22
Пон, Юли
25 Нови статии

Третата хибридна световна война: възможните сценарии

Актуално
Typography

Потребителски рейтинг: 5 / 5

Звезда активнаЗвезда активнаЗвезда активнаЗвезда активнаЗвезда активна
 

Мнозина наблюдатели и експерти от различни части на света, в общи линии, са съгласни, че след Афганистан, Ирак, Виетнам и т.н., Съединените щати вече не могат да си позволят отново да се провалят - този път в Украйна или Палестина.

Днес всеки трезвомислещ анализатор разбира, че украинската армия вече не е в състояние да спечели този конфликт, което означава, че САЩ се оказват в ситуация, в която могат да избират само между две крайни и ирационални решения: или да капитулират, или да започнат глобална ядрена война.

Но, ако американският елит поне засега не е склонен да приеме варианта за световна ядрена война и унищожаване на човечеството и в същото време не може да се примири с факта, че САЩ могат да се превърнат във второстепенна държава, той разполага и с няколко междинни сценария.

Неизбежното отстъпление

Ако приемем, че за да спасят имиджа и авторитета си, САЩ трябва преди всичко да не допуснат поредния голям провал, което би им позволио да отложат за известно време срива на долара (чиито позиции вече са доста разклатени), следва да посочим, че те имат още две възможности, освен очертаните по-горе крайни варианти. Първо, те могат да приемат неизбежното си отстъпление от Днепър, т.е. от Украйна, и след това да обмислят възможността да концентрират усилията си си на някой друг военен театър (Източна Азия, региона на Сахел в Африка, Централна Азия, Кавказ, Палестина, Сирия), така че да отклонят вниманието на света от Украйна в друга посока. Впрочем, и там силите им много бързо могат да се окажат изчерпани – и то по същите икономически причини. По време на конфликта в Украйна стана очевидно, че възможностите на Съединените щати в областта на производството на въоръжения са много ограничени. Между другото, този сценарий не отговаря на интересите на Русия, Китай, Иран и някои други играчи. Възможно е обаче, той да се окаже приемлив за африканските държави от зоната на Сахел, които са част от т.нар. "далечен свят"

Нова „Переяславска рада”?

Има и друг сценарий: САЩ, заедно с Русия и Китай, да решат да направят компромис в Украйна, който би съхранил престижа на всяка от страните, ако Москва постигне фактическа победа във войната. При подобно развитие Русия ще запази териториите, които вече е окупирала приблизително по текущата линия на военно съприкосновение, а в Киев ще се формира ново правителство, готово за някакъв вид ново „Переяславско споразумение“ с Русия (на провелият се през 1654 в Киев събор, известен като „Переяславската рада”, украинските казаци, начело с Богдан Хмелницки, решават контролираната от тях част на днешна Украйна да стане васал на Руското царство – б.р. ). Много е вероятно това да провокира „бунт“ в националистически настроената Източна Галиция, населеното с русини Задкарпатие и румъноговорящите територии на Буковина, което ще доведе до присъединяването на първите две провинции към ЕС и НАТО, като сепаратистки квазидържави. Що се отнася до Буковина (както и за Молдова, без Приднестровието), там изглежда вероятен сценарият с присъединяването им към Румъния, а следователно и към ЕС и НАТО.

Разбира се, тези територии на сегашната Западна Украйна ще представляват сериозно икономическо бреме в периферията на ЕС, но това вече няма как да се избегне: след като сме забъркали такава каша, ще ни се наложи да я изсърбаме, колкото и да ни е неприятно. Подобен сценарий би съхранил имиджа на западния блок, тъй като в този случай той формално би се разширил на изток. Може да се предположи и, че общественото мнение в Приднепровска Украйна, в крайна сметка, ще се примири с новата „Переяславска рада”. За това ще способства депресията, в която се намира украинският социум и все по-често появяващите се наративи за огромния мащаб на напълно безмислените демографски загуби, понесени от 2014 насам, в резултат от манипулирането на съзнанието на украинците в интерес на хегемонията на САЩ, и икономическия хаос, причинен от безотговорната политика на украинските елити. Това напомня малко на ситуацията в Япония или Германия след поражението им през 1945.... Хората ще започнат да се питат: „Защо ни беше всичко това? Защо нашите глупави елити и циничните ни олигарси ни вкараха в това блато с техния „Евромайдан“, който беше започнат в интерес на Съединените щати?”.

Китайският балансьор

Ако се реализира първият сценарий за тотална война между Изтока и Запада, Полша, заедно с Украйна, ще се превърнат в „естествен щит“ ​​срещу руското ядрено оръжие. На второ и трето място, Полша, заедно с Украйна, ще се превърнат в периферна провинция на вече ясно оформилата се европейска (и най-вече на германската!) икономика, което означава, че в новата йерархия на световните сили те ще се окажат държави с „малка стойност“, т.е. ще останат без достатъчно инвестиции, освен ако - и това е друг регионален сценарий – на власт във Варшава и/или Киев не дойдат политици като Роберт Фицо, в Словакия, Виктор Орбан, в Унгария, или Александър Лукашенко, в Беларус, и не осъзнаят, че на фона на постепенното оттегляне на Съединените щати от европейска или дори от глобалната сцена, единственият начин да се противодейства на нарастващото влияние на „обединена“ Русия в региона е то да се балансира чрез стратегически алианс с Китай, както и с Иран, Турция и други „неутрални“ или възходящи регионални сили. Тогава Полша, подобно на Беларус и Украйна, ще се превърне в „мост“ за китайския бизнес, спасявайки (което е и в неин собствен интерес) европейската икономика, разрушена от сегашните цени на енергията и войните, водени в американски интерес. Това ще спомогне за намаляване на напрежението с Русия, която, след като признае реалния баланс на силите, ще бъде принудена да приеме ролята си на стратегическа държава от „втора лига“.

Кибернетичната социализация

Разбира се, това, което пиша тук, би имало смисъл, ако силно изтощеният монополистичен и глобален капитализъм запази, поне още за известно време, властта си в Русия, Турция и т.н. Защото, ако се стигне до „революция“, насочена към изграждане на нова планова икономика и нова, „кибернетична“ форма на социализация на стратегическите средства за производство и стокообмен (а такива тенденции, ориентирани към реиндустриализацията на развитите страни, отново стават осезаеми както в Русия, така и на Запад и в света, като цяло, особено сред младите хора), тогава ще възникне съвършенно различен световен ред, основан на принципите на взаимното сътрудничество и „победата без губещи“. Вероятно ще ни се наложи да изчакаме тези събития, но все пак бих искал да завърша настоящата статия с традиционния лозунг на предвоенната полска левица: „Свободни със свободните! Равни с равните!”

 

*Авторът е известен полски политолог и геополитик, преподавател в Националния институ за ориентални езици и цивилизации (INALCO) в Париж, аналиатор на Mysl Polska