или Южна Корея - това просто е извън сегашните възможности на Китай и няма да му донесе ползи, съизмерими с разходите, особено ако Токио или Сеул се сдобият с ядрени оръжия. На, ако подкрепят Съединените щати срещу Китай, Япония и Република Корея автоматично ще се превърнат във военни цели. Представете си само хипотетичен съюз между Южна Корея и Вашингтон в защита на Тайван: китайските ракети ще се стоварят върху южнокорейските бази, а севернокорейските войски ще предприемат втори опит за обединение с китайска подкрепа, а този път и с ядрени оръжия.
Разбира се, САЩ не трябва напълно да изключват възможността за избухване на пълномащабна война. Военните действия могат да се окажат абсолютно необходими. Но само в краен случай, с разрешението и подкрепата на американския народ и заради него, а не в името на съюзници и чужди интереси. Целта на съюзите с участието на Съединените щати е да се повиши сигурността на самата Америка. Това означава изграждане и поддържане на отношения, които правят войната с участието на САЩ по-малко, а не по-вероятна. За съжаление, повечето от гаранциите за сигурност предоставени от Вашингтон, функционират по-скоро като своеобразни военни „предавателни ремъци”, отколкото като противопожарни ровове. Така разширяването на НАТО доведе до появата на цяло ято военни джуджета (имам предвид, по-специално балтийските и балканските държави и особено присъединилите се последни към тях Северна Македония и Черна гора), които само умножават задълженията на САЩ, без да дават нищо срещу това. Впрочем, дори Швеция и Финландия, макар да са по-способни във военно отношение, не правят нищо, за да защитят американците, които са се ангажирали да се сражават за тях срещу една мощна ядрена сила на територия, намираща се далеч от зоната на сигурност на самите САЩ.
Близкият Изток, Северна Африка и Южна Азия пък са още по-малко важни за отбраната на Америка. Със своите войни в тези региони Вашингтон само създаде и разпространи геополитическа нестабилност, религиозни конфликти, хуманитарна криза и ислямски тероризъм. Освен това САЩ постоянно компрометират ценностите, които твърдят, че защитават. Стотици хиляди иракчани загинаха в резултат на религиозните и политически борби, провокирани от американската инвазия в страната. Вашингтон въоръжи Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства и им позволи да убиват йеменски цивилни. Двадесетгодишното приключение на Америка в Афганистан превърна местните земеделски ферми в гигантска гробница и тласна жителите в обятията на талибаните. Защо американските сили все още продължават да присъстват в Ирак и Сирия, без да обслужват конкретни интереси на САЩ в областта на сигурността? Обсебващото желание на Байдън да превърне американската армия в модерен еничарски корпус – и на практика да ги направи телохранители на жестоките и нечестни саудитски кралски особи – няма никакво разумно обяснение. Толкова за прехваления „ангажимент към демокрацията и човешките права“ на американската администрация.
И накрая, какво може да бъде по-лошо от война между Съединените щати и Китай? Никога досега ядрените сили не са воювали помежду си, така че последствията ще бъдат наистина ужасяващи. Въпреки това е трудно дори да си представим сценарий, при който Китай ще атакува Америка. Истината е, че проблемът е запазването на господството на Вашингтон в Азия. Разбира се, това има смисъл, но струва ли си перспективата за унищожаването на двете страни и огромните щети за съюзниците на Америка и световната икономика? Възможно е привилегированите „мъдреци” във Вашингтон да са убедени, че подобен конфликт ще способства за прокарването на собствените им интереси. В известен смисъл, това е вярно. Но какво да кажем за обикновените американци, които ще трябва да се бият, да проливат кръвта си, да понасят страдания и да умират? Разбира се, че не. Войната не е просто обикновен инструмент на външната политика. Той очевидно е разрушителен и трябва да се използва само когато няма абсолютно никаква друга алтернатива.
Уви, външната политика не се превърна в основен въпрос на предизборната кампания в САЩ. Колкото и да се хвали Байдън, че „управлява света“, той не може да излъже обикновените американци. Повечето от тях не се интересуват от лицемерното високомерие, което изпълва Вашингтон, освен ако техните пари (и животите им) не се прахосват по откровено предизвикателен начин. Все пак напускането на Байдън и номинирането на вицепрезидента Камала Харис като кандидат на демократите ще доведат до принудително рестартиране на кампанията. Няма как да стане по-зле, отколкото при Байдън и сега Харис има шанс да отхвърли склонността на президента към безотговорни намеси, която е валидна навсякъде, с изключение на Афганистан (откъдето позорно избягахме през 2021). Освен това, тя не изглежда впечатлена от тясната прегръдка на Вашингтон с израелското правителство на Нетаняху, въпреки че по редица други важни въпроси между нея е Байдън няма никаква разлика.
Впрочем, Доналд Тръмп и Джеймс Дейвид Ванс също ще трябва да преформатират своите кампании, за да се фокусират директно върху Харис. Има надежда за промяна при Тръмп, въпреки че по време на своя първи мандат той често пренебрегваше обещанията си да избягва ненужни конфликти. Въпреки това, втората му администрация вероятно ще разчита на помощници, лоялни лично на него, а не на вашингтонския „Балон”. Нещо повече, Ванс ще го подкрепя в това отношение, тъй като изглежда готов да спре най-възмутителните и безразсъдни политики на администрацията на Байдън - особено в Европа. Разбира се, все още има много опасности, особено в случай на конфронтация с Китай и Иран. Но дори и по отношение на тях Тръмп може да се окаже по-склонен към постигането на дипломатически сделки.
Американците се нуждаят от президент, който няма претенциите да „управлява света“. Това, все едно, е невъзможно. Следващият президент на САЩ трябва да служи на американците и да ги защитава, като в същото време приближава света към едно по-добро бъдеще. След десетилетия на сбъркани и безумно скъпи войни Вашингтон трябва да избере мира и да позволи на Америка отново да бъде нормална държава.
*Авторът е старши научен сътрудник в Института „Катон”, бил е специален помощник на президента Роналд Рейгън, анализатор на The American Conservative
