Потребителски рейтинг: 5 / 5
В края на април Русия обяви, че двустранната и търговия с Китай вече почти не се извършва в долари и подчерта ангажимента на двете страни да намалят още повече зависимостта си от доминираната от САЩ икономическа и валутна система.
В допълнение към фактическата независимост от световната резервна валута, предприеманите от Русия и Китай стъпки към така наречената „дедоларизация“ позволяват на двете страни да избегнат много санкции, които на този етап пречат на Москва да участва пълноценно на международния пазар.
Всъщност, истината е , че западните санкции вече доведоха до бум в търговията между Москва и Пекин от 2022 насам, като през мналата година обемът и нарасна с 26%, достигайки 240 млрд. долара. Освен това Китай се превърна в най-големия вносител на руски петрол в света.
При това, дедоларизацията съвсем не е единствената схема на руснаците за заобикаляне на западните санкции. На заседание на ООН, провело се в края на април 2024, руски официални лица обявиха, че Кремъл харчи милиарди долари за разработване на нови търговски пътища в Азия.
В това отношение Русия разчита най-вече на два нови транспортни коридори, единият от които ще свърже Русия с Киргизстан, през Каспийско море, а другият, ще тръгва от Беларус и ще стига до Пакистан. Тези проекти се базират на предишни разработки, целящи пренасочване на основните руски търговски маршрути – например проекта за Международния транспортен коридор „Север-Юг”, чиито железопътен маршрут беше очертан още 2000-та, и който трябва да свърже Русия с Индийския океан, през Иран.
След няколко години забавяне, през миналата година Москва отпусна заем от 1,3 милиарда евро на Техеран за изграждането на ключов железопътен участък от Транспортния коридор Север-Юг. Пълномощният представител на руския президент по въпросите за опазването на околната среда и транспорта Сергей Иванов изтъкна, че коридорът ще осигури на Русия пълен достъп до Персийския залив и „никакви санкции няма да го засегнат“. Новите маршрути ще позволят на Русия да заобиколи санкциите и ще й осигурят достъп до азиатските пазари.
Освен това Русия и Иран разшириха търговските си възможности, обединявайки своите банкови системи. Причината е, че санкциите, с които се сблъскват и двете страни, ограничават способността им да осъществяват сделки със Запада.
Както е известно, след началото на руската инвазия в Украйна през 2022, Съединените щати и европейските им съюзници наложиха строги санкции на Русия. Най-големият удар беше драстичното ограничаване на възможностите на Кремъл да изнася петрол на Запад и да го продава на конкурентни пазарни цени. Но, когато Русия осъщесвява транзит на стоки по сухопътни коридори, които са извън юрисдикцията на западните държави, наложили въпросните санкции, за последните става много по-трудно да предотвратят това, както признава и Маркъс Йегър от Атлантическия съвет. Според него: „Иран и Русия работят усилено за да намалят зависимостта и уязвимостта си от враждебни мерки от страна на трети държави“.
Съдейки по историческите прецеденти обаче, Русия все още не се е осигурила напълно срещу въздействието на санкциите. Ще припомня, че мерките срещу Иран, включително тези, целящи „оказване на максимален натиск“, които бяха предприети от администрацията на Тръмп, сериозно забавиха реализацията на проекта за Коридора Север-Юг. Затова, както посочва руският вицепремиер Марат Хуснулин, Русия предоставя заеми за строителство в Иран, като очакванията са, че ще инвестира за целта общо около 3,5 милиарда долара до 2030.
На свой ред, Йегър отбелязва, че натискът на САЩ е усложнил и икономическото сближаване на Русия с Китай, тъй като Пекин е изправен пред евентуалното налагане на наказателни мерки от страна на Запада, заради подкрепата му за Москва. В тази връзка той посочва и, че целта на осъщественото в края на април посещение на държавния секретар на САЩ Антъни Блинкен в Китай е била да предупреди президента Си Дзинпин, че помощта на Пекин за руската армия силно тревожи Вашингтон.
Според Йегър, колкото по-широко е икономическото сътрудничество на Китай с Иран, Русия и други санкционирани от Запада държави, толкова по-голям е рискът от налагането на европейски и американски санкции срещу Пекин.
„За Съединените щати въвеждането на вторични санкции срещу китайски предприятия се разглежда като отговор на изключително враждебния ход от страна на Китай, който може да доведе до ескалираниена напрежението в двустранните отношения“ - посочва той. Ако се съди по резултатите от последното посещение на Блинкен в Пекин обаче, изглежда, че китайците нямат намерение да се поддават на американския натиск.
*Анализатор на Responsible Statecraft
